Автор Тема: 125 Курски полк в България  (Прочетена 4910 пъти)

Неактивен четец

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 49
  • Респект: 7
125 Курски полк в България
« -: Февруари 25, 2008, 13:01:54 »
                   Идва Трети март. За да не забравим с чии щикове е извоювана свободата, пиша за един обикновен руски полк, участвал в освобождението на България.

                    125 пехотен Курски полк е сформиран през 1863 г. от отделени от 54 Мински полк батальони.
              През Освободителната война преминава р. Дунав на 30.06.1877 г. в състава на ХІ армейски корпус под общата команда на княз Шаховски. Насочва се към района на  Осман пазар, но от 10 юли е върнат обратно в посока Плевен.
                 Полкът участва в пълен състав в сражението за Плевен на 18 юли. Първи и Втори батальон на полка до 1 ч. след обед се намират на височините при Радишево, където през цялото време са подложени на силен артилерийски обстрел. При дадения сигнал за настъпление, батальоните тръгват в атака и независимо от големите загуби заемат първата и втора отбранителни турски линии. При третата линия пристигат турски подкрепления. В започналия  бой голяма част от командирите на полка излизат от строя. Останките от Курския полк едва успяват да задържат заетите позиции. Пристигат части от Шуйския, Ярославския, Рилския и Коломенския полк. Този сборен отряд успява до късна нощ да задържи позициите. Отстъпва към Радишево едва след получаване на заповед от генерал Горшков. На следващия 19 юли заминава за Пордим. Трети батальон на полка под командата на майор Домбровски е в състава на отделната левофлангова колона на генерал Скобелев  и през целия 18 юли се сражава на шосето за Ловеч. В това сражение полкът губи 2 убити и 10 ранени офицери, 139 убити, 454 ранени и 197 безследно изчезнали войници.
             От 6 август полкът отново е в ХІ корпус, в отряда на генерал - лейтенант Татишчев, състоящ се от Курския и Рилския пехотни полкове, 1 и 4 батарея от 32 артилерийска бригада, Рижкия драгунски и Чугуевския улански полк с 18 конна батарея. Задачата на отряда е  да служи за връзка с Русенския отряд и да прикрива пътя от Разград и Ески Джумая /1/ в западна посока.
                Полкът заема предна позиция в района на Кадъкьой /2/, Бракница и     Тюлбеллер/3/  побатальонно.
            Позицията при с. Бракница е заета от втори батальон на полка с 4 оръдия от 4 батарея и два ескадрона Рижки драгуни под командването на полковник Ракуза.
       На 17 август ротите от втори батальон с дошлия на помощ първи батальон отблъскват  шест турски табора, атакуващи от с. Каравеллер /4/.
         На 18 август втори батальон с  помощта на трети батальон и четири оръдия от първа батарея под командването на полковник Ракуза отблъскват настъпващите към с. Бракница по същото направление девет турски табора.
        На 22 август ротите от трети Курски батальон с трети Рилски батальон под командата на майор Домбровски отблъскват 6 табора,отново настъпващи към Бракница от Каравеллер.
        При отстъплението на войските от Русенския отряд от р. Черни лом на позиции по р. Баниски лом, на 24 август втори и трети батальон на Курския полк с първа батарея от 32 артилерийска бригада под общата команда на полковник Ракуза са откомандировани  от отряда на генерал Татишчев и прикриват отстъплението на ХІІІ корпус, като тилен отряд от ариегарда на генерал Прохоров. Минавайки през селата Караагач /5/, Ковачевец и Водица участват в престрелки с врага: на 25 август - при Караагач и на 26 август - при с. Водица. На 27 август  се присъединяват  към отряда на генерал Татишчев в с. Чаиркьой /6/. В Чаиркьойското сражение на 9 септември 13 батальона на генерал Татишчев отблъскват нападението на 43 турски табора с цената на големи жертви. Курският полк дава  убити 2 офицери и 34 войници и ранени  8 офицери и 145 войници.
        На 19 септември полкът е включен в Русенския отряд и се разполага при с. Копривец, а от 1 октомври е при с. Баниска в състава на Първа бригада от 32 дивизия под общото командване на генерал Горшков. На 12 октомври трети батальон на полка участва в престрелка в района на с. Горско Абланово.
        От 18 октомври до 22 ноември полкът е в резерв в района на Долна Манастирица /7/.
        На 22 ноември полкът се завръща в бригадата си при с. Водица. От 24 ноември е в авангарда на корпуса.
        Първи и трети батальон с първа батарея, Лубенския хусарски полк и част от Девета Казашка Донска батарея под общото командване на командира на полка полковник Домети, приел го от повишения в генерал Ракуза, заема позиция при с. Посабина. Втори батальон с един батальон от Рилския полк е в резерв на авангарда при с. Водица под командването на генерал Горшков.
        В сражението на 28 ноември при с. Посабина отрядът на полковник Домети се сражава от 9 ч. сутринта до стъмване с 8 турски табора, няколко ескадрона кавалерия и няколко батареи. Сражението започва случайно. Трети батальон на полка под командата на майор Домбровски с трети и четвърти Лубенски ескадрони и взвод от Донската батарея тръгва от левия фланг на рекогносцировка в посока на с. Амуркьой /8/. Срещат няколко ескадрона кавалерия и около 4 табора турска пехота, отблъскват ги към с. Амуркьой и започват преследване. Друг турски отряд от няколко табора използвайки прикритието на славяновската гора успява да настъпи в предните руски позиции. Полковник Домети заповядва на майор Домбровски да отстъпи назад. Самият той успява да събере разпилените роти на първи батальон и след блестяща атака на хусарите от втори Лубенски ескадрон под командата на майор Петров, с щиков удар изтиква турските табори към гората. Същевременно отрядът на майор Домбровски провежда контраатака срещу обкръжаващата трета рота турска кавалерия. Ротата вече е свършила патроните и отблъсква с щикове противника. Неприятелят, въпреки огромното си числено превъзходство не издържа на дружната щикова атака и отстъпва зад Амуркьой към Сеид /9/ и Караагач. В щиковата атака са убити около 300 турски войници. Майор Домбровски е повишен в подполковник.
        В Посабинското сражение от полка е убит майор Базаревич и 38 войника. Ранени са подпоручик Бабин и прапоршчик Вервинг и 132 войника.
        До 13 януари полкът с помощта на втори сапьорен батальон и батальон от Невския пехотен полк работи по укрепване на Посабинската позиция.
        От 13 януари полкът в пълен състав като авангард на корпуса, под командата на генерал Горшков се придвижва към с. Сарнасуфлар 10/ и Разград.
          От Разград полкът заминава за Русе, откъдето на 25 февруари е прехвърлен на левия бряг на р.Дунав.
   

         Справка:
   
        /1/ гр. Търговище
         /2/ гр. Стражица
        /3/ с. Горица, община Попово
         /4/ с. Баба Тонка , община Попово
         /5/ с. Славяново, община Попово
         /6/ с. Камен, община Стражица
               /7/ с. Волово, Русенска област
        /8/ /Балджи омур/ с. Медовина , община Попово
         /9/ кв.Сеячи на гр. Попово
       /10/ с.Заветно, община Попово

« Последна редакция: Февруари 28, 2008, 14:47:34 от четец »

БГ История

125 Курски полк в България
« -: Февруари 25, 2008, 13:01:54 »