Автор Тема: БОЖИЕТО ИМЕ  (Прочетена 7197 пъти)

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
БОЖИЕТО ИМЕ
« -: Декември 24, 2009, 10:37:24 »
Y                                              БОЖИЕТО   ИМЕ
                                      Димитър  Димитров, 2009 г.

                                               „... едно зная, че бях сляп, а сега виждам”
                                                     /Евангелие от Йоан, гл. 9, 25/

Божието име,  като всяко друго име, се изписва с букви.
Най-старият паметник, където срещаме имената на старобългарските букви, е Abecenarium bulgaricum /Х-ХІІ век/. Там са дадени поредно българските букви заедно с имената им на латиница. Името на десетата буква „І” e „ise”, на единадесетата „ІІ”  – „isei”, а на двадесет и осмата „Ч” -   „sarauè”.3
В Бандуричевия абецедар от ХІІІ век, двадесет и осмата буква„Ч” е именувана  „чèрви”, изписано с гръцки букви – „τζέρβη”3
 В азбуката на чешкия абат Дивишь, публикувана в Codex giganteus  в Стокхолм през 1360 г., десетатата буква  „І” е именувана – „yzze”, а двадесет и осмата „Ч” – „czrw”.3
В староруската книжнина имената на българските букви намираме в статия на Максим Грекь. Там отново десетата буква е именувана „иже”, а двадесет и осмата „чèрве”.3
Руският византолог Регель публикува в Санкт Петербург през 1891 г.  названията на българските букви от Analecta byzantino – russica. Там  десетата буква е именувана „иже”, а двадесет и осмата  - „чèрве”.3
Българският книжовник Константин Костенечки /1380 – след 1431г./ в „Сказание за буквите”, гл. VІІ, нарича десетата буква „І” -иже /относително местоимение/, а единадесетата буква „ІІ”– „и”.3
Голяма част от българските букви достигат до нас с кирилските си имена – боукы, въдъ, глаголи, добро, живъте ... .   Друга част нямат имена – съюзът „и”, ѓ, њ ... . Трета част са с гръцки имена,  защото са заимствани от гръцката азбука – кси, пси и тита. Има и букви с автентичен български произход на имената им! Това са: азь, хърь, ׀εрь, фрьтъ, оукъ, юсъ-овете, ша, ци.3
Единствената буква, за чието име не е дадено досега никакво  обяснение, е буквата „Ч”. В по-късните публикации на Кирилицата, като това на Константин Костенечки, тя е посочена с името „чръвъ”, което по народна етимология преминава в чръво /черво/.
При работата ми по откриването на древнотракийските  укрепени селища – Берое5 в околностите на гр.Стара Загора и Тиле6, северно от гр.Николаево, Старазагорско, се убедих в огромното  значение на култа към върховния бог на Тракия - Тракийският конник, за местното население. Образът на Тракийския конник, засвидетелстван в хиляди изображения върху каменни оброчни плочки и стели, е сроден в посланието и визията си с многобройни конни изображения, в духа на източноиранската иконографска традиция, от Памир, по северното Причерноморие до Мадара.7
Теонимът му в тракийския език е  Sho(u)ra(s) /Chyra/ - „Шýра, Цùра, Сýра” - в различни диалекти, на авестийски Sùra, означаващ - „спасител, герой ”.2  Негов аналог при персите е върховният бог Ашура/Ахура/Мазда – Спасител Мъдрец, при арамейците – Йе/Йа/Хова, Яхве.   Тракийското „ш” в началото на думите пред гласна преминава в „ч”, а „с” преминава в „з”, така както в немски език „с” преминава в „з”.2 Тази промяна на съгласните е изследвана в достигналите до нас тракийски думи от Вл.Георгиев. Тя съществува в повечето индоевропейски езици, затова в езика на  Аспаруховите българи, името на  монотеистичния бог, съответстващ на Тракийския конник, започва с буквата „Ч”.
Най-старите публикации на имената на българските букви, споменатите звукови трансформации и посочените по-надолу доказателства, ми дават основание да твърдя, че това Божие име звучи и се изписва като „Чèрве” и то дава името на първата си буква „Ч”, която е двадесет и осмата буква от българската азбука.
В подкрепа  ще спомена констатациите на академик Турчанинов, че ”руните открити на територията на Кубратова България и звуковите им еквиваленти са ираноезични и почти всички кирилски букви от не гръцки тип имат близки подобия в руническите надписи от Стара Велика България и днешните български земи”. 1
Господ „Чèрве” е изобразен антропоморфно в релефа на Мадарския конник в схватка с демона на злото - звяра в краката на коня.  Зад него е българският род, символизиран зооморфно с образа на кучето, особено почитано от българите, защото иконографският канон не допуска човешки изображения там, където Господ е изобразен антропоморфно.  Мадарският конник е предхристиянският символ на вярата на българите. 
Ще посоча пет  доказателства на тезата ми, че  автентичното име на българския предхристиянски Господ е Чèрве, и че буквата „Y” – „Ч” символизира неговата божествена същност.

БГ История

БОЖИЕТО ИМЕ
« -: Декември 24, 2009, 10:37:24 »

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #1 -: Декември 24, 2009, 10:55:51 »
1. ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА ЕПИГРАФИКА
Първото доказателство е свързано с най-старата графична визия на същата буква. Единствено тя от   графичните знаци, известни като прото-българските руни, представлява напълно завършено антропоморфно изображение. Съвсем ясно различими са ръцете, краката, главата и изправената стойка.   Това е напълно обяснимо от глeдна точка на източноиранската иконографска традиция. Върховният бог се изобразява антропоморфно, а за останалите изображения, включително и човешките, са допустими зооморфни, стилизирани или геометрични форми, за да се избегне каквото и да било внушение за равнопоставеност. Същевременно в изображението му има и соларни елементи. Без най-горната хоризонтална чертица, то представлява шестолъчна звезда, често използвана в източноиранската иконография. Графичният му знак символизира премъдър, сияещ, действително съществуващ и творящ Бог. Отъждествяван със слънцето, единствено Той е несъздаден и вечен. Това е неговото изначално битие, което  стои по-високо от творческата му същност. Иконографско отражение на творческата му същност са конните  изображения в източноиранското културно и историческо пространство – Тракийският конник, Мадарският конник, конните изображения по Северното Причерноморие и Памир, и изображенията в крилат кръг при персите. А графичното отражение на творческата му същност се състои в стилизирането на графичния знак     и изобразяването му в опростена форма    Y . При развитието на прото-българските руни в букви, в Глаголицата и  Кирилицата, и в съвременната българска азбука, първата буква на Божието име „Ч” се променя както следва:
      Y   ....    Ч
В различни по датировка, местонахождение и произход надписи, на територията на Кубратова и Аспарухова България е възможно графичния знак Y, символизиращ Божието име Чèрве, да бъде неправилно идентифициран като една от формите на прото - българската буква „у”.  Разликата между тях се състои в това, че при изписването на буквата „у”, левият и стълбец не достига горната граница на писменото поле. В древнобългарските надписи,  разчетени от Петър Добрев, тази разлика е налице, а в повечето от тях се среща другата форма на буквата „у”.
Допълнително основание, знакът на буквата „ч” да бъде неправилно идентифициран като буква „у”, е фактът, че в древнобългарските надписи с кирилски букви, графемите им се изписват с известна прилика – например в краткия надпис върху дръжката на амфора от Плиска. Тази тенденция продължава в развитието на кирилските букви и води буквата „ч” до съвременния и вид, много по-близък до буквата „у”, отколкото първоначалната графема. Но в надписите с прото-български /и иберийски/ букви, графемите на „ч” и „у” се отличават достатъчно ясно.
Доказателство е надписът от с. Бяла, Варненско:
            В него едновременно се срещат, отляво буквата „у”, в средата знакът  ׀Y׀, а отдясно иберийската буква    - „к”. Иберийската азбука, като разновидност на гръцката азбука в района на Кавказ, е използвана от българите от най-дълбока древност.8 Петър Добрев тълкува буквите от двете страни на знака ׀Y׀ като съчетание „ук”, сходно с древната индо-иранска дума УКХ – блестящ, сияен, епитет на слънцето и прави вярното заключение, че тези две букви и графичният  знак между тях не могат да се четат заедно един с друг.8 Това ми дава допълнително основание да твърдя, че и знакът    ІYІ     не може да се чете като съчетание от букви, например  „ИУИ” , „ЙУЙ” или „ИЧИ”. Той има специално значение за древните българи, автентичен сакрален смисъл. Затова се среща  в съчетание с християнски кръст и върху оброчни съдове, а в гореспоменатия надпис е характеризиран като блестящ, сияен.
Буквата Y /Божието име/, поставена между двете вертикални черти на съюза ІІ, го разделя на две части и има символичното значение на разединяване, разделяне, разрушаване на съюза между хората и демоните на злото. След разделянето, от двете страни на Y остават две букви ׀ – „иже”, относително местоимение  „онези”  със символично значение - „онези, които трябва да бъдат разделени -  хората от демоните”.   ׀Y׀ се чете буквално – „Боже, раздели /опази/ ни от злото”.  В мирно време това е „ Боже опази!” , а в битка - „С нами бог!” Този знак ясно и недвусмислено внушава сакралното послание на Мадарския конник – в мир Господ Чèрве парализира демоните на злото /звяра в краката на коня/ и ги отделя от българите /кучето зад коня/, а в битка – българите с Божията помощ сразяват врага.  Знакът ׀Y׀ е графичния  предхристиянски символ на вярата на българите. 
Графичният знак  ׀Y׀ се среща 167 пъти в надписи, върху култови предмети и оръжия до края на Х век.8   През ХІ век, по време на византийското владичество в България този знак изчезва, а името на буквата Y  е изменено от „Чèрве” на  „чръв/о/” в услуга на панелинизма. Целта е да изчезне българското самосъзнание и споменът за българската държава на духа. Какво остава от народ, който замени Божието име с черво?
Буквата Y е запазила автентичното си име „Чèрве” само в цитираните по-горе публикации, отпечатани  далеч извън границите на България и Византия. Знакът ׀Y׀ е комбинация от букви, която по най-въздействащ и недвусмислен начин внушава сакралното послание  и визуализира молитвата към българския бог.
И в азбуките на други народи, свързани с източноиранското културно пространство, графичният знак Y, съответстващ на буквата „Ч”, е аналогичен на българския – например в северноиндийския Кабулски шрифт и  ханаанския шрифт на град Библос. А в древната грузинска азбука, буквата „Ч” съответства на числова стойност 1000, както и в Глаголицата.

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #2 -: Декември 24, 2009, 10:59:09 »
2. НАЙ – ГОЛЯМОТО  ЧИСЛО
Второто доказателство, е фактът, че  буквата Y /Ч/ съответства на най-голямото число -   1000  от  числовата система, свързана с глаголицата.
Внимателният преглед на Глаголицата показва, че на естествения ред на числата от 1 до 1000 са присвоени графични знаци от 1 до 28, съответстващи на един точно определен звук, достатъчно ясно диференциран от останалите. А на двадесет и осмата буква „Ч”, символизираща Божието име, съответства най-голямата числова стойност 1000.
Цифровата система, залегнала в основата на Глаголицата не съответства на гръцката числова система, поради липсата на основните звуци Б,Ж,Ч,Ш  в гръцкия език. Гръцката числова система и азбука е създадена от езичници, защото гръцката предхристиянска религиозна система е политеистична. Затова в нея липсва Божие име и буква, съответстваща на най-голямата числова стойност.
Затова при създаването на Кирилицата, под силно византийско влияние4, глаголическите букви Б, Ж, Ч, Ш  не са присвоени на никоя числова стойност, а на всички останали букви са присвоени числовите стойности в пълно съответствие с гръцките и са добавени гръцките букви кси и пси.
3. БИБЛЕЙСКОТО ИМЕ
Въпреки различията във фонетиката и морфологията между арамейските езици и прото - българския език, записът на Божието име Чèрве с прото-български руни има удивителна прилика с автентичното изписване в Библията на изначалното, свещеното  Божие име, с което Бог се открива на Мойсей - „Яхве”
 Тъй като финикийските и арамейски текстове се четат от  дясно на ляво, за разлика от българските и източноиранските въобще, този запис представлява  тетраграматонът „YHWH” на латиница, или „ИХВХ” на кирилица. В писмените финикийски, арамейски и староеврейски езици не се използват гласни букви, затова съчетанието е само от съгласни. В тези езици първата буква от тетраграматона – буквата „йод”, се изписва като съгласна.
 В най-старата българска азбука, както и в Глаголицата буквата „Ч” e изофункционална – в поствокална позиция предава съгласна, а в постконсонантна – гласна.10 В началната сричка на Божието име на финикийски и арамейски език – „Йя”, същата буква звучи като гласна - „я” и съответно не се изписва, защото преди нея стои съгласната буква „йод„.  Но на български език  звучи като съгласна - „Ч”, защото не е предхождана от гласна. Затова Божието име в Библията се изписва ЙяХова, Яхве, а в българските текстове – Чèрве.

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #3 -: Декември 24, 2009, 11:00:34 »
4. ТОПОНИМИЯТА
Автентичното  тракийско име Шýра, Цùра, Чùра – в различни диалекти и българската му форма Чèрве, стоят в корена на имената на три големи български ранносредновековни крепости и един съвременен български град.
Първата е късноантична и ранносредновековна крепост  Чèрвезица. Това е стратегическа крепост в Подбалканското поле, на стръмен и висок хълм северно от град Николаево, Старозагорско, на входа на Хаинбоазкия проход.5  Чèрвезица е спомената от Мануил Фил /1270-1350г/ като свидетел за превземането на крепостта Твърдица, която се намира на 14 км  североизточно от нея.9
Втората средновековна крепост е Чèрвен. Тя се намира на 30 км.  южно от град Русе, върху труднодостъпен продълговат скален рид, обграден от река Черни Лом. Спомената е от Мануил Фил при описанието на византийския поход в Мизия.9
Третата крепост носи също името Чèрвен, но се намира в крайния северозападен ъгъл на Кубратова Велика България, на десния бряг на река Горни Буг, на границата между днешните Полша и Украйна.11 Тя свидетелства за най-голямото териториално разширение на Българската държава на северозапад, както и че Господ Чèрве е бог на всички българи.
Съвременният български град Чирпан също дължи името си на една от формите на името на Тракийския конник – Чùра. На 6 километра северно от града, в землището на с.Рупките, се намират останките от античната крепост Карасура. В основата на този топоним стоят две тракийски думи: kara – гора и     Sho(u)ra(s), Chyra – Шура,Чира, Сура /Тракийският конник/2. Карасура буквално означава „Гората на Тракийския конник”.

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #4 -: Декември 24, 2009, 11:01:56 »
5. ИМЕТО НА ЧЕРКВАТА
               В българския език няма и никога не е имало друга дума за Божия храм, освен черква /черкова/.
Думата „Чèрква, Чèркова” е съставена от две условни части – „Чèр” и „квá, кόва”. Произходът на първата част от името на българският Господ - Чèрве е очевиден. Освен от първите три генетично идентични фонеми, това се потвърждава комбинаторно и от вложеното в тях религиозно съдържание.
 Индоевропейският корен *(s)koves - мъдрец, с транскрипиция на лидийски език – kaveš, на староиндийски – kavi-n, на гръцки – κόης, на тракийски – καύης2 и на български – кόва, образува втората част на Божието име.  Етимологията на думата „сова”- птицата на мъдростта, на личните имена Софи и София, както и на понятието „софизъм”, може да се търси в този индоевропейски корен. Съвременната българска дума „мъдрец” има друг индоевропейски корен със съответствия в тракийски език – myndry /мъдър/2, в дакийски - mindru /красив/2 и в персийски – mazda /мъдрец/. Макар и рядко в пантеона на тракийските божества се среща и втората част на автентичното Божие име  Мъдрец - Myndri/to/2.
Органичното свързване на двата индоевропейски корена дава пълното автентично Божие име – Спасител Мъдрец. На български език то звучи Чèр Кόва –  с пряк аналог Ашура/Ахура/Мазда при персите и Йе/Йя/Хова при евреите. Производната дума  „чèркова” означава „спасителна мъдрост”. Посланията на Господ Чèр Кόва – борба срещу демоните на злото, свобода на движение и опазване на духовната и околната среда от замърсяване, са идентични с посланията на Божия син – Иисус Христос. Затова българите приемат Християнството леко и безболезнено, и графичният предхристиянски символ на вярата - знакът  ׀Y׀ , се среща 100 години след приемането на християнството в България.
Аналогичен е произходът на думата „черква” и в основните европейски езици. Гръцкото „εκκάησία”, испанското „iglesia” и френското „èglise”, произлизат чрез съответна звукова трансформация от библейското  Божие име – Яхве, Йе/Йя/Хова. Английското    „church”, италианското  „chiesa” и германското „kirche”, произлизат аналогично от индоевропейското и българско автентично Божие име – Чèрве.

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #5 -: Декември 24, 2009, 11:04:17 »
6. ИЗВОДИ
Гореизложените  доказателства са основание да твърдя, че:   
   - първата монотеистична религия на Балканския полуостров е донесена от източноирански племена, пряк наследник на които са днешните българи.
-  единствен бог в тази религия е Господ Чèрве /Чèр Кόва/, чието автентично име дава названието на черквата в българския и основните европейски езици.
-   нашите прадеди не са номади-езичници, а културен индоевропейски народ с високи морални ценности.

Ползвана литература:
1.Василев В. Древните българи, София, 2009, 172-174
2.Георгиев В., Траките и техния език, БАН, С., 1987; 60,164,264,266
3.Георгиев Е., Имената на старобълг. букви, С., 1940; 134,136
4.ДиамандиевС. Непознатите Кирил и Методий, Ст.Загора, Кота, 2009.
5.Димитров Д., Тиле-изгубеният град, Ст.З.,2М, 2009
6.Димитров Д., Берое, Ст.З., Кота, 2008
7.Димитров Д., Тайната на Мадарския конник, Ст.З., Тракия,2009
8.Добрев П.  Древнобълг. епиграфика, Тангра, София, 2001;13,31,123
9.Златарски В., „История на Бълг.държ. през ср.векове”, т.ІІ, С., 1934г.
10.Кирило-Методиевска енциклопедиия. I, С., 1985, 50-53,495
11.Советская историческая εнциклопедия, М., 1974г., 738




Неактивен Тонко

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 21
  • Респект: 0
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #6 -: Декември 24, 2009, 23:22:42 »
А защо тази първа монотеистична религия да не е пренесена от Балканския п-в при източноиранските племена ?

debozman

  • Гост
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #7 -: Януари 02, 2010, 00:01:10 »
А защо тази първа монотеистична религия да не е пренесена от Балканския п-в при източноиранските племена ?

Като доказателство към поста на Тонко, мога да приложа следните файлове. Това са преводи на руни изографисани в Европа преди 2500г. В тях ( На плочата от Botorrita III) ясно е изписана думата Интра, като име на бог и думата Рам, също. Това е времето преди да се напишат Ведите и да се оформи религията на източно иранците. Тези думи са от БЪЛГАРСКА РЕЧ, а не от откъслечни фонеми и графеми, които могат да се тълкуват комуто както е изгодно - от тюркисти до иранисти.
Поздрави.
https://sites.google.com/site/runiyistoriabozman/bronze-de-botorrita-iii
http://fotos.hispavista.com/bozman
« Последна редакция: Януари 02, 2010, 00:03:39 от debozman »

debozman

  • Гост
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #8 -: Февруари 16, 2010, 23:22:43 »
Цитат
Буквата Y е запазила автентичното си име „Чèрве” само в цитираните по-горе публикации, отпечатани  далеч извън границите на България и Византия.

Ние прочетохме, ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, че буквата Y, може да се чете като „черве” и нямаме нищо против такова предположение. Но имаме против да възразим, че това предположение НЕ БЕШЕ ДОКАЗАНО.

Цитат
Второто доказателство, е фактът, че  буквата Y /Ч/ съответства на най-голямото число -  1000  от  числовата система, свързана с глаголицата.

И какво от това като съответства на най-голямото число ? Къде е тук връзката с „божествеността”. В този аспект нека предположим, че ЕДНО е индикация за Бога. И „едно” може да има много повече позитивни основания за „божествено” число „Единственото”, „Началното”, „Първото” и т.н. Нашата гледна точка е, че 1000 неоснователно се счита за „божие число”, много по-основателно е нашето току-що сътворено предположение.

Цитат
Третата крепост носи също името Чèрвен, но се намира в крайния северозападен ъгъл на Кубратова Велика България, на десния бряг на река Горни Буг, на границата между днешните Полша и Украйна.11 Тя свидетелства за най-голямото териториално разширение на Българската държава на северозапад, както и че Господ Чèрве е бог на всички българи.

Тази трета крепос е наречена Червен, както и другите две преди нея. Добре. Не ни става ясно откъде-накъде имената на трите крепости, ще СВИДЕТЕЛСТВАТ, че „Господ Чèрве е бог на всички българи”. Ние не само не видяхме доказателства, че „Черве” може изобщо да се свърже с божието име, но сега г-н Димитров твърди, че Черве е бог на всички българи.Ние дори сме съгласни да има доказателство дори САМО за трима българина, за които да се докаже, че богът йм е „Черве”, не за всички българи. За съжаление няма доказателство не за всички, но дори и за един единствен българин, пък бил той куц, сляп и гърбав.


Цитат
5. ИМЕТО НА ЧЕРКВАТА
В българския език няма и никога не е имало друга дума за Божия храм, освен черква /черкова/.
Нищо подобно. Няма нито един паметник от периода Х – ХVІ в който християнският храм да е наречен „черква /черкова/”. Всички са изписани като „цркв”, „црькъви” и производните йм. Според горното твърдение, тези старобългарски паметници, не би трябвало да са български.
Английското    „church”, италианското  „chiesa” и германското „kirche”, произлизат аналогично от индоевропейското и българско автентично Божие име – Чèрве.

Как „Чърч”, „Киеса” и „Кирхе” произлизат от „Черве”, както и предхождащите ги „лингвинистични” връзки с „пълното автентично Божие име – Спасител Мъдрец” няма да коментираме, защото ще стане страшно.

Цитат
6. ИЗВОДИ
Гореизложените  доказателства са основание да твърдя, че:   
   - първата монотеистична религия на Балканския полуостров е донесена от източноирански племена, пряк наследник на които са днешните българи.
-  единствен бог в тази религия е Господ Чèрве /Чèр Кόва/, чието автентично име дава названието на черквата в българския и основните европейски езици.
-   нашите прадеди не са номади-езичници, а културен индоевропейски народ с високи морални ценности.
1. Ние доказателства за връзки на Черве с божие име и т.н. не видяхме. Видяхме предположения за такава връзка.
2. Не е ясно коя е първата монотеистична религия на Балканите, поне науката все още не се е произнесла по въпроса.
3. Не е ясно дали днешните българи са наследници на изт. ирански племена или обратно.
4. Не бе доказано, че Черве значи Бог. Спасител да, но Спасител означава и Месия. Нерде Месия, нерде Бог.
5. „Черве” може да е корен на „черква” НО само в новобългарския. „Черква”, червен и т.н. думи в старобългарският НЯМА.
6. Нашите прадеди са били както номади-езичници, така и висококултурни езичници, така и номади-овчари, така и висококултурни номади. Били са гении и малоумници, грозни и красиви, силни и гърчави, учени и неграмотни – БИЛИ СА ВСЯКАКВИ КАТО ВСЕКИ НАРОД В ЕВРОПА.
Поздрави.


Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #9 -: Февруари 23, 2010, 12:00:32 »
Уважаеми debozman,много ценя аргументираните критици. Длъжен съм да ти отговоря заради признанието, съдържащо се в твоето изречение "Но имаме против да възразим, че това предположение НЕ БЕШЕ ДОКАЗАНО". Като възразяваш, че моето предположение не е доказано, твърдиш че е, за което ти благодаря! А сега по същество:
1. Числовата система.
Най-малкото число 1 е присвоено на първата буква от Глаголицата и Кирилицата - наименувана "азь", защото "азът"стои в началото на човешкият мироглед. Затова числото 1 не е божествено число. На върха на ценностната система на средновековният човек задължително стои Бог. На неговото име, символизирано от първата му буква "Ч", съответства най-голямата, самостоятелно означена числова стойност 1000 от българската числова система. Всички останали числови стойности от азът до Бог са присвоени последователно на буквите от 1 до 28 и те символизират пътят до Бога, стъпка по стъпка, точно така, както същите поредни букви с имената си застават в началото на съответните редове на различни акростихове и очертават същият път до Бога. Останалите букви, след двадесет и осмата буква "ч", символизираща Божието име, са двусъставни или с чужд /небългарски/ произход и на тях не са присвоени числови стойности. Затова те се намират след основния ред от българските букви.
2.Колко българи са били почитатели на Бог Черве?
Несъмнено понятието българи в древността включва в себе си елементи от различни етноси, основните от които са тези с източноирански и с тюркски произход. Във връзка с господствалата доскоро представа за основен тюркски произход на българите, трябва да разгледаме и мястото на Тангра, тюркското божество, олицетворяващо висшите сили. Споровете, дали Тангра притежава всички отличителни черти на средноазиятския Тенгри /богът – небе/, не са съществени за определяне на значението му в Дунавска България. За да установим мястото му в българската религиозна система, трябва да имаме предвид следните факти:
- Няма открито нито едно изображение на това божество. Дори и възприетото схващане, че Тангра не се представя антропоморфно, а като висша сила, може да оправдае само отсъствието на иконографски, но не  и на идеограмни, схематизирани и стилизирани негови изображения, ако той е върховно божество.
- Изследванията извършени от Т.Чобанов на няколко капища, включително и в столицата Плиска, показват, че тяхната уредба е характерна за Зороастризма /религията на Авеста/, а не за Тангризма1.
- Характерна за Тангризма е „божеската троица” – Тангра, женското божество Умай и богът на земята Йер-суб, почитани в стари времена от тюркските народи. Опитите да се изпълни с някакво конкретно съдържание тази троица не дадоха задоволителни резултати. Тук е мястото да споменем известната забележка на проф. Венедиков: „В какво точно се състои танграизмът, никой не може да каже.”1
- Култът към Тангра е засвидетелстван и в най-старите индийски Веди и в иранските Авеста. На древноперсийски език Тангра означава „Владетелят на света”1.
-  През 1922 г. при разкопки под Мадарския конник е намерен един много повреден откъслек от първобългарски надпис на гръцки език. В него Бешевлиев разчита: „Кан Ювиги Омуртаг, от Бога владетел, принесе жертвоприношение на Бога Тангра ... .” Това е единственото споменаване на име, наподобяващо по буквения си състав името Тангра, разчетено в условията на общоприетата класическа тюркска теория за произхода на българите на проф. Златарски. В оригиналния надпис, съхранен в Археологическия музей, съчетанието от букви изглежда така: „... таггран ...” и пред него няма думата Бог.
 - Откритите в Североизточна България десетина изображения на шамани, които се покриват изцяло с етнографските сведения за шаманите в Централна и Средна Азия, а също и в Сибир; намерената през 1937 г. в рекичката под Шуменската крепост метална плочка с релефно изображение на танцуващ шаман, както и керемидата от Мадара, върху която ясно се вижда женска фигура с шаманска шапка, показват, че част от българското общество е практикувало шаманизъм, характерен за  поклонниците на Тангра.
-  Някои от българските канове /вероятно Кубрат и Аспарух/ са били християни, други танграити, трети почитатели на Чèрве, и на противоречията между тях се дължат смените на властващите родове и многобройните преврати в българската история. Но единствено на Бог Чèрве е изсечен такъв мащабен паметник, какъвто е Мадарският конник. Такъв монументален и величествен паметник може да бъде направен само на  Бога на огромното мнозинство.
Тези факти ми дават основание да твърдя, че значението на Бог Тангра в ранносредновековното общество на Дунавска България, съотнесено към значението на  Бог  Чèрве на същото място и по същото време, е такова, каквото е съотношението между размерите и въздействието на релефа на Мадарския конник, отнесени към размерите и въздействието  на керемидата от Мадара с женската фигура и шаманската шапка.
3.Името на черквата
Ще си позволя да цитирам  част от  едно от многото обяснения на етимологията  черква - църква, циркулиращи във българските форуми:
"В славянски думата е дошла през готски, същата дума се използва в съвременните германски езици, напр. нем. Kirche, англ. church, kirk.
На старобългарски е цръкы (винителен падеж цръкъвь) с варианти црьк-, цир(ъ)к-, цьрк-, чьрк-, цђрк-, црђк- и т. н.
"Черква" и "църква" са като "черна" и "църна" - едното е характерно за източните говори, другото за западните. Това се вижда в топонимите, напр. Бяла Черква, обаче Бела Църква. В книжовния език формата "църква" е взета не от западните говори, а от черковнославянски."
4.Спасител Мъдрец
Първите племена от ирански произход, които се преселват от Северното Причерноморие на Балканите в периода ХІХ – VІІІ век пр. Хр. са кимерийците. Те донасят първата по-същество монотеистичната  религиозна система с елементи на доктринален дуализъм /бог на доброто и светлината – демон на злото и мрака/ в Тракия. Това е  култът към обожественото слънце в образа на конник. Сияйното, спасително Слънце, именувано с първичната съставка на Божието име – Шура, получава иконографско въплъщение в образа на конно божество, условно наречено Тракийски конник, спасител, герой, върховен бог на Тракия. Племената населяващи Тракия до идването на Аспаруховите българи не познават втората част от двусъставното общоиранско Божие име, което се установява в източноиранскота религиозна система след тяхното преселение на запад към Балканите.
Общоиранският бог Ашура/Ахура/ Мазда стои в основата на религиозната доктрина и послание на  Авеста, свещената книга на западните иранци - мидийци и перси, а езикът им е твърде близък на езиците от древна Бактрия и Хорезм и вероятно има, макар и по-далечна връзка, с езика на древните българи. С голяма вероятност може да предположим, че българското предхристиянско Божие име е също двусъставно, защото българите в голямото си мнозинство са част от източноиранското културно, религиозно и езиково пространство и тяхното преселение на запад започва много след установяването на общоиранския култ с двусъставното Божие име в общата прародина. Затова е необходимо  да изясним аналогичното двусъставно българско Божие име.
В основата на първичната му съставка несъмнено стои коренът Шура, така както се нарича първото конно божество на Балканите – Тракийският конник и както то е наречено на езика на  Авеста -  Sùra,
Тракийското „ш” в началото на думите пред гласна преминава в „ч”, а „с” преминава в „з”, така както в немски език „с” преминава в „з”. Тази промяна на съгласните е изследвана в достигналите до нас тракийски думи от Вл.Георгиев. Тя съществува в повечето индоевропейски езици, затова в езика  на  Аспаруховите българи, първата част от името на  монотеистичния бог, съответстващ на върховния бог на Тракия – Шура, Тракийският конник, започва с фонема „Ч” и се изписва с начална буква „Ч”. Същевременно втората му фонема се променя от „у” на „е”, тъй както в къснотракийския език диалектно една от формите на Шура става Гера. Формата на Божието име Гера придобива широко разпространение и по-късно става иконографска основа и дава първообраза, както  и името на християнския Свети Георги, изключително тачен и почитан  до днес на Балканите. Нека си спомним поговорката: „Хубав празник Великден, дваж по хубав Гергьовден.” Тя е отзвук от предхристиянския култ на българите.
В резултат на тези езикови трансформации българите произнасят  първата част на Божието име като Чèра и Чèрь.
Втората част от автентичното източноиранско Божие име – Мъдрец има корен различен от персийското Мазда/Месия/.
Индоевропейският корен *(s)koves - мъдрец, с транскрипиция на лидийски език – kaveš, на староиндийски – kavi-n, на гръцки – κόης, на тракийски – καύης2 и на български – кόве, образува втората част на Божието име.  Съвременната българска дума „мъдрец” има друг индоевропейски корен със съответствия в тракийски език – myndry /мъдър/2, в дакийски - mindru /красив/2 и в персийски – mazda /мъдрец/.
Органичното свързване на двата индоевропейски корена дава пълното автентично Божие име – Спасител Мъдрец. На български език то звучи Чèрь Кόве, съкратено и масово произнасяно Чèрве, с пряк аналог Ашура/Ахура/Мазда при персите и Йа Хова /Яхве/ при арамейците.
5.Езичници ли са древните българи?
Древните българи са монотеисти и затова не могат да бъдат наречени езичници. Те имат един Бог, чието собствено име е Чèрве. Това е същият Бог Отец, макар и в друга транскрипция, като арамейския Бог Отец Яхве. Тъй както името Яхве е изтрито от Стария Завет и заменено с нарицателни - Господ; Този, който е;Името и др., така и името Чèрве е заменено  със свещенния символ ׀Y׀ в първобългарските релефи и надписи.
6.Съмненията дали българите са наследници на източноирански племена или обратно няма да коментирам. Археологическите доказателства сочат категорично, че движението на народите по Северното Причерноморие е от изток на запад.
7.Уважаеми debozman, отричането на посочените от мен факти в публикациите "БОЖИЕТО ИМЕ",
"КАΝАСYВIГI ли? Няма такава титла" и "БЪЛГАРСКИЯТ ВЛАДЕТЕЛСКИ ЖЕЗЪЛ" не е нещо ново. Съзнателно или не, то обслужва само панелинизма. Не влизай в този филм.
 
Поздрави
« Последна редакция: Февруари 23, 2010, 12:05:21 от димдим »

debozman

  • Гост
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #10 -: Февруари 24, 2010, 03:51:28 »
--- Здравей Димдим,
Цитат
Уважаеми debozman,много ценя аргументираните критици. Длъжен съм да ти отговоря заради признанието, съдържащо се в твоето изречение "Но имаме против да възразим, че това предположение НЕ БЕШЕ ДОКАЗАНО". Като възразяваш, че моето предположение не е доказано, твърдиш че е, за което ти благодаря!
--- А, не, софистика за отрицание на отрицанието тук не помага и благодарността не се приема. Ако предположението не се докаже, то остава в графата „невярна формулировка” и никакви софизми не могат да го мръднат от там.

Цитат
А сега по същество:
1. Числовата система.
Най-малкото число 1 е присвоено на първата буква от Глаголицата и Кирилицата - наименувана "азь", защото "азът"стои в началото на човешкият мироглед.
--- Да, такава е „числената” му стойност. Но доколкото разбирам ти искаш да внушиш на числата филосовско разбиране, а от тази гледна точка, то е най-голямото числово понятие, а не най-малкото именно поради неговата „челност” в човешкото мислене и изобщо в човешките формулировки.

 
Цитат
Затова числото 1 не е божествено число. На върха на ценностната система на средновековният човек задължително стои Бог. 


--- Да, и тази ценностна система започва с единица, единственото, единоначалието, единобожието, единството на живота и смъртта и т.н.


Цитат
На неговото име, символизирано от първата му буква "Ч", 


--- Символизира, АКО си го доказал, а ти още не си. Не можеш да използваш предположението си за изграждане на пост структури. Те ще бъдат САМО пост преположения и нищо повече. Така, че Ч е предположение, че на Бога първата му буква е Ч. Засега е Б.( като bozman )



Цитат
съответства най-голямата, самостоятелно означена числова стойност 1000 от българската числова система. 


--- Аз не познавам такава математическа формулировка „самостоятелно означена числова стойност”. „Самостоятелни” могат да бъдат само единичните цифри – от 0 до 9.  Всички останали числени стойности ( в нютоновата математика) са вариации от тях.


Цитат
Всички останали числови стойности от азът до Бог са присвоени последователно на буквите от 1 до 28 и те символизират пътят до Бога, стъпка по стъпка, точно така, както същите поредни букви с имената си застават в началото на съответните редове на различни акростихове и очертават същият път до Бога. 


--- Тук навлизаме в тарогадаенето, мистиката и митологията. Това ще го бележа като основание Α, здащото ми се струва, че доста пъти ще го употребя по нататък. Историята няма отношение към тези абстрактни разсъждения.


Цитат
Останалите букви, след двадесет и осмата буква "ч", символизираща Божието име, са двусъставни или с чужд /небългарски/ произход и на тях не са присвоени числови стойности. Затова те се намират след основния ред от българските букви. 


--- Аз не виждам никаква смислена система при определяне на разделението „наши” и „чужди” букви. При гръцката, коптската, старобългарската и латинската азбуки нещата са толкова уплетени в „тъмното минало”, че всякаква класификация от този вид е напълно произволна. При тази квалификация човек може да помисли, че Ш не е българска графема, понеже няма стойност нито в кирилицата, нито в глаголицата. Аз обаче мога да докажа (пък и всеки първокурсвик), че едва ли има по-българска буква от нея.



Цитат
2.Колко българи са били почитатели на Бог Черве?
Несъмнено понятието българи в древността включва в себе си елементи от различни етноси, основните от които са тези с източноирански и с тюркски произход. 


--- Е, Европа в това време с какво е била населена, с пингвини ли ?


Цитат
Във връзка с господствалата доскоро представа за основен тюркски произход на българите, трябва да разгледаме и мястото на Тангра, тюркското божество, олицетворяващо висшите сили. 


 

--- Такава дума „тангра” няма изрисана никъде. Има   
графемосъчетание, което с много уговорки може да се приеме за такъв изпис. Доколко оличетворява висши или нисши сили не се наемам да твърдя. Нека са висши, въпреки че и „дявола” е висша сила.


Цитат
Споровете, дали Тангра притежава всички отличителни черти на средноазиятския Тенгри /богът – небе/, не са съществени за определяне на значението му в Дунавска България.
За да установим мястото му в българската религиозна система, трябва да имаме предвид следните факти:
- Няма открито нито едно изображение на това божество. Дори и възприетото схващане, че Тангра не се представя антропоморфно, а като висша сила, може да оправдае само отсъствието на иконографски, но не  и на идеограмни, схематизирани и стилизирани негови изображения, ако той е върховно божество.
- Изследванията извършени от Т.Чобанов на няколко капища, включително и в столицата Плиска, показват, че тяхната уредба е характерна за Зороастризма /религията на Авеста/, а не за Тангризма1. 


--- Той бърка зороастризма с митраизма според мене, това са различни неща.



Цитат
- Характерна за Тангризма е „божеската троица” – Тангра, женското божество Умай и богът на земята Йер-суб, почитани в стари времена от тюркските народи. Опитите да се изпълни с някакво конкретно съдържание тази троица не дадоха задоволителни резултати. Тук е мястото да споменем известната забележка на проф. Венедиков: „В какво точно се състои танграизмът, никой не може да каже.” 


--- Аз например мога. „Тангризма е идеология узаконяваща азиатският цигански произход на българите”.



Цитат
- Култът към Тангра е засвидетелстван и в най-старите индийски Веди и в иранските Авеста. На древноперсийски език Тангра означава „Владетелят на света”1. 


--- Кой е доказал досега, че Тангра е еднакво с Тенгри. Богът там е Тенгри, което може ТОЧНО да се изпише с гръцки алфавит. Но там е изписано ТА – ГГРА, а не Тенгри.



Цитат
-  През 1922 г. при разкопки под Мадарския конник е намерен един много повреден откъслек от първобългарски надпис на гръцки език. В него Бешевлиев разчита: „Кан Ювиги Омуртаг, от Бога владетел, принесе жертвоприношение на Бога Тангра ... .” 


--- Произволно и тенденциозно тълкуване. Аз например мога да предложа: „Кан. . . .жертвоприношение на богата Агра”, т.е. на богатата жътва. И то е много по верно по-конструкция ( за смисъла не говорим), защото не предполага едно недоказуемо пренасяне на дума.


Цитат
Това е единственото споменаване на име, наподобяващо по буквения си състав името Тангра, разчетено в условията на общоприетата класическа тюркска теория за произхода на българите на проф. Златарски. В оригиналния надпис, съхранен в Археологическия музей, съчетанието от букви изглежда така: „... таггран ...” и пред него няма думата Бог.

-  Някои от българските канове /вероятно Кубрат и Аспарух/ 


--- Есперерих не е титулован кан, а кьнезъ.


Цитат
са били християни, други танграити, трети почитатели на Чèрве, 


--- Кои са почитатели на Черве - тук беше момента да го кажеш. Подминеш ли го, то става същото като тангризма.



Цитат
и на противоречията между тях се дължат смените на властващите родове и многобройните преврати в българската история. 


--- А не се дължат на това. Дължат се на вековни християнски борби, започнали в Римската империя още от Диоклециан.


Цитат
Но единствено на Бог Чèрве е изсечен такъв мащабен паметник, какъвто е Мадарският конник. 


--- Това е предположение. Как ще ме убедиш че „червенската религия” има навика да изобразява божествата ? В името на спорта ще предположа, че червенската религия ЗАБРАНЯВА  изобразяването на божества или изобщо не се занимава с „изобразявания” , а с „припознавания”.



Цитат
Такъв монументален и величествен паметник може да бъде направен само на  Бога на огромното мнозинство. 


--- Твърдя си моето. Това засега е САМО един конник и то с плетена опашка, като конете на келтите.



Цитат
Тези факти ми дават основание да твърдя, че значението на Бог Тангра в ранносредновековното общество на Дунавска България, съотнесено към значението на  Бог  Чèрве на същото място и по същото време, е такова, каквото е съотношението между размерите и въздействието на релефа на Мадарския конник, отнесени към размерите и въздействието  на керемидата от Мадара с женската фигура и шаманската шапка. 


--- Това не може да се обясни нито с просто тройно правило, нито с някакви определени класификации. „Въздействието” няма математическо измерение.



Цитат
3.Името на черквата
Ще си позволя да цитирам  част от  едно от многото обяснения на етимологията  черква - църква, циркулиращи във българските форуми:
"В славянски думата е дошла през готски, същата дума се използва в съвременните германски езици, напр. нем. Kirche, англ. church, kirk.
На старобългарски е цръкы (винителен падеж цръкъвь) с варианти црьк-, цир(ъ)к-, цьрк-, чьрк-, цђрк-, црђк- и т. н.
"Черква" и "църква" са като "черна" и "църна" - едното е характерно за източните говори, другото за западните. Това се вижда в топонимите, напр. Бяла Черква, обаче Бела Църква. В книжовния език формата "църква" е взета не от западните говори, а от черковнославянски." 


--- Всички старобългарски изписи на „църква” са цръ”. Буквосъчетание в стар.ез. „ЦЪ” – няма ! Лично аз обаче не считам, че формирането на езика е започнало едва при строеж на култови съоръжения. Според мен развитието на езика е било в развита поне лингвинистична определеност още при използването на естествените форми (скали, дървета, пещери) за култови съоръжения. И в известен смисъл завършено като културна човешка характеристика.



Цитат
4.Спасител Мъдрец
Първите племена от ирански произход, които се преселват от Северното Причерноморие на Балканите в периода ХІХ – VІІІ век пр. Хр. са кимерийците. Те донасят първата по-същество монотеистичната  религиозна система с елементи на доктринален дуализъм /бог на доброто и светлината – демон на злото и мрака/ в Тракия. 


--- Няма данни за такъв вектор на движение. Това е предположение.



Цитат
Затова е необходимо  да изясним аналогичното двусъставно българско Божие име.
В основата на първичната му съставка несъмнено стои коренът Шура, така както се нарича първото конно божество на Балканите – Тракийският конник и както то е наречено на езика на  Авеста -  Sùra,
Тракийското „ш” в началото на думите пред гласна преминава в „ч”, а „с” преминава в „з”, така както в немски език „с” преминава в „з”. Тази промяна на съгласните е изследвана в достигналите до нас тракийски думи от Вл.Георгиев. Тя съществува в повечето индоевропейски езици, затова в езика  на  Аспаруховите българи, 


--- Няма такива българи на Балканите. Есперерих е „предположен” за българин, но НИКОГА И НИКЪДЕ не е доказан като такъв. Дори нещо повече – ЕДИН БЪЛГАРИН няма индикиран никъде (в смисъл единичност, а не множественост).


Цитат
първата част от името на  монотеистичния бог, съответстващ на върховния бог на Тракия – Шура, Тракийският конник, започва с фонема „Ч” и се изписва с начална буква „Ч”. Същевременно втората му фонема се променя от „у” на „е”, тъй както в къснотракийския език диалектно една от формите на Шура става Гера. Формата на Божието име Гера придобива широко разпространение и по-късно става иконографска основа и дава първообраза, както  и името на християнския Свети Георги, изключително тачен и почитан  до днес на Балканите. Нека си спомним поговорката: „Хубав празник Великден, дваж по хубав Гергьовден.” Тя е отзвук от предхристиянския култ на българите.
В резултат на тези езикови трансформации българите произнасят  първата част на Божието име като Чèра и Чèрь. 


--- Не ми стана ясно как от Гера (Хера) се излюпи Чера. Шушкавите съгласни от инд.евр.праезик са най-ранно регистрирани при славянските езици. Обратен процес не е засечен – шушкави да станат гърлени.



Цитат
Втората част от автентичното източноиранско Божие име – Мъдрец има корен различен от персийското Мазда/Месия/.
Индоевропейският корен *(s)koves - мъдрец, с транскрипиция на лидийски език – kaveš, на староиндийски – kavi-n, на гръцки – κόης, на тракийски – καύης2 и на български – кόве, образува втората част на Божието име.  Съвременната българска дума „мъдрец” има друг индоевропейски корен със съответствия в тракийски език – myndry /мъдър/2, в дакийски - mindru /красив/2 и в персийски – mazda /мъдрец/. Органичното свързване на двата индоевропейски корена дава пълното автентично Божие име – Спасител Мъдрец. 


--- Т.е. Черъ Миндру или нещо подобно доколкото разбирам.


Цитат
На български език то звучи Чèрь Кόве, съкратено и масово произнасяно Чèрве, 


--- Къде е индикирана тази „масовост” на думата Черве? Дори в огромният речник на Миклошич няма такава дума. Самото формиране на думата колкото и да е нагледно липсва най-важното – резултата от такова формиране. А резултата трябваше да е Черве. Какъв е извода ? Че въпросното формиране дори да е издържано е лишено от резултата. По този начин то си остава вярно, но хипотетично. Оттам и хипотетичният резултат, който напълно се покрива с липсата на Черве в първоизточниците.


Цитат
с пряк аналог Ашура/Ахура/Мазда при персите и Йа Хова /Яхве/ при арамейците.
5.Езичници ли са древните българи?
Древните българи са монотеисти и затова не могат да бъдат наречени езичници. Те имат един Бог, чието собствено име е Чèрве. 


--- Ако предположението бъде изказано като твърдение, то (Черве) не може да се „роди” от това твърдение. Хипотетичността остава.



 
Цитат
Това е същият Бог Отец, макар и в друга транскрипция, като арамейския Бог Отец Яхве. Тъй както името Яхве е изтрито от Стария Завет и заменено с нарицателни - Господ; Този, който е;Името и др., така и името Чèрве е заменено  със свещенния символ ׀Y׀ в първобългарските релефи и надписи. 


--- Това не е :1. символ, 2. нито пък надписите имат някаква основателност да бъдат наречени български. 1. Така наречения „символ” е съвкупност от 3 знака. Те се срещат както поединично така и в група. По тази очевидна даденост една съвкупност от три знака си остава „сума от три знака” и САМО речева индикация може да го превърне в „символ”. Такава индикация в реч обаче НЯМА.



Цитат
6.Съмненията дали българите са наследници на източноирански племена или обратно няма да коментирам. Археологическите доказателства сочат категорично, че движението на народите по Северното Причерноморие е от изток на запад. 


--- Аз също имам такова виждане, но не, че това е движение на хора, а на идеи. Както и да е, българите трудно могат да се впишат в ареалите на Сев. Причерноморие.



Цитат
7.Уважаеми debozman, отричането на посочените от мен факти в публикациите "БОЖИЕТО ИМЕ",
"КАΝАСYВIГI ли? Няма такава титла" и "БЪЛГАРСКИЯТ ВЛАДЕТЕЛСКИ ЖЕЗЪЛ" не е нещо ново. Съзнателно или не, то обслужва само панелинизма. Не влизай в този филм. 


--- Не приемам такава категоризация. Както виждаш приятелю, фактите са създадени от тебе. Те обаче са хипотетични. Далеч съм от мисленето, че интуицията на един луд,  е по-невярна от блъскането на 100 професори. Не е достоверно обаче „създаването” на фактология, ако такава няма в наличност. А в наличност нямаме Черве, не само като Бог, такава дума изобщо няма в старобългарският. Какъв е ясният извод – ами само един е: Това словосъчетание е ново в бълг. език и  дори да е съществувало някога, то нямаме нито една такава налична индикация. При тази фактология, аз не виждам основание, Черве да се смята не само за Бог, но дори и за каквото и да е при формирането на прото-старoбългарският.
 
Поздрави


Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #11 -: Февруари 25, 2010, 10:45:18 »
Здравей debozman,
Ще отговоря само на ясно дефинираните ти възражения.
1.За разлика от съвременния човек, при който азът/числото 1/ стои в основата на ценностната система, при средновековният човек  това е БОГ - най-висшето и най-голямото нещо/число/. Азът/числото 1/ не е символ нито на единоначалието, нито на единобожието, а само на субекта.
2.Първобългарската числова система е смесена: позиционна - графични символи за цифри от 1 до 9 + графични символи за числата 10,20, ...90 и 100,200 ...900 + графичен символ за числото 1000 - Y .
Графичните символи за числата 10,20 ...90 , 100,200 ...900 и 1000 не съществуват в строго позиционните числови системи /цифри от 0 до 9/, но при първобългарската числова система те са самостоятелно означени числови стойности с букви от първобългарската азбука, което улеснява и ускорява записването на числата по големи от 10.
3.Ако прочетеш публикациите ми "КАΝАСYВIГI ли? Няма такава титла" и "БЪЛГАРСКИЯТ ВЛАДЕТЕЛСКИ ЖЕЗЪЛ" в този форум, ще разбереш, че кан Омуртаг и кан Маламир са почитатели на бог Чèрве.
4.Благодаря ти за попадението - термина "червенска религия". Ще имаш честта да си й кръстник, защото отсега нататък този термин ще се споменава често, ще излезе от орбитата на "интуицията на лудите"  ще влезе в "блъскането на професорите".
5.Червенската религия изобразява божества по целия път на движението на източноиранските народи от Памир до Странджа Сакар, Това са конните изображения в Памир, по Северното Причерноморие, Мадара и Тракийският конник. Движението на идеи и хора е еднопосочно по Северното Причерноморие, защото в древността приносител на идеите не са интернет и медиите, а хората.
6.Благодаря за признанието, че формирането на името Чèрве е издържано.
 За да разбереш, че "червенската религия" не е хипотетична, коментирай свързаната с нея топонимия, снимките на първобългарските надписи и най-запазеното изображение на Мадарския конник, които споменавам в публикациите "КАΝАСYВIГI ли? Няма такава титла" и "БЪЛГАРСКИЯТ ВЛАДЕТЕЛСКИ ЖЕЗЪЛ". За съжаление не мога да ги поместя в този форум. Взел съм ги от http:/protobulgarians.com. Можеш да ги разгледаш там и да се убедиш.
7. Свещенният символ   ׀Y׀  има речева индикация използвана и до днес "Пази Боже".
 Независимо, че не прие моята благодарност, аз отново ти я изказвам!
Поздрави!

debozman

  • Гост
Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #12 -: Февруари 28, 2010, 23:13:15 »
Цитат
Ще отговоря само на ясно дефинираните ти възражения.
1.За разлика от съвременния човек, при който азът/числото 1/ стои в основата на ценностната система, при средновековният човек  това е БОГ - най-висшето и най-голямото нещо/число/. Азът/числото 1/ не е символ нито на единоначалието, нито на единобожието, а само на субекта.   


--- Тези характеристики за възприятията на средновековният и съвременният човек не могат да бъдат аргументи. Те са съображения и зависят от разбиранията на индивида. Дай да се разберем АЗЪ и числото 1 са качествено различни неща и в никакъв случай не са едно и също нещо, за да се слагат в една торба при разсъждения. „Аз казвам” ако е казано от човек е егото, ако обаче е казано от Бог, то АЗЪ е космоса. И обратното АКО 1 е числително бройно, то Е броене, но ако е числително редно, МОЖЕ да се разбере като начало на началата. Могат да се направят още 100 подобни размишления и всичките да бъдат верни. Така че израза „Азът/числото 1/ не е символ нито на единоначалието, нито на единобожието, а само на субекта.” е верен ако има някакво конкретно основание и произволен ако се приеме за някаква закономерност.   



Цитат
2.Първобългарската числова система е смесена: позиционна - графични символи за цифри от 1 до 9 + графични символи за числата 10,20, ...90 и 100,200 ...900 + графичен символ за числото 1000 - Y .   


--- А, не. „Графичните” символи не „спират” до хиляда, а продължават до десетки милиони, започвайки от „диез” при основата на буквата и завършвайки с ореол от звезди, също около буквата. А с ореол например е един милион. Y направо немощно бледнее пред това число.   



Цитат
Графичните символи за числата 10,20 ...90 , 100,200 ...900 и 1000 не съществуват в строго позиционните числови системи /цифри от 0 до 9/, но при първобългарската числова система те са самостоятелно означени числови стойности с букви от първобългарската азбука, което улеснява и ускорява записването на числата по големи от 10.   


--- Какво имаш пред вид като първобългарска азбука ? Дори от кир. и глаголица не се знае коя е по първа и е недоказуемо подреждането първа – втора, а ти уверено говориш за „първоазбука”.   



Цитат
3.Ако прочетеш публикациите ми "КАΝАСYВIГI ли? Няма такава титла" и "БЪЛГАРСКИЯТ ВЛАДЕТЕЛСКИ ЖЕЗЪЛ" в този форум, ще разбереш, че кан Омуртаг и кан Маламир са почитатели на бог Чèрве.   


--- Прочетох ги. Не е доказано на кой Бог да почитатели. Нито пък титлата „кан” съществува в надписите.   



Цитат
4.Благодаря ти за попадението - термина "червенска религия". Ще имаш честта да си й кръстник, защото отсега нататък този термин ще се споменава често, ще излезе от орбитата на "интуицията на лудите"  ще влезе в "блъскането на професорите".   


--Може, ако представиш някакви по съществени аргументи. При тези наличните такова „влизане” ще бъде трудно.   



Цитат
5.Червенската религия изобразява божества по целия път на движението на източноиранските народи от Памир до Странджа Сакар,   


--- Ти откъде разбра посоката на вектора ?   


Цитат
Това са конните изображения в Памир, по Северното Причерноморие, Мадара и Тракийският конник. Движението на идеи и хора е еднопосочно по Северното Причерноморие, защото в древността приносител на идеите не са интернет и медиите, а хората.   


--- По какво позна one way направлението ми е интересно – да не би по главата на коня, накъдето гледа,  значи „идва” откъм опашката ?!   



Цитат
6.Благодаря за признанието, че формирането на името Чèрве е издържано.   


--- Формирането му е издържано, само, че намирането му сред историческите дадености – не е .   



Цитат
За да разбереш, че "червенската религия" не е хипотетична, коментирай свързаната с нея топонимия, снимките на първобългарските надписи и най-запазеното изображение на Мадарския конник, които споменавам в публикациите "КАΝАСYВIГI ли?   


--- Не виждам не само „червенска религия” при мадарския, изобщо никаква религия не виждам. Това е конник, който подхожда поне да 5 религиозни течения. Перси, траки ( в тяхната множественост), келти, скити и т.н.   



Цитат
Няма такава титла" и "БЪЛГАРСКИЯТ ВЛАДЕТЕЛСКИ ЖЕЗЪЛ". За съжаление не мога да ги поместя в този форум. Взел съм ги от http:/protobulgarians.com. Можеш да ги разгледаш там и да се убедиш.
7. Свещенният символ   ׀Y׀  има речева индикация използвана и до днес "Пази Боже".   



--- Хайде, стегни се малко ! Ако всяка драсканица по камъните за тебе е „свещена” вече напълно разбирам нашарена „свещена” Европа със шпрейове по стените. Те наистина имат речева индикация „Пази Боже сляпо да прогледа” – защото ако писачите бяха неграмотни само щяха да чоплят семки и да клечат по бордюрите като рязаните в Ирак например.   

-


Цитат
Независимо, че не прие моята благодарност, аз отново ти я изказвам!   


--- Няма за какво, успехи за тебе - по малко съчинения и съждения и повече дадености и основания!

Поздрави!   



БГ История

Re:БОЖИЕТО ИМЕ
« Отговор #12 -: Февруари 28, 2010, 23:13:15 »