Автор Тема: Войните на Симеон Велики - граждански войни в ИРИ !  (Прочетена 7940 пъти)

Неактивен shturman

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 9
  • Респект: 6
Ioannis Stouraitis – Emphylios Polemos / граждански войни /
Войните на Симеон Велики - граждански войни в ИРИ !

Гражданските войни (emphylios polemos), както част от военната идеология на ИРИ.
Преди да пристъпим към темата е необходимо да дадем кратко определение на термините „ethnos” и „emphylios” така както са дефинирани и разгледани от Ioannis Stouraitis в „Byzantine War Against Christians – an Emphylios Polemos?*”- /по-обстойно разгледани в текста/.
Във византийските източници, терминът „ethnos” ("народ/нация" = хора) често е използван тъждествено свързан с термина „phyle” (племе / раса) и „genos” (семейство, род,сроден, родствен), той се използва за дефиниране на група хора с общ произход, т. е. с общи характеристики .
//в този смисъл F. Haldon, употребява английската дума “heathen” при превода на гръцката дума “ethnōn”, /„εθνων”/, т.е. той индентифицира „ethnos”, като нехристияни /езичници/- като обща характеристика //.

Думата „emphylios” произхожда от думата „phylon” която според Stephanus Byzantius означава същото като думата „ethnos” : phylon (раса ; племе; произход) е „ethnos” (nation ), който произхожда от „phyle” (племе / раса), или от които phyle произхожда. Съставно образува „emphylos” и „emphylios” (в една и съща раса / племе) ..., Stephani Byzantii, Ethnika, ed. A. Meineke, Berlin 1849 (repr. 1958), 675.1-2.
………………………………………………………………………………………..
В своето произведение „Byzantine War Against Christians – an Emphylios Polemos?*”, Ioannis Stouraitis разглежда „византийското” възприемане на гражданската война (emphylios polemos), както и на войната срещу други християнски народи, като част от по-широкия въпрос на „византийската” военна идеология.
В хода на изследването на този въпрос, автора достига до извода: -
Някои „византийски” автори след девети век определят или представят „византийските” войни срещу други християнски народи като „emphylios polemos” .
/ като под други народи Ioannis Stouraitis разбира преди всичко българите, според когото, те са друг „народ” - чужд за Империята! /

Нашата цел е да покажем несъстоятелността на този извод на Ioannis Stouraitis по отношение на войните на Симеон Велики и така да потвърдим средновековните автори, и преди всичко Патриарх Nicholas I Mysticos, според когото „воините със Симеон” са „emphylios polemos” – граждански войни, но не са войни срещу друг християнски народ, а войни вътре в Империята!!!
/също така в настоящия постинг ще наричаме „Византия” - ИРИ , съответно „византийците” – ромеи/римляни, така както би следвало да бъде, а не както е в книгата на Stouraitis/

Ромейското разбиране на термина „emphylios polemos”.
Преди всичко е необходимо, да се изясни разбирането на ромеите, на термина "emphylios polemos", който съвременните историци обикновено превеждат като"гражданска война ". I.Stouraitis се спира на работното определение, предложено от W. Treadgold според когото гражданската война е въоръжен конфликт, в който значителен брой ромейски войници, се сражават от двете страни на „фронтовата линия”със значителен брой жертви.
Според I.Stouraitis това определение е разумно и приложимо описание на повечето вътрешни военни конфликти в ИРИ, но тъй като това е екстраполация от днешна гледна точка, тя не съответства на по-широкото ромейско възприятие на термина „emphylios polemos”.
По отношение на този аргумент, I.Stouraitis споменава два примера, които според него показват, че наличието на ромейски войници от двете страни на фронтовата линия не е необходимо за ромеите, за да дефинират , т.е. възприемат, вътрешен конфликт като гражданска война.
1.Източници които документират въстанието Nika (532) по време на управлението на Justinian I съобщават за гражданска война между хората /demoi/ и императорската охрана.
2.Nicetas Choniates съобщава за конфликт между ромейската армия и на Venetians, които са съюзници на Manuel I Comnenos по време на похода срещу норманите в Корфу (1149); авторът определя само възможната ескалация на конфликта като гражданска война.
Според I.Stouraitis:- И в двата случая авторите определят конфликта като „emphylios polemos” (гражданска война), въпреки че ромейските войници не воюват за двете страни.
3.Theophanes Confessor разказва за гражданска война м/у арабите:
... „но брат му, Abdelas, както и бащината му армия въстават срещу него, на съща страна на Chorasan и това доведе до гражданска война между тях.
4.Constantine VII съобщава, че така наречените готи, разположени отвъд р. Дунав, започнали гражданска война помежду си и се разделили на две части.
Според I.Stouraitis тези примери правят очевидно, ромейското разбиране на термина „emphylios polemos”, като следствие от възприемането на понятието ethnos (“nation), - като конфликт вътре в „етноса”, което не предполага политически, т.е. военни, организации.
Следващите два момента са особено важни за разбирането на понятието „emphylios polemos”.
Както и I.Stouraitis отбелязва, Theophanes Continuatus, ни представя подробна картина на ромейското възприемане на понятието „гражданска война”/ emphylios polemos /, когато той се позовава на гражданската война между Michael II и Thomas the Slav /Тома Славянина/ (821-823): -
По това време, гражданска война започва в източната част на Империята и донася всички видове злини на хората, бащи се бият срещу своите синове и братя, срещу тези - които са родени от една и съща утроба и приятели срещу тези, които са обичали най-много.
Почти идентично възприемане е дадено от Michael Attaleiates в съобщението за битка по време на гражданската война между Isaakios Komnenos и Michael VI (1057): -
Тогава, бащи и синове не се колебаеха да се избиват едни други противно на собствената си природа; децата опетняваха своите десници с убийството на бащите си и братя нанасяха на своите братя смъртоносния удар и те не показваха нито милост, нито правеха някаква разлика за родственици или роднини, или хора от една и съща раса.
//Иминно на тези определения, на Theophanes Continuatus и Michael Attaleiates ще се позовем и ние, по-нататък в темата! //
По отношение на въпроса за общата идентичност на враговете в гражданска война, I.Stouraitis се спира на Patriarch Nicephorus , според когото той акцентира на християнската идентичност на ромеите, когато разказва за гражданската война от годините 741-743 между Constantine V and Artabasdos :
Според I.Stouraitis, всички тези твърдения показват, че понятието „emphylios polemos” се е разбирало от ромеите като война вътре в “nation” /народа - нацията/ , т.е. общността, в която разделените врагове са свързани със социални, културни, религиозни, както и семейни връзки. Въз основа на тази идея, ромейските източници използват понятието „emphylios polemos” за да разграничат войните вътре в ИРИ, т.е. общността - от войните, водени срещу чужденците.
Трябва да отбележим,че I.Stouraitis се спира съвсем накратко и на понятието „allophylos polemos” ( война с друга раса,племе / хора), като противовес на „emphylios polemos”. В този смисъл той цитира Michael Attaleiates, Ioannis Scylitzes, Ioannis Zonaras , както и Theophanes Confessor , но на този момент от изложението на I.Stouraitis , ние не се спираме, тъй като за нас е по-важен въпроса:
Как Патриарх Nicholas I Mysticos представя войните със Симеон ?, които според I.Stouraitis са случаи на войни срещу чужди християнски народи , представени като граждански войни/от стр.93/.
За сравнение - писмата на Патриарх Nicholas I Mysticos са дадени в ГИБИ - том IV.
http://www.kroraina.com/knigi/index.html
Писмата на Патриарх Nicholas I Mysticos до българския цар Симеон във връзка с войните между ромеи и „българи” (914-926) се характеризират с реторика, която според I.Stouraitis, позволява някакво съмнение, че тъй като и двете страни са били християни, Патриарха представя тези войни като граждански войни.
Да започнем с това, че Симеон е наречен в почти всички писма на патриарха, както "дете" и „българите” като "синове и братя на римляните", показва, че той иска да подчертае, тясно родство между ромеите (които той представлява) и „българите”. В неговото девето писмо до Симеон, Патриарха говори за дявола, който кара хората да се бият един срещу друг и в коментара на войната с „българите”, подчертава всички характеристики на гражданската война. От нейната безсмисленост от самото начало - с това,че братя застават с оръжие в ръка срещу тези, които са от едно и също семе и една и съща утроба; бащи видели убитите си синове, а те често се молили, да са преди тях, и приятели забравили приятелство и т.н.
По този начин, той отразява ромейското възприемане на гражданската война като най-лошия вид война : войните са лоши, дори срещу външните врагове, но какво да се каже за войни срещу бащи, братя, приятели, едноверци , които са избрали един Бог.
В писмото 17, той уточнява, че римляните и българите са били свързани чрез връзки, които са равни на родство.
Тук отново Той пише за това как победители и победени са еднакви, не само в начина, по който са описани, но са бащи и синове и братя, равни един на друг при наследяване на Христа, нашия Бог, който е платил с цената на кръвта, за да ни изкупи греховете и т.н.
По-нататък в същото писмо, той приема всички християни като един народ със съща християнска кръв и обединени под името на Исус Христос.Но това, което не е сигурно, е следното: дали българската сила ще бъде унищожена от римския меч, или дали римляните ще са насечени на парчета от българите, но това което е сигурно е,че Християнска кръв ще се разлее от християни, и земята ще бъде замърсена с кръвта на християните, и нашия Бога, от Когото, ти и те сте избран народ и синове и наследствено, ще ни наскърби.
Вие не сте с оръжие срещу неверниците, казва Патриарха, или враговете на кръста на Христос, или хора, които не знаят името на Бога, а сте срещу бащите си, срещу братята си, с една дума, срещу вашия род.
На последно място, в писмото 22 , Патриарха определя войната между християни, още веднъж като война между братя, приятели или родители и деца: ... и за срам на демона, който от своя злоба, от толкова много години разгневи християни срещу християни, приятели срещу приятели и - с една дума - братя срещу братя, синове срещу бащи.
Несъмнено Патриарх Nicholas I Mysticos във всички тези писма ни представя войната между „българите” и римляните като война между хора от един и същи род, като война, в която бащи, деца и братя са един срещу друг, несъмнено това е „emphylios polemos” / Гражданска война/.
Този извод е валиден и за Ioannis Stouraitis, но тъй като за него „българите” са друг „народ” - чужд за Империята! ,то съответно писмата несъмнено показват, че Патриарх Nicholas I Mysticos се опитва да покаже, идеологическата концепция за война между различните християнски народи като „emphylios polemos”.Разбира се I. Stouraitis не се и опитва да докаже,че „българите” са друг „народ” за империята, но не се и налага, тъй като това отдавна е направено и непрестанно се прави от нашите „историчари”./ така да се каже, с техните камъни – по техните глави!/

Войните на Симеон са част от историята на гражданските войни на ИРИ, защото „българите” са част от същата история:
- Както според Роман Лакапин, така и според К. Порфирогенит, и по-късно Василий ІІ, мизите (Лакапин нарича Симеон "мизиец") са част от ИРИ и Мизия префектура от провинция Тракия.
-Чак К. Порфирогенит през Х в. казва, че Мизия, "до края на гетската земя Месемврия" се отчуждава. Тя не е чужда поради инвазия, тя СТАВА чужда поради политически и църковни проблеми, добили кървави измерения още през V в. (Виталиян)…”
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=10...40&start=40
/от постинг на бацмана, от 21/04/2011, 17:23/
Освен това Лъв Дякон (книга V стр. 77- 81 ), при описанието на похода на Светослав – пише за: - война срещу Мизите; покоряване на цяла Мизия; градовете на Мизите и т.н.
-Независим източник :
Персийската география “Худуд ал- алам” / в превод на V. Minorsky/, казва:
18. Булгари (Bulghari) – „Они тоже румийцы (Rumi), но состоят непрестанно в войне с остальными румийцами…”
Българи - те също са РОМЕИ / римляни /, но са постоянно във война с останалите РОМЕИ.
/могат да се посочат и др. примери./
Ето защо, мисля,че се налага следния извод:

„Българите на Симеон” са част от ИРИ и вследствие на това, Патриарх Nicholas I Mysticos описва войните с тях, като граждански войни - „emphylios polemos”.
Поздрави,
Щурман.
П.п. пълния текст на… „Byzantine War Against Christians – an Emphylios Polemos?*”- Ioannis Stouraitis, е на следния адрес:
http://www.byzsym.org/index.php/bz/article/viewFile/964/918


БГ История


Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
защо Симеон разрушава "Светите обители" на Църквата Майка(Константинополската)

Неактивен shturman

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 9
  • Респект: 6
Здравей sim4o,
Получава се нещо много интересно, въпроса който задаваш:
защо Симеон разрушава "Светите обители" на Църквата Майка(Константинополската)
е едно към едно еднакъв с този на @незнаещ,  от форума на abv.bg /към друг потребител/
/ http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=102864  /
, а именно:
-защо (Симеон)разрушава "Светите обители" на Църквата Майка(Константинополската)
Ето защо бих си позволил да цитирам и неговия отговор / на @незнаещ/, ако позволяваш /мисля,че така е коректно/ ? :
…”Защото не е в същата ВЯРА ,а е в друга или "...тяхната измама"-както казва попа на гробът му!
Това означава друга деноминация ,не е юдейското православие.
Богът за който говори Роман е "Яхве"…”
…………………………………………………………..
Всъщност ударението в темата пада върху факта,че за Патриарх Nicholas I Mysticos войните със Симеон са граждански войни - „emphylios polemos”, нещо с което се съгласява и Ioannis Stouraitis , но за него българите са друг „народ” - чужд за Империята!, поради което за него, въпреки определението на Патриарха – това е война срещу друг християнски народ. За нас обаче, „българите” са част от ИРИ и „воините със Симеон” са „emphylios polemos” – граждански войни, но не са войни срещу друг християнски народ, а войни вътре в Империята!!!
Поздрави,
Щурман.

Неактивен ivany

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 77
  • Респект: 5
Добре де, той повода е ясен, а какви са целите на тези граждански войни в ИРИ

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Искаше ми се да намекна  ;)  за религиозни,но единственото което знам по темата е писаното от Табов и Чилингиров.. Моя милост също тук-таме из НЕТ-а е писал за готи, ариани, полуариани.. Религиозни ли са били войните?! Ако да-защо!? Ако не-защо?!

debozman

  • Гост
Цитат
Искаше ми се да намекна  ;)  за религиозни,но единственото което знам по темата е писаното от Табов и Чилингиров.. Моя милост също тук-таме из НЕТ-а е писал за готи, ариани, полуариани.. Религиозни ли са били войните?! Ако да-защо!? Ако не-защо?!


--- Доколкото може да се определи еднозначно гражданката война в Русия,"ако-да, защо?" така и тази. Проблемите са един куп. А Руската революция също е тип религиозна война - на тези които почитат Бог, йерархията и т.н., срещу тези които почитат пищова, равенството, на бедняците срещу имащите и т.н. Въпроса ти пък "защо Симеон разрушава "Светите обители" на Църквата Майка" е направо шокиращ. За каква "Църква-майка" говориш Симеоне ? Ако четеш писанията на Н. Мистик, той просто е един палячо-марионетка в тези тъпи писма, римляните били "род" - генос, знаел той какво мисли и Господ и Сатаната, много изкуфяла работа. Виж Фотий е друг калибър, но пък него го анатемосват, че не е избран по канона - той не е от поповете и няма право да става Патриарх и т.н. Войните на Виталиан със сигурност са били религиозни, докато при Симеон мисля, че има и сериозна намеса на егото. Двама цезари (Симеон и Роман), а едно императорско място. Нищо чудно Симеон да е помазан за ко-император, защото попските основания на Снегаров не са сериозни. Половината римски императори не са обявени като такива по попските канони.
Поздрави.

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Няма данни за някакво его.. а Гражданските войни в ИРИ от определен етап (приемането на единна религия) време започват ВИНАГИ да имат и религиозен смисъл.. (поне така се представят,всъщност хората тръгват да воюват по много причини)  А дали Симеон и Роман са Цезари на Империята по едно и също време е много спорно!.. а да видим доказателствата..

Неактивен shturman

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 9
  • Респект: 6
Няма данни за някакво его.. а Гражданските войни в ИРИ от определен етап (приемането на единна религия) време започват ВИНАГИ да имат и религиозен смисъл.. (поне така се представят,всъщност хората тръгват да воюват по много причини)  А дали Симеон и Роман са Цезари на Империята по едно и също време е много спорно!.. а да видим доказателствата..
Здравей sim4o,

Има данни за Симеоновото его, виж например:
 … Печат на „Победотвореца Симеон“ откриха край Велики Преслав:
http://grada.bg/34578/%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85/

…”Около добре запазения релеф на фигурата по периферията на печата се разчита надписът „Симеон во Христа Василевс на ромеите“. Печатът датира от 925 г.,”
А в същото време и Роман Лакапин /Romanos I Lekapenos/ е Василевс  / 920г  до 944г./
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Byzantine_Emperors
/Но освен въпросното его, Симеон би трябвало да има и други, далеч по-сериозни основания за да притежава подобен печат, не е ли така ?!/
Поздрави,
Щурман.

Неактивен T.Jonchev

  • Модератор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 542
  • Респект: 20

…”Около добре запазения релеф на фигурата по периферията на печата се разчита надписът „Симеон во Христа Василевс на ромеите“. Печатът датира от 925 г.,”
 

Никой от Симеоновите печати не може да бъде датиран към определена точна година. Това е измислица.

Неактивен shturman

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 9
  • Респект: 6

…”Около добре запазения релеф на фигурата по периферията на печата се разчита надписът „Симеон во Христа Василевс на ромеите“. Печатът датира от 925 г.,”
 

Никой от Симеоновите печати не може да бъде датиран към определена точна година. Това е измислица.
Здравейте T.Jonchev,

Възможно е да е измислица /един Бог знае/, но същността на въпроса не е в датата, а в надписа:
…”на печата пише „Симеон во Христа Василевс на ромеите”  т.е. печата на Симеон е римски - обслужва римската администрация !
Поздрави,
Щурман.

debozman

  • Гост
Цитат
…”на печата пише „Симеон во Христа Василевс на ромеите”  т.е. печата на Симеон е римски - обслужва римската администрация !

--- Здравей Щурман,
Нека бъдем прецизни - ние по печата не можем да съдим, кого е обслужвал, от кого се е употребявал и т.н. НО, че индикира Симеон, като шеф на римляни е несъмнено (не е нужно да влизаме в плитки води, в спорове за титлата, василевс ли е, коронясван ли е, съимператор ли е, цезар ли е, цръ ли е и т.н). На нас това ни е предостатъчно. Ето тук написах и някои допълнения към тази твоя теза - походът на кандидат-тиранин към Константинопол не може да се окачестви по друг начин, освен като гражданска война, имперски междуособици и др. констатации от този вид ВЪТРЕШНИ размирици.

https://sites.google.com/site/runiistorianew/nicholas-i-mystikos---komentari

Поздрави.


« Последна редакция: Май 21, 2011, 15:22:23 от B. Georgiev - bozman »

Неактивен shturman

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 9
  • Респект: 6

--- Здравей Щурман,
Нека бъдем прецизни - ние по печата не можем да съдим, кого е обслужвал, от кого се е употребявал и т.н. НО, че индикира Симеон, като шеф на римляни е несъмнено (не е нужно да влизаме в плитки води, в спорове за титлата, василевс ли е, коронясван ли е, съимператор ли е, цезар ли е, цръ ли е и т.н). На нас това ни е предостатъчно. Ето тук написах и някои допълнения към тази твоя теза - походът на кандидат-тиранин към Константинопол не може да се окачестви по друг начин, освен като гражданска война, имперски междуособици и др. констатации от този вид ВЪТРЕШНИ размирици.

https://sites.google.com/site/runiistorianew/nicholas-i-mystikos---komentari

Поздрави.



[/quote]
Здравей боцмане,
…”Нека бъдем прецизни - ние по печата не можем да съдим, кого е обслужвал, от кого се е употребявал и т.н. НО, че индикира Симеон, като шеф на римляни е несъмнено „
Вярно е, но според мен печата свидетелства и за неговото его – нещо от което се интересуваше sim4o !
…”(не е нужно да влизаме в плитки води, в спорове за титлата, василевс ли е, коронясван ли е, съимператор ли е, цезар ли е, цръ ли е и т.н). На нас това ни е предостатъчно. „
Така е, всъщност става дума за период на „сложно управление”, с много съимператори!?!,
-   Роман I Лакапин и синовете му / Христофор, Стефан и Константин/, но всеобщо признат като легитимен /законен/ император.
-   Константин VII Порфирогенет, Май 908 /някъде 913/ – Ноември 959, но самостоятелно управляващ след Януари 945.
-   Константин Лакапин, син на Роман I Лакапин и съимператор с баща си и братята си, както и легитимния Константин Порфирогенет Декември 924 - Декември 944; съимператор с брат си Стефан и Порфирогенет Декември 944 - Януари 945.
/ това е накратко, което се пише по въпроса /ако не съм сбъркал нещо/ – но ако се доверим на печата, нищо чудно да се прибави и още един съимператор !/

Ето тук написах и някои допълнения към тази твоя теза - походът на кандидат-тиранин към Константинопол не може да се окачестви по друг начин, освен като гражданска война, имперски междуособици и др. констатации от този вид ВЪТРЕШНИ размирици.
Поздравления за коментарите, така наречения „златен век” – може да се окаже повратна точка в разбирането на историята ни!
Поздрави,
Щурман.

debozman

  • Гост
Коментари по DE  PACE  CUM  BULGARIS  HOMILIA

1.   Стр. 85 „ Още по-лошото е това, че се опълчихме и се навдигнахме едни срещу други не другородци1  против другоплеменници, нито другоезичници против другоезичници2, но синове против бащи и братя против братя и бащи срещу синове*…”
*….. Чрез термина „бащи срещу синове”, ГИБИнския превод се опитва да  пробута умрялата котка, че става въпрос за „духовната  синовност на българите спрямо византийците” (уточнение под линия).  Но изобщо не забелязва израза отричащ подобни фриволности, че войната е МЕЖДУ ЕДИНОРОДЦИ (1)  и ЕДИНОЕЗИЧНИЦИ (2). Как така азиатските пришълци станаха единородни,  единоезични и братя с ромеите ?

2.   На същата стр. ” И сега ние подобно на Израел5, станахме  Юда и Ефрем и поделихме помежду си имуществото. . .”(Под линия ГИБИ уточнява: ” Автора тук загатва за разпадането на еврейската държава след смъртта на Соломон”.  Това обаче е невежество или плитка измама, защото автора употребява този израз, като художествена алегория и нито има пред вид Израел, нито другите двама юнаци, а има пред вид САМО и ЕДИНСТВЕНО описваните събития. Ако ГИБИнците пишеха днес, навярно под израза, който е малко по-горе „в желязо се намери душата ми”, сигурно щяха да напишат „Автора тук загатва за Терминатор 2”).
Тук автора говори за ОБЩО имущество, ПОДЕЛЕНО между воюващите. Няма изказ за „завладяно имущество” от новодошли, нито за такова, завладяно от друга държава – имуществото е било ОБЩО в определен момент, преди тези войни.

3.   На същата стр. „И това заради преходна слава и заради един венец и то някакъв излишен и неуместен, заради който всичко се превърна наопаки . . .”
Тук ГИБИнци отново указват, че автора говори за библията. Ние обаче виждаме в това изречение едно много точно указание, за какво са войните на Симеон – заради „венец”.  И този венец не може да бъде никакъв друг, освен Императорския венец на Източната Римска империя. ---->   --- >  във файла.

4.   Стр.93: Вижда се какво превежда ГИБИ – за държава на българи и държава на ромеи (подчертаните редове). Вляво са изреченията на гръцки. В тях не само държава няма, няма и подобно понятие, което да индикира такава.
 
   Надолу се говори, че българите били осиновени от „нашият бог”. Много поетично виждане на ромейският летописец - първо копират Исус от еврейските писания, а след това и си го присвояват. Дали не трябва преди това да питат за разрешение арменците ? Като първи приели християнството, това би трябвало да е „техният” Бог !?. Няма да се забавляваме повече с витиеватите пируети на поета, но припомняме, че за нашето търсене – държава няма изписана от него. Ако счита παλαι – „старина” за синоним на „държава”, то дори такава няма в изречението касаещо българите.
5.   Стр.94 . Много интересно и кодирано съобщение за дворцовите интриги (или на техен епизод) което може да е част от причината за Симеоновото поведение:

 „ А този (курсив м.), който наистина предварително знае, се осведомява, отстранява между това сенаторите, оказва почит на царската власт и онзи (курсив м.), който е обдарен с нея от друга страна, като се крие под шапка невидимка, кани сътрапезници, предлага насила договор, или пък се противопоставя, като заявява ясно да му бъде оказвано поклонение като на цар, въпреки, че не е позволено неромеец да управлява ромеи или пък наскоро след това, като си поставя въображаем за себе си царски венец, приема сътрапезниците да му се покланят. И кой ще изброи неговите предупреждения, предложения и злоумишления ?”

    Изключително интересен пасаж, за който ние смятаме, че под „онзи” се крие личността на Симеон. Той е обдарен с царската власт „от друга страна”. Под „този” ние считаме,2 че се визира Лакапин и е казано, че той манипулира Сената. Най интересното тук е „царската власт” – императорството на ИРИ – което Симеон е получил от „друга страна”, т.е. не по родство. Това съобщение противоречи на материала на Снегаров по този въпрос – дали Симеон е титулован за император или не. Ако нашите виждания за персоните на „този” и „онзи” са правилни, то Симеон е „обдарен” с Императорската титла на Източната Римска империя.

6.   До стр. 96, глава ХVІІ, продължава алегоричното изложение на фактите, които ще разгледаме в друг материал, поради тяхната изключителна конкретност и кодирана алегоричност. Поднесен по начин надхвърлящ интелигентността  на гръцките  преписвачи работещи под чалмата на Султана, този текст е достигнал безпрепятствено до нас и ние в никакъв случай не можем да приложим ГИБИнската слепота по отношение на подтекста в съдържанието му, за което и отлагаме това разглеждане за да бъде то действително адекватно на високостилната постановка на речта на летописеца.

7.   ХVІІ : ” И той (к. м.) дойде самоволно, защото подтикът идва свише. И вие (к.м.), като разрушихте с ръце бащината преграда, положихте устни на устни, хванахте ръка с ръце, убедихте се, уверихте се. След предложението  последваха преговорите, договорът бе здраво запечатан. Такива са нашите дела вчера и днес…”

Той, Симеон, идва с предложение. И неговото предложение е такова, че то руши „бащината преграда”. Каква е тази „бащина преграда” ? Несъмнено това е преградата на граничните войски, които заемат цялото протежение на р. Дунав по цялата северна граница на ИРИ. Функцията на тези гранични войски малко по-късно (или едновременно с основаването йм, досега в нашите изследвания функциите йм се припокриват) е поета от федератите. Това е „преградата” с която нито ГИБИнци, нито златаристи се съобразяват и рисуват ИРИ като празно и ненаселено място, където могат да се заселят катуните на всевъзможни  азиатски монголоиди. Ето тази „бащина преграда” е разрушена (или пренебрегната) при това споразумение. Ако „бащината преграда” не визира територии, а преграда по отношение на императорската власт, това е още едно потвърждение, че Симеон е титулован за император при тези преговори и с тяхното завършване.

8.   На същата 96 стр.: „ И поради голямата радост да се върнем към същите неща – ние, които сме по-единни от единното, зле разединените – добре обединени, изразителите на истината – против лъжата, . . .”.
Точно за такова разединение и обединение говори след 200 г. отново Василий ІІ. Явно никакви договори и добра воля не могат да преустановят историческото създаване на националната държава – нито една религия, нито една политическа воля. Езиковото различие казва своята дума при създаването на нац. държава (и държави) и този закон действа и до ден днешен. Именно на езика основа се формират националните държави. С този процес най-важна роля изиграва разпространението на писаното слово, върху чиято роля могат да се напишат томове. Те са писани разбира се, но като основа е послужило „изчезването” и „появяването” на племена и етноси, каквото изчезване и появяване не е имало на територията на Европа, в степен от такава значимост, че да де-формира езика на етносите. Пришълците винаги са били популация, която не е оказвала никакво влияние (с изключение на  спорадични имплантации върху словесното богатство) върху основните етно-лингвинистични процеси и т.н.

9.   Надолу летописеца продължава да възхвалява мира чрез алегорични библейски сравнения и текста няма отношение към нашето търсене. Като обобщение:

От т.1. разбираме, че ромеи и българи са едноезични. Доколко това е на основата на матерен език е спорно, но доколко това е на основата на официалният  език в империята е абсолютно сигурно. Т.е. имаме официален език меродавен както за римляни (ромеи) така и за българи.

От т.2 научаваме, че между ромеи и българи се дели „общо имущество”.

От т. 4 виждаме, че „българската държава” по превода на ГИБИ е съдържание на празна стомна, т.е. въздух без налягане.

От т.5 научаваме за заплетени дворцови интриги, поднесени по твърде предпазлив начин от пишещият, което показва (както и в писанията на Мистик), че коректното изложение на обстановката съвсем не е безопасно за пишещият и Симеон е действащо лице в тях.

В т.7 имаме загатване за премахване на границите между федерати ( или комитасенси) и територията подвластна на Константинопол ( де факто това е тема Европа ). Една ситуациа приличаща много на днешното състояние на Испания – автономни области, една от които Каталуня има центробежни моменти на откъсване от централното ръководство. Ситуацията толкова напредна критично преди няколко години, че се наложи намесата на Ген. Щаб на испанската армия да „вразумява” Генералитета на Каталуня и Валенсия.

Като цяло – оставаме на вас да си направите изводите.




БГ История