Считам българското икономшчиско чудо,започнало с управлението на Стефан Стамболов изскват задълбочен анализ на фактите на диктатурата му. русо филски събития дават повода на Стойко Мъглата (касто е бил наричан в хъшов ския си период) да започне засилено преследване на своите политически про тивници.За този перио от живота си с гордост говори "Аз не съм като някои фарисействащи дипломати,които са склонни да прекарат камила през иглени уши,за да избягат от своята отговорност.Аз,ко съм беден,че това е за благото на отечеството, зсъм готовда наруша дори закона.И го нарушава.Черната джамия е изпълнена с политическите му противници.Това предизвиква протеста на Консантин Стоилов,той подава оставка и излиза от правителството (заради тази си заслуга по-късно той заема неговото място).Приетата оставка по-късно на Стамболов предизвиква всеобщо одобрение.За разигралите се събития около тази оствка Вазов написва разказа "тиранът падна"..Дотук всичко добре,но.... Веднага след това Стамболов поисква да напусне страната,но Константин Стоилов му заб ранява това.Следва политическия атентантат над него,така образно пресъзда ден от Пенчо славейков в очерка му за Фвидул Фингар "Известен е краят му: съсичат го като псе,сред улицата.Глас народен - воля божия - отмъщение безчовечно!" Само че неговото правителство повтаря същите грешки,за които пише Алеко Константинов във фейлетона "И сега бият,брате мой"
"Господин Вазов,кажете на вашите приятели да запретят биенето из участъци те.Стига,боже мой.
Господин Михайловски,помогнете и вий,сега сте на власт.
Господа депутати,,кажете на министрите да изхвърлят всичката варварска сволач,която бие шз участъците.
Спомнете си за участта на Стамболов и неговите другари".
Изпълва се друго Славейково прозрение изказано в споменатия вече очеерк...."Навреме си иди.Дай възможност и други да покажат злата си воля и оправдай себе си чрез тях".
И Константин Стоилов наистина си отива сле политически скандал Фердинанд,ксойто управлава България сспред Славейковите думи
Мечката я Мавго разиграва,
както падишахът нашата държава.
Едно от нещата ,за които съжалява Стоилов е,че не е разрешил на Стамболов да отиде в Австро-Унгария ,която ме и е била дала политическо убежище.След всичко казано апелирам от дистанцията на времето,вдигайки "сикирата на истината ,съд да отсечем".
рк
Сбъдват се Славейковите думи от споменатия вече очерк
"Навреме си иди..Дай възможност и други да покажат злата воля, и оправдай себе си чрез тях".
И константин Стоиловция си отива(възмутен от недостойното отношение на Фердинанд към негов министър),за да докаже още една Славейкова сентенция
Мечката я Манго разиграва,