Автор Тема: Св. Константин не е писал славянобългарска азбука  (Прочетена 2801 пъти)

debozman

  • Гост
      Константин Философ не е писал славянобългарска   азбука


„Така нареченото „Пространно житие на Кирил” (за разлика от „Похвалното слово за Кирил”, което е известно още под названието „Кратко житие на Кирил”) е най-важният извор за историята на възникването на славянската писменост. То съдържа твърде малко от характерните за житийната (ариографска) литература фантастични „чудеса” и се смята за надежден в историческо отношение паметник. Известно е по 17 преписа. Нито един от тези преписи обаче, не е от преди ХVв.”



 Този уводен абзац от учебника по старобългарски език предназначен за студенти от СУ – пето издание на Стоян Стоянов и Мирослав Янакиев (ДИ „Наука и изкество” Плевен,1976г.), кратко и ясно дава данни за житието. За целта, която си е поставил този материал това обяснение е достатъчно. Учебника е забележителен с това, че въпреки тривиалното повторение за „възникването на славянската писменост”, е представил изключително професионално нормализираният текст на житието. Ако това не беше направено, съпоставките които ще направим по надолу изобщо нямаше да ги има. Надявам се читателят да оцени бездната от време и тя да се има пред вид, защото да се описват събития ( без да знаем какви са източниците на преписите) 650 г. след събитието е сериозна заявка за скептицизъм, но въпреки това ще открием много съществени различия между паметника и съвременното тълкуване.

Като сведение за съвременно тълкуване ще използваме:


Пространно житие на Константин-Кирил
Източник: Стара българска литература. Том 4.Житиеписни творби. БП,С. 1986г.
Превод: Христо Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469г.)
www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&...ID=14855&Level=1

 Какво ще правим от тук нататък ? Най-лесното – ще четем нормализираният текст и ще го сравняваме с превода на Христо Кодов снет от сайта СЛОВОТО. За да има прегледност на съжденията, те ще бъдат вмъкнати в текста на Кодов на въпросното спорно място. Тези текстове от СЛОВОТО за които няма паралели в материала на Стоянов-Янакиев, ще бъдат спестени като изложение. Разделителните абзаците на Кодов (така, както са поместени в СЛОВОТО) ще бъдат номерирани, а на тези от старобългарският текст ще бъде посочена стр. и място за удобство и проверка от читателя при възникване на съмнение. За да не бъде скучно на по-темпераментните читатели, освен по-темата обявена в заглавието ще бъдат разгледани и други слова предизвикващи учудване и веселие.



І. Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината – защото той не иска смъртта на грешника, а покаяние и живот, макар че човекът твърде много клони към зло, – не оставя човешкия род да отпадне поради слабост, да се поддаде на дяволска съблазън и да погине, но през всички времена и години, както отначало, така и сега, не престава да ни прави много благодеяния: най-напреден чрез патриарсите и отците, след тях – чрез пророците, а подир тях чрез апостолите и мъчениците, чрез праведни мъже и учители, като ги избира от този многометежен живот. Защото Господ познава своите люде, които са негови, както е казал: "Моите овци чуват моя глас и аз ги познавам и ги зова по име; и те вървят след мене, и аз им давам живот вечен." Това той стори и в наше време, като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе, което поради слабост или по-право поради дяволска измама си беше помрачило разума и не искаше да ходи в светлината на божиите заповеди. Прочее, ние излагаме неговото житие, което, макар и накратко, ни показва какъв беше той, та който иска, като слуша това, да му подражава, да възприеме бодростта и отхвърли леността, както е рекъл апостолът: "Подражавайте на мене, както аз на Христа."

 - Израза „ най-напред чрез патриарсите и отците, след тях – чрез пророците, а подир тях чрез апостолите и мъчениците" е показателен за мирогледа и ценностната система на списвателя на преписа на житието. Въпреки, че всички „божии" думи са „приети" и предадени от пророците а, че апостолите и мъчениците са първите разпространители на християнската вяра, най-важни като личности за списвателя са … поповете и техните началници – патриарсите. Подобно сервилничене към началството е покъртително и трогателно и разкрива много точно душата на писача на житието. Това разбира се са периферни неща, но ни успокояват, че подлизурството не е привилегия на днешното столетие.


ІІ. В град Солун имаше един благороден и богат мъж на име Лъв, който заемаше друнгарска длъжност под властта на стратег. Той беше благоверен и праведен и спазваше напълно всички божи заповеди, както някога Йов. Като живееше със съпругата си, родиха му се седем деца6, от които най-малкият, седмият, беше Константин Философ, нашият наставник и учител. Когато майка му го роди, дадоха го на дойка да го кърми; но детето никак не искаше да поеме чуждата гръд освен майчината си чак докато беше откърмено. Това стана по божия промисъл – за да бъде добрата издънка от добър корен отхранена с чисто мляко. След това тези добри родители решиха да не се събират вече, въздържайки се помежду си; и така преживяха в Господа като брат и сестра 14 години, докато ги раздели смъртта, без никак да нарушат обета си.

 - Още в началото се разбива мита за „солунските двама братя" и се оказва, че братята са седем. Освен това при последното отроче (Константин) нещата не са съвсем наред със здравето за което се тревожи и майката. Това несъмнено има отношение към това философа да почине още на 42г. възраст.


ІІІ. Когато бащата щеше вече да се представи пред божия съд, майката оплакваше това дете, казвайки: "За нищо друго не се грижа освен за това дете – как ще се устрои." А той рече: "Вярвай ми, жено; надея се на Бога, че той ще му даде такъв баща и настойник, който устройва всички християни." Това се и сбъдна.

ІV. Когато беше на седем години, детето сънува сън и го разказа на татко си и на майка си, думайки: "Стратегът събра всички девойки от нашия град и ми рече: "Избери си от тях, която искаш твоя връстница за съпруга и помощница." Аз, като се огледах и разгледах всички, видях една най-красива между тях, със светнало лице и богато украсена със златни мъниста, с бисери и с всякакви украшения; името й беше София, сиреч Премъдрост. Нея избрах." Като чуха тези думи, родителите му казаха: "Сине, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; защото заповедта на закона е светилник и светлина. Кажи на Премъдростта: "Бъди ми сестра" и направи мъдростта своя сродница. Защото Премъдростта сияе повече от слънцето и ако вземеш нея за съпруга, с нея ще се избавиш от много беди."

 - През ІХв. длъжностите в Източната римска империя са много ясно разграничени със закони и стратега не е човек, който управлява цивилните. Това е военна длъжност и няма отношение към цивилните работи. Упоменаването на стратега не указва някаква даденост, а по скоро е една неосведоменост на списвателя за когото стратега е управител на града.


V...Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науката повече от всички други ученици, та беше за почуда на всички.

VІ...Един ден, според както ………..
VІІ. "O, Григорие, човече по………!".

VІІІ. Такива слова изричаше Константин.

IX. Вдълбочавайки се в …….

X. Но скоро Бог изпълни желанието на ония, които му се боят. Царският управник, който се нарича логотет, като чу за неговите дарби, за неговата мъдрост и прилежно учение, което беше вродено у него, прати да го повикат, та да се учи с царя. Като чу това, момчето се запъти с радост; и тръгвайки на път, коленичи и отправи молитва към Бога, думайки: "Боже на отците ни и Господи на милостта, който си направил всичко със словото си и с премъдростта си си създал човека да владее над сътворените от тебе твари. Дай ми намиращата се край твоя престол премъдрост, за да разбирам каква е твоята воля и да се спася. Защото аз съм твой роб и син на твоята робиня. И като изрече докрай тази Соломонова молитва, стана и каза "Амин!".

 - Тази Соломонова молитва, която по даденост не е християнска молитва, а юдейска, никак не е съвместима с „правата вяра" от абзац VІІ, където Константин се моли на Григорий.


XI. Като дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия – диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства. И той бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях. Защото бързината се съчетаваше с прилежанието, като се надпреварваха взаимно, чрез което се постигат науки и изкуства. Но още повече от учението той проявяваше своя кротък нрав и беседваше само с ония, с които това беше по-полезно, като странеше от онези, които имаха склонност към зло. Гледаше и вършеше само едно: как вместо земното да придобие небесното, да излети от това тяло и да живее с Бога.

 - Няма такова сведение за Цариград. То е измислено от Конов.
Написано е „ иегда же приде къ цесарю градоу..".


С дуги думи: „Пристигна в града на царя". Ако се счита, че под името „цесарю" се има пред вид римското значение „цезар", то това римско значение съвсем не означава император. Всеки император е назначавал отделно цезари са съуправители. Това може да се предположи след уточнението след това, че е учил при Лъв и Фотий.
- Израза «да излети от това тяло и да живее с Бога» не е свързан в православието през ІХв. За това свидетелства Фотий в поучителното си писмо до княз Михаил. Той много решително се противопоставя за съществуването на душата извън тялото и съответното възкресение на душата без тялото, когато говори за възкресението на мъртвите през страшния съд. И тъй като Фотий изрично се указва за един от авторитетните учители на Константин би следвало Константин да е носител на схващанията на своят учител. Той обаче изказва съждения които Фотий по това време яростно отрича. Това е второ основание за предположението за смесване на две жития в едно.




XIV. А логотетът му оказваше всякакви достойни почести и му даваше много злато, но Константин не приемаше. По-късно веднъж му рече: "Твоят разум и твоята мъдрост отдавна ме карат да те обичам. Ето аз имам духовна дъщеря, която съм възприел от светия купел – красива, богата, от добър и богат род. Ако искаш, ще ти я дам за съпруга. И от царя сега ще получиш голяма чест и княжение, а в бъдеще очаквай и повече: скоро ще станеш стратег." А философът му отговори, думайки: "Наистина, този дар е голям, но за ония, които го търсят; а за мене няма нищо по-велико от науката, чрез която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и богатство. Логотетът, като чу неговия отговор, отиде при царицата и й рече: "Този млад философ не обича тоя живот; но за да не го изпуснем за обществото, нека да го подстрижем, да го посветим на духовно звание и да му дадем служба – да бъде библиотекар на патриарха в "Света София", та поне така да го задържим." Така и постъпиха с него.

 - В нормализираният оригинал е написано:
„Твоята красота и мъдрост ме карат много силно да те любя…" –
„ Твойа красота и мондрости отънондъ излиха нондъти мйен любити тйен…".

- Туширането на превъзходната форма на наречието „излиха", което означава «извънредно силно» (без мярка) с „много" несъмнено е свързано с подмяната на „красота" с „разум" от преводача. Всичко това свързано, с несъмнено личното и интимно значение на „любити" – любя, различно от многофункционалното „обичам" и факта, че логотеда ( това е domestic – домоуредителя) е евнух ни карат да предположим, че преводача съзнателно се мъчи да заличи едни ярко изразени чрез словото гейски въжделения. За такова съждение говори и факта, че Константин избягва от двореца и се крие шест месеца да не го намерят. В нашият случай да не го намери логотеда, тъй като му е вече под ръка в царската библиотека. Иначе защо ще бяга, след като досега непрекъснато се е стремял към знание и учение, а едва ли има по-удачно място от това от библиотеката и то с осигурено препитание и занимания които му допадат. За една доживотна желана себеизява..

Другото съобщение на което се натъкваме е това, че Константин е подстриган и въведен в духовна длъжност.И назначен за патриаршески библиотекар. Няма как да се избегне мисълта, че този Константин, не е Онзи, който е въведен в духовен сан от папата 50 дни преди смъртта си. Не е възможно човек, който е обявил себе си за принадлежащ на бога и през целият си живот се стреми за такова единение да си играе на посвещавания с духовни санове. Методий иска тялото на Константин да го погребе в семейният манастир на семейството. Не е казано тук, че при бягството си от библиотекарството, той е бил при Методий, който е игумен в манастир – предполага се същият този семеен манастир, където той би бил опазен по най-добрият начин от императорските и логотедски търсачи. Духовният сан на библиотекар при патриарха несъмнено е по-висок от санът, който му дава папата в Рим. Тук имаме поне две възможности: Или са смесени житията на двама човека които са индикирани на различни места, че получават духовни посвещения, или посвещението духовен сан в Константинопол е приемано за нелегално и незаконно и поради това Константин приема второ посвещение в Рим. С оглед на епохата по възможно е първото предположение, като не се изключват и други възможности за обяснение на странните две духовни посвещения.

продължава. . . .

БГ История


debozman

  • Гост
Re:Св. Константин не е писал славянобългарска азбука
« Отговор #1 -: Ноември 12, 2009, 21:38:34 »
XV. Като прекара малко време с тях на тази служба, той се отдалечи към Тясното море и се скри тайно в един манастир. Търсиха го шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го придумат да остане на тази служба, помолиха го да приеме преподавателска катедра и да преподава философия на туземци и чужденци, със съответния служебен чин и заплата. Той прие това.

 - В оригинала е „принудят" което преводача е превел като „придумат", също и „ с висока служба" е заменено на „съответния служебен чин и заплата".


- Лично на мен този начин на превод принизява стила на оригинала, още повече че се влагат неубедителни понятия като „чин" и „заплата". Ако имаше упоменати и «премиални» картинката щеше да бъде напълно изяснена по чиновнически маниер. Този абзац обаче не указва някаква смяна на статуквото от посвещението в духовен сан, което преводача се опитва да внуши с нововъведения като «чин» и «заплата». На Константин е сменена една висока служба с друга висока, като не се указва, че му е отнето духовното посвещение. Това посвещение се снема само при големи прегрешения от носителя, а при Константин такива няма.




XVIII. След това агаряните, наричани сарацини, повдигнаха хула против единната божественост на света Троица, казвайки: "Как вие, християните, признавайки един Бог, го превръщате на трима, като твърдите, че има Отец, Син и Дух? Ако можете да обясните това явно, пратете при нас мъже, които могат да говорят за тези неща и да ни убедят."

XIX. Тогава философът беше на двадесет и четири години.

 - Фиксирането на възрастта на Константин на 24 г.( р.827 – поч. 869) дава възможност да индикираме и възрастта на Михаил ІІІ ( р.840 – поч. 867) за когото се твърди, че става въпрос в житието, пък и не само в него. Той би трябвало да е на 11годишен. Повествованието и словата предадени като принадлежащи на «цезаря» от Константинопол до този момент и по-нататък не дават основание да мислим, че всичко това се казва, води и управлява от едно 11 г. момче. Вярно е че има регенство, което управлява, (докато Михаил е непълнолетен, а в момента той е точно такъв) наместо императора, и може да се предположи че това са решения от регенството. Това обаче е само една презумция и тя не е доказана чрез писанията на житието. Казано е, че всичко се води и управлява от «цезаря» и колкото и реално и достоверно да звучи тази презумция, тя е само едно хипотетично предположение, но не и факт. Факта е, че предположението не е потвърдено от житието. Трето предположение, да се счита, че имаме смесване на две (или повече) жития в едно.А четвъртото предположение е, че става въпрос за съвсем друг истински цезар (цар) Михаил, а не за Император Михаил ІІІ.


XXII. Като седнаха на обяд, агаряните – мъдри и книжовни люде, изучени добре в геометрията, в астрономията и в другите науки, – за да изпитат Константина, запитаха го, думайки: "Виждаш ли, философе, удивително чудо: откак Мохамед ни донесе благовестие от бога и обърна във вярата много народ, всички ние спазваме закона, без да престъпваме нищо; а вие, които държите Христовия закон, го спазвате и изпълнявате един тъй, друг иначе – комуто както е угодно." На това философът отговори: "Нашият Бог е като морската бездна. За него пророкът казва: "Кой ще обясни рода му? Защото от земята се взима животът му." За да го намерят, мнозина се впущат в тази бездна; силните по ум, като добиват с негова помощ умствено богатство, преплуват бездната и се връщат; а слабите по ум се опитват да преплуват морето като с изгнили кораби и едни от тях потъват, а други, влачейки се с немощно безсилие, едва си отдъхват с мъка. А вашето [учение] е лесно и достъпно, та може да го премине всеки – и малък, и голям. Защото в него няма нищо извън човешките обичаи, а има само онова, което всеки може да върши. [Мохамед] всъщност не ви е заповядал нищо: щом като не е обуздал гнева ви и похотта ви, а ги е разпуснал, в каква ли пропаст ще ви хвърли? Нека разумните да разберат! А Христос постъпва не така: той вдига отдолу нагоре онова, което е тежко, и поучава хората чрез вяра и божии добродетели. Бидейки творец на всичко, той е създал човека между ангелите и животните, като със словото и разума го е отличил от животните, а с гнева и похотите – от ангелите. И който към която страна клони, към нея се и приобщава: или към висшите, или към низшите [животните]."

 - Думите на пророка сложени в устата на Константин "Кой ще обясни рода му? Защото от земята се взима животът му." никак не звучат по християнски. На бога се прикачва „род", като качество необяснимо и отделно Земята е източник на сила за бога. Това явно не е християнският бог и по скоро прилича на Антей от гръцката митология.


XXIII. Отново го попитаха: "Щом като има един бог, как вие го славите в три божества? Кажи, ако знаеш! Защото вие го именувате Отец, Син и Свети Дух. Щом е тъй, дайте му тогава и жена, та да се разплодят от него много богове." На това философът отговори: "Не говорете такива безсрамни хули. Ние добре сме научени от пророците и от църковните отци и учители да славим светата Троица: Отец, Слово и Дух – три лица в едно същество. Словото се въплоти в девица и се роди заради нашето спасение, както свидетелствува и вашият пророк Мохамед, който пише така: "Пратихме нашия Дух при дева, като пожелахте тя да роди." Ето, аз от него ви давам обяснение за света Троица."

XXIV........ Те пак го попитаха, думайки: "Христос е дал данък за себе си и за другите; вие защо не вършите неговите дела? Ако вие не плащате данък за себе си, понеже се браните, защо не давате данък на тъй великия и силен исмаилтянски народ поне за вашите братя и близки? Та ние искаме малко – само по една жълтица. И тогава, докато свят светува, ние ще пазим мир между нас, както никой друг народ." Философът отговори: "Ако някой човек, следвайки своя учител, иска да върви по същия път, по който върви учителят, а друг го срещне и го отбие от пътя, той приятел ли му е, или враг?" Те рекоха: "Враг." Философът продължи: "Когато Христос даде данък, кое царство беше: исмаилтянско ли, или римско?" Те отговориха: "Разбира се, римско." А той им рече: "Щом е тъй, не бива да ни осъждате, задето всички плащаме данък на ромеите."

 - Тук Константин Философ въпреки че е изпратен с изрична мисия от цезаря, което означава високопоставен имперски служител е римски гражданин. Той е на заплата към царския дворец. От тази гледна точка, твърде странно звучат думите му „всички плащаме данък на ромеите". Той при всички положения не плаща такъв данък, нито е налице ситуация която да го принуждава да се приобщи към данъкоплатците на римляните. Защото при това положение той се самоизключва от функциите, които е длъжен да изпълнява – на високопоставен римлянин защищаващ християнската вяра пред чужда държава. И се принизява до някакво общо васално общество плащащо данъци. Нито цялото му поведение до тази точка свидетелства за някакво съучастие с противниковата страна по отношение на правата на римляните и тяхната вяра.


XXV. След това му зададоха още много въпроси, като го изпитваха по всички изкуства, които и самите те познаваха. Той им обясни всичко. Като ги обори и по тия въпроси, те го попитаха: "Отде ти знаеш всичко това?" А той им рече: "Някой си човек почерпал малко вода от морето и като я носел в един мех, хвалел се пред минувачите: "Виждате ли, ето вода, каквато няма никой друг освен мене." Но дошъл един крайморец и му рекъл: "Не те ли е срам да говориш така и да се хвалиш с тоя смрадлив мех? Та ние имаме цяла морска бездна!" Така постъпвате и вие. А всички изкуства са произлезли от нас."


XXIX. По това време дойдоха при гръцкия цар пратеници от хазарите, които казаха: "Ние открай време познаваме единаго Бога, който е над всичко, и нему се кланяме на изток, но пазим и някои наши срамни обичаи. Евреите ни нудят да приемем тяхната вяра и техните обичаи, а, от друга страна, сарацините, като ни предлагат мир и много дарове, теглят ни към своята вяра, казвайки: "Нашата вяра е по-добра от вярата на всички други народи." Затова, пазейки старата дружба и обич, ние пращаме пратеници при вас – защото вие сте велик народ и владеете царството от Бога, – като искаме от вас съвет и ви молим да ни пратите учен мъж; ако той обори евреите и сарацините, ние ще приемем вашата вяра."

 - Тук вече навлизаме в дълбоките води на съчинителството от страна на преводачите и издателите. Г-н Хр. Кодов както и всичко що може да пише по въпроса е категорично – „хазарите". В нормализираният текст на Соянов-Янакиев обаче е изписано – „козаръ", т.е. «козарите». Освен това официозите твърдят, че хазарите (точно тези „козари”) имат иудейско вероизповедание. В житието няма писано такова нещо, напротив, иудеите са дадени като народ, който налага иудаизма на козарите. Ако „те”, козарите имаха иудейско вероизповедание, очевидно такива попълзновения от страна на евреите нямаше да има..



XXX. Тогава царят потърси философа и като го намери, разказа му за хазарската молба и му рече: "Иди, философе, при тия хора, говори им и им дай обяснения за света Троица с нейна помощ; защото никой друг не може да извърши това, както трябва." Константин рече: "Щом заповядаш, господарю, аз с радост ще отида за тази работа – пеш и бос, без всичко онова, което Бог е казал на учениците си да не носят." А царят му възрази: "Ако ти би искал да направиш това от свое име, добре говориш; но като имаш предвид царската власт и достойнство, иди със съответните почести и с царска помощ."


XXXIII. Там [философът] намери евангелие и псалтир, написани с руски букви, и срещна човек, който говореше на тоя език. Той влезе в разговор с него и разбра смисъла на речта му, сравнявайки със своя говор различието на звуковете на гласни и на съгласни. И като отправи молитва към Бога, скоро започна да чете и да говори [на тоя език]. И всички му се удивляваха и хвалеха Бога.

 - За този много дъвкан и всячески калкулиран въпрос за руските букви: написано е «росьскы», като под текст е дадено, че има и преписи където е употребено «роушькыими». Единствените псалтири и евангелия в тази област (на север от Черно море) са принадлежали на Готската епархия, за която също много е писано в смисъл като германско духовно формирование. Ние нямаме нищо против «руските» букви да се смятат за германско творение, това си е въпрос между германци и руснаци – не вземаме отношение.


ХХХІV. Като чу, че свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече: "Вярвам на Бога и се надявам на свети Климента, че ще го намеря и ще го извадя от морето." Той убеди архиепископа и като се качиха на кораб заедно с целия клир и с благочестивите граждани, отидоха на мястото. Щом стигнаха, морето утихна съвсем и те започнаха да копаят, пеейки. Веднага се разнесе голямо благоухание, като от много кадила, и след това се повиха светите мощи. Поеха ги с голяма чест и прослава от страна на всички граждани и ги занесоха в града, както пише в неговото Обретение.

 - Надявам се читателите с по-живо въображение да си представят сцената, как благочестивите граждани и църковният клир копаят с мотики и търнокопи надвесени през борда на кораба, притихналата от изумление морска шир и отхвърлайки буците морска вода намират уханните останки на светеца. Списвателят на Житието навярно малко е прекалил в този момент с руйното вино за причастие от манастирската изба. Тъй като това е божа напитка, моля да няма упреци към нашего брата – списвателя на Житието.



XXXVII. В първия час, когато си правеше молитвата, нападнаха го маджари, които виеха като вълци и искаха да го убият. Но той не се уплаши и не изостави молитвата си, а само казваше "Господи помилуй" – защото беше свършил вече службата [на първия час]. А те, като го видяха, по божие повеление се укротиха и започнаха да му се покланят. И като изслушаха поучителните слова от устата му, пуснаха го с мир с цялата му дружина.

XLII. Като седнаха отново с кагана, философът рече: "Аз съм самичък между вас, без род и без другари; но ние спорим за Бога, в чиито ръце е всичко, и нашите сърца. Сега, като говорим, нека ония от вас, които са силни в словото, каквото разберат, да кажат, че е тъй; а което не разбират, да попитат, и ние ще им обясним." Юдеите му отговориха, думайки: "И ние .......

 - Тук отново имаме изявления на Константин, указващи че той не е този, който беше изпратен от Императора: «..Аз съм самичък между вас, без род и другари....». Както беше упоменато по-горе, Императорът настояваше Константин да замине за «хазарската земя» под имперски протекторат, а не бос и гол, както той първоначално предложи. Т.е. този който бе изпратен, не е този за когото се говори в момента. Прескачаме големи части от Житието, понеже те не помагат да си изясним въпроса който си поставихме в началото – за славянската писменост.


LXII. А философът си отиде в Цариград и след като се яви при царя, остана да живее в безмълвие при църквата на светите апостоли, молейки се на Бога........

LXIII. В църквата "Света София" имаше един потир със скъпоценни камъни, върху който имаше стихове, написани с еврейски и самаритански букви, които никой не можеше нито да прочете, нито да обясни. Философът взе, прочете ги и ги разясни........

LXIV. Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд – не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: "Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни."

 - Навлизаме в същността на въпроса. Преводача е написал: «...Ростислав по божие внушение..» В оригинала «..кънйензъ богом оустимъ..» - "от бога научен".


debozman

  • Гост
Re:Св. Константин не е писал славянобългарска азбука
« Отговор #2 -: Ноември 12, 2009, 21:39:43 »
В други преписи «наоучаемъ» - също научен. Глагола «внушение» има друг сакрален смисъл, той може да бъде употребен и по отношение на Дявола например, че ти внушава нещо. Докато «научен» (обучен) има една продължителност на процеса, една по-силна приобщеност, която допълнително е потвърдена по-надолу. Моравците са християни и по това спор няма, понеже е двояко заявено. За да бъдат християни, то би трябвало да разбират за какво става въпрос в смисъл литургиите и другите църковни писания да са йм ясни. Ако не са йм ясни за какво християнство изобщо може да става въпрос. Официозите пропускат този момент на предварително заявено християнство. За какво тогава пита Ростислав, че и Коцел след него ? Казано е пределно ясно – за Истинската християнска вяра, което е предадено точно от преводача и затова не е нужно да давам пояснение с оригинала. Каква е тази «истинска християнска вяра» ? В нашият случай това е православната вяра изповядвана от «централното ведомство» - Константинопол или за която и друга столица да става въпрос. Битката се води не между християни и езичници, а между отделните секти на християнството – православни, правоверни, носители на българско битие, еретици, ариани, съботяни, иконоборци, павликяни и т.н.[/color]

LXV. Царят свика съвет, повика Константин философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: "Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Философът отговори: "Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език." А царят му рече: "И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?" Философът рече: "Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?" А царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха: "Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат."

 - В оригинала е казано «съборъ», а не „съвет”. Във файла от LXIV се вижда че списвателя на Житието прави разлика между „съвет” и „събор”.

   Това е твърде кардинално различие за да бъде подминато като незначително или заменено с фриволни думи и тълкуване на измисленото. Тъй като първото изречение е деформирано изцяло ще се наложи да го предам по възможно най-правилният начин с този шрифт:
« Събьравъ же съборъ цезарь призъва Конъстанътина Философа и сътвори и слышати речъ сийон. И рече:...». Важно е да се знае че в първообразите на житието няма главни букви, запетайки, точки и т.н. Което предполага едно фриволно тълкуване на този паметник, както е и правено досега. Какъв е смисъла на оригиналният текст ? :
Свикан е събор на който цезаря извиква и Константин. Същият този цезар «сътвори» и слушаше (слышати) словата,(думите,речите) на всички (сийон). Глагола «сътвори» не означава «измисли» в сегашният му смисъл, а «направя», «извърша», «сътворя», «произведа», глаголи които предполагат рутинност, машиналност или обичайност на действието казва речника. Съвременната дума е «документира» това което слуша на Събора.Творческият смисъл на «сътвори» се изписва « сътвариати», но не така е изписан глагола. Като цяло – царят свиква събор на който присъства и Константин и «документирайки» изявленията на Събора, и преценявайки «обстановката» заявява: "...... защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Това обаче го казва Христо Кодов, а не житиеписеца. Житиеписеца казва:
«....сейен бо речи не можетъ инъ никътоже исправити йанкоже ты»

- цялата тази реч, (всичко това което се каза дотук, всички тези изявления, всичко което казват те (представителите на Събора) никой друг не може да я ПОПРАВИ (коригира, направи приемлива) освен тебе.

Преди да продължим нататък, какво имаме дотук: Имаме Събор от който царят не е доволен слушайки изявленията на присъстващите и решава да промени нещата, като за целта, за «оръдие» на промяната е избрал Константин. Той навярно предварително е знаел какъв ще е «тонът» от събора, защото извиква Константин (който явно не е сред официалните избраници) да добие лична представа за ситуацията и изказаните речи на Събора.

Как отговаря Константин според Кодов: «....стига само да имат писменост на своя език...». Написано е :
«....аште имейонтъ боукъви въ йонзыкъ свои..»

- Ако имат букви в езика си. Цезарят отговаря, че нито той, нито неговите прадеди са намерили (знаят за) такива. Констатин отговаря:
« То къто можетъ на водйон беседйон написати и иеретическо имйон обрести ?» - Кой може на (върху) вода беседа да пише и с това да си спечели име на еретик ?

Какво казва Константин ? Най-малко две неща: 1. Че има написани беседи с букви, за които (букви) цезаря и неговите потомци нямат представа. 2. Че тези беседи са обявени за еретически. 3. Че тъкмо поради тези «беседи» изказани на събора, Константин трябва да отиде и да напише православни такива та те да заменят, най-вероятно арианско-съботянските поучения.
И по тази причина Константин трябва да отиде и да «оправи» нещата, но той е затруднен да изпълни мисията си и да напише «правилните» верски постановки, тъй като не знае буквите на моравците, и следствие на това, мисията му може да пропадне. И затова се противопоставя на цезаря, а това не е шега работа да се противопоставиш на царската дума.
Как превежда Кодов: «царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха..»

Написано е: (А.) « Отъвешта иемоу пакы цесарь и с варъдойом оуйемь своимь..»
На други преписи наместо «оуйемь» стои «оумомь» (ум, разсъдък) според съставителите Стоянов-Янакиев.

С поставянето на една главна буква "В" (пояснихме, че такива няма в житието) и предпочитайки «оуйемь» пред «оумомь» фанариотщината от думата, която и днес съществува на диалектно ниво – «вардя» (пазя), «вардейки» в оригинала, преиначиха:
1. Царският град – градът на цезаря, стана на Константинопол.
2. Цар Михаил стана на Император Михаил ІІІ.
3. «Вардейки» стана на «чичо» Варда (на Михаил ІІІ).
Както виждате «манастирското шушукане» продължава да сее поразии сред божиите хора, занимаващи се с божи текстове. Нататък. Изречението маркирано като (А.)(превеждаме така: „ Отговори му пак царят запазвайки своя ум (запазвайки самообладание): Ако поискаш това ще ти го даде Бог ...” и т.н. С други думи – има-няма букви, ще ходиш в Моравия и се оправяй с божията помощ сам. Реакцията на противопоставянето на Константин е отбелязана от списвателя на Житието с думите „... и със запазване на ума свой...”. Това което натежава в изказа не е „с”, а съюза „и”. Такъв обаче е маниера на писане по това време, а наверно и граматическо изискване да се сепарират простите изречения.
Какво става по нататък ?





LXVI. Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно е другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: "В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото."

 - Манастирско шушукане шуми и в главата на «родния» преводач, защото независимо от вековете, божието питие е запазило древното си въздействие. Ето какво е казано:

«..иемоу богъ йави послоушайон молитвъ своих рабъ и абъйе съложи писмена и начйонтъ беседйон писати...»
-«Бог му се яви чувайки молитвите на своите раби и (той – Константин б.м.) веднага приложи,(нагоди б.м.) писмената и започна да пише беседи...».

Разбира се може да се разбере и в смисъл, че и Бог е свършил цялата работа. И това е така за средновековният православен човек, като човек е само средство на Бога, чрез когото Бог постига своите промисли. «Писмена» обаче има основно значение като църковни текстове – псалтири, песнопойки и т.н.. Верно е, че се И употребява в смисъл за букви.. Глагола «съложи» идва от «съложити» св.вид сдумам се, наговоря се. В нашият случай – приспособи. Букви не могат да се приспособят. Те могат да се измислят и да се напише с тях нов текст, а за такова «измисляне» изобщо не става реч. Говори се за приспособяване, компромисно съвместяване на нещо. Това предопределя и значението на «писати» като слова, а не като букви. Превод на букви – това е модерната транскрипция, но такъв вид действие - транскрибиране (опит да се предаде по-точно фонетичното звучене на графемите) през периода на писане на преписите на Житието ХІV – ХV в. не е забелязано все още. Какво прави следователно Константин през това време – регулира еретическите текстове по православен образец, но прави и още нещо. Константин още не е отишъл в Моравия, за да се запознае с моравският език и евентуално да измисли азбука и но цялото изложение показва, че той ЗНАЕ за тях преди това. Като цялостно заключение: Константин прави две неща.
1. «Веднага» превежда постулатите на Събора. Не може преведеният текст да е друг език освен моравски, защото такава е целта, пък и наредбата на цезаря указва да се направи точно това.
2. Започва да пише беседи с православна насоченост – че Бог има три лица – Отец, Дух и Син. Развитието на християнството е очевидно – първоначално съществува Единният Бог, на Събора през 680г. той придобива две Воли, а по-късно и три образа, но това е друга тема.



LXVII. Царят се зарадва и прослави Бога със своите съветници. Той изпрати философа с много дарове, като написа до Ростислава такова послание: "Бог, който иска да достигне до познание на истината и да се издигне до по-високо достойство, като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало досега освен в първите времена, – та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто Бог откри [тези букви] – мъж почтен, благоверен и многоучен философ. Приеми го като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, и скъпоценни камъни, и преходно богатство. Постарай се с него да затвърдиш успешно делото и с цялото си сърце да потърсиш Бога. Не отхвърляй и общото спасение, а подтиквай всички да не се бавят, но да тръгнат по истинския път. По тоя начин и ти, като ги приведеш със своето старание към истинско богопознание, ще получиш срещу това своята награда и в тоя век, и в бъдещия, за всички души, които ще повярват отсега и докрай века на нашия Христос Бог, и ще оставиш спомен за себе си в бъдните поколения подобно на великия цар Константин."

 Преводача говори, че «нещото», «което не е бивало досега освен в първите времена» са буквите. Ето какво казва Житието:
«...видевъ верйин твойон и подвигъ сътвори и ныне въ наша лета йевлъ боукъви въ вашъ йонзыкъ иего же не бе испрьва было нъ тъкъмо въ прьваиа лета да и вы причътите сйон....»
- «...виждайки твоята вяра и подвиг сътвори сега в нашите години, явявайки букви във вашият език, (1)който не е пръв бил(2)нито пък в първите години, та и вие да се причислите...» - цифри мои

Казано е че тези букви сега се явяват за първи път в моравският език, който език не е първият, нито пък е от първите години, та и те да бъдат към великите народи и т.н. И по надолу, че му изпраща мъжа (Константин) комуто Бог ги яви, мъж чист, благоверен и т.н.
«Иегоже» (4ред, втора дума) е съвсем достатъчен индикатор в м.р. ед.ч. за да укаже, че става въпрос за езика, а не за буквите, които съответно са от ср.р. и мн.ч. Константин е указан, че е човека който ги е «явил» в новият моравски език. Тук имаме една тънка тавталогия(повторение), която вярвам вече е направила впечатление на читателя. Веднъж е казано, че езика не е първият и втори път че не е бил и в първите години. Под «първи години» вярвам, че списвателя е искал да каже първите години на писмените езици, като гръцки, иудейски, коптски или първите години по христовото летоброене, в смисъл първите години на писаната реч по християнското летоброене. Изречението беше разделено на (1) и (2) част за удобство при обяснението. Част (2) може да се приеме като пояснителна за част (1), но може да има и отделно значение, а именно: Моравският език е нов език и тъкмо поради това, едва сега Константин «явява» букви в него и пояснението е, че когато буквите са се «явявали» в езиците, той (словенският или моравският) не е съществувал. Никъде не е казано, че «явяването» на букви в други езици, например в старобългарският е извършено от Константин. Той е индикиран, че върши това за моравският, (словенският) с допълнителното указание, че този език не е първия, който е делегиран, легализиран с тези букви. Защото е казано « не е пръв» но не е уточнено в какво не е пръв и ние разбираме че не е пръв в делегирането си като език чрез «явяване» на букви в него и отделно е пояснено, че това не е станало, през «първите години», когато буквите са се «явявали» в по-старите езици. Уточнението важи само за моравският език и ако искаме да считаме, че уточнението за моравският език може да бъде уточнение и за старобългарският език, то в този случай Морава и Ростислав би трябвало да се намират в Долна Панония, днешна Сърбия където се е говорил старобългарският през ІХв.. Ако приемем, че Морава и Ростислав са в Горна Панония, т.е. днешна Словакия и Чехия ( което «домуване» пък е документирано и от други източници) то следва извода, че след като «явяването» на буквите в Моравският език, се счита за «новост», то тези букви ще са били употребени и «явени» в някой друг, по-стар език, какъвто несъмнено е бил старобългарският и където те НЕ СА били «явени» от Константин. При днешното състояние на нещата, когато се счита, че старобългарският , «словенският» и славянският са едно и също нещо и с едни и същи букви, то възможноста друг човек да е «явил» същите букви в старобългарският, но по-рано отколкото при моравците изобщо не е нереален вариант. Още повече, че Константин въпреки упорството си и нежеланието осъществява действието «съложи» «писмената» светкавично. Досега разсъждавахме, че това е «редактиране» на текстовете в (по) догмата на Св.Троица. Но може това редактиране да не е било религиозно, а езиково, т.е. Константин заменя буквените значения от старобългарският с «явените» нови букви в словенският-моравски идентичен на старобългарският. С оглед това което четем в Житието първата възможност ми се струва най-реална, а именно – Константин редактира еретически текстове на православни и знае за съществуването на буквите които се «явяват» и ги използва, а незнанието на цезаря по този въпрос е преплитане с друго Житие или просто незадълбочени познания в областта, ако става въпрос за Михаил ІІІ. Ако не се говори за него, цезарят не е Михаил ІІІ, знае за кирилските букви, но не знае моравците да ги използват. И Константин (или Методий) йм съставят глаголицата – друга азбука на същият език.

Ето какво се казва в Житието на Методий, част от което е дадено на стр.24 от Стар..език на Стоянов-Янакиев по същият въпрос:



« ... да тоу иави богъ Философоу словенъскы кънигы и абъие оустроивъ писмена и беседйон съставлъ понти сон йонтъ моравъскаиего поимъ Методийен...» -
- «...Яви бог на Философа словенски книги и веднага устрои писмена и беседи състави поемайки път към Моравия с Методий...»

Бог «явява» на Константин словенски книги и веднага след това той устройва писмена и съставя беседи. Пределно ясно е, че след «явяването» на словенските книги на Философа, то устройването на «писмена» не може да се смята за азбука, а за църковни четива, както казах и по-напред. Беседите са упоменати отделно и явно не се причисляват към «божиите» книги или са нещо по различни, за да имат отделно място. Ако съпоставим двете жития, което не е съвсем коректно от изследователска гледна точка, то можем да установим следното: На свиканият събор цезаря привиква Константин и му възлага поръчение. Поръчението е да пропагандира Светата троица (както при козарите) и да «оправи» нещата. Константин не желае и като аргумент изтъква причината, че моравците нямат свои букви на които да напише разбираемо за тях изложенията си. Царят казва, че също не знае (и предците му също) за такива букви. Философа отговаря, как е възможно тогава сред тях да се разпространи еретическото учение, нима са писали върху вода ?! Поправката от Методиевото житие е, че Ростислав желае да му се изпрати мъж, който да « иже ны исправитъ въсекон правъдон» - да поправи всичко право, правдиво. И преди това му са «явени» от бога словенски книги и той устройва «писмената». Тези «словенски книги» обаче не е казано, че са моравски, защото не би имало смисъл той да прави нещо, което вече е направено чрез словенските книги. Друг вариант по същата логика на разсъждение е, че му са «явени» словенски книги, които се различават по съдържание от желаното православно верую и той веднага трябва да ги поправи. И при двата случая, двете жития, не става дума за съставяне на азбука или поне на такава, каквато не е съществувала и поради тази причина, тя му се «явява» и той е само ползвател на божието умение, което е проявено по-рано от момента на повествованието. В смисъл, че бог трябва да ги създаде и да му ги «яви» за употреба. Ние смятаме, че това предварително създаване и «явяване» е именно дадената азбука съществувала преди или при Методиевото житие, словенските книги, които Константин Философ трябва да преправи по нареждане на цезаря, колкото и да не му се ще да се занимава с подобен тип дейности..



debozman

  • Гост
Re:Св. Константин не е писал славянобългарска азбука
« Отговор #3 -: Ноември 12, 2009, 21:41:37 »
LXVIII. Като пристигна в Моравия, Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин и ги научи на утренната, часовете, вечернята, повечерието и литургията. И тогава според пророческите думи "отвориха се ушите на глухите", та чуха думите на Писанието, и "езикът на гъгнивите стана ясен". И Бог се зарадва на това, а дяволът бе посрамен.

 - В оригинала «преведе» е изписано «преложъ». Думата «преложъ» освен «преведе» има и смисъл на превърна, преобърна. И този смисъл е същият който имахме по-нагоре със думата «съложъ» - договори, приспособи. Този смисъл на глаголите идва да покаже две неща: 1. Или текстовете на църковните книги са преправени спрямо православният канон, или те са приспособени към езика на моравците от друг сроден език .


LXIX. Когато божието учение взе да се шири, злият и открай време завистлив трижпроклет дявол не изтърпя това добро дело, но като влезе в своите съсъди, започна да подстрекава мнозина, казвайки: "Не се слави Бог по този начин. Ако това беше угодно Богу, не можеше ли той да направи тъй, че и те още отначало да пишат своята реч със свое писмо, и така да славят Бога? Но той е избрал само три езика – еврейски, гръцки и латински, чрез които подобава да се въздава слава на Бога." Това го говореха латинските клирици – архиереи, йереи и [техните] ученици. Философът се бори с тях като Давид с иноплеменниците и като ги надви със словото на Писанието, нарече ги триезичници и пилатовци – понеже Пилат бил така написал надписа на кръста Господен. И не само това говореха те, но проповядваха още и други безчестия, като казваха, че под земята живеят велеглави човеци, че всяка гад е дяволско творение и че който убие змия, ще се избави от девет гряха. Ако някой пък убие човека, три месеца да пие от дървена чаша, а до стъклена да се не докосва. При това те не забраняваха да се правят жертвоприношения по старите обичаи и да се сключват безчестни женитби.

 - Сред греховете които са приписани на латинските клирици виждаме и такива които ги различават от християнските норми. Днес знаем, че латинските клирици за били християни толкова, колкото са били и константинополските клирици, така че обвиненията в езичество са по-скоро емоционални отколкото фактологични. Прави впечатление обаче и едно по-особено обвинение – «че всяка гад е дяволско творение». Това обвинение съвсем няма езическо естество, защото при езичниците понятието «дявол» не съществува. Това е богомилско твърдение, че живите същества [в това число и «гад-та» (животните)] са творение на дявола, а всичко невидимо е от бога. Това може да ни доведе до мисълта, че всички обвинения в езичество, всъщност са прикрити обвинения в еретизъм, които в многобройните преписи, са се трансформирали в езически, следствие благочестивите напъни на православните списватели..


LXX. Философът изсече като тръни всички тези заблуждения и ги изгори с огъня на словото, говорейки: "Принеси Богу хвалебна жертва и въздай на всевишния твоите молитви." "Не напущай жената на твоята младост"; защото "ако я намразиш и я напуснеш, безчестие ще покрие помишленията ти", казва Господ вседържител. И "пазете се в душите си никой от вас да не изостави жената на своята младост". Но "вие вършехте това, което аз ненавиждах; защото Господ беше свидетел между тебе и жената на твоите младини, която ти изостави; а тя е твоя другарка и жена на твоя завет". И в евангелието Господ казва: "Слушали сте, че бе казано от древните: "Не прелюбодействувай." Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си." И още [е казано]: "Аз ви казвам, че който напусне жена си, освен за прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който вземе напусната от мъжа си, той прелюбодействува." И апостолът е казал: "Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва."

LXXI. Като прекара четиридесет месеца в Моравия, той отиде да посвети учениците си. По пътя го прие Коцел, панонският княз, който, желаейки силно да усвои славянските книги, даде му около петдесет ученици да се учат на тях. И като му оказа големи почести, изпрати го нататък. А философът, проповядвайки евангелското слово без награда, не взе нито от Ростислава, нито от Коцеля ни злато, ни сребро, ни друго нещо, а само измоли от двамата деветстотин души пленници и ги освободи.

 - Казаното без никакви съмнения относно посоката «отиде да посвети учениците си» се разбира, че отива там, откъде е изпратен. Тоест се връща за да даде някакви резултати за мисията си и нейното продължение. Обаче няма такова нещо.
Той отива в Рим.
След страшните обвинения по отношение на латинските клирици в абзац LXIX, за Константин е най-целесъобразно да посвети своите възпитаници именно при „вожда” на тези клирици – папата ?!?! Това е много сериозно основание като даденост за подозренията, (които естествено продължават) че имаме смесване на две или повече Жития в едно. Да видим какво става по-нататък..



LXXII. Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи дух........ И тъй, братя, показвайте ревност към пророчествуване, но не забравяйте да се говорят и езици. Нека всичко да става с приличие и ред." И пак казва: "И всеки език да изповяда, че Иисус Христос е" Господ, за слава на Бога Отца, амин."

 - На път към Рим, Константин се сблъсква още във Венеция с триезичната догма. Той съветва така «показвайте ревност към пророчествуване», но това също не е в православната догматика, която не признава живите пророци. Константин, ако е радетел на православието, нещо се разминава в този момент с основните му постулати. И това съвсем не е изолирано негово поведение (да не повтарям непрекъснато идеята за смесване на Жития). .


LXXIII. С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде.

LXXIV. Като узна за него римският папа, прати да го повикат. И когато той дойде в Рим, самият папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, със свещи в ръце, понеже носеше мощите на свети Климент, мъченик и папа римски. И заради него Бог незабавно направи тук преславни чудеса: разслаблен човек се излекува и мнозина други се изцериха от различни недъзи; също и пленниците, които призоваха [името на] Христа и на свети Климента, се освободиха от ръцете на ония, които ги бяха пленили.

 - Очаквахме, че при срещата си с папата, върху него ще се изсипе цялата зла мощ на неблагочестивите латински клирици. Да, ама не. Точно обратното. Няма и помен от триезичната ерес. Известно е разбира се, че всеки следващ папа или патриарх е носел много по-голяма индивидуалност отколкото сега и смяната на «ръководството на върха» и носело серия от разправии с неудобни привърженици надолу по ерархията, та чак до свикване на нови Събори, т.е. тотална елиминация на съответните привърженици по църквите..
 

LXXV. А папата, като прие славянските книги, освети ги и ги положи в църквата на света [дева] Мария, която се нарича "Ясли". След това папата заповяда на двамата епископи Формоза и Гаудерик да посветят славянските ученици.

 - Същите тези хора, кардинал Формоза (по –късно папа) и Гаудирик са посочени по късно от Анастасий Библиотекар, като хора които от три години са в България и вършат мисионерска дейност преди VІІІ Вселенски Събор. Това не е отречено и от българските легати на събора, (по точно на препирните след него) водени от Петър. Тяхното съпричастие към делото на Константин и изобщо към българщината, ярко контрастират на отношението на Източните Патриарси, начело с Константинополският. С две думи - папските емисари и източните емисари нямат единомислие по въпроса, каква религия да има в българско. Това много ясно индикира, че този Константин, който търси посвещение на своите ученици от папата, не е изпратен от Константинопол по никакъв начин..


LXXVI. И като ги посветиха, веднага отслужиха литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език; и на другия ден служиха в църквата на света Петронила, на следния ден – в църквата на свети Андрей, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител апостол Павел. И пяха цяла нощ, като славословеха [Бога] на славянски език, а на сутринта служиха пак литургия над светия му гроб, подпомогнати от епископ Арсений, който беше един от седемте епископи, и от Анастасий Библиотекар. А философът не преставаше да отдава, заедно със своите ученици, достойно хвала на Бога за това. При него непрекъснато идваха римляни и го разпитваха за всичко; и като получаваха двойни и тройни обяснения на своите въпроси, отиваха си доволни по домовете си.

 - Как отиват «пак» в църквата на апостол Павел, след като не е казано че са били там, не е съвсем ясно. Явно пак има разминавания на преводача с оригинала, но поради липса на последния при тези данни, нищо не може да се коментира повече по тази противоречивост..


LXXVII. Дойде също тъй и някой си евреин, който се препираше с него, и веднъж му каза: "Наспоред броя на годините, не е дошъл още Христос, за когото пророците казват, че ще се роди от девица." Философът, като му изброи по родове всички години от Адама, доказа му подробно, че е дошъл, и [му посочи] колко години има оттогава досега. И като го поучи, отпрати го.

LXXVIII. Сполетяха го много мъки и той се разболя. И като боледуваше така дълго време, веднъж видя божие явление и почна да пее тъй: "От ония, които ми казаха: "Да идем в дома Господен", се възвесели духът ми и се възрадва сърцето ми." И като се облече в празничните си дрехи, прекара така целия ден, радвайки се и думайки: "Отсега вече не съм слуга нито на царя, нито никому другиму на земята, а само на Бога вседържителя. Не бях, но бидох и ще бъда во веки, амин."

 - Допълнителната достоверност от устата на Константин, че е «слуга на царя», която е изречена в последните му дни идва да покаже, че подчинеността на Константин като царски пратеник е факт и той до последният си миг зачита тази йерархична подчиненост. Тя показва също, че той не е променял това поведение след изпращането си по поръка на царя следствие на допълнителни решения. Той е същия този човек, който е изпратен от царя и докрай изпълнява неговата поръка. Но че този «цар» по никакъв начин не може да бъде Константинополският император, който няма нищо общо с папските институции и императорите коронясвани от папата, е абсолютно ясно. Този загадъчен цар, в този момент е почитан от папските институции и те са които ръкополагат в неговото загадъчно царство. И тези, които ръкоположиха Константиновите ученици – Формоза и Гаудерих, след няколко години ги намираме отново да ръкополагат - къде ?
Казано е съвсем точно – ръкополагат в тези земи ( Тесалия, Илирия, Дардания и двата Епира), които се «наричат България, по името на тези българи», «които завладяха тези земи по правото на силата». И техният «цар» е известен под името княз Михаил. И този княз Михаил няма нищо общо с княз Богорис (наречен Борис) тъй като княз Борис никога не е владял земите Тесалия, Дардания, Илирия и двата Епира. .



LXXIX. На следния ден той прие светия монашески ............у тебе, и погуби триезичната ерес. Издигни твоята църква с множество и съедини всички в единодушие; създай избрани люде, единомислещи в ......... Ръководи ги с мощната си десница и ги покрий с покрова на крилата си, та всички да възхвалят и да славят името ти – на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!"

 - Какъв интерес има гръкоговорещият Императорски двор в Константинопол, да унищожава триезичната ерес и с това да даде зелена улица на българското битие през ІХ в?
Никакъв!
Има интерес точно от обратното, да отслаби по този начин северния си съсед, враг през последните години и да обладее неговите архиерейски области, под свой контрол, защото всяка архиерейска област в повече, това е чист приход в суха пара за императора. Не е възможно Константинопол по този начин сам да си забива ножа – той и не го прави разбира се. Само фанариотските поддръжници поддържат тази смешна теза, а в българско - българските слепи папагали. .



LXXX. И като целуна всички със свято целование, рече:
"Благословен е Бог, който не ни предаде за плячка в зъбите на нашите невидими врагове, но разкъса техните примки и ни избави от тяхната гибел." И така почина в Господа, бидейки на 42 години, на четиринадесетия ден от месец февруари, индикт втори, в 6377 година от сътворението на света (869 г.).

 - Не мога да не преповторя думите на Свети Константин, наречен Кирил, когото българската официална историография напразно се мъчи да напъха под фанариотска килимявка :

Благослови ни Боже, като не ни предаваш за плячка в зъбите на нашите видими и невидими врагове и постави техните примки на собствените йм охранени вратове и да пребъде истината във вековете. Амин. .



---


Източник: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986.
Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469).

БГ История

Re:Св. Константин не е писал славянобългарска азбука
« Отговор #3 -: Ноември 12, 2009, 21:41:37 »