България > Общ форум - България

Коя война е донесла най-много на България?

<< < (3/8) > >>

Komap:
Привет, Емилия! :)
Както ти каза, никога не е късно за един конструктивен спор:)

Че Южна Добруджа е безспорно наша и винаги си е била населена с преобладаващо българско население, независимо от куцовлашките преселения - спор няма. Че е житница и има огромно икономическо значение за България - още по-малко може да има спор. Това винаги съм го твърдял и дори преди няколко дни го написах в една статия за Тодор Александров, в който посочих, че Македония няма и не може да има по-голямо значение от житниците Добруджа и Тракия.
Нещо повече - преди само 2 месеца бях в Добруджа, говорих и с по-възрастни хора, които са се родили, учили и раждали деца през румънско време. Изненада ме твърдението им, че през румънско време асимилацията не е била толкова голяма, че свободно се е учил български език и че през румънско време в Южна Добруджа се е живяло по-заможно. Но въпреки това тези хора нямат никакви сантименти към това време и се пишат достойни българи.
Въпросът, обаче, опира до друго. Както казах и Унгария е воювала и то ожесточено, но не губи територии. Ако погледнем картата на следвоенна Европа ще видим няколко интересни неща: територии губят само държавите, които граничат със СССР и държавите, които са започнали войната - Германия и Италия и то най-вече в полза на бъдещи социалистически държави като Полша и Югославия! От това твърдение следва, че ситуацията, в която трябва да разглеждаме участието ни във ВСВ коренно се изменя:
През ПСВ има 2 блока - Антаната и Централни сили. Антантата печели и логично прилага принципа: "Горко на победените!". Наистина има и едно изключение - Русия, която в края на войната е социалистическа държава, но е толкова омоломощена и разядена отвътре, че не може да противодейства и да има някаква тежест. Затова и около Париж се реже на едро и няма кой да помогне на победените.
Обратно, през ВСВ имаме 2 блока - РОБЕРТО и Съюзените народи, но вторият блок не е единен - в него са капиталистически страни и една социалистическа с огромен потенциал и с намерения да изнася комунизъм по света. Нещо повече - това, че Франция не е фактор и че Съветите на практика печелят половината война им дава огромна тежест и самочувствие да тропат по масата и да се налагат. По този начин ситуацията става следната: Германия е една от главните страни-виновници за войната. ОК, окупираме я и я делим на сектори. Западните сили искат да я обединят и да я вкарат в техния блок, обратното пък иска Сталин. Но човекът добре се е подсигурил: първо си е взел Калининградско, после е дал половината от това на Полша, както и Силезия с Бреслау, като компенсация за заграбения Лвов. И така на гарата във Бреслау (Вроцлав) от изток пристигат влаковете с натирените от Лвов поляци, а на запад заминават тези с натирените германци. След като си е опекъл работата Сталин седи, чака и не отстъпва - иска си цяла Германия и то социалистическа или най-малкото демилитаризирана и неутрална. В такава ситуация Западните сили могат само да обявят създаването на ФРГ.
Същото е и в Италия - Титова Югославия получава Истрия, защото дотам стигат границите на социализма.
И ето го и примерът с Унгария: Да, тя докрай гняви съветските войски и следва логично да бъде наказана. НО! Нали Унгария ще попадне в съветската зона на влияние! За какво му е на Сталин да къса месо от нещо, което е негово? И той не къса. напротив - уголемявайки СССР с Калининградско, Лвовско и Молдова дава големи територии на бъдеща социалистическа Полша, дава земи на Югославия, запазва Унгария и общо взето Чехословакия.
Къде сме ние? Ние сме в съветската зона на влияние, което Западните сили не оспорват. На една кутия от цигари Чърчил и Сталин ще напишат срещу България 75 % срещу 25 %. През 1940 г. Сталин е одобрил връщането ни на Южна Добружда. И логично няма да се отметне! Защо му е да си създава нови врагове в която и да е "негова страна". А и Сталин никога не е изпитвал силна любов към Румъния, за разлика от Димитров, Коларов и Червенков, които всеки ден му лижат... Така че хипотезата за връщане на Южна Добруджа на Румъния е илюзорна. Няма случай страна от соцлагера да е загубила територия в полза на друга страна от соцлагера, с изключение на граничещите със СССР и особения случай с ГДР. Зад ненарушимостта на границите ни стои СССР с цялата си тежест и мощ и лично Сталин. Така и претенциите на Гърция за Родопите са много бързо насметени и единственото, което Сталин не успява да свърши е даването на България, а оттам и на част от соцлагера, на излаз на Бяло море.
Това, което ще напиша тук е само и единствено мое твърдение: Единственият начин да ни бъде повторно отнета Южна Добружда е даването на България на излаз на Бяло море и компенсация на Румъния в Добруджа, за да има за всекиго по нещо. Тази компенсация би могла да бъде продиктувана и от подсигуряването на Сталин в случай, че някой Тито или Имре Наги реши да разцепва соцлагера. Но и това е много спорно, недоказано и почива само на разсъждения.
Дори и мисълта ми да е вярна едно се набива на очи: Печалбата или загубата на територии в Източна Европа след войната става само с личната благословия и прищявка на др. Сталин. Тя не се влияе от никакво участие във войната, а само от желанието му бъдещият соцлагер да бъде по-голям и в него да няма никой, който да блести с нещо над самия него. В този смисъл дали България щеше участва във войната или не, или щеше да окаже противодействие на СССР както румънците при Яш или Унгарците при Драва няма, е без каквото и да е значение. Просто СССР поиска от нас да воюваме и ние изпратихме войски, а загубихме 34 000 души и огромно количество пари. Сталин естествено препотвърди решението си от 1940 г. и прати своя антураж: Димитров, Коларов, Червенков да управлява България, а дори не пожела да ни даде статут на съвоюваща държава. Нито един войник не е тръгнал за фронта с мисълта, че така ще спаси Южна Добруджа, войната е за "разгром на хитлерофашизма". Може някой да си е мислел, че така ще запазим поне нещо от Беломорието и Македония, но не и Добруджа, която и така и така си е била наша.
Безсмислена война за нас...

metonaidenov:
И аз гласувах за Сръбско-българската война 1885. Първо ще изтъкна всеизвестните факти в подкрепа на моя вот:
1. Българското княжество увеличава територията си с 50%(Княжеството-около 60хил. кв. км плюс Източна Румелия с нейните 30хил. кв. км), тъй като каквото и да си мислим че е станало в деня на Съединението (6/18 септ. 1885), трябва да се съгласим, че именно с тази война затвърждаваме окончателно и необратимо този акт.
2. Тази война кара Великите сили да забравят за клаузите на Берлинския диктат и да започнат да третират de facto Княжеството като самостоятелна държавна единица на сцената на международните отношения. Васалитетът ни спрямо Османската империя става в огромна степен само нормативен.
Малко парадоксално (което всъщност е нормално за родната ни история), но с тази поредица от победи през м. ноември 1885 постигаме трайни успехи, каквито не сме успявали да постигнем никога по-късно. А да не забравяме, че тогава българската войска е била по-скоро народно опълчение без опитно ръководство изправено срещу една армия имаща опита от две войни през последното десетилетие, ръководена не от капитани(както нашата), а от генерали и въоръжена с австрийско и немско оръжие. Едва ли през Балканските войни или през ПСВ е имало някой, който повече да се съмнява в победата ни отколкото през 1885г.
Личното ми мнение е, че сръбско-българският конфликт дори не може да се нарече истинска война, тъй като при една война има предварително планирана стратегия поне от страна на агресора (в случая Сърбия). В този случай се съмнявам дали е имало изготвена такава в щаба на крал Милан и дори ако е имало, то българите още на границата са разстроили всякакви планове за реализирането й. Като в Средновековието сърбите са разчитали на жива сила, която буквално да нахлуе в българските предели дори без конкретна причина. А това начинание е възпрепятствано още при Брезник и Трън от пограничната ни стража. Така поражението на врага ни става още по-срамно, а нашата победа - по-бляскава. Именно от тази победа са се вдъхновявали българските воини в последващите войни.
Все пак не мога да не отбележа, че както и вбъдеще така и в този момент крайните резултати от войната не припокриват напълно победите на бойното поле (успяваме само да "узаконим" това, което вече е станало - Съединението). Но удовлетворението на българския народ е по-голямо откогато и да било, за разлика от постигнатите реални резултати в последвалите военни сблъсъци......

 И тук мисля да отправя едно питане  :?:
Някой има ли информация колко точно са загубите в жива сила от наша страна (а и от страна на сърбите ако може) в Сръбско-българската война :!:  :?: Имам сведения по този въпрос, но не съм сигурен в тяхната достоверност. Ако някой знае, нека да сподели  :wink:

Chukanov:
За някои следното може и да е учудващо, но жертвите са, както следва:
           От наша страна - 700 убити (17 офицери) и към 4500 ранени.
           От сръбска страна - 776 убити (14 офицери), 2801 изчезнали (тоест повечето загинали) и около 4600 ранени.
   Неслучайно Сръбско-българската война още тогава е определена от повечето военни специалисти в Европа като минивойна. Бойните действия продължават реално две седмици, а мащабите са сравнително малки. Разбира се, не такова е значението на тази война, както за Княжество България, така и за Кралство Сърбия и гео-стратегическата картина на региона.

metonaidenov:
Мерси за информацията...Не знаех...Бях чувал подобни цифри, но не можех да си спомня от къде и затова не бях сигурен в тях. Наистина парадоксално, че с тази минивойна постигаме успехи, каквито не успяваме по-късно да повторим с далеч по-кръвопролитни конфликти. Въпреки че остава едно такова чувство на непокрити очаквания за епични братоубийствени сражения  :wink: В крайна сметка това идва да докаже още един път, че българите успяват да прекършат още в зародиш сръбската интервенция...
От друга страна трябва да признаем също така, че тази война не се отразява почти никак на Сърбия. Въпреки пораженията, тя не търпи никакви финансови, икономически или териториални санкции. Ала в историята на България боевете при Сливница винаги ще заемат своето заслужено място...

Chukanov:
Напротив, отразява се върху стратегията й най-малко по отношение на Македония.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия