Автор Тема: ОГНЕНОТО БЪЛГАРСКО СЛЪНЦЕ  (Прочетена 1521 пъти)

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
ОГНЕНОТО БЪЛГАРСКО СЛЪНЦЕ
« -: Февруари 26, 2010, 10:52:50 »
Източноиранската религиозна система, както повечето древни религии, обожествява слънцето. Индоиранско название на слънцето „Сýрйа” стои в основата на името на Тракийския конник – Шýра, Сýра, Гèра, в различни диалекти и на името на българския Бог Чèрве. Ако езиковата трансформация:  Сýрйа - Шýра, Сýра, Гèра – Чèрве, възникнала по пътя на преселението от Памир до Странджа-Сакар, действително съществува, то неминуемо ще има връзка и между производни думи, възникнали от тези собствени имена на Бога.
В памирските езици такава е думата „сурх”, в езика на първобългари такава е думата „сур, сура /елен, ламя/”, а в съвременния българския език такава е думата „червен”.  Памирската дума „сурх” се превежда като „червен /цвят/” на съвременен  български език, старата българска дума „сур, сура” има значение „огнен, огнедишащ, огненочервен” и идентичността им със съвременната българска дума „червен /цвят/” е доказателство за реалното съществуване на тази езикова трансформация, за автентичността на българското предхристиянско Божие име Чèрве и за древния соларен произход на култа му.
Затова в предхристиянския български символ на вярата -  Мадарския конник, има ясно изразени соларни елементи – шестолъчната звезда на десния хълбок на коня и двата концентрични кръга с частични радиуси над предния му крак. 
Останалите пет познати в древността планети от Слънчевата система, както и луната, имат  място в предхристиянската българска религиозна система само като спътници на върховния бог – Слънцето. Луната и петте планети не са обожествявани поотделно, нито заедно със слънцето, както твърди Петър Добрев. Сведенията на Теофилакт Симоката, че българите преди да се покръстят, „служели на скитското безумие – както на слънцето, така и на луната, и на другите звезди” и  седемлъчната розетка от Плиска, на която са изобразени седемте главни звезди: Слънцето, Луната, Венера, Юпитер, Марс, Сатурн и Меркурий, само потвърждават сложността и древността на българската религиозна система, защото седемте главни звезди са посочени още от вавилонците.
На обратната страна на розетката от Плиска е изобразен свещенният знак Y с прилежащите вертикални черти отстрани, който съответства по разположението и ориентацията си точно и единствено на символа на слънцето върху лицевата й страна, защото само слънцето е лицето на Бога.
Видните изследователи на Мадарския конник Миятев и Бешевлиев изрично отбелязват остатъците от червена окраска  върху релефа и околните надписи. Целият релеф е бил покрит с червена мазилка от тухлен прах и вар, т.е. в цвят, съответстващ буквално на името му и  пресъздаващ цвета на изгряващото слънце. Създателите  са направили червената окраска трайна колкото самия релеф, защото тази окраска е неотменима и съществена част от визията и същността му.

БГ История

ОГНЕНОТО БЪЛГАРСКО СЛЪНЦЕ
« -: Февруари 26, 2010, 10:52:50 »