Тука отбѣлѣзваме едно интересно за насъ наблюдение, което е направилъ познатиятъ ученолюбивъ ромънски архиепископъ Мелхиседекъ въ послѣдното си пѫтуванье по България, станѫло веднѫга слѣдъ освобождението ни. Тогава Мелхиседекъ посѣтилъ Търново и раз глеждалъ познатиѭтъ Асѣневски надписъ отъ 1230. год. на колоната въ черквата св. Четиресетъ. Той забѣлѣжилъ, че на четиритѣ педйестала на колоната имало изваяна по една волска глава, обиколена отъ гирланда, а въ срѣдата между рогата на челото имало едно цвѣтье, тъкмо тамъ, гдѣто молдавската волска глава има една звѣзда. Мелхиседекъ намѣрилъ още два педйестала въ Търново, на които е имало сѫщо така изобразена волска глава, а именно въ стѣната на оградата на „конака”, и на малката площадь Баждарлъкъ въ края на една стълба. Секретарътъ отъ окр. управление, който показалъ тия педйестали на Мелхиседека, изказалъ мнѣние, че тѣ трѣбва да сѫ били прѣнесени отъ Никюпъ, стария Никополь подъ Балканитѣ. По поводъ на тия изображения Мелхиседекъ разсѫдава така (вж. Revista, изд. Tocilescu, год. II. томъ. IV. стр. 517 нт.): „Може да се прѣдположи, че волската глава е била сѣмеенъ знакъ (гербъ) на Асѣневцитѣ, които станѫхѫ владѣтели въ България, и че въ XIV. стол. наслѣдницитѣ на българскитѣ царье, като минѫли въ ромънскитѣ държави прѣко Дунава, донесли съ себе си и своя гербъ, волската глава, която сетнѣ станѫла гербъ на Молдова”.
