Автор Тема: Филипи или Филипопол, крит. анализ  (Прочетена 3747 пъти)

debozman

  • Гост
Филипи или Филипопол, крит. анализ
« -: Октомври 22, 2011, 00:55:37 »
Филипи или Филипополис
[/size]
д-р Асен Чилингиров


коментар: bozman


   Това е материала на д-р Чилингиров снет от сайта „отизвора” :
http://www.ivanstamenov.com/2009/01/184/
Предварително се извиняваме, че ги няма някои картинки съществуващи в материала, но те са нови худ. трактовки и са по-скоро за украшение отколкото за аргументи по въпроса. Материала на д-р Ас. Чилингиров е в черно, а коментара на боцман – в синьо.


В Деяния на светите Апостоли, а и в Посланията на св. ап. Павел до римляните и до филипяните се съдържат сведения, които не съответстват на интерпретацията им, възприета от гръцката и римокатолическата църква. Нещо повече – те очертават началото на християнството в Европа по начин, който не отговаря на наложените от източната и от западната страна представи.Независимо от наличните различия помежду им, двете църкви показват пълно единомислие по отношение представянето на свързаните с него събития, последствията от което намират отражение в невярната интерпретация на фактите и тяхната манипулация.
Според разказа в Деянията на апостолите (16,9-40), пред апостол Павел се явява като видение един „мъж-македонец“, който го моли: „Ела в Македония и ни помогни!“ Павел разбира, че Господ му повелява да проповядва там Евангелието и още на следващата сутрин се отправя заедно с апостол Сила за Македония. Двамата се качват на кораб и след един ден те са на о-в Самотраки. А на следващия ден пристигат в пристанищния град Неаполис (днес Кавала). Оттам двамата отиват във Филипи, „първия град на Македония – римска колония“.

0.--- Кое ли Евангелие  е проповядвал Павел през І в !?
1.--- Не е написано „първия град на Македония”, а „който в тази първа част на Македония е град – римска колония”. Очевидно това уточнение което е пропуснато дава локално значение на града по отношение на Македония, което означава, че Филипи НЕ Е първи град в цяла Македония, а само в „тази част”. Територията на „тази част” остава засега неясна не само като конфигурация, но и като големина.
2.   Нещо повече. В ранен препис на Библията от ІХ в.  намиращ се в Абатство Сен Гален, на стр. 114,  изрично е казано, че HI ACCEPTO UERBO UERITATIE PRESUTER INFIDE, „за тях имаше дума като за нечестни (невярващи) хора”, което отрича твърдението от Библията в българският й вариант.




 Събитията, последвали пристигането на двамата в града, са описани подробно в разказа от Деянията на апостолите. Те са свързани с първата проповед, която в следващия съботен ден апостол Павел изнася пред събралото се множество жени „при реката“. Там той покръства една от тях на име Лидия, с което поставя началото на първата християнска община в Европа. Там произлиза също и първият конфликт на апостолите с местните власти.
Господарите на една робиня, обсебена от зъл дух, когото Павел прогонва, хващат двамата и ги отвеждат на тържището, където е седалището на князете (гр. архонти).

3.   Не е написано в Библията дали Духът е зъл или добър. Написано е: „И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича , и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си” – „Деян. на Св. Ап.”, гл. ХVІ., 16.
Какво имаме тук в наличност от това сведение ? Очевидно имаме „среща на интереси” между Духа на Павел, който предрича „спасение” и Духа на слугинята, която пророкува. Можем да си направим много бързият извод, че Ап. Павел не е от пророците. По нататък от т. 23 до т. 33 се разказва как падат оковите на всички в тъмницата следствие на земетресение. Не е уточнено, че Павел предизвиква това земетресение, нито че това е причината за „падането” на оковите. Казано е съвсем точно, че Павел се възползва от него, без да е негова причина.



Двамата биват наклеветени пред местните началници (в гръцкия оригинал те са наречени στρατηγοί, а българският, респ. църковно-славянският превод им дава названието „воеводи“), че бунтуват народа, и по тяхна заповед на Павел бива нанесен публично побой, след което него и Сила оковават във вериги и хвърлят „в тъмницата“. През нощта става земетресение, от което вратите на тъмницата се разтварят и оковите на затворниците падат. Тъмничарят е силно впечатлен от това събитие и иска да бъде покръстен заедно със семейството си. На сутринта, уплашени от произлезлите събития и от това, че Павел и Сила са римски граждани и следователно не могат да бъдат съдени от тях, началниците идват в тъмницата да се извинят пред тях и ги извеждат от града.
4.   --- Това указание, че дукът (стратегът) на града не може да съди римски граждани, означава, че този началник НЕ Е римски началник притежаващ имперски пълномощия. Това е точно според правният статут на Македония в този момент – сенаторска провинция, а не имперска. Уточнено беше, че градът Филипи е римска колония, но тази колония няма имперски  правомощия. Което означава, че нейните владетели, са НЕЩО ДРУГО, но не и римски военоначалници, т.е. те са подчинени на Римската република и Сената. Те например могат да бъдат военоначалници от скоро присъединената Одриска държава, които имат официален статут на подопечни на Рим, но нямат все още римски права. Нещо подобно каквото е България по отношение на UE в момента и т.н.



За верността на разказа за първото пътуване на апостол Павел в Европа, както и за неговото изпълнение на задачата, която му е поставена, а именно да посети страната на македонците и да помогне на нейния народ, като му предаде благата вест на Христовото учение, ние нямаме никакво основание за съмнение. По-късно, в своето Послание до римляните (15,19), Павел изрично потвърждава изпълнението на тази своя задача с думите, че „предал учението на Христос чак до Илирик“.
Съмнение предизвиква само интерпретацията на този разказ, тъй както тя е възприета и установена от традицията на римокатолическата и на гръцката православна църква. Според тази традиция пътуването на апостолите Павел и Сила е до малкия и незначителен град Филипи, намиращ се само на 15 км от Кавала.
5.--- Това, че Филипи е „град” не личи по неговият изпис. Град на гръцки е „полис” и въпреки, че няма закон или обичай всеки град да се означава с „полис”, то наличието на други градове именувани на името на Филип, но означени като Филипо-полис, несъмнено поставят гръцкото населено място в по-ниска позиция, както по отношение на населението, така и по отношение на неговата значимост за Римската империя.


Противоречие между разказа и неговото тълкувание намираме обаче още при споменаването целта на пътуването: страната на македонците, а не административната единица, носеща името Македония, където, според всички коментатори на текста, протича мисионерското пътуване на апостол Павел. Но противоречие съдържа и първото изречение, в което се казва, че Филипи бил „първият град на Македония – римска колония“. Това обаче не е вярно, защото първият град в страната на македонците не е Филипи, който не е и първият град, посетен от апостол Павел в Европа, защото този град е Неапол/Кавала, нито пък първият град на провинция Македония, който е Амфиполис.
6.   --- За това, че не е казано за Филипи "първият град на Македония – римска колония" в БГ Библията вече казахме. Откъде има това сведение г-н Чилингиров е отделен въпрос. Тук разсъжденията на д-р Чилингиров не противоречат на т. 1, тъй като Амфиполис и Филипи са на разтояние около 50 км., но все так едно изясняване на термина „тази част на Македония” би внесло по-голяма яснота по въпроса.



Макар това противоречие да е забелязано от някои историци, които го тълкуват като преувеличаване на значението на града във връзка с мисията на апостол Павел, другите обстоятелства, свързани с това и със следващото негово пътуване до този град, както и противоречията, свързани с изясняването им, остават незабелязани или умишлено премълчавани от изследователите. А това се отнася преди всичко за институциите на римската администрация
7.   --- Не е казано в БГ.Библията, че Филипи има римска администрация. Една римска колония под сенатско управление не е задължително да има римска администрация, като това е вероятната невъзможност на тази администрация да съди Павел и Сила. Тук навлизаме в дебрите на римските правни закони и различията между понятията „сенатска провинция” и „имперска провинция” и техните правомощия.



– седалището на княза и затвора, каквито не е имало в малкото градче Филипи, – но преди всичко реката, спомената в разказа, която играе важна роля при първото и второто пътуване на апостол Павел (Деяния на апостолите 20, 6).
При първото си пътуване Павел и Сила отиват в съботния ден „при реката край града“,
8.--- Това уточнение „при реката край града” е потвърждение, че Филипи край Кавала се предполага да е град, но това не е индикирано в името му. Каква река има край града – такава няма, както казва  д-р Чилингиров. При една по наситена с дъждове епоха, от силно песъчливите и каменисти хълмове на Филипи е много възможно да е имало извори с вода за пиене и чешми.. Следи от поток обаче се виждат едва на 2.5 – 3 км. в северозападна посока, чието корито минава между Κριονερι  и  Ζυγος. Около този поток е имало и други жени заедно с Лидия,  както съобщава Библията. Възможно е Павел и Сила да отидат на три километра за да потърсят хора край „реката” на които да изложат своите виждания, но ни се невъзможно "множество", освен юдеите на Филипи да ходят на 3 км за да се молят в събота. Тук в библейският текст има вътрешно противоречие, след като се заявява, че „мъж-македонец” го вика „да помогне”, а Павел очевидно отива при реката при евреи, а не при македонци. Както и по късно в Солун, може би отново търси юдейска синагога за да проповядва в нея, но . . . няма синагога във Филипи.

като се надяват да намерят там юдейски молитвен дом; там те срещат жената на име Лидия, която е първата, възприела светото кръщение от апостол Павел на европейска земя.
9.   Тук е необходимо да направим едно уточнение, какви са тези „молещи се край реката”. Втълпява ни се, че това са езичници. Възможо е да са езичници, например „митраисти”,  но Библията ни дава друго пояснение за „молещите се край реката”. „Деяния на Св. Ап.”, гл. ХІХ., 1, 2, 3 и 5: „Павел . . .дойде в Ефес и като намери там някои ученици, каза йм : като повярвахте, приехте ли Светаго Духа ? А те му отговориха; нито сме и чули дали има Духъ Светий. Той йм рече: а в какво се кръстихте ? Те отговориха: В Йоановото кръщение. . . .Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Исуса”.
 Очевидно Павел не е първият който е кръщавал, защото той очевидно прави ревизия на кръщението на Св. Йоан Кръстител. Така, че „молещите се край реката” МОЖЕ да са йоанисти (тези които смятат Йоан Кръстител за Месия и те очевидно са приели вярата от някой друг проповедник, а не от Павел. Това става в Ефес и  Коринт, където „Павел беше от своя дух подбуждан, да свидетелсвува пред юдеите, че Исус е Христос (Месията) - „Деяния на Св. Ап.”, гл. ХVІІІ, 5. ), а не пред езичници.


« Последна редакция: Ноември 07, 2011, 02:36:59 от B. Georgiev - bozman »

БГ История

Филипи или Филипопол, крит. анализ
« -: Октомври 22, 2011, 00:55:37 »

debozman

  • Гост
Re:Филипи или Филипопол, крит. анализ
« Отговор #1 -: Октомври 22, 2011, 00:57:07 »
 Тук трябва да напомним за значението, което християнската традиция отдава на първенството, отразено и в титлите „първомъченик“, „първоапостол“ или „първозвани“. Тази жена и семейството на тъмничаря стават членове на първата християнска община на европейския континент.
10.   Не можем да пренебрегнем факта, че йоанистите също са християни, и ако все пак трябва да търсим някакво първохристиянство, то поне според данните които представихме  е християнството на Йоан Кръстител. Твърде е вероятно именно такъв обряд да изпълнява и Крум под стените на Константинопол.



Но реката играе важна роля и при второто пътуване на апостол Павел в Македония. Когато той научава, че юдеите искат да го убият по време на пътуването му за Троя,
11.   --- Това несъмнено е свързано с обстоятелството, че Павел обръща в християнска религия преди всичко юдеи. Което очевидно индикира християнството като юдейска секта в неговата първооснова, въпреки  мнението, че християнството е „отделна религия” от времето на Павел.


 той се отказва да замине по море и избира значително по-дългия речен път през Македония, качва се във Филипи на кораб и отплава за Троя, където пристига след петдневно пътуване.
12.   --- Уточняваме, какво е казано в „Деяния на Св. Апостоли”, гл. ХХ., 6.: „ние отплавахме от Филипи след дните на безквасниците и в пет дни пристигнахме в Троада. . .” Няма кораби, няма клипери . . . Също не е уточнено пътуването в детайли, по коя река се пътува, с какво се пътува, сменят ли превоза при достигане на морето и т.н.



Всичко това се съобщава в разказа за Деянията на апостолите просто и ясно. Само че при Филипи няма – а не е имало и в миналото – никаква река, по която да са плавали кораби и която междувременно да е пресъхнала!
13.   --- Такава река имаме в наличност при Петричкият Филипопол – Pontus fluvius, дълга около 50 км. В „Деяния на Св. Аапостоли”(ДСА) никога не е ставало И въпрос за кораби. Говори се единствено за „отлаване”, а отплаване може да стане и с обикновена лодка по който и да е поток, така че твърдението кораби е малко хиперболизирано и не отговаря на реалните налични текстовете. Също така с тази или друга лодка може да се продължи до Троада.



През цялата античност и чак до средновековието на Балканския полуостров има само две плавателни реки – Дунав и Марица (Хебър), от чието име произлиза и гръцкото название на нашия континент.
14.--- Въпреки, че това е без значение за тази статия, все пак държа да уточня, че името на континента Европа, не произлиза от името Марица,Хебър, Ибриста и т.н. и плавателните реки са доста повече от десет, ако не се търси река, разбира се, по която да плава "Куин Мери ІІ".


А както е добре известно, на тази река се е намирал Филипопол – или на български Пловдив. И от този град се е пътувало по реката пет дни до Троя – колкото време е било нужно и на апостол Павел за завръщането му.
15.   --- Не „ се е пътувало по реката пет дни до Троя” от Пловдив, защото ТЪКМО ТОВА трябва да се докаже. Материята на доказателството не може да бъде материя на аргументите и основанията. Дори нещо повече – няма в историята друго пътуване до Троада, нито от Пловдив, нито от гръцкото Филипи. Така, че НЕ Е известно, че на тази  река се е намирал Пловдив.



Макар още първият изследовател, посветил на град Филипи обширна монография, гръцкият автор Мерцидис, да отбелязва в своя труд, че в миналото имената на Филипи и Филипопол нерядко са били смесвани, в случая с двете пътувания на апостол Павел не може да става и дума за случайна грешка. Апостол Павел предприема пътуването си в „страната на македонците“, а не на гърците или на римляните – при това той явно е бил в състояние да прави разлика както по отношение на населението, така и по отношение на земите, в които то е живеело.
16.--- Да, можем да предполагаме подобна начетеност за  бившият римски легионер. „Страна на македонците” обаче липсва като терминология и въпреки, че е в кавички, аз не се наемам да търся откъде е взел този термин автора. Към момента на това пътуване съществува провинция Македония, основана върху бившето Македонско царство и Одриската държава (или провинция Тракия). Каквото и да е основанието за този термин „страната на македонците”, той очевидно не се разпростира върху Тракия или Одриската държава.



А в този смисъл Филипи не отговаря на целта на пътуването му, защото след „най-страшната битка от Цезарианската епоха и изобщо от цялата античност“, както някои автори наричат станалото при Филипи в 42 г. пр. Хр. сражение между войските на убийците на Юлий Цезар, Касий и Брут, от една страна, и на Октавиан Август и Антоний, от друга страна, градът и цялата му околност били напълно опустошени и биват отново заселени с римски колонисти.
17 --- Възможно е такова опустошение на района, но никак не бива да се забравя, че от това „опустошение” до момента на събитията са минали около 200 г. и за сравнение можем да си припомним Баташкото клане и днешен Батак, като времето е дори с 50 г. по-малко. Можем ли да говорим за днешен Батак, че е „опустошена земя” като знаем, че оцелелите заселници се връщат още с Макгахън обратно !? А за заселване с колонисти можем да си припомним за колко години гръцката държава изчисти българското население от Беломорска Тракия. Това са реалиите, дори при поразени градове от атомни бомби, какво остава за кръвопролитна битка, последиците от която могат да бъдат заличени в порядъка на петдесетина години.



Проповедта на апостол Павел „край реката“ не е била пред римляни, а пред местни жители
18 --- Че къде е проблема римляните да са местни жители, след като е уточнено в историографията, че точно те са изкуствено въдворени  там - преселници ? Няма пречки никакви – те римляните са местните жители, тъй като това Е територия на Римската империя. Коректното уточнение е, че това не са местни жители, а точно юдеи. Юдеи се събират край реката в съботния ден, без значение дали са местни или приходящи, римски граждани или наемни работници. Във всеки случай първата кръстена Лидия е приходяща или заселница от Мала Азия.



и конфликтът, в който той и Сила са замесени, е с представителите на провинциалната римска власт,
19 --- Няма такова уточнение за „провинциална римска власт” в ДСА, управници, стратезите, са разпоредителите на тържището. Тържището НЕ Е под опеката на провинциалната власт, то, тържището, е под опеката на Императора и военни и цивилни имперски служители - да не се разпростирам в тази насока, която не е от значение в случаят. Конфликта е между ортодоксални юдеи и сектанските проповеди на Павел – и двете под шапката на юдаизма. Така, че представителите на властта не са конфликтната страна, те са урегулиращата страна на цивилният конфликт.



 каквито е имало в големия град Филипопол – за разлика от малкото градче Филипи, в което не можем да търсим нито княз, нито съдилище, нито затвор.
20 --- Нито за „съдилище” става въпрос в ДСА, нито за „княз”, не могат да се внасят доказателствени термини липсващи в източника, в случая БГ Библията.


Но Филипопол се намира в съседната провинция, Тракия, а не в Македония, макар и да носи името на македонския император. А какво общо могат да имат траките и македонците с Христовото учение, за което в богословската литература се твърди, че апостол Павел проповядвал на юдеите, гърците и римляните, но не и на населението в централната част на Балканския полуостров?
21 --- Аз не знам какво точно се пише в богословската милионно-томова литература, само твърдя, че в централната част на Балканите хората по това време СА римляни. А римляни са всички етноси в границите на империята, ако не тръгнем да търсим, кой е римлянин по гражданство и кой не. Юдеи и гърци може да се приеме за име на етнос през І в., но „римляни” не е  етностно име. То е име на ОБИТАТЕЛИТЕ  на Римската Империя, а такива са всички на Балканите, може би с изключение на Одриското царство, защото не е ясно кога е бил Павел в Македония, преди или след 45г.


 
« Последна редакция: Октомври 22, 2011, 03:42:18 от B. Georgiev - bozman »

debozman

  • Гост
Re:Филипи или Филипопол, крит. анализ
« Отговор #2 -: Октомври 22, 2011, 01:00:22 »

Въпросът какъв е етническият произход на македонците и траките и коя територия са населявали е стар колкото историческата наука – но тъкмо Херодот, който пръв от историците го поставя, дава също така и съвсем ясен отговор на него. И след повече от две и половина хилядолетия спорове, това, което той казва по този въпрос, е единственото, което се знае с положителност за тях. А то е, че етническият им произход и езикът, на който са говорили, са били различни от тези на гърците и че са населявали различни територии – макар че има автори, които твърдят, че езиците им били твърде близки, и дори че македонците говорели на някакъв гръцки диалект, както и че земята, на която живеели, била гръцка.
Но както разказът за първото пътуване на апостол Павел в Европа в Деяния на апостолите, така и неговото послание до филипяните показват съвсем недвусмислено разликата в отношенията на апостола с римската власт и с местното македонско население: между апостол Павел и „филипяните“ се създават особено сърдечни и близки отношения, които той изрично отбелязва в посланието си до тях
22--- Нека не се забравя, че Ап. Павел е римски гражданин и БИВШ ратник ТОЧНО на тази власт. Така, че не може да се говори за поляризирани отношения, след като самият Апостол е „продукт”  на Римската империя и непрекъснато се ползва от римското си гражданство. Освен това, вменяването на „македонско население” е съвремен термин който не съответства на чисто идейните внушения на Ап Павел. Той дели хората на две – юдеи и езичници. Юдеите са за Ап. Павел вярващите в Истинският Юдейски Бог, този Бог, който той заменя с Исус Месията. И след като юдеите не кандисан на увещанията му, че Исус е Бог, а не Яхме и тук-там го бият, той от липса на други слушатели се обръща към езичниците. Именно като езичници са разбирани и илирийци и македонци в случаят.



 – такива отношения не са засвидетелствувани от негова страна спрямо жителите на някой друг от градовете, които посещава. А и жителите на Филипопол не са забравили посещението на апостол Павел в своя град и са пазили спомена за него в продължение на много столетия, като го отбелязват в свой ръкопис дори през ХІІ век – това е кратка приписка в полето на така наречения Христинополски апостол от първата половина на ХІІ век.

23--- Смятам че е трудно, дори невъзможно, тези отразявания в ръкописа да са следствие на едно ПРЯКО наследствено предание, предавано от баща на син. Те са по скоро 1100 годишна представа за нещо. Още повече, че такава „възпоменателност” или „перфектна историческа памет” генерирарана и съхранена не съществува по стълбицата на съществуващите писания. Тя е точно такъв ДОПИСАН  ВПОСЛЕДСТВИЕ източник, каквото е дописването и за „хората от България” в Чивидалското Евангелие. За да се добие пълна представа за разликата във времената, (която винаги е първа пречка в разбирането на събитията) е все едно днешна дописка в празните полетата на днешната Библия да дава сведение за дейността на Самуил и да служи за ДОКАЗАТЕЛСТВО за тази дейност.




В тази приписка, която е и най-старият стигнал до нас извор за българското име на града, предадено като  Плъпъдиве  съответният текст се свързва именно с посещението на апостол Павел в него:

   24--- Този текст може да се свърже с Ап. Павел, но също така може да се свърже с Ап. Андрей, Ап. Петър и който и да е друг Апостол, тъй като името на Апостола нито е изписано, нито е загатнато но някакъв начин. Да се нарочва за такъв неизписан апостол  точно Павел е изказано по целесъобразност, но не по фактологичност. Освен това запетайката след второ „П” индикира една изчезваща като графема, но продължаваща да се произнася ерова гласна Ъ, с което името има вида „Плъпъдиве Македонъскемъ”. Аз не съм много сигурен, че този термин „плъпъдиве” означава точно името на Пловдив или евентуално Филипи, но че „Македонъскемъ” е в мн.ч и пояснява и Верии  (Берое в Македония) и Плъпъдиве е абсолютно сигурно, т.е. казано е точо „Македонските Верия и Плъпъдиве”. Е, няма как Пловдив да е в Македония и никога не е БИЛ.



А арменските географи Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Агонц, като описват пътуването си в Пловдив в шестия том на тяхната пътеписна историческа География за четирите страни на света, излязъл във Венеция през 1806 година, съобщават, че в града „освен гръцките църкви, има и два кръстообразни, зидани с камък параклиси, в единия от които според преданията, разказвани ни от местните жители-християни, е проповядвал апостол св. Павел“.
25 --- Е, как постройки през ХІХ в. по предания, че са посещавани от Ап. Павел през І в., могат да бъдат аргументи !?. Те могат да бъдат отзвук от минали събития, но могат и да не са. Във всеки случай в ДСА няма сведение, че Павел е посещавал зидан или какъвто и да е храм във Филипи. Дори напротив, той е излязъл извън града за да отиде край някаква река. АКО имаше зидана синагога в града, той щеше да влезе първо в нея, както прави БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ във всичките си посещения на градовете, като „не излиза от синагогите с месеци”. Но синагога няма и  . . . Ап. Павел поема извън града към реката.



Противно на твърденията на католическите и православните богослови и историци на църквата, мисионерската дейност на апостолите Павел и Андрей протича главно сред негръцкото население на Балканския полуостров,
26--- За Ап. Андрей аз нямам сведения, но за, дейността на Ап. Павел е писано извънредно много в ДСА. Тази дейност е ПРЕДИМНО сред юдеите и в СИНАГОГИТЕ. Едва когато е изгонен, бит и т.н. той се обръща към езичниците, НО НЕ и преди това. (ДСА, гл 18., 5 и 6). Така, че дейността на Ап. Павел в Македония ( в Елада и Мала Азия) е предимно и определено свързана с юдеи, а не с не-юдеи.



където още в самото начало на тази дейност, преди средата на първия век, възникват значителен брой християнски общини.
27--- Много голяма заблуда са тези „християнски общини”, една заблуда която с удоволствие се разпространява от християнските благослови и за мое удивление  и от уважаваният от мен г-н Чилингиров.
 Ап. Павел НЕ РАЗПРОСТРАНЯВА  ХРИСТИЯНСТВО !  Ако искаме да сме обективни при формулировките, той разпространява Исусианство или Месиансто, което излиза непосредствено и изцяло от юдейската религия и няма нищо общо с някаква друга религия!
Той разпространява заместител ( аналог, дубликат, паралел ) на Бог на Яхве в лицето на Исус Месията. Защото „Христос” значи „месия” – пророк, предвестник и т.н. Това е ревизия на юдейството, А НЕ ДРУГА ВЯРА. Че езичниците възприемат тази ревизия, като НОВА религия е лесно разбираемо – те не са запознати с  каноните  на юдаизма. Какво казват пък тези които са запознати с тези канони за ревизията разпространявана от Павел (нещо подобно на „социализъм” и пародията на социализма – „развитият социализъм”) -  съвета на Ядката на Исус в Йерусалим - те предлагат компромисно решение:

„Затова аз съм на мнение да не се правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога (еврейският Бог – б.м.), но да йм се пише, да се въздържат от от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв и да не правят на други онова, което не е тем угодно ( т.е. на потърпевшите . б.м.). Защого законът  Мойсеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота”
 Яков, ДСА, гл. 15., 19,20 и 21

Ето ТОЧНО ТОВА ПРАВИ и Ап. Павел по предписание на доайена Яков, редовно обикаля синагогите и изпълнява предписаниета, като разбира се внася и свои интрепретации на които няма да се спираме тук. Къде има тук християнство – никъде ! Месианство или Исусианство - да, но това НЕ Е нова религия, а интерпретация на юдаизма. Има една ревизия на юдаизма за чийто цели тук няма да говорим, но ще споменем най-важната – да не се дават пари на храма в Йерусалим, а на новите свещеници – сектата на Яков, Исус и сподвижници. Ако някои виждат методи използвани от  СИК и ВИС преди време, то аз мисля че не са далеч от истината.



Докато в центровете на античната култура Атина и Солун апостол Павел среща силно противодействие от „образованите елини“, сред „необразованото“ местно население проповедите му намират голям отзвук. Начело на християнската община както във Филипопол (Пловдив), така и в Сирмиум (Срем) и в Томи (Кюстенджа) още преди средата на първи век застават епископи, при това от най-тесния кръг ученици на Христос, които християнската църква отбелязва като „седемдесетте апостоли“. Във Филипопол (Пловдив) първият епископ е свети Ерм (Hermas), комуто апостол Павел в своето Послание до римляните, написано не по-късно от 52 година сл. Хр., изпраща своите поздрави, също както до Епе(ме)нет и Андроник, първите двама епископи на Сирмиум. Специално към Андроник апостол Павел се изказва дори с особено почитание, като на негов сродник и съзатворник, повярвал в Христа преди него.
Към тези три главни центъра на ранното християнство в западната, североизточната и югоизточната част на Балканския полуостров ще се прибавят през ІІ и ІІІ век също така и седалищата на епископи, респ. митрополити в Сердика, Адрианопол и Хераклея, като по този начин северозападната, централната и източната част на Балканския полуостров ще бъдат в значителна степен християнизирани.
28--- Аз нямам нищо напротив против горният абзац и мислите изказани от д-р Чилингиров, но дали Пловдив е главен църковен център или не, не е свързано с темата, къде в Македония е покръстил Ап. Павел първият християнин, в частност – Лидия.


Непосредствено свързано с посещението на апостол Павел във Филипопол/Пловдив очевидно е и ръкополагането на първия епископ – Ерм. Но и неговото име е подложено – също както името на епархията му – на манипулации с цел да се заличи или поне да престане да се свързва с Филипопол. Макар и всички църковни календари, почиващи на надеждни за християнската историография извори, а именно списъците на 70-те апостоли, приписвани на св. Иполит Римски и Доротей Тирски, както и Месецеслова на император Василий ІІ от края на Х век, да отбелязват името му и неговия ранг като „епископ на Филипопол“, както и дните 4 януари и 31 май за честване на паметта му, в по-ново време без никакви основания се правят опити името му да се свърже с Филипи, а в официалния списък на епископите на католическата църква то се придружава с въпросителен знак.
29--- Може посещението на Ап. Павел да е свързано с епископ Ерм, защо не. Едни доказателства по въпроса биха направили това твърдение доста по-сериозно.

« Последна редакция: Октомври 22, 2011, 01:03:16 от B. Georgiev - bozman »

debozman

  • Гост
Re:Филипи или Филипопол, крит. анализ
« Отговор #3 -: Октомври 22, 2011, 01:01:26 »
В никой от синаксарите не се споменава по какъв начин апостол Ерм се е озовал във Филипопол и каква е връзката му с апостол Павел, който му изпраща изрично поздрави в посланието си до римляните. При това старата християнска традиция му приписва и авторството на книгата Пастирът (Et virgines in domum meam), която до края на ІV век се счита за канонична и е неотменна част от Новия Завет. През V век обаче тя се изключва от състава на каноничните книги и всички нейни преписи на гръцки и латински език се унищожават. Едва в средата на ХІХ век бива открит нейният коптски превод, от който се прави нов латински превод, издаден в пълен обем заедно с френски превод едва след Втората световна война.
30 --- Хубаво. Но това не дава податки да сложим на епископа титлата първи християнин в Европа.



Свързването на книгата Пастирът с името на апостол Ерм и идентифицирането му като неин автор почиват на сведенията, които е дал за него друг бележит раннохристиянски автор и учен – Ориген, а по-голямата част и от неговите съчинения биват унищожени през V век, включително неговата История на църквата, от които до нас са стигнали само отделни цитати. И макар че изследвания и коментари за книгата Пастирът се появяват в обобщаващите богословски съчинения на католици и протестанти още в началото на ХХ век, в които за нея се отделя едно от централните места в старохристиянската литература, в същото време продължават да се препечатват справочниците, в които името на апостол Ерм е придружено с въпросителен знак относно времето и мястото на неговото епископство или с бележката, че бил епископ във Филипи – при това имената на всички епископи в този град са известни, а между тях неговото име не се среща.
31--- Много хубаво. Значи епископ Ерм е епископ на Филипопол, а не на Филипи. Това също не доказва и да дава някакви основания, къде е покръстен първият християнин, във Филипи или във Филипополис.



Колкото и да изглежда странно, потвърждение за апостолската дейност на Павел във вътрешността на Балканския полуостров срещаме тъкмо в коментарите на един от главните и най-усърдни разпространители на елинизма сред българското население – гърка Теофилакт Охридски, архиепископ Български (1089-1126?). В своите бележки за Посланието на апостол Павел към Римляните той пише:
„[апостол Павел казва:] ‘…тъй че разпространих Благовестието от Йерусалим и околността дори до Илирик’. Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва [апостол Павел]? Виж големия брой на моите ученици – от Йерусалим до Илирик, който е покрайнина на това, което днес се нарича България. Той не казва ‘възвестих’, а ‘разпространих Благовестието’, за да покаже, че неговата проповед не е била безплодна, а успешна. За да не помислиш, че е вървял направо по главния път, като чуеш ‘от Йерусалим … дори до Илирик’, той казва ‘и околността’, което ще рече, че е обиколил с проповедта си народите и на север, и на юг…“
31 ---  Ето и груба карта на областта към І в. от н. е. :

https://746869340004324628-a-1802744773732722657-s-sites.googlegroups.com/site/runiistoriaii/filipi-ili-filipopol---kriticeski-belezki/a16.jpg?attachauth=ANoY7cq9vEFk0lrg3H2y1ebyQ9LNlNrmjIS4DF7QOGB_nvTaEE-4jsbgn_xKYMxc1ki1paD649VshiB3jLjBFVeM_6Ka_W_l8m_ySPTuRM7l_cLGgUT8qMi42a1_jW83MvvhGPRRUFpglA5jHJnel0MkWc-G5WhU_QMnj6EcFDca9ey1CsRu01HBet6oag8mozehlLqSJW0dDC-ybZwf3wZi7sK8EZvCu1azcO28CYWQyOyFK-z00iHJBusHbSp2nwo8H8ftxvqL&attredirects=0
 За да напише „до Илирик”, Ап. Павел трябва да е бил:
1.   Със сигурност в Македония (защото останалите три провинции на над нея)..
2.   Предположително в Мизия (за да смята, че Илирик е по-далечната) с желон за "далечност" столицата на Бога - Йерусалим.
3.   Предположително в Тракия и да употребява Илирик прескачайки Мизия.
   Да е бил в Тракия и Мизия за първи път,  все още нямаме сведения, докато за Македония те са налице и много добре се съчетават с дотогавашният цивилизован свят.  Македония е покорена именно след присъединяването на Илирик към Римската имп., Тракия е все още Одриско царство или римска, но „твърде одриска” все още, Мизия е римска, но не се споменава.



Голям брой сведения за широкото разпространение на християнството в централната и северната част на Балканския полуостров намираме и в агиографската литература, и в историческите извори, макар те да се съдържат в издания, превърнали се вече в библиографска рядкост. Потвърждават го също така и резултатите от археологическите изследвания, особено в последните десетилетия, въпреки че все още не са напълно обработени и оставят някои важни въпроси от хронологията нерешени. На първо място въпроса за времето и причините за разрушаването на многобройните църковни паметници по цялата територия на Балканския полуостров, построени между средата на ІV и края на V век.
32--- Това няма отношение към въпроса къде е покръстен първият християнин, а е по-скоро културна информация.


Силните гонения на християни в централната и източната част на Балканския полуостров при императорите Деций и Диоклециан в края на ІІІ и началото на ІV век, засвидетелствани в достоверни исторически извори, не са в състояние да спрат разпространението на християнството нито в този район, нито в останалата част от полуострова. Ако и жертва на гоненията да стават множество членове на християнските общини главно в провинцията Хемимонт, в района на Адрианопол (Одрин), както и в Малка Скития (Добруджа), голям брой местни жители-християни намират убежище от гоненията отвъд Дунав и повечето от тях се завръщат по родните си места още след Миланския едикт на Константин Велики (313 година), както и особено през втората трета на ІV век.
33 --- Това също.

По това време апостолическата църква на префектурата Илирик, обхващаща след административната реформа на Диоклециан една от четирите части на империята, заема първо място по влияние сред християнските църкви. Столицата на префектурата – Сирмиум/Срем, е резиденция на императора и седалище на архиепископ – един от четиримата архипископи, под чието върховенство са всички диоцези на римската империя. Това привилегировано положение на църквата в Илирик ще се промени само в течение на няколко десетилетия. По време на т. нар. „ариански спор“, който през втората четвърт на ІV век разкъсва християнството на два враждебни лагера, тази църква се стреми да играе помиряваща роля. От нея изхожда една нова формула за Символа на вярата, която трябва да доближи колкото е възможно схващанията на крайните ариани и на православните.
34 --- Префектурите се появяват една в ІІІ в., след реорганизацията на Диоклетиан, дотогава  Илирик е провинция, така че не може да има префектури след реформите на Диоклетиан.  Не виждам, каква връзка може да има покръстването на първият християнин от І в. със съобщения за  ІІІ в. ?


Император Констанций ІІ, чиято цел не е поощряването на нито една от спорещите партии, а постигането на единство в църквата, приема като предмет за обсъждане предложения от църквата на Илирик и одобрен от църковен събор в Сирмиум през 367 година „Сирмиански символ на вярата“, който да замени силно оспорвания предимно от голям брой източни епископи „Никейски символ на вярата“. Последвалите този събор преговори на императора с представителите на различни църковни партии водят до одобрението на компромисната сирмианска формула дори от страна на най-крайните привърженици и противници на „Никейския символ на вярата“. Констанций ІІ свиква през следващата 368 година два църковни събора, които трябва да обявят за законно постигнатото споразумение: в Селевкия – за източните епископи, а в Римини – за западните.
35 --- Това също няма отношение към въпроса къде е покръстен първият християнин, а е по-скоро културна информация.


След оживени спорове с някои от крайните привърженици на арианската теза източните епископи приемат компромисния Сирмиански символ на вярата. В Римини обаче съборът не протича съобразно очакванията. Макар че малко преди неговото откриване православните епископи, включително някои от непреклонните застъпници на Никейския символ на вярата, са дали съгласието си за приемане на компромисната формула, папа Дамас успява да убеди повечето от присъстващите епископи да отхвърлят Сирмианския символ на вярата и да изключат от събора несъгласните с това делегати, включително всички епископи от Илирик.
36 --- Това също няма отношение към въпроса къде е покръстен първият християнин, а е по-скоро културна информация.



Съборът изпраща многочленна делегация да информира императора с това негово решение. Констанций ІІ, който се чувства лично засегнат от тези действия на западните епископи, не допуска делегацията да достигне Константинопол и дава нареждане всички нейни членове да бъдат отведени в малкото градче Нике при Адрианопол, където те биват подложени на натиск да потвърдят с подпис своето съгласие със Сирмианския символ на вярата. По същия начин биват заставени да потвърдят приемането на компромисния символ на вярата и останалите делегати на събора в Римини, на който се оформя названието „Символ на вярата от Нике“ – за разлика от Никейския символ на вярата.
37 --- Това също няма отношение към въпроса къде е покръстен първият християнин, а е по-скоро културна информация.



След тази процедура Констанций ІІ, въз основа на подписите на почти всички епископи, счита своята цел за постигната и на 1 януари 361 година, в деня на своя 25-годишен императорски юбилей, обявява единството на църквата. Последвалите събития обаче обръщат хода на събитията на 180 градуса. Смъртта на Констанций ІІ на 3 ноември 361 година и краткото, но важно с последствията си управление на неговия наследник Юлиян (361-363), който ще бъде наречен „Отстъпник“, дават нова насока на историческите събития. След провалилия се опит на този император да премахне привилегированото положение на християнството и да възстанови равноправието на всички религии, православната партия взима връх и за кратко време успява да се наложи над останалите църковни партии. Символът на вярата от Нике вече бива наричан „полуариански“ (след 381 година ще се нарича „ариански“) и се замества с Никейския символ на вярата, като в течение само на едно десетилетие са изключени от църквата един подир друг всички епископи от северните провинции на Илирик, както и от провинциите Мизия, Хемимонт, Тракия, Родопа и (Малка) Скития.
Това разделение на църквата бива утвърдено на Втория вселенски църковен събор в Константинопол през 381 година – седем века преди нейното окончателно разделение. През следващите десетилетия от православната църква ще бъдат отлъчени и повечето от църквите в Мала Азия, обвинени за привърженици на монофизитската ерес, а много от техните членове в течение на VІІ век ще приемат исляма.
38 --- Това също няма отношение към въпроса, къде е покръстен първият християнин, а е по-скоро културна информация.


Макар църквата в Илирик да запазва своята независимост с подкрепата на император Теодосий ІІ (408-450), който поради това бива обявен от православната църква за привърженик на арианството, след неговата смърт натискът срещу „еретическата църква“ на Илирик се засилва. След като още в началото на последната четвърт от ІV век започват гонения срещу отделни групи „еретици-ариани“, тези гонения се разрастват в края на V и началото на VІ век във въоръжени походи срещу населението в централната и западната част на Балканския полуостров и с разрушаването на по-голямата част от неговите църкви. Същевременно се засилва и натискът срещу неговите църковни водачи – през 516 година четирима от митрополитите в Източен Илирик биват закарани насила в Константинопол и хвърлени в затвора, където църковните глави на Никопол в Южен Епир и Ниш умират. Юстиниан І (527-565) успява да усмири за няколко десетилетия размириците между православните и еретиците и учредява независима архиепископия за църквите в централната и западната част на полуострова, но тя не просъществува дълго след смъртта му; влизащите в нейния състав диоцези продължават да се считат за независими от Константинопол и Рим, като отказват да вземат участие в следващите църковни събори.
39 --- Това също няма отношение към въпроса къде е покръстен първият християнин, а е по-скоро културна информация.

На „еретиците – врагове на православието“ в Мала Азия и на Балканите се дават различни названия и се поставят всевъзможни етикети, с които се цели да се покаже, че те нямат нищо общо с християнството и водят началото си от някакви източни езически учения. Самите „еретици“ обаче не само твърдят, че са последователи на Христовото учение, но и подчертават, че техните учители са получили това учение непосредствено от апостолите, на първо място Павел и Андрей и техните най-близки сътрудници. Независимо от названието, което им дава православната църква, като ги нарича манихеи, фундагиагити, маркионити или масалиани, а по-късно и богомили, те считат себе си за съвършени християни и ако в редки случаи възприемат някакво друго название, то е свързано само с имената на техни учители от най-тесния кръг на апостолите. В този смисъл и най-многочисленото християнско общество извън православната църква възприема названието павликяни.
40 --- Това също няма отношение към въпроса къде е покръстен първият християнин, а е по-скоро културна информация.


Въпреки че от страна на православната църква се разпространява легендата, че основателите на това движение са били Павел и Йоан, синове на манихейката Калиника от Самосата в Месопотамия, самите “павликяни” отхвърлят категорично това твърдение и настояват, че следват Христовото учение, което техните деди получили непосредствено от апостол Павел. И тъкмо тук се натъкваме отново на въпроса за Филипи и Филипопол. Това, което създава най-големи затруднения за изследователите на павликянското учение, е въпросът за връзката му с България.
41--- Би следвало да се уточни за коя България става въпрос, за тази в Мизия или в Илирия. Без такова уточнение въпроса продължава да виси във въздуха.



След като не само малоазийските, а и българските павликяни свързват своето учение с апостол Павел, нито един изследовател не може да разбере как са се появили такива последователи на апостол Павел във Филипопол/Пловдив, с който град апостол Павел няма нищо общо, а във Филипи, където той е идвал, и то два пъти, няма и никога не е имало павликяни.
42 --- Не съм напълно сигурен доколко наличието на павликяни, манихеи, богомили и т.н. в даден район след време, може да бъде доказателство и опора за индикация, къде е покръствал Ап. Павел. Във всеки случай в разглежданият период ВСЕ ОЩЕ няма групови множества с почитатели на Йоан (йоанисти), Павел (павликяни) и т.н.



Наистина, според някои автори, следващи сведенията на Теофан Изповедник и Патриарх Никифор, павликяните в Пловдивско били преселени там от император Константин Копроним още през VІІ век, но тези сведения трудно могат да се съчетаят със сведенията на Петър Сицилийски, чиято История на ересите на павликяните и манихеите се счита за главния и най-достоверен извор за павликянското учение. Според този автор „арменските павликяни“ не само твърдели, че тяхната църква е македонската и е основана от апостолите Павел и Сила, но и един от техните главни учители и реформатор на тяхното учение, Константин, който от 653 до 684 година застанал начело на тяхното религиозно общество, приел името Силуан, т.е. Сила, и бил считан от неговите последователи за реинкарнация (преродената душа) на този апостол.
43 --- Е, след като „арменските павликяни” изрично твърдят, че „тяхната църква е македонската”, това какво общо има с Филипопол в Тракия, след като Филипопол, Плъпъдева, Тримонциум и т.н. никога не е бил в вътре в Макединия до това и по това време !?


А наследникът му Симеон взел името Тит, считан от неговите съмишленици също за реинкарнация на едноименния ученик на апостол Павел. За основа на учението си и двамата възприемат единствено евангелията и посланията на апостол Павел, а при учението за реинкарнацията на душите следват християнската гностика, сочеща и за нея като изходна точка учението на апостол Павел. Историографията не дава отговор на тези въпроси, както и на въпроса защо Петър Сицилийски посвещава труда си на първия български архиепископ, заел своя престол след основаването на българската архиепископия в 870 година, докато повечето съвременни автори застъпват твърдо становището, че ересите се появяват като социално-политически движения в българските земи едва при засиленото развитие на феодалния строй, последвало покръстването на българите в 865 година. А това показва, че въпросите, свързани с разпространението на християнството в България, не могат да се считат за изяснени и изискват още много допълнителни изследвания.
44 --- За християнството в България да, за това че То, християнството, според днешното издание на Библията на български език е разпространето от Ап. Павел за първи път в МАКЕДОНИЯ, две мнения по този въпрос засега не може да има. Оригиналната информация на „Плъпъдиве”, където Ап. Павел е претърпял мъчения, не може да бъде свързана с Апостола поради простата причина, че той не е упоменат. Повече от половината материал не е свърззан с тематиката обявена в заглавието и няма тяжест по отношение на въпроса Филипи или Филипопол са посетени от Апостола, който пък е толкова християнски Апостол, колкото Пилат е фарисей.
Като цяло не само творбата на г-н Чилингиров, но и всеки материал имащ за основание съвременната Библия не може да е в крак с времето на ХХІ в., след като се убедихме, че препис на Библията от ІХ в. ето тук:
 https://sites.google.com/site/runiistoriaii/apostol-pavel-ii  
изобщо не споменават Филипи, река и т.н. уточнения. В него се говори за филипяни, а това име не конкретизира убедително нито Филипи, нито Филипопол. Тези добавки  уточняващи Филипи край Неапол (Кавала) най-вероятно са фанариотски измислици сътворени в султанските сараи от верни слуги на султана, които днес се изтъкват за най-християни в Европа.
Да, може да са били най-християни в Европа, но . . .  Султански миндер-християни  :D, ще поясним ние.
Край


------------------

Ето това е моята критика на статията на д-р Чилингиров, тъй като тук неколкократно Симеон искаше "дума по дума" да се оборва Асен, не ми е ясно с какви цели. Във всеки случай други свръхзначителни творби на д-р Чилингиров, като "Симеоновият сб." и т.н., не могат да повдигнат имиджа на тази статия. Очаква се да има коментари по същество, а не да се пишат километрични пасажи, колко е стар Пловдив или Бомбай.
Поздрави.

« Последна редакция: Октомври 22, 2011, 03:47:30 от B. Georgiev - bozman »

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re:Филипи или Филипопол, крит. анализ
« Отговор #4 -: Октомври 22, 2011, 08:02:19 »
Точно така.. забележки по същество!

---------------------------------------------------
Споменах моето учудване и пак повтарям- Защо всъщност разгледахме възрастта на Пловдив и я сравнихме с други градове.. ами това и аз не разбрах напълно, но въпросът бе към мене-и отговорих!

Ще поясня АЗ защо го правих-ами защото това имаше връзка с въпроса на съфорумеца  .."съществувал ли е 1-2 век града".., а имаше и конкретен въпрос ,в темата-за сравняване със Сиракуза,Рим,Атина с Пловдив..
Фактът че Пловдив е древен, наистина нищо не доказва..!Освен,че най-вероятно е съществувал в 1-2 век и е бил важно селище на Балканите. Това мое мнение го писах няколко пъти..!
--------------------------------------------------

Наистина доктор Чилингиров има и по-хубави научни съобщения..! За 60 години научна дейност, има и спадове, има и добри попадения..

 А дейността му, по разобличаването на Балева-Брундбауер в смехотворните им "научни" напъни за Батак, и то именно в аулите на Хумболдтовия Университет Берлин, където Мартина Балева се опита да прави "наука" заслужава по-специално освещаване и популяризиране..!
Антинаучните тъпотии, бяха разгромени именно от историческа, научна гледна точка, а защо ли вестници и журналисти, които се възторгваха от "смелостта" на Балева-Брундбауер-подплатена от стабилна субсидия в евро, и дума не отрониха, за усилията и смелостта на д-р Чилингиров положил усилия без да получи една стотинка...
--------------------------------------------

По темата.. да наистина, не би могло по откъслечни сведения да се изгради подробна и безапелационна картина на историческото минало..

Но логиката и данните на версията "Фичева-Чилингиров" (Фичева първа, прави едно кратко съобщение преди години!няма сведения Чилингиров да се е повлиял от него) пак повтарям, не бива с лека ръка да се отхвърля..

Да наистина, основната забележка е по "македонски" и "македонци" ... опит за обяснение има и при Чилингиров а и Помак, тука, в тази тема, постна становище на доц.П.Павлов, което становище, в една или друга степен дава някакъв отговор..

Ще припомня че названието "Македонски" в един или друг исторически период се е съотнасяло например за друг район сравнено с днешното название!..
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)

 или още..


http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/blog-post_116319601838939200.html

Двадесет години по-късно, през 148 г. пр. н.е. от тях се образува отново провинция "Македония", като географския и обхват през годините търпи чести промени. Стига се дотам, че през 133 г. пр. Хр. нейната най-източна точка става далечния Галиполски полуостров.

По-късно, през IV век след Хр. голяма част от нея влиза в префектурата Илирик, включваща и диоцеза Дакия. Това административно-териториано устройство се запазва чак до началото на VIII век, когато с името Македония започва да се нарича югоизточна Тракия с център Адрианопол (Одрин).

Идентификацията на днешна Одринска Тракия с името Македония се запазва дълго време (чак до ХVІ в.).
Едни или други земи, в различно време от различни хора са наричани "Македония" или са имали прилагателното "македонски" по различни основания.. така че..  
Каквото и да е основанието за този термин „страната на македонците”, той очевидно не се разпростира върху Тракия или Одриската държава.

Като основният въпрос би бил "кога"?! По времето на Филип Македонски, например,май ще да се е разпростирало.. В момента (2011) явно не се разпростира..! Забележката на Христо Тамарин за делене на бившата Македонска държава на части.. и споменаване на "град в първата част" е остроумна!


Ето например, как и Боцман, дава едно косвено потвърждение на Фичева-Чилингиров
Те например могат да бъдат военоначалници от скоро присъединената Одриска държава, които имат официален статут на подопечни на Рим, но нямат все още римски права. Нещо подобно каквото е България по отношение на UE в момента и т.н.
което
 скоро присъединената Одриска държава
ни отправя комай, посока Пловдив!
« Последна редакция: Октомври 22, 2011, 12:40:01 от sim4o »

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re:Филипи или Филипопол, крит. анализ
« Отговор #5 -: Октомври 22, 2011, 08:04:21 »
П.П. забележка... има известни разлики, но не съществени, в материала във форумите "от извора" и в "де-зората" и на хартия.

Като искам да повторя,че НАИСТИНА няма недвусмислени доказателства за Филипи, край Кавала, или Пловдив-Филипопол, Филибе..

Мисля си, обаче, че версията "Чилингиров" би могла да се популяризира от всички нас .. и да се стигне поне до формулировката.. "два града спорят за"..

Забележките и съмненията на съфорумеца, към градчето Филипи, край Кавала се споделят напълно! ;)
Даже би трябвало да има и похвала,и благодарност-мисля си- за доброто им формулиране,от всички нас.. феновете на Българската История!

Ако има и трета, що годе обоснована версия, бихме могли поне да стигнем до разпространено из историческите среди мнения.. "три града спорят за"..
-------------------
Това горенаписаното е за да има яснота КАКВО точно е становището ми, и какво точно бих искал да се дискутира.. Ще продължа с няколко забележки по версията на д-р Чилингиров..
« Последна редакция: Октомври 22, 2011, 12:25:41 от sim4o »

БГ История

Re:Филипи или Филипопол, крит. анализ
« Отговор #5 -: Октомври 22, 2011, 08:04:21 »