Автор Тема: Българските земи през погледа на западноевропейските пътешественици ХV - ХVІ век  (Прочетена 3675 пъти)

Неактивен Дели Кеседжи

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 19
  • Респект: 1
Здравейте !
Наскоро приключих с поредицата "Пътеписи за Балканите". Реших да споделя няколко цитата от тях, свързани с консумацията на алкохол.
Якоб Бетцек „В същата нощ още един стар българин продаваше хубаво червено вино за пари, нещо, което нашите слуги от колите веднага научиха. Надвечер в същата къщичка пили и играли чак до полунощ, а освен това старият им свирил на гайда. Когато те обаче, пияни до гуша, се опитали да задирят и да хващат дъщерята на българина, той затворил вратата и с жена си, дъщерята и двама други българи, които били при него, уловиха каруцарите и с тояга и запалени цепеници, взети от огъня (запален) в средата на къщичката, ги натрепали здраво и след това ги изхвърлили из вратата”
Бертрандон дьо ла Брокриер „Този управител е хубав и висок мъж: бил от България и бил роб у казания владетел. Казаха ми ,че Турчинът го направил управител на Гърция, защото умеел здравата да пие, като му дал петдесет хиляди дуката приход”. Има и още  множество подобни "данни". Надявам се, да се получи дискусия !

БГ История


Неактивен Дели Кеседжи

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 19
  • Респект: 1
е, щом няма интерес ... аз ще си пиша ... нещичко и за къщите ...
Ако има някои по-забележителпи сгради, нещо, което може да се каже за всички турски градове, това са джамиите, баните, жилищата на ходжите и обществените странноприемници, наричани ксрван-сараи. Те правят впечатление. Всички останали са ниски, направени от кал и дърво и едва се забелязват. Те са много тъмни и просто като че ли са необитаеми от хора, защото в тази част, където най-вече трябва да имат очи, те са слепи и заедно с улиците не се осветяват чрез никакви прозорци. От двете страни са обградени със зидове, които се изравняват с покривите на самите къщи. Поради това става така, че когато се разхождаш из улиците, ще кажеш, че това е пустош, освен ако някой не ти се изпречи отпред. До такава степен никой не гледа от прозорците.
Антон Вранчич, пратеник на Фердинанд Хабсбург, босненец, 1553
Техните къщи са от глинеста пръст и имат особена форма. Един комин, направен като пчелен кошер, доста широк долу, заема един ьгьл, осветява къщата, която няма други прозорци, през него влиза дъжд и сняг, прониква дневната и лунната светлина. В т.ъното на къщата е скрита една втора стая, нямаща друг изход освен малка врата, свързваща я с първата. Ето в това са настанени 30 същества - мъже, жени, деца, крави, биволи, овце, гъски, кози и т. н. Впрочем обстановката вътре не е толкова бедна, както се предполага в началото. По стените има много полици и куки, на които са наредени съдовете и домашната покъщнина.
Френски пътепис

Неактивен Дели Кеседжи

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 19
  • Респект: 1
ИЗКАЗВАНИЯ ЗА ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ХV В.
Макар че пътешественици из българските земи през ХV в. да не липсват, изказванията за езика са твърде оскъдни - регистрирано е едно-единствено изказване за езика от втората половина на ХV в. Неговият автор е ренесансовият писател Филип Калимах, който е "имал ясна представа за принадлежността на българите към семейството на славянските народи". В писмото си до папата, той пише за българите, че "са близки съседи и познати на поляците, но са и благосклонни и сродни на тях поради еднаквостта на езика им"

Неактивен Дели Кеседжи

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 19
  • Респект: 1
ИЗКАЗВАНИЯ ЗА ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ХVІ В.
През ХVІ в. най-много са изказванията на поданици на империята на Хабсбургите. Най-рано са регистрирани впечатленията на Бенедикт Курипешич, прекосил Балканите като член на внушително по броя си пратеничество през 1530-1531 г. За него не се знае много, но се предполага, че е словенец, полиглот по образование. Общувайки с българите, той записва: "И те говорят един славянски език (Windische Sprache), който за нас беше малко по-неразбираем от сръбския..."
Босненецът Антон Вранчич5 пък приема българите за народ, говорещ илирийски език. Обяснявайки името на Пловдив две години по-късно, през 1553 г., той пояснява: "Турците го наричат Филибе, а траките, българите и другите народи, говорещи на илирийски език... го наричат Пловдив..."

Неактивен Дели Кеседжи

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 19
  • Респект: 1
Маркантопио Пигафета описва  „Тази страна България е много хубава, пълна с приятни планини. Равнината й, в сравнение с тази на другите земи, е много добре населена и обработвана. Жителите й говорят хърватски, който им е природен език, но по-развален. Тези народи българите (под това име се включват и сърбите, и рашците, и босненците, хърватите, склавоните и други, които си служат с този език) напуснали Скития към 670 г от Рождество господне и как може да се предполага, онази част , която се намира на Волга между Казан и Читракан, където все още се намира една земя, наречена България.
„Средните области на тази страна са изпълнени с непроходими скали и сипеи, заемат я склонове, които макар да се проточват в равнината, са покрити с девствени гори и безлюдни пустоши. Затова, там нивите не са много плодородни, нито са достатъчно щедри за отглеждане на добитък”

Неактивен Дели Кеседжи

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 19
  • Респект: 1
„Прочее в този край поради характера на местността има много долини, които отчасти са диви и неплодородни, отчасти пригодни за живот на добитък и хора, естествено плодородни и благодарение на старанието на жителите са засети и обработени според техния обичай. Тези долини се редуват с много падини, разположени между хълмове, други с обърнати към морето брегове. Особено онази долини, която стига до Варна, благодарение на човешките грижи и от самия характер на местността е прелестна и забележителна по своето естествено положение … Цялото крайбрежие около града е заето от лозя и други плодни дървета. Долината по-далеч от морето вдясно се обработват или населяват от земеделци на неголеми, но гъсто населени села …

Неактивен Дели Кеседжи

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 19
  • Респект: 1
Мартин Грюневер„Прекарахме колите през Дунав с два кораба чайки. Чайките на вид са като големи ладии по Висла, но в задната си част под веслата нямат кабини. Там на една греда стои кормчията. На една чайка те товарят четири големи коли и две леки каруци и тридесетина коня. Конете поставят отпред, големите коли до кормилото, наредени една до друга. … Тъкмо на отсрещния бряг на реката, която там е много дълбоко и поради това тече бистра”

БГ История