Автор Тема: Гръцко-турска война - 1922?  (Прочетена 25769 пъти)

Неактивен Fallen_Angel

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 153
  • Респект: -656
  • St. Lucifer
    • Историческият портал на България
Гръцко-турска война - 1922?
« -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Здравейте. Искам да попитам някой има ли материали за гръцко-турската война през 1922? Как е почнала? Какво е станало? Какви са резултатите от нея?... :cheers  :jump
+SantoDomini++

БГ История

Гръцко-турска война - 1922?
« -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Гръцко-турска война - 1922?
« Отговор #1 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Да сложа и аз своя камък в основата на новия сайт :D

Конкретно за гръцко-турската война:

Войната започва през 1919 г. Причините за нея са лесно обясними - вечните стремежи на гърците за национално обединение, което по същество означава превръщането на Егейско море почти в гръцко езеро и смачканата от военното си поражение Османска империя. На 30. 10. 1918 г. (не много след България) империята капитулира и примирието й е съпроводено с англо-френска окупация. Това е само началото. Апетитите на Гърция стават наобуздани и удря часът на силния - тъй като България е по-малко важна за Гърция сега управляващият елит решава да си уреди веднъж завинаги сметките с османците и да ги прогони от гръцките светини и от Европа. През март 1919 г. гръцки войски завземат Измир и поощряват погроми на гръцкото над турското население. Правителството на султан Мехмед VI е неспособно да се противопостави на гърците, мълчаливо толерирани от Антанатата. В Анадола е изпратен да укрепи позициите на османците Мустафа Кемал паша. Кемал е роден през 1881 г. в Солун, през 1904 г. завършва военното училищв в Истанбул с чин капитан. Участва в различни войни като за отбраната на Дарданелите през ПСВ получава генералско звание и титлата "паша". През 1913 - 1914 г. е военно аташе в турската легация в София. Кемал си дава сметка, че позициите срещу гърците трябва да бъдат удържани на всяка цена иначе империята му е заплашена от пълно унищожение. Но османската армия е обезверена и се огъва пред напора на добре екипираните и настъпващи гърци, които решително настъпват в Мала Азия. Отчаянието от отстъплението кара османското правителство да иска примирие от гърците. За нещастие на последните Мустафа Кемал категорично отхвърля капитулацията. В изборите за Национално събрание привържениците му печелят успех. В отговор на това през март 1920 г. английски войски окупират столицата Истанбул и събранието е разпуснато. Кемал е обявен за "престъпник" от султанското правителство и свиква Велико национално събрание в Ангора (Анкара), която не е в ръцете на Антантата и образува правителство.
Започва гражданска война между султанските и кемалистките войски, която лесно е спечелена от кемалистите. В отговор гърците окупират Бурса и Одрин и създават на Черно море "Република Понт". Междувременно Османската империя подписва на 10. 8. 1920 г. в Севър мирният договор. С договора се слага край на империята - отнети са й арабските владения, Босфора и Дарданелите минават под контрола на Антантата, Гърция получава Източна Тракия с Одрин и Измирско, а на Великобритания се признава анексията на Кипът от 1914 г. Признава се съществуването на българско малцинство и се предвижда възможност за образуване на кюрдска държава.
Непризнаващите Севърския договор кемалисти започват да се организират все по-добре. Битките с гърците се ожесточават, а кемалистите получават важна подкрепа: в редиците им се бият много араби, които се надяват, че победите ще открият пътя за образуване на независими държави в Африка и Азия. Подкрепа оказва и Съветска Русия, която подписва с Кемал през 1921 г. договор за взаимно признаване. Най-значимата подкрепа, обаче, идва от Франция, която притеснена от гръцкото напредване (подкрепяно от самото начало от Лойд Джордж) и обезпокоена от силното британско присъствие около "колониите" й - Сирия и Ливан, се отказва от Севърския договор и сключва такъв с кемалистите.
Решителната развръзка идва през 1922 г. През лятото кемалистите внезапно контраатакуват и нанасят съкрушително поражение на гърците, които се разбягват в паника. Кемал ги преследва и в движение овладява Смирна (Измир) - 9. 9. 1922 г. От населението му и гръцката армия се спасява само малка част. Градът е изгорен и оцелява само мюсюлманският квартал. Лойд Джордж призовава съюзниците си да спрат кемалистите и да защитят Проливите. Французите и италианците не желаят да се намесват и един обединен англо-австрало-новозеландски отряд, ръководен от сър Чарлз Хартингтън заема позиция около Чанаккале, но безрезултатно. Гърците подписват примирие, а Антантата свиква мирна конференция, която завършва с Договора от Мудания, според който империята си възвръщаИзточна Тракия и Одрин, а гарантира свобоното корабоплаване през Проливите. Договорът е ратифициран през 1923 г. в рамките на новия, втори мирен договор с империята - Лозански договор, с който на османците са върнати Източна Тракия и Измирско, отменени са ограниченията за числеността на армията, а Западна Тракия се дава окончателно на Гърция, въпреки протестите на България. Проливите са демилитаризирани. Започва размяна на население като 400 000 турци напускат гърция, а 1 400 000 гърци се завръщат в нея.
По-нататък историята на воюващите е различна. През ноември 1922 г. кемалистите отменят султаната и султан Мехмед VI, заедно със семейството си, бяга от Истанбул на английски кораб. На 29. 10. 1923 г. е създадена Република Турция, а Кемал паша - за президент. Същият, получил вече прозвището "гази" - победител, по-късно получава и прозвището "Ататюрк" - баща (или учител) на всички турци. На 3. 3. 1924 г. са премахнати и последните остатъци на империята - отменен е халифатът и Абдул Меджид II е смъкнат от този пост. Кемал се отказва да бъде "сянка на Бога на земята" - правото на султаните да съчетават светска и духовна власт и започва истински път на модернизация и напредък в Турция.
Посрещнала огромен брой бежанци и военно смачкана Гърция се ориентира към реваншизъм. Отговорните фактори, вкарали Гърция в пагубната война, са разстреляни показно, а страната се оказва пред финансов срив, предизвикан от огромния брой бежанци.

Къде сме ние?
В дадената на Антантата Западна тракия остават около 200 000 българи. Там се установява автономен режим, начело с френския генерал Шарпи (15. 10. 1919 г. - 28. 5. 1920 г.). След това гърците окупират Западна и Източна Тракия, ликвидирайки българските училища и църкви. Българите са интернирани, мобилизирани, прогонвани и малтретирани. През април 1920 г. великите сили решават в Сан Ремо да дадат Западна Тракия на Гърция. Местните българи и турци се сдружават и на 15. 5. 1920 г. връчват петиция на ген. Шарпи за запазване на автономното управление. На 25. 5. 1920 г. българи и турци съставят Правителство на националната защита, което издава позив със следното съдържание: "Грабвайте оръжието... долу Гърция"За няколко месеца въоръжени отреди на българи и турци създават главоболия на гърците, но без подкрепа скоро замират. През ноември 1922 г. провокирана от гръцкия разгром е създадена Българо-турска вътрешна революционна организация (ВТРО) с главен войвода Таню Николов. Въоръжени отреди, образувани най-често в България нападат гръцки казарми, гарнизони, обекти по жп линии и др. Стамболийски оказва подкрепа с оръжие и боеприпаси с надежда да окаже натиск върху Лозанската конференция. След 9. 6. 1923 г. Цанковия кабинет, нуждаещ се от международна подкрепа разформирова българо-турската ВТРО. Чисто българска ВТРО се съхранява до 1927 г. като праща чети и подпомага хилядите бежанци от Западна Тракия.
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен Fallen_Angel

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 153
  • Респект: -656
  • St. Lucifer
    • Историческият портал на България
Гръцко-турска война - 1922?
« Отговор #2 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Благодаря!...  :flower
+SantoDomini++

Неактивен ivanias

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 17
  • Респект: 0
Re: Гръцко-турска война - 1922?
« Отговор #3 -: Декември 13, 2007, 04:25:34 »
Темата “Гръцко-турската война” тук се повдигна от участник, който нямал информация за тази война и се налага малко по-подробна информация. Интересни за темата са следните събития по дати:
1. Османската империя излиза от І-вата световна война победена и страните от Антантата не само разпределят помежду си имперската територия, но и «свиват» империята до една анадолска част (идеята е била само един анадолски анклав). Около една трета от годните за военна служба са убити, като се има предвид, че по предбояване преди войната Империята има около 20 млн население, в което се включват 2 млн арменци, 2.8 млн гърци, както и населението на Сирия, Палестина, Ирак и т.н. В края на войната османската армия е тотално разбита и дезоорганизирана и възлиза на около 35-38 000 , като разбира се тези дезоорганизирани военни са пръснати в различни части на империята - Дарданели, Истанбул, Тракия, Анадола и т.н. По време на І-вата световна война в Анадола се зараждат наченки на съпротивително движение срещу германците. А през лятото и есента на 1919 г. в Турция фактически се установява двувластие – султанско правителство начело с Ферид паша в Истанбул и (Сиваски) Представителен комитет начело с Мустафа Кемал.
2. В периода от 16 март до началото на м. юли 1920 г. военни (руски от ПСВ) разузнавачи уреждат “контактна пътека” на Ататюрк до правителството на РСФСР и до Ленин. Кемал изпраща на 26 април 1920 писмо до Ленин, в което казва « Ние приемаме задължението да съединим цялата наша работа и всички наши военни операции с руските болшевики, имащи за цел борбата с империалистическите правителства и освобождаването на всички угнетени»( Днес трудно може да се анализира това писмо, освен да приемем, че Ататюрк е подвел Ленин - написано е онова, по "византийски", разбира се, което Ленин и приближените му очакват да "чуят"). Макар че по-късно Ленин и съратниците му си затварят очите пред кървавата разправа на Ататюрк с турските комунисти - през 1925 г. Ататурк забранява КП на Турция и удавил в морето лидера на турските комунисти Мустафа Супхи и петнадесет негови съмишленици.
Писмото е обсъдено и се постига съгласие с Правителството на РСФСР и в Москва м. юли 1920 г. пристига делегация, водена от външния министър на Ататюрк с трескаво искане за помощ. Водят се военни преговори и турците искат незабавна военна помощ, въоръжение, военни материали, съветници и обещават територии, приятелство, всичко. Делегацията е приета от Ленин на 14 август 1920 г. Веднага (първите КРИЗИСНИ доставки са лятото на 1920 г.) започват военни доставки от Русия, вкл. и най-вече от Украинската ССР, и Ататюрк получава още през лятото на 1920 г. 6000 пушки, 1 млн. патрони, 7600 снаряда, друго военно оборудване, както и 200,6 кг. злато на кюлчета. С тези първи доставки и злато започва въоръжаването на първите "доброволци" на Ататюрк. (Остатъците от редовните части в Анадола на османската имперска армия са не повече от 5-7 000 души, дезорганизирани и с липса на оръжие и боеприпаси, интересното е, че някои от тези части, воювали в Палестина са нямали дори и шанцов инструмент да си изкопаят кладенци и окопи).
3. Иначе казано, като ги няма вече германците (през І-вата световна командващи в Османската армия са германски генерали, маршали, дори и германски разчети на оръдия и картечници, срв. Сарикамишката операция, в тази посока има много интересни неща, но темата е друга), то някоя друга СИЛА трябва да дойде да даде оръжие, боеприпаси, планове, командване и т.н., за да могат "доброволците" на Ататюрк да станат нещо подобно на войски - от 5-8000 остатъци в Анадола от редовната султанска армия при Сакария  Ататюрк ве4е е въоръжил над 80 000. Това търсил чрез своята делегация Ататюрк в Москва – въоръжение, пари, военачалници, планове и т.н. Да спомена ли, че руските военни са предоставили на турците дори и планшетите.
4. На 16 март 1921 г. се подписва в Москва турско-руски договор (Турция все още не съществува като наименование на държава), с който се определя кавказката граница с (бъдеща) Турция, както и обема на помощите, които Русия ще окаже на Ататюрк, вкл. и участието на изявени военачалници от Червената армия от гражданската война в Украйна, Крим и Туркестан (използвам сборно понятие, защото има нюанси и уточнения) в създаването на армията на Ататюрк. Пряката съветска военна помощ 1921 г. е вече 33 275 пушки, около 58 млн. патрони, 327 картечници, 54 артилерийски оръдия, около 13 000 снаряда, 1500 саби, 20 000 противогаза, два морски изтребителя, две фабрики за барут, фабрика за боеприпаси заедно с материали за производството им и други военни материали. От източните граници било прехвърлено военно оборудване, оставено от царската армия през 1918 г. За доставка на въоръженията, боеприпасите, фабриката и другото оборудване са ангажирани значителен брой бойци от Червената армия. Съветска Русия отпуска на Ататюрк финансова помощ от 10 млн. рубли, които превежда (предоставя в брой) на вноски до 1922 г. Едно от плащанията в брой е извършено от Аралов с.И.
Цялата този военна помощ от Съветска Русия и Украйна е насочена към формиране на СИЛА (на Ататюрк), СПОСОБНА ДА СЕ СПРАВИ С ГРЪЦКАТА АРМИЯ. И тя се използвана срещу гърците в битката при Сакария и особено след Сакария за разгрома на гръцката армия.
5. Мащабното мероприятие за предоставяне на крупна военна помощ на Ататюрк от страна на Съветите се командва от някого. КОЙ ЛИ Е ТОЙ?
Четем: ФРУНЗЕ, МИХАИЛ ВАСИЛЬЕВИЧ (1885–1925), деятель революционного движения, советский военачальник В августе 1919 — сентябре 1920 командующий Туркестанским фронтом. Член Туркестанской комиссии ВЦИК и СНК (октябрь 1919 — июль 1920); сторонник «организации» революции в Бухарском эмирате путём вторжения Красной Армии, руководил штурмом Бухары (30 августа — 2 сентября 1920).
С сентября-ноября 1920 командовал Южным фронтом, организатор изгнания войск генерала П. Н. Врангеля из Северной Таврии и Крыма. С декабря 1920 по март 1924 уполномоченный Реввоенсовета (РВС) Республики, командующий Войсками Украины и Крыма, член Политбюро ЦК КП(б) Украины и одновременно с февраля 1922 заместитель председателя Совнаркома Украины.
Четем и друго:  През м. август 1921 г. правителството на УкраинскатаССР по договореност с правителството на РСФСР назначава за извънреден посланик в Турция (при Ататюрк) М.Ф.Фрунзе, който пребивава при Ататюрк от декември 1921 г. до януари 1922 г. Всъщност ролята на Фрунзе не е дипломатическа, а военна. ТАЗИ МИСИЯ НА ФРУНЗЕ Е ЗАПОЧНАЛА ДАЛЕЧ ПРЕДИ М. АВГУСТ 1921 г. Отново да споменем: Фрунзе от декември 1920 до март 1924 е уполномоченный Реввоенсовета (РВС) Республики, командующий Войсками Украины и Крыма, член Политбюро ЦК КП(б) Украины и одновременно с февраля 1922 заместитель председателя Совнаркома Украины.
6. Фрунзе пристига при Ататюрк ЕДВА, след като е изпълнил поетите задължения към Правителството на РСФСР – да организира военна помощ за Ататюрк. И май не е толкова важно кога е пристигнал при Ататюрк – поне от юли 1921 г. Фрунзе вече работи за Ататюрк. И както се казва: с всичките пълномощия на Командващ Войските на РКА на Украинската ССР и Крим – има оставено от “белите” въоръжение, има боеспособни командири и бойци от Червената армия (пак използвам условно). Т.е. разполага с всичко, от което има нужда Ататюрк - СИЛАТА.
7. С телеграма от 20.08.1921 г. от Москва народният комисар по външните работи Чичерин се обръща към Ататюрк да приеме делегация на УкраинскатаССР начело с  М.Фрунзе, а Ататюрк приема на 29.08.1921 г. На 25.11.1921 г. извънредният посланик на Украинската ССР Фрунзе заедно със група съветници "представящи се като "търговците Михайлови" отпътува за Трапезунд на италиански кораб. Фрунзе пристига с група военни, вкл. Аралов СИ –военен разузнавач, през ноември 1921 г. при Ататюрк за да ревизира изпълнението на поставените задачи и да командва на оперативно ниво, с какво, колко и как да се окаже военна помощ на все още небоеспособните "доброволчески" формирования на Ататюрк за да разбият гръцката армия. С Фрунзе са група военни от Червената армия, вкл. Мате Залка, който е негов заместник (има и друга информация, че Залка е станал началник на военния щаб на Ататюрк, което е възможно предвид неговата военна кариера, достигнала после до командир на 12-та интернационална бригада в гражданската война в Испания), както и Аралов С.И. от Военното разузнаване на РКА (наричан «бащата на ГРУ»), назначен на 5 януари 1922 г. за полпред на РСФСР в Турция, и военния аташе Звонарев К.К., оперрезидент от тогавашното РегстраупрРКА.
Преговорите Ататюрк- Фрунзе започват на 21.12.1921 в местност около Анкара.
  В книгата си Добердо Залка пише: «Още с пристигането при Ататюрк Фрунзе се назначи за главнокомандващ на войските, а мен за негов заместник». Справка за Мате Залка: Унгарец от еврейска националност, взема активно участие в Октомвр. рев., командва един от най-жестоките батальони на ВЧК, участвал заедно с Бела Кун в масовите разстрели на пленени белогвардейци (на които Фрунзе обещал амнистия и те се предоверили) в Крим и в преследване на етническите малцинства (татари и др), после Залка участва в гражд. война в Испания под псевдонима ген. Лукач и загива там. (И досега живеещите там помнят Кун с ужас неговия "коронен номер" да одира (на живо) противниците на комунизма). Залка е командир на батальона на ВЧК, охранявал “златния ешалон”,  Това бил ешалона със златния запас на Съветска Русия които бил отнет от Колчак и трябвало да се достави в Казан. Златото било доставено в Казан. Дали от това злато е давано на Ататюрк?
8. На 16 март 1920 г. Истанбул е окупиран от английски войски, превзети са казарми, учреждения и пр. Десетки депутати от Националното събрание са арестувани, събранието е разпуснато, правителството на Али Риза паша е свалено и велик везир отново става Ферид паша. Султанът и Високата порта се обединяват с окупационната власт за смазване на кемалисткото движение. Опирайки се на Англия, Истанбул започва открита война срещу Анадола. Мустафа Кемал е обявен за престъпник, издадена му е смъртна присъда задочно, а движението му е обявено за метеж и национално предателство. Кемалистите свикват свое събрание в Анкара и го провъзгласяват за Велико национално събрание на Турция. ВНСТ открива първото си заседание на 23 април 1920г. и се обявява за единствената законна власт. Междувременно султанът набира “халифска армия” (въпросът за "халифата"и "халифската армия" е много интересен за последващите събития и особено за боевете при Сакария и генералното настъпление на турците срещу гърците след Сакария). Султанската и английска агентура организират антикемалистки бунтове в Анадола, обаче «халифската армия» на султана се разпада. След провала на султанската армия Антантата преминава към пряка интервенция.
9. М. юни 1920 г. гръцката армия превзема гр. Бурса в Анадола, а друга гръцка армия превзема Одрин.

10. По нататък ......(продължение - кой може да даде данни за Сакария). .......... С ИДЕЯ ЗА АНАЛИЗ:
1-ви факт:В края на І-вата световна война османската армия е тотално разбита и дезоорганизирана и възлиза на около 35-40 000 , като разбира се тези дезоорганизирани военни са пръснати в различни части на империята;
2-ри факт: От 23 август до 13 септември 1921г. при река Сакария се води решителната битка между войските на Ататюрк и гръцката армия на фронт дълъг 100 км. В хода на сраженията Ататурк хвърля около 105 000 войници срещу 120 000 гърци.
3-ти факт: (Да си припомним): При завоя на р. Сакария е създадена Османската империя. А там е била Византия, която османците в името на исляма поетапно завземат! Та, при битката при Сакария този факт е от ососбено значение - малко по-горе писахме за "халифата" и т. нар. "халифска армия". Халифат се нарича монархическа ислямска държава управлявана от халиф. Последният реално съществувал халифат е Османската империя).
Някъде четох, че в планиране на следващото генерално сражение след Сакария между войските на Ататюрк и гръцката армия участвал българския генерал  Михаил Савов! Дали е вярно?
....възможен ли е анализ ?!?!.............

Бележка след седмици...

  има ли допълнителни данни и анализ !?!?!
Ιωανιασ
[/color

Малко допълнителни данни:
За участието на батальони от Червената армия в подкрепа и битките на Ататюрк може да проследите на http://www.pravoslavie.ru/sm4
Към края на гражданската война Червената армия вече наброява към 5 млн щикове. А всички военни формирования на белите взети заедно като цяло не са превишавали повече от 600000 души. Освен това на територията на бившата Руска империя възникват крупни национални държави, които създали свои правителства и които имали или създавали свои въоръжени сили. Така напр. Украйна започва да създава свои въоръжени сили след февруари 1917 г. а през лятото на 1917 г. се провъзгласява за независима република.
Историята на гражданската война в Русия има примери, когато болшевиките прилагали изгоден за тях похват на създаване на нови национални републики «под носа» на настъпващите бели армии. С това те създавали противодействие на местното население срещу белите армии, които войвали под лозунга на «неделима Русия». Един от командващите, за определен период върховен управител на Русия е Колчак. Справка за: КОЛЧАК, Александър Василевич (1874–1920) е руски военен и политически деец, изследовател-полярник, един от ръководителите на «Бялото движение» в Гражданската война в Русия. Родът на  Колчак идва от Босна, а първият широкоизвестен негов представител бил турският военачалник Илиас Колчак паша (Калчак паша), който като комендант на крепостта Хотин (в Украйна,Бесарабия) бил взет в плен във войната през 1737 г. от руския генерал-фелдмаршал Миних, Христофор Антонович (немско име Йохан Буркхарт Христофор Миних).
След завършване на войната Колчак паша се заселил в Полша, а след разделянето на Полша през 1794 г. неговите потомци се преселили в Русия, съдето влезли в състава на Бугската казашка войска. Бащата на Колчак А.В. е генерал майор от артилерията на императорската армия Василий Иванович Колчак.  Александър Колчак се ражда на 4 (17) ноември 1874 г. в с. Александровско, Петербургска губерния. Обучава се в Морския кадетски корпус и е произведен в мичман през 1894 г. С образуването през 1906 г. на Морския Генерален щаб на императорската армия Колчак става началник на неговото статистическо отделение, а после командва отдела по разработка на оперативно стратегически планове за действия в Балтика.
Има изключителен интерес към полярните изследвания (океанография и хидрология). За участието си в полярните изследвания Колчак бил удостоен с орден Свети Владимир ІV-та степен. Руското географическо общество го наградило с Големия Златен Константиновски медал (преди него този медал получават само Н.Норденшелд и Ф. Нансен), което открива пред него пътя на научната кариера. Разстрелян по нареждане на Инкутския ревком съгласувано с Ленин  в 4 часа сутринта на 7 февруари 1920 г., на брега на притока Ангара на река Ушаковкиерегу притока Ангары реки Ушаковки


Така напр. , когато Колчак приближава р. Волга, Ленин организира спешното провъзгласяване създаването на Башкирската (създадена на 23 март 1919 г.) и Татарската (създадена на 27.5.1920 г.) републики.
" Эти кочевые народы, прирождённые кавалеристы, наездники, создали многотысячную, не менее 20-30 тыс. всадников, кавалерию, которая выступила на стороне Красной Армии против Колчака. У Колчака было мало кавалерийских частей, потому что сибирское казачество было сравнительно немногочисленным, а казачество Дальнего Востока – казачество Забайкальское, Приамурское, Приморское, во главе со своим атаманом Семёновым, находилось в конфликте с Колчаком и своих частей на фронт не послало. Поэтому, удар татаро-башкирской кавалерии по Колчаку был особо ощутимым, и помог, конечно, большевикам разгромить Колчака. Когда угроза Колчака была уже ликвидирована, этим вооружённым отрядам мусульманской кавалерии из Поволжья разрешили отправиться в Турцию, где в это время Кемаль Ататюрк поднял революцию, сверг султана, боролся за изгнание из Турции оккупационных войск: французских, английских, греческих. Большевики помогали Ататюрку в борьбе с «мировым империализмом», послали туда с Поволжья мусульманскую кавалерию, которая уже была им не нужна, даже представляла им угрозу".
В периода 1920-1922 г. от страна на Съветското правителство през пристанищата на Новороссийск, Туапсе и Батуми се доставят на Ататюрк около 40 хиляди пушки, стотици картечници, 54 оръдия с многохилядни комплекти старяди и друго огромно количество военно снаряжение. Командният състав на корабите на Ататюрк (доколкото ги е имало) се попълвал с командири и моряци от черноморско-азовския флот за да се осигури превозването на въоръжението, боеприпасите и бойците от Червената армия. През Азърбейджан за Ататюрк се прекарвал нефт и бензин. Емисари в лицето на Фрунзе, Мдивани, и полпреда Аралов предали на Ататюрк от гладуваща и лешаща в разруха Русия повече от 10 млн златни рубли. Такава сума обещава Ленин през 1921 г. на Ататюрк. Тази сума Ататюрк използва за заплащане на Франция на оръжието военното снаряжение, оставено от френския корпус при изтеглянето му от Анадола.
По нататък е въпрос само на «подреждане» на отделните епизоди и личности. Фрунзе е командващ войските на Украинската ССР, а после по споразумение със Ленин се заема и отговаря за изпращането на въоръжението, останало от белите армии, на Ататюрк. Пък че това въоръжение е отишло при Ататюрк с мюсюлманските батальони на Червената армия, си е неоспорим факт.
« Последна редакция: Декември 28, 2007, 14:40:59 от ivanias »

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: Гръцко-турска война - 1922?
« Отговор #4 -: Август 17, 2008, 00:06:45 »
Аз неслучайно насочвах в други теми за болшевизма към Истанбул но никой не захапа.Така е, само пропусна да кажеш че това е гръцка авантюра, да не я нарека инвазия.И в гръцките войски е имало български капитани които единствено се представят достойно."Македонските капитани" вече са платени от истанбулския спонсор на Ленин...Няма да му кажа името, публикувано е, аз съм го срещнал в три източника(на руски)По финансовите потоци можеш да пророкуваш бъдещето.И да гледаш сеира на глупаците.Само не свързвай Фрунзе с Фружин, и това съм го срещал.И въобще за тоя период ми отпраха такава двойка по философия! забележи! че без малко да прекъсна(88г)И гадняра Троцки е в играта.Господ да се смили над мексиканските му останки.
« Последна редакция: Август 17, 2008, 00:16:18 от vekil »

Неактивен blago75

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 72
  • Респект: -11
  • http://www.youtube.com/watch?v=VeVssYe3xDc
Re: Гръцко-турска война - 1922?
« Отговор #5 -: Август 17, 2008, 07:49:41 »
Какво ли щяха да кажат нашите комунистически подлоги ,ако турците ни бяха наложили комунизма .Най вероятно ще ше да звучи така  - Батак е една грозна измислица на реакционните чорбаджийски слоеве срещу братския турски народ  и бащата на всички народи султан Мангал 1. а може би така Благодарение на побратимения  кържалийски народ и воаяжа му  в българските земи се развива пълноценно туризмът , а може и  това - всеки  български юноша еничар острие срещу западния империализъм.

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: Гръцко-турска война - 1922?
« Отговор #6 -: Август 20, 2008, 20:00:32 »
Неведоми са пътищата божии...

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Гръцко-турска война - 1922?
« Отговор #7 -: Август 21, 2008, 14:31:03 »
Единственият щрих, който остана да добавим, за да е пълна картинката е общата съпротива на турци и българи в Западна Тракия. Там на 25. 5. 1920 г. и като отговор на превземането на Истанбул от англичаните е проведен българо-турски конгрес. Формирано е Временно българо-турско правителство на Западна Тракия начело с Тефик бей - 7 турци и 3-ма българи. То координира действията си с българските власти и с турското Временното правителство на Източна Тракия на Джафер Таяр, провъзгласено след английската окупация на Цариград през март 1920 г.
На 26. 5. 1920 г. По същото време правителството призовава със специален позив българите и турците на решителна борба „за запазване свободата и независимостта на своето отечество”. Всеки годен да носи рръжие се призовава „под свещеното знаме на организацията”. Онези, които се противят на идеята за въоръжена борба и улесняват гърците, са заплашени със смъртно наказание. Позивът завършва с думите: „Грабнете оръжието и хайде на Балкана! Да живее независима Тракия! Да живее революцията, долу Гърция!”
Всъщност формирането на въоръжени отряди от българи и турци в Западна Тракия започва още в първите месеци на 1920 г. Води се енергична пропаганда за мобилизиране на населението и снабдяването му с оръжие и боеприпаси. По сведения на кап. Помие „многобройни чети от комити” са били концентрирани на българо-турската граница до Свиленград в началото на април 1920 г. В края на същия месец, веднага щом стана известно, че Тракия ще бъде окупирана от гръцката армия, в Момчилград се състои среща между Александър Протогеров, Тодор Александров, Таньо Николов, Петър Дървингов, Ариф бей и още десетина турски офицери. Заседанията се провеждаха в къщата на кмета, която беше охранявана от хора на революционното движение. Вероятно на тези съвещания е взето окончателно решение за координиране на въоръжената борба между българи и турци не само в Тракия, но и в Македония. Връзката се доказва от факта, че Ал. Протогеров посещава преди това Истанбул, където води преговори с някои от водачите на кемалисткото движение. Наскоро след тези преговори в Пиринския край се сформират десетина чети на ВМРО, които нахлуват в Македония. Според кап. Помие в Момчилград е било решено да се образува главен щаб, в състава на който от българска страна влизал Ал. Протогеров, а от турска – Ариф бей.
Започва трескаво въоръжаване сред българи и турци - идват пари, патрони, бомби и картечници както от Източна Трекия, така и от България, че и дори от Швейцария. Френските окупационни власти удържат някак си положението. На 27-28 май 1920 г. Гърция с помощта на един армейски корпус окупира Западна Тракия. Две гръцки дивизии заемат позиции по Марица, а една получава задача да охранява границата с България. Отговорът е също така военен: Според сведенията на Щаба на въоръжените сили се формира тракийска армия в състав от 30 дружини. За главнокомандуващ е избран Фуад бей, а дружините се командват от К. Ненчев, кап. Бояджиев, Димо Николов, Руси Славов, Димитър Маджаров, Вангел Георгиев, Хюсеин Чауш и други. Според окръжния управител в Кърджали е образуван един голям турско-български отряд от около 2000 души, разполагащи с 14 картечници, който трябва да заеме и да отбранява планинските райони на Западна Тракия.
Сраженията започват, макар и при числено неравенство: на 28 май вечерта две чети под командуването на Фуад бей и кап. Бояджиев атакувата настъпващите гръцки части в околностите на Гюмюрджина. След два дни гърците са прогонени от селата Манастир и Съчанли, Гюмюрджинско, като дават двама пленници. На 31 май въоръжена чета напада и подпалва граничните гръцки села Яйладжик и Карабае. Част от четниците обаче са заловени от българските граничари, обезоръжени и изпратени във вътрешността на страната. На 3 юни при с. Мандра, Димотишко са убити 15 гръцки войници. Същия ден въоръжени българо-турски отряди разрушават жп мост между Софлу и Фере. На 6 юни става сражение в околностите на с. Карабунар, Софлийско, и е взривен друг мост на жп линията. Загиват 6 четника. На 7 юни при с. Мерканли, Ференско, и на 9 юни в с. Къркакьой, Дедеагачко стават нови сражения. Взети в плен са осем гръцки войници и е заловено голямо количество оръжие, включително и две автоматични пушки. Акции са проведени и в селата Кутруджа и Малък Дервент, Софлийско, съответно на 10 и 11 юни. При Кутруджа осем четници водят бой с противникови войници, в резултат на което загиват трима гърци и двама българи. На 12 юни четите комбинирано нападат разположени по десния бряг на Марица гръцки войски, като разрушават построените понтонни мостове. По време на акцията са убити 40 гръцки войници и седем четници. По същото време три обединени чети прогонват гърците от Бабалар и Голям Дервент, Софлийско.
Гръцките войски понасят загуби и при окупацията на с. Каламба, Караагачко. Чета от българи и турци напада с бомби намиращите се в селото войници по време на молебен в селската църква и убива на място 17 души. През юни 1920 г. е извършена успешна акция и при гръцкото село Сара Хадър. Тук чета от 15 души напад намиращата се на гарнизон гръцка войска. Друга чета, образувана от турци, атакува един влак при гара Черкезкьой и завладява вагон с оръжие и муниции, предназначени за гръцката армия.
През юли четническите акции намаляват. Успешни нападения са извършени само през първата половина на месеца. На 4 юли турска чета обкръжава с. Малък Дервент, Софлийско, и обезоръжава намиращия се там гарнизон от 40 души. Няколко дни по-късно с бой е овладяно и съседното село Голям Дервент. По сведения на гръцките полицейски началници в Одрин, Софлу и Гюмюрджина само за около два месеца в районите на тези градове са извършени около 30 нападения на въоръжени чети главно върху военни и полицейски постове.
Изолирани боеве се водеха в централната и западната част на Западна Тракия (Гюмюрджинско и Ксантийско), но без особен успех. Чета от 12-13 българи и турци, командувана от запасен български поручик, прониква в района на Ксанти и разрушава жп мост в близост до града. Четниците са преследвани от гръцки части, някои от тях бяха избити, а останалите живи падат в плен.
Доста неблагоприятно за развитието на ситуацията се оказват принципната позиция на земеделския кабинет, който за да не си усложнява международното положение преследва всички чети, оттеглящи се или тръгващи в и от България, задържа оръжие и пречи на размаха, както и окупирането от гръцки войски на Източна Тракия в края на юли 1920 г.
Накъсана и изолирана борбата все пак продължава дори до началото на 1923 г., но вече при много по-трудни условия.
Временното правителство на Западна Тракия се оттегля в разгара на лятото към България. Според проникнали в печата сведения неговите членове са изпратени от властите на север от Стара планина.
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

БГ История

Re: Гръцко-турска война - 1922?
« Отговор #7 -: Август 21, 2008, 14:31:03 »