Автор Тема: Югославските войни  (Прочетена 11107 пъти)

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Югославските войни
« Отговор #15 -: Юли 10, 2012, 21:53:29 »
Упорит си, няма спор. Би било хубаво обаче да разбираш това, което постваш. Като възпитаник на немска гимназия ще ти го преведа: "В хода на османското господство в тези околности се заселват СЪЩО сърби, власи, мавровласи и други православни християни. Османците таят надежда, че православните ще могат да бъдат използвани като защитна стена срещу австрийците." Както виждаш нищо не става ясно! Нито някой ти говори за сръбско мнозинство, нито пък съм ти казал, че там не са останали да живеят 10 % сърби, нито някой е казал, че от 16 в. сърбите са останали да живеят все по тези места и все в тази численост, която както виждаш никъде дори не е загатната! Със същия успех мога да твърдя, че там сега живеят власи... Хайде да се четем и да постваме само неща, които можем да си преведем!
« Последна редакция: Юли 10, 2012, 22:17:18 от Komap »
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

БГ История

Re: Югославските войни
« Отговор #15 -: Юли 10, 2012, 21:53:29 »

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Югославските войни
« Отговор #16 -: Юли 10, 2012, 22:16:20 »
Облекчавам ти и търсенето на още цитати: австрийска уикипедия:
Um das Jahr 1080 war Knin Sitz des kroatischen Königs Dmitar Zvonimir. Nach dem Tod des Königs Petar Svačić und der folgenden Personalunion mit dem Königreich Ungarn verlor Knin  an Bedeutung. Am 29. Mai 1522 wurde Knin von den Osmanen erobert, und kam zum osmanischen Bosnien. Ein Teil der ansässigen Kroaten verließ die Stadt. Am 11. September 1688 wurde Knin von venezianischen Truppen erobert. Durch den Frieden von Karlowitz kam es unter die Herrschaft der Republik Venedig und wurde Teil der Provinz Dalmatien. Danach zogen Kroaten wieder verstärkt in die Stadt und ein Franziskanischer Orden baute im Jahr 1708 ein Kloster und die Kirche.
 
Im Jahr 1797 kam Knin zusammen mit dem übrigen Dalmatien an die Habsburger.
 
Zur Zeit der osmanischen und venezianischen Herrschaft siedelten sich in der Region um Knin zahlreiche orthodoxe Siedler an. In zahlreichen Dörfern im Umland Knins sind serbisch-orthodoxe Gräber, Kirchen und Klöster 200 bis 300 Jahre alt. Walachen leben seit dem 17. Jahrhundert ebenfalls dort.

Около 1080 г. Книн е бил седалище на хърватския крал Дмитар Звонимир. След смъртта на крал Петър Свачич и последвалата персонална уния с кралство Унгария Книн все повече губи значението си. На 29. 5. 1522 г. Книн е завзет от османците и присъединен към османска Босна. Една част от хърватските жители напуска града. На 11. 9. 1688 г. венецианските войски завладяват Книн. Посредством Карловацкия мир градът попада под господството на Република Венеция и става част от провинция Далмация. След това хърватите отново засилено се заселват в града и един францискански орден построява през 1708 г. манастир и църква. През 1797 г. Книн и останалата Далмация преминават под скиптъра на Хабсбургите. През времето на османското и венецианското господство в региона около Книн се заселват и множество православни. В много села около Книн има сръбски православни гробове, църкви и манастири на 200 до 300 години. От 17-ти век там живеят също и власи.

Какви изводи следват от това? 1. Градът до 1097 г. е бил със статут на хърватска столица; 2. С превземането му от турците една част от хърватите се изселват; 3. През времето на османците се заселват и много сърби; 4. След идването на венецианците освен сърби се заселват и много хървати; 5. От 17 в. идват и власи.
Е, никъде не става ясно кои са повече, колко сърби са се изселили след идването на Хабсбургите и респ. колко хървати са се изселили след идването на турците. А ти как разбра, че сърбите са били повече в края на 19 и началото на 20 в.?
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re: Югославските войни
« Отговор #17 -: Юли 11, 2012, 06:27:20 »
Какво ми се твърдеше  ..
а - в това, че през годините на СФРЮ Белград се постара да наблъска Хърватия със сръбско малцинство,
Като АЗ споменах , че наличие на сръбско малцинство има поне от 16 век  ...
Което май се доказа ... ;) ;)
Много ли са били сърбите,малко ли .. много сравнени с какво .. и малко сравнени с какво .. не знам и с интерес очаквам по-нататъчни поучения ...
За твърдението- пак го цитирам  ..
а - в това, че през годините на СФРЮ Белград се постара да наблъска Хърватия със сръбско малцинство,
.. се представиха и доказателства- Уикипедия ..  дет се вика ..

или ти твърдиш че знаеш повече от Уикипедия?

Никой не е по-голям от хляба и никой не знае повече от Уикипедия  ...
 ... КАКВО МИ БЕ ДАДЕНО ОТ УИКИПЕДИЯ ТА ДА СЕ ДОКАЖЕ ... през годините на СФРЮ Белград се постара да наблъска Хърватия със сръбско малцинств
Ето какво (поради фундаменталното значение на доказателствата,ще ги цитирам изцяло ...
http://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%BD

...."Книн


Из Википедије, слободне енциклопедије


 Скочи на: навигација, претрага

 




Неутрална тачка гледишта овог чланка је оспорена.
 Молимо Вас да погледате страницу за разговор овог чланка.
 





Овом чланку или једном његовом делу је потребно прерађивање.

Чланак је означен овим шаблоном 17.01.2012. и налази се у категорији Географија.
 Погледајте како се мења страница или страницу за разговор за помоћ. Уклоните ову поруку када завршите.
 






Книн

 




Поглед на Книн са тврђаве
 






Основни подаци
 


Држава
 
Хрватска
 


Жупанија
 
Шибенско-книнска
 


Становништво
 


Становништво (2001)
 
15.190
 


Положај
 


Координате
 
44°02′N 16°12′E
 










Книн
 
Книн на мапи Хрватске
 


Остали подаци
 


Градоначелник
 
Јосипа Римац
 


Поштански код
 
22300
 


Книн (итал. Tenin) је град у Хрватској. Налази се у Шибенско-книнској жупанији. По попису из 2001. године у Книну је живело 15.190 становника.
 




Садржај
  [сакриј]  1 Географија
 2 Становништво 2.1 Попис 2001.
 2.2 Попис 1991.
 2.3 Национални састав града Книна (насељеног места)
 
3 Насељена места са бројем становника, 1991. 3.1 Списак насеља општине Книн 1991.
 
4 Управа
 5 Историја
 6 Значајни људи
 7 Галерија
 8 Спорт
 9 Види још
 10 Спољашње везе
 

[уреди] Географија
 
Книн се налази у средњој Далмацији, 15 km југозападно од границе са Босном и Херцеговином (село Стрмица).
 
Удаљеност Книна од већих градова:
 Книн - Шибеник 56 km (Д33)
 Книн - Сплит 100 km (Д1)
 Книн - Задар 91 km
 Книн - Загреб 273 km (Д1)
 
У селу Топољу источно од Книна, испод водопада на речици Крчић, налази се извор реке Крке.
 
[уреди] Становништво
 




За више информација погледајте чланак Попис становништва у СФРЈ 1991:Книн
 

[уреди] Попис 2001.
 
По попису из 2001. године, Хрвати чине 76,5% становништва, а Срби 20,8%.
 
[уреди] Попис 1991.
 
По попису становништва из 1991. године, предратна општина Книн имала је 42.954 становника и то:
 Срби - 37.888 (88,20%)
 Хрвати - 3.886 (9,04%)
 Југословени - 502 (1,16%)
 остали - 678 (1,60%)
 
[уреди] Национални састав града Книна (насељеног места)
 


година пописа
 
укупно
 
Срби
 
Хрвати
 
Југословени
 
остали
 


1991
 
12,331
 
9,867 (80,01%)
 
1,660 (13,46%)
 
381 (3,08%)
 
423 (3,43%)
 


1981
 
10,933
 
6,516 (59,59%)
 
1,701 (15,55%)
 
2,421 (22,14%)
 
295 (2,69%)
 


1971
 
7,300
 
4,972 (68,10%)
 
1,686 (23,09%)
 
343 (4,69%)
 
299 (4,09%)
 

[уреди] Насељена места са бројем становника, 1991.
 
Подручје града Книна чине насељена места: Врпоље (536), Голубић (1.424), Книн (12.331), Книнско Поље (408), Ковачић (1.185), Љубач (172), Оћестово (351), Пађене (506), Плавно (1.720), Полача (1.586), Поткоње (198), Радљевац (387), Стрмица (1.334) и Жагровић (1.393).
 
[уреди] Списак насеља општине Книн 1991.
 
Биовичино Село, Бискупија, Цетина, Цивљане, Ђеврске, Ервеник, Голубић, Гошић, Ивошевци, Какањ, Кијево, Кистање, Книн, Книнско Поље, Колашац, Ковачић, Крњеуве, Љубач, Марковац, Модрино Село, Мокро Поље, Нунић, Оћестово, Орлић, Отон, Пађене, Плавно, Полача, Поткоње, Радљевац, Радучић, Рамљане, Риђане, Смрдеље, Стрмица, Уздоље, Вариводе, Врбник, Врпоље, Зечево, Звјеринац, Жагровић.
 
[уреди] Управа
 
На темељу изборних резултата од 15. маја 2005. власт у граду Книну формирала је коалиција ХДЗ-ХСЛС-ХБ-ХСП са 9 мандата од укупно 17 у скупштини општине. Остала 8 мандата припадају Самосталној демократској српској странци. Градоначелница Книна је постала Јосипа Римац.
 
[уреди] Историја
 
У историји, име Книн се први пут спомиње у 10. веку од стране византијског цара Константина VII Порфирогенита, у његовом дјелу De administrando imperio (Управљање царством), као центар округа Тнена. Но живот је у ужем и ширем подручју Книна много старији, што показују бројни археолошки налази. Книн је у прошлости био утврђени град који је по положају, одбрамбеној снази и наоружању био најмоћнија тврђава у Далмацији. Од оснивања, Книн се бранио од многих непријатеља о чему сведочи добро очувана книнска тврђава са чврстим бедемима. Браниоци су тврђаву стално дограђивали према тадашњим одбрамбеним потребама. Био је главно седиште хрватских краљева[тражи се извор], јер се из Книна сигурније могло владати подручјем и Либурније и Далмације, и покатоличавати паганске Хрвате[тражи се извор] у Гацкој, Лици и Крбави, о чему сведочи већи број црквених објеката на книнском подручју саграђених у доба кнеза Трпимира.
 
Неколико римских гробова откривених испод тврђаве и остаци архитектуре на брду Спас потврђују да је ту било римско насеље.
 
У доба ране хрватске државе ту је повремено боравиште народних владара (Трпимир, Мунцимир, Светослав Суроња, Стјепан Држислав, Дмитар Звонимир и Петар Свачић), односно у оближњој Бискупији, у којој је од око 1040, откако је основана је книнска бискупија[тражи се извор] (која је имала јурисдикцију све до Драве), и „хрватски бискуп“.
 
Након погибије краља Петра Свачића 1097. и уласком у персоналну унију са Угарском 1102., Книн губи статус пријестолнице, но још увек је задржао статус значајног управног седишта.[тражи се извор од 03. 2011.]
 
После су у Книну повремено столовали хрватски великаши[тражи се извор од 03. 2011.] (Шубићи Брибирски и Нелипићи), готово два века је под Турцима, а 1688. заузимају га Млечани и држе све до 1797. Западно од Книна уздиже се средњовековна тврђава подигнута средином 10. века коначни је изглед добила почетком 18. века., када је вештачким просеком подељена од брда Спас које се на њу надовезује са северне стране. Тврђава је једна од највећих фортификацијских грађевина у Далмацији. Подељена је на горњи, средњи и доњи град, који су међусобно повезани дрвеним мостовима. Најстарији је горњи град на северном делу тврђаве, док су средњи и доњи град саграђени у касноме средњем веку. У почетку 18. века на градњи зидина книнске тврђаве радили су и домаћи мајстори Иван Мацановић и његов син Игњатије.
 
У доба илиризма постојао је Книн, а 1865. је Народна странка побиједила на изборима. Први начелник из редова хрватског народа је био Ловро Монти.
 
У тврђави је био смештен Музеј хрватских старина (данас Музеј хрватских археолошких споменика у Сплиту), основан 1893.
 
На брду Спасу откривено је касноантичка и старохрватски насеље. Свршетак 19. века град Книн је дочекао са 90% хрв. становништва.
 
За доба Краљевине СХС/СФРЈ, почиње се са планским насељавањем Срба.[тражи се извор од 03. 2011.] Ипак, до краја другог светског рата, град је остао са хрватском већином (52%).
 
Општина Книн је, релативно гледајући, општина која је имала највише партизана у II светском рату рату (10.264 од чега 4.000 жена)[тражи се извор од 03. 2011.] од свих општина у бившој Југославији. Четника и усташа је било занемариво мало према овом броју и они су заједно ратовали против партизана.[тражи се извор од 03. 2011.] При томе ваља узети у обзир могућност великог броја конвертованих четника[тражи се извор од 03. 2011.], а што је најбоље показала и једна од најжешћих[тражи се извор од 03. 2011.] битака у другом светском рату на подручју Далмације, у децембру 1944.
 
Град се претваран у важну саобраћајницу и стратешку тачку, док је са друге стране спречавана изградња друмске саобраћајнице Београд-Сплит и било какво заобилажење Книна.[тражи се извор од 03. 2011.]
 
Игнорисање Хрватске и узгој антихрватског духа, још за доба социјализма је био толики, да су чак и на савезним објектима (и на објектима ЈНА, што није био другде случај) биле истицане све редовне заставе (југословенска и партијска), али не и застава СР Хрватске.[тражи се извор од 03. 2011.]
 
У августу 1990. Почиње побуна[тражи се извор] српског становништва, која је кулминирала проглашењем Републике Српске Крајине годину дана касније, чији је Книн требало да буде главни град.[тражи се извор од 03. 2011.]
 
У војној операцији Олуја у августу 1995. Хрватска војска заузима Книн и околину ставља га под надзор Републике Хрватске.
 
[уреди] Значајни људи
 Краљ Дмитар Звонимир
 Краљ Петар Свачић
 Момчило Ђујић
 Мирко Марјановић
 Јован Радуловић
 Илија Петковић
 Здравко Понош
 Динко Шимуновић - хрватски књижевник.
 
[уреди] Галерија


Та.. нещо май аз не вдявам, както сигурно ще да съм и забравил немския, след като си взех ДСХ-то ;)
И за това- молба.. да ми се подчертаят пасажи, изречения или отделни думи от по-горното .. които да доказват ..
а -  през годините на СФРЮ Белград се постара да наблъска Хърватия със сръбско малцинство,
А за наличието на сърби в региона ОТ ВЕКОВЕ .. мисля се вече разбрахме ..!?! .. или ще спорим още??!

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Югославските войни
« Отговор #18 -: Юли 11, 2012, 10:05:32 »
Хахах, Симчо, ама по гръб не ти се пада  ;D Въртиш, сучеш, ама не ти се отстъпва. Дава ти човек нови източници - и хърватски и австрийски, че и сръбски - не става. Ираклий, та Ираклий. Обяснявам ти на чист български с примери, че етническата картина както в Сребреница, както в България и както в СССР се сменя буквално за месеци и години /може от война, от заселване, от прогонване, от епидемия/, ама кой да ме чете. Спориш си като Атил и се четеш сам...
1. За 66-ти път ти казвам, че в Книн е имало сръбско малцинство в размер на 10 %, ти ми говориш хуморески, че било нямало. "Наблъскаването" с малцинство не е само да заселиш нещо на ново, а и да дозаселиш или да увеличиш броя на заселниците.
2. Фактът, че нещо се намира в сръбската Уикипедия, явно не е достатъчен за теб.
3. Явно австрийските източници не са достатъчни, а немският ти е много далечен език и изведнъж го загърби на бърза ръка като разбра, че го владея. Като и това не те устройва прочети английската уикипедия и можем пак да поговорим: "On May 29, 1522, the fort of Knin fell to the Ottoman Empire, and Croats left the town in large numbers. The town was populated with Serb refugees by the Ottomans. A century and a half later, on September 11, 1688, it was captured by the Venetian Republic. Subsequently, the Croatian population partially returned and the Franciscans built a monastery and a church there in 1708." Пак да попитам откъде разбра за това, че сърбите са мнозинство при заселването си /а не власите например!/, след връщането на хърватите, че и до началото на 20 в.?
4. Виждам, че явно четеш само руската уикипедия, но там е казано, че при османците сърбите са били мнозинство. Източник не се дава никакъв за такова твърдение. Обърни внимание, че после пише, че по време на австрийското владичество градът е нарастнал /!/. А да пише случайно дали е нарастнал от раждаемост или заселване на някоя определена група???
5. Пак да ти напомня, че не ти вижждам източниците след Ираклий или такива, които да ми доказват че сърбите са мнозинство в началото на 20 в. в Книн. Напротив, всичко, което посочи само те оборваше... Споренето заради самия спор или защото не може да се отстъпва не води до нищо...
« Последна редакция: Юли 11, 2012, 10:11:34 от Komap »
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Югославските войни
« Отговор #19 -: Юли 11, 2012, 10:09:52 »
С най-голямо удоволствие ти удовлетворвам молбата от сръбската уикипедия. Ето пасажа:

На брду Спасу откривено је касноантичка и старохрватски насеље. Свршетак 19. века град Книн је дочекао са 90% хрв. становништва. /не е оспорен в уикипедия!/
 
За доба Краљевине СХС/СФРЈ, почиње се са планским насељавањем Срба.[тражи се извор од 03. 2011.] Ипак, до краја другог светског рата, град је остао са хрватском већином (52%). /не е оспорен в уикипедия!/

И това ли не е достатъчно ясно, колега? ;D Или не е ясно как сърбите от 1945 г. до 1991 г. някак си са скочили на над 80 %? Предполагам двата последни постинга вече са повече от ясни...
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re: Югославските войни
« Отговор #20 -: Юли 11, 2012, 11:01:10 »
Дали немският ми е далечен или не.. и дали Професор Винтер в Лудвиг Максимилиан ей така ми е дал ДСХ-то или съм показал знания или ме е просто съжалил - не смятам да обяснявам.. но пък с немския си вадя хляба - пораснах, учих,ето ме сега  ..
Пак повтарям,че аз правя дребна забележка - да я повторя, щото някои хора може и да знаят немски но паметта да им изневерява ..
а - в това, че през годините на СФРЮ Белград се постара да наблъска Хърватия със сръбско малцинство,
Комаре, нещо не ми е ясно за СФРЮ .. сърбите в Сръбска Крайна (ако това имаш пред вид) си живеят там от векове?!?!.. [/size]
Та.. тука ПРОСТО ПИТАМ ЗА НАЛИЧИЕТО НА СРЪБСКО МАЛЦИНСТВО в Сръбска Крайна и  ПРЕДИ ВРЕМЕНАТА НА СФРЮ- ЩОТО ТАКА СЪМ ПРОЧЕЛ ..
И МИ СЕ ОБЯСНЯВА .... КАКВО ЛИ НЕ .. а в цитатите от руската, английската, австрийската и т.н. Уикипедии (кой може да знае повече от Уикипедия) става ясно,че май съм прав  ...
Сръбското заселване е от преди СФРЮ- руската Уикипедия дава дата 1522 година ..
и??!?!.. кой излезе прав ... аз прав ли съм за забележката си - или не?!

Ако да-чакам публично мнение "Прав излезе Симчо!" eто как излязох прав!..
"
Комаре, нещо не ми е ясно за СФРЮ .. сърбите в Сръбска Крайна (ако това имаш пред вид) си живеят там от векове?!?!..
"

Сега вече какво спорим-кой знаел повече немски - ами стигнал ми е немския, пак повтарям- изкарах в Лудвиг Максимилиан Университет ДСХ-изпит и записах да следвам, преди години .. (записах Техническият, щото тогава там нямаше ДСХ)
.. Та немският си ми е бил баш колкото ми трябва ... и какво още спорим - кой бил по-запознат с тематиката .. ами аз съм имал гадже от Херцеговина в Мюнхен - Желяна .. и съм бил в нейната компания.. и??! .. не съм запознат??!
А сега Ай Пи адресът ми какъв е?!?!.. от къде пиша, от кой град ?!?! .. не работя ли в австрийска фирма в Нови Сад ??! .. и??!
« Последна редакция: Юли 11, 2012, 11:11:27 от sim4o »

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Югославските войни
« Отговор #21 -: Юли 11, 2012, 11:13:13 »
Вече ти отговорих - "наблъскването" означава конкретно за Книн увеличаване от 10 % в началото на СХС, респ. от около 40 - 45 % в края на войната, до 80 % през 1991 г. Математиката е точна наука. А ако толкова разбираш немски нямаше да ми постваш онзи несъстоятелен цитат. Заселването преди СФРЮ се е извършвало в рамките на СХС пак по поръчки от Белград. Математиката сочи, че при СХС сърбите в Книн са се увеличили с около 30 до 35 %, а при СФРЮ с над 35 до 40 %. Добре ли се изразих или пак нещо не е ясно?

Апропо, за какво искаш да те обявя за прав? За нещо, което и аз потвърдих, че съществува, но не в тези размери? Надрасни дребната суета, Симчо и следвай темата!  ;D ;D
« Последна редакция: Юли 11, 2012, 11:29:56 от Komap »
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re: Югославските войни
« Отговор #22 -: Юли 11, 2012, 13:47:55 »
Както вече обявих на 4 пъти нямам идея да вземам участие по темата, освен за тази дребна забележка .. самоцитирам се отново...
От кога са заселени сърбите в Белград ..? (Белград е бил български) , от кога в Сръбска Крайна?! от кога във Войводина .. интересни въпроси ..
за това- от кога има сведения да са на Балканите май се знае (източник- кгината на Боцмана "Римската Теза" .. там пише баш за Ираклий)знае се и къде са били!

... и аз понамерих разни неща .. ето за Книн  ..
..."1522 году Книн был завоёван турками, что вызвало массовый исход хорватского населения из региона. Территория, сильно обезлюдевшая в ходе войн постепенно заселялась беженцами из занятых турками земель, главным образом, сербами, что привело к демографическому сдвигу — на  землях сербы стали составлять большинство населения. В 1688 году Книн был взят войсками Венецианской республики, в 1708 году в городе был построен францисканский монастырь. В 1797 году Книн перешёл под власть Габсбургов. Во время австрийского владычества город сильно вырос, Книнская крепость была расширена и перестроена...."


Фактите с които ТИ ме запозна  .. че преселванията (да речем след 1522) са организирани от Белград и че държавата (държавите) в която са се извършвали преселенията се е наричала СФРЮ невероятно ме учудиха..
...
И май .. сърбите си живеят там, векове преди СФРЮ?!

Или излиза, че държавата, през чието управление са извършени част от преселенията, все пак е, както твърдиш - е СФРЮ?
Венецианската република се е наричала и СФРЮ?!?!
[/size]
Като въобще нямам идея, гордо да се кича с лаври ЗА ВЕЛИКОТО ИСТОРИЧЕСКО ОТКРИТИЕ ...
Заселването преди СФРЮ се е извършвало в рамките на СХС пак по поръчки от Белград.
[/size]
Като, с помощта на Уикипедиа видяхме КОГА Е БИЛО ПЪРВОТО И НАЙ-ГОЛЯМО ЗАСЕЛВАНЕ - В 16 ВЕК!.. И РАЗБРАХМЕ, ЧЕ Е ПО ПОРЪЧКА НА БЕЛГРАД!
НАУЧНО ОТКРИТИЕ!

И до тука спирам! ..

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Югославските войни
« Отговор #23 -: Юли 11, 2012, 14:15:24 »
Тотални глупости пишеш, колкото да има какво. Кога и къде съм писал, че през годините от 1522 г. до 1918 г. заселването е организирано от СХС, СФРЮ или Белград? Говорих за османци, писах за венецианци, за австрийци, но Симчо не чете, а философства, за да не пада по гръб. :((( Казах нещо за 10 % в началото на 20 в. - пак не се чете. Показах проценти и източници за времето на Кралството на СХС и после за СФРЮ - пак не се чете. Само се говорят глупости, че сърби нямало преди СХС и СФРЮ по Книн например и че ги бил извършил Белград.

Симчо, как така при СФРЮ сърбите от 40 - 45 % скочиха на 80 % в Книн без намесата на Белград и без изселване на хърватите? Отговори без да го усукваш, без Ираклий, без руската уикипедия, която единствено можеш да четеш и без общи приказки! (Или може би за теб като известен буквалист "заселването" означава да не е имало нито 1 сърбин и да се пръкнат после 80 %, без значение че 40 - 45 % не са малко хора???!)
Ако не можеш просто замълчи и мини на друга тема...
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re: Югославските войни
« Отговор #24 -: Юли 11, 2012, 19:21:08 »
Само се говорят глупости, че сърби нямало преди СХС и СФРЮ по Книн например и че ги бил извършил Белград.

АЗ не твърдя,че преселванията напр. в 1522  .. или по времето на Ираклий са извършени от Белград  .. друг един човек го споменаваше .. :D :D  а аз го приех-щото със със слаб немски ... аз твърдях,че сърби В СРЪБСКА КРАЙНА (А НЕ САМО В ГРАД КНИН) СА ТАМ ОТ ВЕКОВЕ .. което май се и доказа??! :D :D

Симчо, как така при СФРЮ сърбите от 40 - 45 % скочиха на 80 % в Книн без намесата на Белград и без изселване на хърватите?
АКО ТЕЗИ ТВЪРДЕНИЯ-ЗА ПРОЦЕНТИТЕ- НЯКАК БЪДЪТ ДОКАЗАНИ, бих споменал явлението миграция от селските райони .. та в УИКИПЕДИИТЕ (мисля английската) които така надлежно цитирахме, именно това се говореше- за сръбско селско население в планинските райони .. а хърватите са се също преселили от по-малкият град в по-голям?!?!? ..
 

, без руската уикипедия, която единствено можеш да четеш и без общи приказки!
Щото не знам добър немски- самокритично да повторя ...
но пак повтарям ЕДИНСТВЕНАТА ЗАБЕЛЕЖКА КОЯТО НАПРАВИХ ...

Комаре, нещо не ми е ясно за СФРЮ .. сърбите в Сръбска Крайна (ако това имаш пред вид) си живеят там от векове?!?!..

Като се оказа, че съм прав и цитираният век за масово наличие на сърби в Крайна(а не само в град Книн) в немски, английски и др.източници е комай 16-и ... за други неща (кой колко знае сръбски и немски и т.н.)  нямам идея да влизам в дискусия-съжалявам ...

.. и както бях посъветван , след всичко това-минавам наистина на друга тема .. или да седна та да си доуча немския?!..
Излазям, излазям...

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Югославските войни
« Отговор #25 -: Юли 11, 2012, 19:34:15 »
Симчо, Симчо, имаш голям напредък - редовно вече се самоцитираш :)) Не знам кой е споменавал, че изселванията преди СХС са правени от Белград. Всъщност знам - ти беше, който твърдеше, че съм казал нещо подобно. Така че можеш да се извиниш на самия себе си за нелепите твърдения  ;D
А глупостите за миграцията от селата в града въобще не вървят, тъй като нито имаш някакво доказателство за това, а нито Книн е наброявал повече от 13 000 души, за да е притегателен център за заселване.
За въпроса ми - естествено избяга с увъртания, поради което считам че вече няма какво да кажеш по темата и разводняваш. Разбира се, че 35 - 40 % са доши от селата, как не се сетихме. Източник и очевидец: Симчо  ;D ;D ;D Естествено очевидецът Симчо като е прочел, че хърватите пак се завръщат не е бил точно по това време в Книн, а в Нови сад, където е учил разликите между хърватския и сръбския  8) 8)

А за немския - вече видяхме, цитатът беше безкрайно нелеп. Очевидно едно е знене, а друго мисълта, че нещо се знае  ;D
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re: Югославските войни
« Отговор #26 -: Юли 12, 2012, 18:08:15 »
1.Каквото имам да кажа по темата- го казах  ... да обсъждам нещо друго-нямам намерение (както вече НА 4 ПЪТИ КАЗАХ! .. И КАЗВАМ ЗА 5 ПЪТ.. ЗНАМ, ЗНАМ КАКВО Е НИВОТО ТУКА, ТА СЪМ ГОТОВ И 6 ПЪТ ДА ГО КАЖА)
пак ще се самоцитирам .. и ще пиша бавно  .. та дано бъда разбран ..
... става въпрос за малцинствата в Хървтска ..по-специално в Крайна .. и аз пиша  .. че както съм срещал  .. има споменато наличие на сръбско население в КРАЙНА (а не само в град Книн) от векове ..
ето какво баш пиша .. пак се самоцитирам- май ще се налага дълго да го правя ... та да бъда разбран от съответният интелект .-..
Цитат на: sim4o в Юли 08, 2012, 21:21:25
"Комаре, нещо не ми е ясно за СФРЮ .. сърбите в ... Крайна (ако това имаш пред вид) си живеят там от векове?!?!.."
Естественно .. тръгваме д0а търсим данни  - естественно- в Уикипедия (та кой жив човек ЗНАЕ ПОВЕЧЕ ОТ УИКИПЕДИЯ??!?!?! .. ХАХА -така се мисли явно ..) като единствената забележка по отношение на Уикипедиите е руската уикипедия ... хахаха  ...

и в Уикипедия, май ТОЧНО ТОВА НАМИРАМЕ - ИМА СЪРБИ , КОМПАКТНО КОМАЙ ОТ 16 ВЕК  ..
 И ..?! ..
... ами до тука аз спирам ... повече данни не давам, а само следя писаниците из темата .. тука се появава какви ли не суперинтересни постове, съдържащи..

1. Обяснение как се е изграждала из региона железница..
2.Данни от преброяванията за Град Книн?????!?!
3.Оценка на моите знания по немски ..
4.Твърдения откъде са знанията на даден човек по История (освен от универсалната Уикипедия) оказа се- от хървати!

Ми то това е ясно- яко някой човек някога каже "казаха ми го хърватите" това означава задълбочено твърдение.. хърватите и още някои други народи, имат някаква особенна мъдрост .. ако човек им стане приятел и може да научи невероятни неща и после да ги цитира ..
Като единственото нещо, което не ми беше ясно бе ЗАЩО ,АДЖЕБА, СЕ ДАВА ОЦЕНКА НА МОИТЕ ЗНАНИЯ ПО НЕМСКИ,НА ТОВА КОЙ КАКВО ЧЕТЕ И Т.Н. .. АМИ ЗАБЕЛЕЖКАТА МИ - ИЛИ СЕ ПРИЕМА .. ИЛИ НЕ?!
Интересно и забавно.. любопитен бях-честно
После- нещата се изясниха

Като възпитаник на немска гимназия
А-а-а-а ,една неукрепнала психика е била принудена да учи от ранна възраст немските неправилни глаголи ... и .. ето го резултата!??!(виж точки от 1 до 4)
.. според мене изяснихме .. има ли от векове сръбско население в Крайна  .. или няма ...
.. . но ми е върло интересно  какво още ще напише интелект учил немски от невръстни години .. забавно ми е, да призная ..
Та ще чакам следващите публикации ...

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Югославските войни
« Отговор #27 -: Юли 13, 2012, 20:54:36 »
Явно е, че има голяма разлика между това, което наистина е и това, което ти се иска да бъде. То не бяха компактни сръбски маси от Адам и Ева, Ираклий, турците и кой ли не, то не беше изселвания от селата в града /сякаш сме десетилетието на създаване на ТКЗС-тата/, то не беше чудо. Ама нали по гръб не падаш... Компактни маси от сърби има само в твоята глава преди 20-ти век. Изворите говорят понякога за сърби, а по-често за православни - сърби, власи и мавровласи... Просто си прочети темата, ама не само твоите постинги! Бройка обаче никъде не се дава, за да твърдиш, че са били мнозинство. Нали уж много държиш на източниците, а какво стана? Източниците говорят за хърватска столица и хърватско население, което в една част /неясно каква/ се е изселило, но и за засилена хърватизация след идването на венецианци и австрийци! Правиш се на ощипан, че не ги виждаш... Източници за заселване от селата в Книн - нито един. Сръбска и хърватска уикипедия: в началото на 20-ти век в Книн живеят 90 процента хървати, които до 1945 г. Се постопяват на 52 процента - Симчо обаче твори нова история с измислени проценти, съчинени мнозинства и басни за Ираклий. Не се превръщай в един наш общ познайник, чийто главни герои без докозателства плаваха по Печора и си носеха корабчетата на гръб, защото натам си тръгнал... А ще бъде жалко, защото да отричаш цифри и да си създаваш някакви там, където ги няма е най-очебийната историческа измислица.
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re: Югославските войни
« Отговор #28 -: Юли 13, 2012, 22:44:39 »
Явно е, че има голяма разлика между това, което наистина е и това, което ти се иска да бъде. То не бяха компактни сръбски маси от Адам и Ева, Ираклий, турците и кой ли не, .

Цитат на: sim4o в Юли 08, 2012, 21:21:25
"Комаре, нещо не ми е ясно за СФРЮ .. сърбите в ... Крайна (ако това имаш пред вид) си живеят там от векове?!?!.."
Забележката ми, бе малка .. ама май се налага 10 пъти да я повторя ... и ето я по-простичко написана, като за немски възпитаник ..

ИМА ЛИ СРЪБСКО НАСЕЛЕНИЕ В КРАЙНА ОТ ВЕКОВЕ .. ИЛИ НЯМА??!?!

А защо повтарям многократно .. се чудих  ..
Немската Гимназия.. Господ нея пази я .. да, ама какво е причинила Гимназията на младото българско поколение??!?! .. вижда се ...  повтаряне, повтаряне ... докато мозъкът, спрягал от невръстна възраст немски неправилни глаголи дойде на съответната вълна ... като разбрах това- вече не се чудя що по 10 пъти пиша едно и също ..
ето отново от Уикипедия (то друго май няма да хване дикиш, пъки а за хора,в мляди години изхабили интелектуална мощ, Уикипедия им е съвсем по мярка - там, във Уики-то, пише за сръбските маси)
цитирам пак:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D0%B0

..."1522 году... .. Территория, сильно обезлюдевшая в ходе войн постепенно заселялась беженцами из занятых турками земель, главным образом, сербами, что привело к демографическому сдвигу — на  землях сербы стали составлять большинство населения. "..

В английската Уикипедия същото се споменава  .. "СЪРБИ"  ..
 
http://en.wikipedia.org/wiki/Republic_of_Serbian_Krajina
.."Many Croats, Serbs and Vlachs immigrated from nearby parts of Ottoman Empire (Ottoman Bosnia and Serbia) into the region.."

за сведение  на добре знаещите немски, ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ГРУПИ различаващи се, да речем през 16 век, сега вече са една единственна група - сърби (как е възможно това ли,..  и защо наистина  няма власи или мавровласи като етнос в областта ??!.. явлението се нарича етнообразуване .. ама е сложно да го обяснявам на измъчен от неправилните глаголи мозък .. -за него Уикипедия!)

А що се отнася до Импаретор Ираклий.. там нещата са по-сложни от колкото отваряне на Уикипедия - и за възпитаник на Немската Гимназия,боя се,че може би ще са и непосилни - ...  като на първо четене- от книгата на Боцмана - "Римската теза"...

"Едва ли някой сърбин може да представи смислена сръбска етимология на «србин». Докато римското serрia има латинската етимология - змия, змии – serpes. Това предположение има две основания за съществуване.... .. Първото е, че сърбохърватите пристигат на Балканите.... .. по заповед на Хераклий.. "

Съвет- да се прочете цялата книга на Боцмана  ...

 А сега, няма ли да си пишем кой, колко знае немски??! И кой къде е пътувал?!?

П.П. освен теорията за заселване по времето на Ираклий (и въпросче, къде ли баш се заселват - къде живеят до към 13-14 век  .. в съвременна Сърбия по това време  са БЪЛГАРИ!).. та освен за заселване по римско време има и автохтонна сръбска теория.. за произход от Балканите - много интересна ..
« Последна редакция: Юли 13, 2012, 23:00:01 от sim4o »

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re: Югославските войни
« Отговор #29 -: Юли 13, 2012, 22:49:04 »
Но това заселване на сърби на нови земи не е нищо изключително ..ТА ТЕ ЗАЕМАТ и ДНЕШНА СЪРБИЯ... А ТЯ - АКО СЕ НЕ ЗНАЕ - Е БИЛА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ..
Да, знае се .. както и много неща се знаят ... и които знаем- обясняваме на който не знае ..
И е хубаво ,наистина дискусиите така да се водят - за знание .. но не е Безинтересна и някаква дискусия по темата - "а ти колко немски знаеш" и с отплесване в "искренно и лично" ..

Такива дискусии съм водил с кого ли не- и със гореспоменатият Атил,  .. да, за Булгарският флот - как е плавал от Шумер за Нил, по заповед на Копакабана  ...

Та както се вижда, страхотно се забавлявам в подобна ситуация ... и смятам , че и в тази тема ще имам поводи за забавление ...
« Последна редакция: Юли 14, 2012, 07:50:57 от sim4o »

БГ История

Re: Югославските войни
« Отговор #29 -: Юли 13, 2012, 22:49:04 »