Автор Тема: КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО  (Прочетена 70030 пъти)

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« -: Ноември 13, 2009, 10:43:32 »
                      КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
                                   Димитър Димитров, 2009г.
1. НЕЗАВИСИМО КИЕВСКО КНЯЖЕСТВО
В края на ІХ век град Киев става столица на независимо княжество. Това е естествена последица от икономическото, културното и политическо развитие на района, а не прищявка на  варяга Рюрик с дружината му от скандинавски произход. Варягите несъмнено са играли съществена роля в борбата за надмощие в районите на Киев и Новгород, но според летописа на Волжска България - Български летописи - Джагфар тарихи6, Рюрик /с българското име Лачин/ е брат на кан Джилки /855-882 г./ и син на кан Урус Айдар /805-855 г./. След смъртта на последния във Волжска България започват междуособни борби между кан Джилки като законен наследник и застъпник на исляма, и Лачин/Рюрик/ - по-малкия син, поддържник на старата вяра.
        През първата половина на ІХ век районът около Киев и на север до Балтийско море, който е северозападната част  от Велика България, наречен „Ак Урус” – Бяла България за разлика от остатъчната Волжска България, наречена ”Кара Урус” – Черна България, е управляван от таркан Будим /787-859 г./, син на кан Крум и брат на кан Омуртаг. В контекста на политическите реалности по Северното Причерноморие и изобщо на територията на бивша Велика България това означава зависимост на Киев от Дунавска България. Не случайно в Джагфар тарихи са отбелязани приятелството и дружеските връзки между Шамбат, един от първите български владетели на Киев и брат на Кубрат, и Аспарух, както и обезателството поето от Аспарух, след смъртта на Шамбат да попечителства наследниците му, останали в най-западните части на Велика България.
        Поради особено благоприятното си местоположение, Киев става стратегическа цел за Рюрик /Лачин/, тъй като цетралните райони на Волжска България остават твърдо под властта на брат му кан Джилки. За овладяването на Киев, Лачин/Рюрик/ използва военна подкрепа както от хазарите, така и от варягите. При военни действия с променлив успех, на страната на Рюрик участва варягът Асколд /Халиб/, а на страната на кан Джилки, варягите Ерик и синът му Олег/Салахби/. От 875 г. българинът Джун,  внук на Будим и варягът Олег /Салахби/, син на Ерик са съуправители на Киевска и Новгородска област, зависими от Волжска България и настойници на сина на Рюрик – Угор Лачин, който е държан под стража. В 911 г. синът на Асколд , Худ, завзема Киев и издига за княз сина на Рюрик - българинът Угор Лачин /Игор Рюриков/. С това прекъсва политическата зависимост на Киев както от Волжска, така и от Дунавска България.
        Основоположникът Лачин /Рюрик/, синът му Угор /Игор/ – княз до 945 г. и останалите князе от Рюриковия род укрепват властта си над околните славянски племена, развиват и укрепват икономическата и политическа независимост  на княжеството от Хазарския хаганат и поддържат близки отношения с Аспарухова България. Те остават в историята като създатели на киевската княжеска и по-късно царска династия, не поради нов, чужд или специален етнически произход. И преди тях владетелите на Киев са българи. Не и поради религиозни причини. Те също са езичници, както и предшествениците си. Не и поради династична приемственост, защото предшествениците им също са преки наследници на български канове. Те стават основоположници на Киевската княжеска и царска династия, защото извоюват пълната независимост на Киевското княжество.
« Последна редакция: Ноември 13, 2009, 12:10:04 от димдим »

БГ История

КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« -: Ноември 13, 2009, 10:43:32 »

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #1 -: Ноември 13, 2009, 10:50:32 »
2. КИЕВСКАТА ДИНАСТИЯ
      Според „Летописец руских царей”7 и „Родословец руских князей”7,    съпругата на Угор /Игор/ е българската принцеса Олга от Плиска. Дъщеря на Владимир Рассате /или на сестра му Ана/, тя ревностно приема християнството, въпреки отстъпничеството на баща си /вуйчо си/, управлява княжеството от 945 до 969 г., до пълнолетието на сина си Святослав. Името на Святослав не е свързано с по-късно утвърдения етноним „славяни”, които околните народи по това време наричат „склави” – роби, а с  българските думи „свят” и „славен”, и  княгиня Олга влага в това име   напомняне за наследствените права на сина си над Преславския престол. От този момент това име и сродни имена, завършващи на „слав” се срещат твърде често в славянските именници и в имената на руските князе, но произходът им е български, също както българското име Угор намира широко разпространение като Игор. 
         Княгиня Олга става първата киевска християнска светица, не само защото въвежда християнството  в Киев и строи по подобие на родната си Плиска град Плисков /днешния Псков/, но и заради мащабната си вътрешна и външна политика, подчиняването на околните славянски племена и приобщаването на  княжеството към българската култура. За разлика от майка си, Святослав остава езичник и синът му  получава името Владимир, на прадядо си Владимир Рассате, също българско име, получило оттогава широко разпространение в Русия. Основа на това име е индоевропейският корен *mēr – голям и то се среща често както в българския именник, така и в този на германските племена /Валдемар/, особено в знатните родове.  Един от синовете на Владимир от българска принцеса, който е ревностен християнин, получава името на прапрадядо си Борис І – Борис и заедно с брат си Глеб стават първите руски християнски мъченици.
          Изложеното до тук изяснява  българската идентичност на княжеската фамилия в Киев. Походите на Святослав в България, независимо че са инициирани от византийския император,  са открита претенция за българския престол. Лев Дякон описва образа на княз Святослав при срещата му с Йоан Цимисхий на Дунав: „Главата му е голо обръсната, от едната страна виси сноп коса ...”.3 Това е старинен признак за знатност на рода у българите  и никак не кореспондира със славянски или варяжки  княз.
         Около 968г. по време на походите си в Дунавска България, княз Святослав съобщава на майка си,  княгиня Олга, че иска да премести столицата си от Киев по близо до центровете на цивилизацията – в Преславец на Дунав, защото: „Там е средата на земята ми и там се стичат всички блага”7.
        Войските на Святослав окупират Дунавска България, а след оттеглянето им Византия я завладява. Загубата на независимостта на Дунавска България е цената, която България плаща за отстраняването на Владимир Рассате от властта и официалното въвеждане на християнството.   
         В края на ІХ век в околностите на Киев вече отдавна са се настанили езически славянски племена. Тяхната неприязън към християнството и противопоставянето им на политиката на княжеската фамилия достига апогея си при убийството на княз Игор през 945г. и жестоките гонения, които предприема княгиня Олга против тях. Тези събития, подробно описани в различни Киевски летописи, потвърждават тезата за неславянския произход на княжеската фамилия в Киев. 
          В енциклопедиите по средновековна история е записано:  първата владетелска династия в Русия (862-1598), князе, велики князе и царе (от 1547). Основоположник - Рюрик. Представители: Олег, Святослав I Игоревич, Владимир I, Ярослав Мъдри, Иван III, Иван IV Грозни и др. Последен цар от Рюриковичи е Фьодор Иванович. Всички те, както и 226 княжески фамилии, които водят произхода си от многобройните разклонения на Рюриковия род са от български произход. Българи са и християнските духовни водачи на Киевското княжество и на Русия до 1417 г. Най-славният от тях, Киприян - митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия, от рода на Григорий Цамблак, е роден в Търново през 1330 г. В продължение на 17 години този високообразован българин заема най-високият пост в йерархията на Руската православна църква, като възприема и прилага реформите и концепциите на Патриарх Евтимий Търновски. След смъртта си е канонизиран  като светец.
        От изложеното до тук може да се направи  извод, че Киевското княжество  е създадено като българско княжество и първите му владетели са преки потомци на кановете на Волжска и Дунавска България. Като такова то съществува в основните си характеристики до завладяването, опожаряването и разграбването му /дори и на манастирите/ през 1169 г. от Андрей Боголюбски, княз на град Владимир. През 1362 г. Киев влиза във Великото Литовско княжество, през 1569 г. става воеводство в състава на Жечпосполита, а през 17 век е завладян от Русия.

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #2 -: Ноември 13, 2009, 10:51:37 »
3. НАСЕЛЕНИЕТО НА ГРАД КИЕВ И РЕГИОНА ПРЕЗ ІХ – ХІ ВЕК
        За неславянският произход, облик и самосъзнание  и на основното население на Киев през Х и ХІ век  има достатъчно доказателства. В летописно съобщение е споменато, че през Х век външния вид на жителите на Киев не се отличава от този на печенегите.4
        Важно доказателство за принадлежността на   населението по средното течение на реките Днепър, Днестър и Прут към българското езиково и културно пространство са намерените в района на Звенигород, Западна Украйна оловни печати, изложени в Ставрополския  и в Националния музеи в гр. Лвов. Те са изследвани и описани от Хрушевски /Зап. ХХХІ-ІІ, 1899, стр.21-22/ и публикувани  от И.Свиенцички.8
Част от тези печати принадлежат на византийски и венециански търговци и духовници, които имат свои представителства в района и върху които има надписи с гръцки и латински букви.
Има обаче няколко печата на кирилица, от прочита на които следват интересни изводи. Първият от тях е жълтокафяв с диаметър 24-25 мм. и тегло от 14.6 гр., с образа на Свети Никола и надпис „НКОЛАИ” около него на лицевата част и ясен кирилски шрифт върху обратната част: „Г-И ПОМОЗ/И (рабу) СВ/ОЕ(му) ВА/СIЛИ”. Хрушевски приема, че това е печата на болярина Васил /Василко/ от Требовьа, от края на ХІ век.
Върху друг сивкавозелен оловен печат с диаметър 27-29 мм. и тегло 11.1 гр., датиран от ХІІІ век, е изписано: „МИНА – ДА/НЪ(C)ЛО/ВО”. Свети Мина е покровител на далечните пътувания и Хрушевски приема, че това е търговски щемпъл на Данил /Данило/, вероятно крупен търговец, пътуващ  със стоките си до Византия.
Върху лицевата страна на трети оловен печет с диаметър 37-39 мм. и тегло 28.2 гр.е изобразен неясен образ на светец и надпис: „О –А-ГI-О”, а върху обратната му страна: „К-ЕR-Θ/КΩNANΘ/П/ ПPISΔ(OU)K  /ΘЕСАЛΩN/  В(OU)ЛГАР    S/СЕРRAC”. Този печат вероятно е принадлежал на Конант, български търговец от гр.Солун, пребивавал временно или постоянно в района.
Върху лицевата страна на друг розовожълтеникав оловен печат с диаметър 24-25 мм. и тегло 9.8 гр. е изобразен епископ Козма, когото княз Ярослав провъзгласява за епископ на Галич през 1157г., в чест на гостуването на брата на император Андроник Комнин в неговия двор. На обратната страна има надпис с гръцки букви: „ МЕ Р ΘV/СКЕПОIC /МЕКОСМАN/ ГАЛITΣ/АС”. Същата година Васил /Василец/ е поставен за епископ в Переславл.7   Василец /Васил/ и Козма /Кузман/ са български духовници, но последният ползва гръцки букви върху печата си.
Първият извод е, че през ХІ и началото на ХІІ век външните хора за този район /изпратени по служба дипломати и духовници, както и търговците/,  дори когато са, и се декларират като българи, изписват печатите си с гръцки букви, като официални представители на Византия.
           Вторият извод е, че местните търговци и боляри изписват печатите си на кирилица, защото имат българско самосъзнание и официален  език в Киевското княжество през Х и ХІ век е българският Кирилски език, а официална азбука е Кирилицата. Има и пряко доказателство за това.  В т. ІІІ, стр. 99 от Джагфар Тарихи е представен фрагмент от писмото на Сахалаби (Олег) до канът на Волжска България Алмиш Джагфар /895-925 г./: “…тук (в Бащу = Киев) след вашето заминаване не остана нито един правовед и въобще знаещ арабска писмена грамотност. Немалко са, обаче, умеещите да пишат по берсулски (Берсула = Добруджа и североизточните части на Дунавска България, включително и столицата Преслав ), а и Симеон е наш приятел”. Дори за варягът Олег е очевидно, че в Киевското княжество арабската писменост няма бъдеще, а българската писменост, книжнина и култура са масови.
          Що се отнася до масовия език, то трябва да имаме предвид, че в Киевското княжество живеят много народности: българи, варяги, хазари, славяни, балти, германци, юдеи, по късно печенеги и кумани. През Х и ХІ век българите са основната маса от населението в градските центрове на княжеството. Когато в Джагфар Тарихи се споменават  останалите  народности, освен българите, винаги те са определени като малки затворени общности – варяжки дружини, славянски племена около Киев, мюсулмански квартал в Киев, анчийци – обособено съсловие, предимно от балти, славяни и германци, с точно определени функции по строеж и поддръжка на кораби. Общуването на толкова много и различни народности на територията на Киевското княжество е възможно само върху основата на един език – този на най-масовата етническа група, а именно българския език.
          Изложеното до тук  потвърждава, че Киевското княжество  е създадено и съществувало като българско княжество най-малко до средата на ХІІ век.  
« Последна редакция: Ноември 13, 2009, 12:11:27 от димдим »

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #3 -: Ноември 13, 2009, 10:52:56 »
4.КИЕВСКА РУСЬ
           Необходимо е да изясним произхода на топонима Киев и етнонима Рус.  Ако горните изводи са  верни, то и Киев и Рус трябва да има български произход.  Български летописи - Джагфар тарихи  дават съществена информация за Киев, носещ името Бащу в рамките на Велика България и походът на Кубратовия брат Шам-Бат на запад:  „От Бащу, Шам-Бат, с войска от българи, и анчиевци, в тази година отиде на поход срещу Аварите. Похода се оказал успешен. Шам-Бат завладял част от територията на Авария, (Чехия, Словакия, Полша, Прибалтика, Австрия и част от Войводина), и провъзгласил свое собствено Канство под името Дулоба /622-655г./ - област на Дуло. Славяните почитали Шам-Бат като светец, защото той ги избавил от аварското робство и винаги му помагали във всичко. Кубрат помолил Шам-Бат, двете държави да се обединят, но той отказал и затова Кубрат му дал прозвището Кий  (отцепник,краен)”. В основата на това прозвище стои индоевропейскиат корен *Ki – край / за място/ и то означава крайна, отдалечена от центъра на държавата територия.  Владетел на такава територия е Шам-Бат и такъв град е Киев, отнесено към географския център на Велика България.
             След поражение от франките на 33 – тата година от създаването на Дулоба, Шам-Бат бил принуден да се завърне на изток и да потърси помощ от Кубрат:   "Балтаварът /канът/ заповядал на Шам-Бат да заеме предишния си пост – наместник на Бащу… Жителите на града толкова го обичали, че нарекли цитаделата на Бащу на негово име “Шамбат”, а целия град – с неговото прозвище “Кий”. И сега анчийците  наричат Бащу “Кий".6
             Територията около Киев, като северозападна гранична област на Велика България е изходната точка на похода на Шам-Бат  в географско, политическо и  военно отношение, а самият град  е главен негов опорен център. След като Шам-Бат получава прозвището Кий, то става и име на града, като символизира крайното му разположение в най-западната част  от Велика България.  От неговото име получава наименованието си  киевската крепост Самбатас.
           В тази връзка особено значение има изясняването на понятието „Киевска Русь”, дало основата на днешното държавно име Русия. Създател на това понятие е Николай Михайлович Карамзин, руски историк и писател от ХVІІІ век. До тогава под „Русь” през периода ІХ – Х век, видно от Новгородските ръкописи, се е разбирало територията на Киевската / без древлянската и драговичката/ земя, Черниговската и Тверската /без радимическата и вятическата/ земя и Переславската земя.  Това е територията около съществуващите градски центрове, без земите на околните славянски племена, всяко от които има собствен етноним – древляни, драговичи, радимичи, вятичи. Това ясно, точно и пълно разделяне на територията около Киев и по-големите градове на руска, от една страна и славянска от друга, доказва неславянския произход на населението на основните градски центрове и неславянския произход на думата „русь”.
          В Предкавказкия регион  съществува едно езиково явление свързано с подмяна на съгласните „т” и „д” с „р” в говоримата реч - „т и д” ротира с „р”. Тази ротация е определена от изследователите на палеокавказките езици като много древна и е изяснена подробно с множество примери от Кирил Милчев5. Поради масовото и приложение в Предкавказкия регион едно от българските племена, наречено утигури,  се нарича „урус, роас” на местен диалект.
„ И така „урус”/росомони, роас/ е всъщност наименованието на народа, познат ни от Прокопий Кесарийски като „утиг”/утигури/. ... „Кутигур” на Прокопий е „Октар” при Йордан, а „утиг”/утигури” на Прокопий  са „роас” при Йордан.”5    
           Утигурите „роас”  се заселват в района около Киев вероятно още в края на VІІ век, след походите на Шам-Бат на запад. Естествено направление за тяхното разселване е на север по реките Дон и Волга, където създават Волжска България като част от Велика България и на северозапад по река Днепър, където по-късно, през ІХ век създават Киевското канство /княжество/. Останалите възможни направления са заети от други български племена.
Най-ранното засвидетелствуване на  етническото име „роас”  в Западна и Централна Европа е от 839 г.
  Пруденций разказва, че в 839 г.  при императора на франките, Людвиг Благочестиви (814-840), син на Карл Велики, се явили пратеници на византийския император Теофил (829-842) заедно с представители на “народа рос”. Пратеничеството било тържествено посрещнато от императора в Ингелхайм на 18 май. Назованите по-горе представители на “народа рос” казвали, че те, сиреч техният народ, се нарича „рос”.
           Като етническото име на утигурите във Волжска България остава „урус”, затова там често явление е пред името  на кановете да се поставя титлата „Урус”. По времето на кан Урус Айдар, който е съвременник на Карл Велики, терминът “Урус”  има значението “Велик”. Значително по-рано, терминът “урус сабан”, въведен от кан Баламбер (363-378г.)  означава част от войската, започваща началната атака, т.е. най-смелите и решителни войни. Неговият син кан Алп-Бий (Арбат)  разгромява в 378 г. император Валент. А  синът на кан Алп-Бий, кан Урус Бургас, в 434 г.  умира на мястото на дунавския град Русе, който получил названието си от неговото име. Във Византия, столетия преди Карл Велики, познават значението на етнонима Урус = Рос и определено  го свързват с българите.  По-късно приетото държавно име „Россия” съдържа в себе си декларация за приемственност с Киевското княжество, като най-ранно държавно формирование на тази територия.
От казаното до тук следват две заключения:
Първо – съвременният етноним „руси” произхожда от античния и ранносредновековен етноним „роас, урус” – утигури.
Второ - на съвременен български език, понятието „Киевска Русь” има смисъл на крайната западна територия заета от утигурите /урус, роас/ - „Крайна Урус” или съкратено – Украйна, която по всичките си параметри като държавно формирование в периода ІХ – ХІІ век е   ранносредновековна българска държава, със същото наследствено право като Дунавска и Волжска България.
« Последна редакция: Ноември 13, 2009, 12:19:02 от димдим »

Неактивен димдим

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 33
  • Респект: 0
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #4 -: Ноември 13, 2009, 10:54:57 »
5. ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ
        Гореизложеното заключение не е чуждо на руската историческа и обществена мисъл, за разлика от официалната българска такава. Руският историк А.Алексеев пише:
       „В Киев русите почти не стояли. През ноември те тръгвали „в полюдье, в „славинии” своих поданных”. Цяла зима живеели за сметка на данъкоплатците, а през април, когато се топял леда на Днепър, се връщали в Киев. По това време славяните докарвали по реката в Киевската крепост Самбатас ладии еднодръвки от Смоленск, Чернигов, Вишгород и даже от Новгород. Тези ладии те продавали на русите. Те снемали платната от старите ладии, поставяли ги на новите и тръгвали да търгуват. Славянските роби били главната износна стока. На околните християни, мюсулмани и юдеи не им било възможно да вземат единоверци в робство, но езичници славяни „мог торговать как угодно”.”1
        В заключение ще спомена заявеното от Заместник генералния прокурор на Руската федерация Владимир Колесников на 16.05.2006г. по време на дискусия в Руската Дума: „Рюрикови са били по кръв чисти българи, а не варяги... . И нека татарите да не се оплакват, че нашият Иван Грозни им разрушил Казан. Той е Рюрикович, а всички Рюриковичи са българи.”

        Използвана литература:
        1.А.Алексеев, „Наука и жизнь”,бр 11, Москва, 2009
        2.Комар О.В. Населення степiв Пiвнiчного  Причорноморя VІ – началото на VІІІ ст., Автореферат, Киев,2002
        3.Левь Дiяконь, Боянск, изд 78
        4.Луценко Вл., Тюркский фактор в истории и етногенезис украинцев и их предков -  http://www.vlalut.narod.ru/
        5.Милчев К.Ст., Първият български владетел, София, 2009
        6.НурутдиновФ.Г.,ШараповР.Ш. и др.  Български летописи -   Джагфар тарихи, Оренбург, т. І, ІІ и ІІІ,1993,1994 и 1997
        7.Полное Собрание Русских Летописей (ПСРЛ). Кн.19,22
        8.Свиенцички И.,  Византийски оловни печати от околностите на Лвов,  Сборник в памет на проф.Петър Ников, София, 1939

« Последна редакция: Ноември 13, 2009, 12:14:07 от димдим »

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #5 -: Ноември 13, 2009, 17:59:55 »
Ами безсопрно!!!Данни има огромно болшинство...защо,тогава Боян Матоьсник именно в Киев отива и там създава "Древноруския" епос?!?Защо уж внукът на норманите-шведи Светослав носи прическа с плитка на главата?!?Така си ходят шведите-бръснат си главата и с плитка????!!!!???? >:(
Та разни уж "антируски" статии са си всъщтност антибългарски.В много руски форуми съм наричан "български шовинист" но продължавам да твърдя,че съвременният руски,си е поизменен старобългарски,което се вижда с просто око....За "църковнославянски език" и загадъчният народ "църковнославянци" ще се дава и премия от 1000 евро-ако някой ги издири и покаже-това съм обявил в руски форуми,товя обявявам и тука!
Що се отнася до Светослав-ами моето тълкувание на нещата движили го при неговият поход е това,че остава малък без баща,и това,че в Киев е един от най-отявлените противници на политиката в Преслав-князът Боян Магоьсник,той е и най-близкият мъж,роднина на момчето,та ще да му е оказал влияние.....та много може да се пиша-много съм писал и аз...ама нещата са си ясни!За рус- и Кий,ами цитирал съм летописа на Нестор-Кий си е федерат заселен някогашна Византия-на Дунав,да пази границата,но понеже имал проблеми с околното население,решава да се пресели при негови родствени родове...Селището му,е носело готското име Русе-та от там и Рус....кои са русите си е кристално ясно!
« Последна редакция: Ноември 13, 2009, 18:07:23 от sim4o »

debozman

  • Гост
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #6 -: Ноември 17, 2009, 17:59:06 »
Цитат
В заключение ще спомена заявеното от Заместник генералния прокурор на Руската федерация Владимир Колесников на 16.05.2006г. по време на дискусия в Руската Дума: „Рюрикови са били по кръв чисти българи, а не варяги... . И нека татарите да не се оплакват, че нашият Иван Грозни им разрушил Казан. Той е Рюрикович, а всички Рюриковичи са българи.”

Тук забелязвам една тенденция и руснаците да се приобщят към римските структурни формирования използвайки българския "пиратски кораб" на РТ. Никак не бива да се подценява информационната осведоменост на руските служби - бих казал една от първите в света по информатори. Така, че дори в политически план, българската исконност в римските структури е гарантирана преди Големия брат да поеме по нов талвег. Дори да поемат по новия курс ( мечтан от столетия - римската същност на руската империя) то далеч на хоризонта пред тях ще се вее "Веселият Роджърс на Българското име" на РТ. Отивам да си отворя бира за здравето на другаря Колесников.

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #7 -: Ноември 18, 2009, 14:39:18 »
Боцмане с тебе май ще се скараме!Именно ти ,даде анализ на "ДРЕВНОРУСКИЯ ЕПОС" и връзката му с по-стари произведения.А аз се поразрових за Боян Магьосник и въобще за политическата ситуация,свързана с Елена-Олена-Олга,Боян и антипетровата опозиция и Светослав.Данни за Боян "древноруския славей"-автор на "Слово-то..." и идентичността му с Боян Магоьсник има достатъчно!Ами идентични са-ясно!А ти въобще не разшири писането си от книгата ти....книгата ти я препоръчвам!Що се отнася до "Римската теза" и до връзката и с Киевското българко княжество....ами докажи я,първо,а после пиши!
1.Дори и да има "Римска теза"в името "българин" не е ясно дали "рус" и "русин" не е етническо име...а и в 9 век,дори да е вярна теорията българин,вече ще да е в по-голяма степен етническо име
2.Покръстването на Русь,основаването на Киев,историята за Дулоба,са си част от българската история.
3.Това че отделни публикации в Русия,пишат вече за Рус,като българско княжество,за старобългарския като основа за съвременният литературен руски,за Киев-основан като българска крепост,за Кий,за Чок,за Дулоба-ами това е благодарение на усилията на нас,няколкото активни българи в рускоезичният Нет,с огромен брой публикации...Наградата от 1000 евро,за този,който докаже народ "църковнославянци" и дъържава "Църковнославянция" като носители на "църковнославянския език" е лично мой принос!
....та-това че някои руснаци признават българското си наследство,въобще не е,и не може да бъде отрицателно явление-остава да признаят и приемането на християнството,от къде е дошло..........
« Последна редакция: Ноември 18, 2009, 14:42:09 от sim4o »

Неактивен Ratmir

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 88
  • Респект: 1
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #8 -: Ноември 18, 2009, 15:00:56 »
Дунайские братушки - привет с Волги - я на многих болгарских сайтах видел как свободно вы ссылаетесь на волжскоболгарские хроники Джагфар Тарихы - однако даже у нас в Казани нет однозначного заключения в истинности этих летописей, потому что данные летописи были обнародованы только сейчас - где же они были ранее? Хотя бесспорно, что данные летописи во многом совпадают с мировой историей и во многих спорных моментах довольно доходчиво дополняют мировую историю заполняя ее белые пятна... и все же будьте осторожны ссылаясь на данные летописи...
с уважением из Волжский Булгарии...

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #9 -: Ноември 18, 2009, 16:36:01 »
Не само "Джатфар Тарихи" говори за българския характер на Киевска Русь.....

Неактивен Ratmir

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 88
  • Респект: 1
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #10 -: Ноември 19, 2009, 10:06:07 »
да...я тоже читал исторические летописи и помимо Джагфар Тарихы и в курсе, что болгары внесли ощутимый вклад в развитие киевского государства как государства вообще... и то что именно в украинцах есть родственная нам кровь...

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #11 -: Ноември 20, 2009, 16:14:55 »
А титлата "багатур" преиначена на "богатир" а "болярин"?Въобще от къде е терминът "рус"?Ясно е!

Неактивен Ratmir

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 88
  • Респект: 1
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #12 -: Ноември 24, 2009, 14:36:18 »
насколько я помню историю - киевский князь Святослав любил походы, войну, пограбить - ходил как на Волжскую Болгарию, так и на Дунай - как отразился его поход на Дунайской Болгарии?

debozman

  • Гост
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #13 -: Ноември 25, 2009, 23:42:48 »
насколько я помню историю - киевский князь Святослав любил походы, войну, пограбить - ходил как на Волжскую Болгарию, так и на Дунай - как отразился его поход на Дунайской Болгарии?

Самые важные - это подробности в тексте Ratmir.
Когда Святослав разбил болгар и входил в Плиску, его советник сказал "посмотри эти пленники - они в сапоги - от етих дан не возмеж". Ты догадаваешся что означает это ?
Друго связано опять с этом вопросе:
От разбил болгар, а наладил дан на . . . византийцев ?! Почему не наладил дан на болгар - в то времени Плиску была весьма богатый город.?
Эсли не дойдош до вывода - подскажу. ;)

Неактивен Ratmir

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 88
  • Респект: 1
Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #14 -: Ноември 26, 2009, 04:58:04 »
насколько я помню историю - киевский князь Святослав любил походы, войну, пограбить - ходил как на Волжскую Болгарию, так и на Дунай - как отразился его поход на Дунайской Болгарии?

Самые важные - это подробности в тексте Ratmir.
Когда Святослав разбил болгар и входил в Плиску, его советник сказал "посмотри эти пленники - они в сапоги - от етих дан не возмеж". Ты догадаваешся что означает это ?
Друго связано опять с этом вопросе:
От разбил болгар, а наладил дан на . . . византийцев ?! Почему не наладил дан на болгар - в то времени Плиску была весьма богатый город.?
Эсли не дойдош до вывода - подскажу. ;)


 ;D ;D ;D вообще то в русских летописях это описание (про обутых в сапоги пленников) про Волжскую Болгарию)) - почитай историка Российской Империи Карамзина или же волжскоболгарские хроники "Джагфар Тарихы" на которые на этом форуме так часто ссылаются, помимо этих документов про "обутых в сапоги пленников волжской болгарии" множество ссылок и я не видел ни одной про Дунайскую Болгарию, в т.ч. и у русских кто к вам ходил)))....
и что это означает?)) ;)
вот и делай выводы - а не дойдешь до вывода подскажу)))))))
« Последна редакция: Ноември 26, 2009, 10:27:43 от Ratmir »

БГ История

Re:КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО
« Отговор #14 -: Ноември 26, 2009, 04:58:04 »