Автор Тема: Еmphylios polemos  (Прочетена 1724 пъти)

debozman

  • Гост
Еmphylios polemos
« -: Април 06, 2012, 02:48:34 »
Гражданските войни (emphylios polemos), както част от военната идеология на ИРИ.
Shturman


Преди да пристъпим към темата е необходимо да дадем кратко определение на термините „ethnos” и „emphylios” така както са дефинирани и разгледани от Ioannis Stouraitis в „Byzantine War Against Christians – an Emphylios Polemos?*”- /по-обстойно разгледани в текста/.
Във византийските източници, терминът „ethnos” ("народ/нация" = хора) често е използван тъждествено свързан с термина „phyle” (племе / раса) и „genos” (семейство, род,сроден, родствен), той се използва за дефиниране на група хора с общ произход, т. е. с общи характеристики .
//в този смисъл F. Haldon, употребява английската дума “heathen” при превода на гръцката дума “ethnōn”, /„εθνων”/, т.е. той индентифицира „ethnos”, като нехристияни /езичници/- като обща характеристика //.

Думата „emphylios” произхожда от думата „phylon” която според Stephanus Byzantius означава същото като думата „ethnos” : phylon (раса ; племе; произход) е „ethnos” (nation ), който произхожда от „phyle” (племе / раса), или от които phyle произхожда. Съставно образува „emphylos” и „emphylios” (в една и съща раса / племе) ..., Stephani Byzantii, Ethnika, ed. A. Meineke, Berlin 1849 (repr. 1958), 675.1-2.
………………………………………………………………………………………..
В своето произведение „Byzantine War Against Christians – an Emphylios Polemos?*”, Ioannis Stouraitis разглежда „византийското” възприемане на гражданската война (emphylios polemos), както и на войната срещу други християнски народи, като част от по-широкия въпрос на „византийската” военна идеология.
В хода на изследването на този въпрос, автора достига до извода: -
Някои „византийски” автори след девети век определят или представят „византийските” войни срещу други християнски народи като „emphylios polemos” .
/ като под други народи Ioannis Stouraitis разбира преди всичко българите, според когото, те са друг „народ” - чужд за Империята! /

Нашата цел е да покажем несъстоятелността на този извод на Ioannis Stouraitis по отношение на войните на Симеон Велики и така да потвърдим средновековните автори, и преди всичко Патриарх Nicholas I Mysticos, според когото „воините със Симеон” са „emphylios polemos” – граждански войни, но не са войни срещу друг християнски народ, а войни вътре в Империята!!!

/също така в настоящия постинг ще наричаме „Византия” - ИРИ , съответно „византийците” – ромеи/римляни, така както би следвало да бъде, а не както е в книгата на Stouraitis/

Ромейското разбиране на термина „emphylios polemos”.
Преди всичко е необходимо, да се изясни разбирането на ромеите, на термина "emphylios polemos", който съвременните историци обикновено превеждат като"гражданска война ". I.Stouraitis се спира на работното определение, предложено от W. Treadgold според когото гражданската война е въоръжен конфликт, в който значителен брой ромейски войници, се сражават от двете страни на „фронтовата линия”със значителен брой жертви.
Според I.Stouraitis това определение е разумно и приложимо описание на повечето вътрешни военни конфликти в ИРИ, но тъй като това е екстраполация от днешна гледна точка, тя не съответства на по-широкото ромейско възприятие на термина „emphylios polemos”.
По отношение на този аргумент, I.Stouraitis споменава два примера, които според него показват, че наличието на ромейски войници от двете страни на фронтовата линия не е необходимо за ромеите, за да дефинират , т.е. възприемат, вътрешен конфликт като гражданска война.
1.Източници които документират въстанието Nika (532) по време на управлението на Justinian I съобщават за гражданска война между хората /demoi/ и императорската охрана.
2.Nicetas Choniates съобщава за конфликт между ромейската армия и на Venetians, които са съюзници на Manuel I Comnenos по време на похода срещу норманите в Корфу (1149); авторът определя само възможната ескалация на конфликта като гражданска война.
Според I.Stouraitis:- И в двата случая авторите определят конфликта като „emphylios polemos” (гражданска война), въпреки че ромейските войници не воюват за двете страни.

3.Theophanes Confessor разказва за гражданска война м/у арабите:
... „но брат му, Abdelas, както и бащината му армия въстават срещу него, на съща страна на Chorasan и това доведе до гражданска война между тях.
4.Constantine VII съобщава, че така наречените готи, разположени отвъд р. Дунав, започнали гражданска война помежду си и се разделили на две части.
Според I.Stouraitis тези примери правят очевидно, ромейското разбиране на термина „emphylios polemos”, като следствие от възприемането на понятието ethnos (“nation), - като конфликт вътре в „етноса”, което не предполага политически, т.е. военни, организации.
Следващите два момента са особено важни за разбирането на понятието „emphylios polemos”.
Както и I.Stouraitis отбелязва, Theophanes Continuatus, ни представя подробна картина на ромейското възприемане на понятието „гражданска война”/ emphylios polemos /, когато той се позовава на гражданската война между Michael II и Thomas the Slav /Тома Славянина/ (821-823): -
По това време, гражданска война започва в източната част на Империята и донася всички видове злини на хората, бащи се бият срещу своите синове и братя, срещу тези - които са родени от една и съща утроба и приятели срещу тези, които са обичали най-много.
Почти идентично възприемане е дадено от Michael Attaleiates в съобщението за битка по време на гражданската война между Isaakios Komnenos и Michael VI (1057): -
Тогава, бащи и синове не се колебаеха да се избиват едни други противно на собствената си природа; децата опетняваха своите десници с убийството на бащите си и братя нанасяха на своите братя смъртоносния удар и те не показваха нито милост, нито правеха някаква разлика за родственици или роднини, или хора от една и съща раса.
//Иминно на тези определения, на Theophanes Continuatus и Michael Attaleiates ще се позовем и ние, по-нататък в темата! //
По отношение на въпроса за общата идентичност на враговете в гражданска война, I.Stouraitis се спира на Patriarch Nicephorus , според когото той акцентира на християнската идентичност на ромеите, когато разказва за гражданската война от годините 741-743 между Constantine V and Artabasdos :
Според I.Stouraitis, всички тези твърдения показват, че понятието „emphylios polemos” се е разбирало от ромеите като война вътре в “nation” /народа - нацията/ , т.е. общността, в която разделените врагове са свързани със социални, културни, религиозни, както и семейни връзки. Въз основа на тази идея, ромейските източници използват понятието „emphylios polemos” за да разграничат войните вътре в ИРИ, т.е. общността - от войните, водени срещу чужденците.
Трябва да отбележим,че I.Stouraitis се спира съвсем накратко и на понятието „allophylos polemos” ( война с друга раса,племе / хора), като противовес на „emphylios polemos”. В този смисъл той цитира Michael Attaleiates, Ioannis Scylitzes, Ioannis Zonaras , както и Theophanes Confessor , но на този момент от изложението на I.Stouraitis , ние не се спираме, тъй като за нас е по-важен въпроса:
Как Патриарх Nicholas I Mysticos представя войните със Симеон ?, които според I.Stouraitis са случаи на войни срещу чужди християнски народи , представени като граждански войни/от стр.93/.
За сравнение - писмата на Патриарх Nicholas I Mysticos са дадени в ГИБИ - том IV.
http://www.kroraina.com/knigi/index.html
Писмата на Патриарх Nicholas I Mysticos до българския цар Симеон във връзка с войните между ромеи и „българи” (914-926) се характеризират с реторика, която според I.Stouraitis, позволява някакво съмнение, че тъй като и двете страни са били християни, Патриарха представя тези войни като граждански войни.
Да започнем с това, че Симеон е наречен в почти всички писма на патриарха, както "дете" и „българите” като "синове и братя на римляните", показва, че той иска да подчертае, тясно родство между ромеите (които той представлява) и „българите”. В неговото девето писмо до Симеон, Патриарха говори за дявола, който кара хората да се бият един срещу друг и в коментара на войната с „българите”, подчертава всички характеристики на гражданската война. От нейната безсмисленост от самото начало - с това,че братя застават с оръжие в ръка срещу тези, които са от едно и също семе и една и съща утроба; бащи видели убитите си синове, а те често се молили, да са преди тях, и приятели забравили приятелство и т.н.
По този начин, той отразява ромейското възприемане на гражданската война като най-лошия вид война : войните са лоши, дори срещу външните врагове, но какво да се каже за войни срещу бащи, братя, приятели, едноверци , които са избрали един Бог.
В писмото 17, той уточнява, че римляните и българите са били свързани чрез връзки, които са равни на родство.
Тук отново Той пише за това как победители и победени са еднакви, не само в начина, по който са описани, но са бащи и синове и братя, равни един на друг при наследяване на Христа, нашия Бог, който е платил с цената на кръвта, за да ни изкупи греховете и т.н.
По-нататък в същото писмо, той приема всички християни като един народ със съща християнска кръв и обединени под името на Исус Христос.Но това, което не е сигурно, е следното: дали българската сила ще бъде унищожена от римския меч, или дали римляните ще са насечени на парчета от българите, но това което е сигурно е,че Християнска кръв ще се разлее от християни, и земята ще бъде замърсена с кръвта на християните, и нашия Бога, от Когото, ти и те сте избран народ и синове и наследствено, ще ни наскърби.
Вие не сте с оръжие срещу неверниците, казва Патриарха, или враговете на кръста на Христос, или хора, които не знаят името на Бога, а сте срещу бащите си, срещу братята си, с една дума, срещу вашия род.
На последно място, в писмото 22 , Патриарха определя войната между християни, още веднъж като война между братя, приятели или родители и деца: ... и за срам на демона, който от своя злоба, от толкова много години разгневи християни срещу християни, приятели срещу приятели и - с една дума - братя срещу братя, синове срещу бащи.
Несъмнено Патриарх Nicholas I Mysticos във всички тези писма ни представя войната между „българите” и римляните като война между хора от един и същи род, като война, в която бащи, деца и братя са един срещу друг, несъмнено това е „emphylios polemos” / Гражданска война/.
Този извод е валиден и за Ioannis Stouraitis, но тъй като за него „българите” са друг „народ” - чужд за Империята! ,то съответно писмата несъмнено показват, че Патриарх Nicholas I Mysticos се опитва да покаже, идеологическата концепция за война между различните християнски народи като „emphylios polemos”.Разбира се I. Stouraitis не се и опитва да докаже,че „българите” са друг „народ” за империята, но не се и налага, тъй като това отдавна е направено и непрестанно се прави от нашите „историчари”./ така да се каже, с техните камъни – по техните глави!/

Войните на Симеон са част от историята на гражданските войни на ИРИ, защото „българите” са част от същата история, нещо което нееднократно сме посочвали, но за да не повтарям вече казаното тук, само ще си позволя следните цитати :
…”Както според Роман Лакапин, така и според К. Порфирогенит, и по-късно Василий ІІ, мизите (Лакапин нарича Симеон "мизиец") са част от ИРИ и Мизия префектура от провинция Тракия. Аз не виждам основания да не се вярва на писанията от трима императори, а да слушаме какво говорят за българската история… Чак К. Порф. през Х в. казва, че Мизия, "до края на гетската земя Месемврия" се отчуждава. Тя не е чужда поради инвазия, тя СТАВА чужда поради политически и църковни проблеми, добили кървави измерения още през V в. (Виталиян)…”
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=10...40&start=40
/от постинг на бацмана, от 21/04/2011, 17:23/
Освен това Лъв Дякон (книга V стр. 77- 81 ), при описанието на похода на Светослав – пише за: - война срещу Мизите; покоряване на цяла Мизия; градовете на Мизите и т.н./също цитирано тук/
-Независим източник /също вече цитиран от: 07/01/2010, 18:07 /:
Персийската география “Худуд ал- алам” / в превод на V. Minorsky/, казва:
18. Булгари (Bulghari) – „Они тоже румийцы (Rumi), но состоят непрестанно в войне с остальными румийцами…”
Българи - те също са РОМЕИ / римляни /, но са постоянно във война с останалите РОМЕИ.
/могат да се посочат и др. примери./
Ето защо, мисля,че се налага следния извод:
„Българите на Симеон” са част от ИРИ и вследствие на това, Патриарх Nicholas I Mysticos описва войните с тях, като граждански войни - „emphylios polemos”.
П.п. пълния текст на… „Byzantine War Against Christians – an Emphylios Polemos?*”- Ioannis Stouraitis, е на следния адрес:
http://www.byzsym.org/index.php/bz/article/viewFile/964/918
« Последна редакция: Април 06, 2012, 02:50:39 от B. Georgiev - bozman »

БГ История

Еmphylios polemos
« -: Април 06, 2012, 02:48:34 »