Боцмане, нямам познания, а и не искам да коментирам хипотези от сорта кой е Климент и дали е Охридски или Френски.
---Здрасти Сашо,
Когато на български език е написано "Папа Климент" и ти заявяваш че "нямаш познания да коментираш хипотези" не е ли по-добре да се откажеш от големите работи и първо да изучиш по-добре българското слово, та да си абсолютно сигурен, че когато пише “папа” значи се разбира папа, а не папардак ? Въпроса ми беше и е конкретен за символите над думите.
--- Не са "символи" потретвам, това са титри, пренесени от гръцката графология, които НЯМАТ ФОНИЧНИ СТОЙНОСТИ ЗА БЪЛГАРСКАТА РЕЧ. ЧРЕЗ тях се изобразяват някои липсващи обикновено гласни или срички, НО ТЕ самите нямат фонетична стойност - почетвъртвам.Първо сайта ми беше даден от теб и него ползвах. Новия сайт който даваш в руни и история препраща пак на същото място, а именни сайта на софийския университет със страниците на документа.
--- Ами това е коректното , да се посочва първоизточника. Така че, документа оригинален или не,е сведение за старобългарския или словянски език.
--- --- Ако не е оригинален откъде ще знаеш чий език е първообразния ? Имам един материал в РТ за „слово о плъке игореве”. Десетина измамници и хиляди папагали повтарят, че е староруски. Да, обаче в самото издание ( отляво е оригиналното издание , а отдясно новоруски превод), лъсва голата истина, защото дори „славист” като Академик Лихачов, не вдява какво пише от лявата страна при някои завъртяни изрази. Това беше през 1984-5 г., когато един руснак ми подари книжката и ме помоли за някои пояснения. Аз съм учил старобългарски само като изпит, без никаква специална подготовка, но дори това беше достатъчно да разбера, че превода на Лихачов „боксува” на места. Той завалийката, дори шестокрилци (херувими) не знаеше какво е, бааа ти Академика и т.н. Второ и последно. Казваш че знаците нямали фонетична стойност. Това е цитат от руни и история и декодера на руницата от боторита:
Тук си позволих да използвам един основен прийом на старобългарските калиграфи, а менно, да си спестяват изписването на някои глоси, които според тях са били разбираеми и без изписване. Така главните букви в предложения превод са в точно съответствие с оригинала, докато малките съм добавил аз.
Кое е вярното? Има ли ги или ги няма тези звуци и букви? Как са говорили хората тогава?
--- Очевидно са изговаряли И гласните, но някои от тях не са се изписвали. Все едно да питаш, ама какво е чертичката при „г-н”, произнася ли се или не ? А как са говорили хората е неизвестно – ние виждаме какво са писали и от това си правим изводи, как са говорили. На глаголица как се е пишело: црквъ или църква, слнце или слънце и т.н. Мисля си че за да се да преведат руните от боторита от позиция на старославянския това е много важно да се знае.
--- Да, важно е, и не само е важно, но е най-важното. За „църква” не знам как е изписа на глаголица, тази дума и кирилски текстове се среща много рядко. На кирилица е црьквы, црькъвь и црьковь – корен „црькв”. Да погледнем например страница 1 от въпросния сайт: http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/kliment.html Ще предам текста с наличните букви на клавиатурата, там където има въпросните символи ще слагам ^
1 Климента е п^па словянско (Климента е папа словянско)
--- Тук не пише „папа”, а „епископа”. „Папа” го пише на VІ ред от картинката със всички страници, № 19, в заглавието. Когато титрата е права , като полегнало издължено Ζ, тя означава липса на срички, а когато е дъгичка, под дъгичката е написана спестената гласна (но може и да не е изписана). При случаят който даваш не е „п^па”, а „еп^па” под дъгичката има изписано i (И), като е спестено изписването на „ско”. Тези работи значи се усвояват с много четене. И постепенно добиваш представа за словесното богатство на това време, за подредбата в изречението, за спестените изписи и т.н. И когато стигнеш до опитност, когато една дума е изчегъркана или изядена например от мишки от ръкописа, а на теб ти е ясно, коя е тази дума, значи вече си доста напред в занаята. Проста работа е, но както казах трябва да се четат текстове. Няма да е зле да изчетеш Клоцовия, с двете редакции, старобългарската и хърватската и отделно речника в края, в ПДФ е, в „онзи сайт”, по-долу. Полезни работи са. 2 иегда хотаще въ ст^ъйиа д^ни Ап^лъ, ли М^чнкъ ….( иегда хотаще въ святъйиа дени Апостолъ, ли Мъченик….
3 Да иесте бядоуще бра^ие, иако дн^ъ иестъ праздъника ст^го имрк(?) ( Да иесте бядоуще братие, иако денъ иест праздъника святого
4 въ ц^рквъ на м^литвоу ( ве църквъ на молитвоу)
И още : ч^стмъ , ср^дцъмъ (чистъмъ , сердцъмъ)
Не знам как може да се докаже необоримо, но за мене е очевидно че тези знаци са поставени точно там където в текста липсват букви в иначе разбираеми думи като папа,църква, святого, Господ Бог, Исус Христос , мъченик , слънце и т.н. и т.н. Просто се опитвам да разшифровам със собствени сили руните от Боторита и трябва да ползвам някакъв изходен текст нали така? И колкото по- древен е този текст, толкова по добре.
--- Ето ти нещо по-добро – Клоцовия Сборник
https://sites.google.com/site/istorianewi/bartholomaeus-kopitar
В началната страница има и глаголически текстове. Надолу са кирилски в три преписа и отделно на гръцки и латински. . В думата ц^рквъ . . . .Това е станало все някога, никой не пише с титри днес.
--- Това обаче не са закони за писане, а съкращения. Все едно един да напише „господине” вчера, а днес друг да напише „г-не” и утре ти да търсиш къде изчезнаха „оподи” та са заместени от тире.
И да решиш, че тирето трябва да се чете„оподи”
Поздрави. 
