Автор Тема: Турското робство - голямото зло за българите  (Прочетена 64865 пъти)

Неактивен metonaidenov

  • Знаещ
  • *****
  • Публикации: 134
  • Респект: 10
Турското робство - голямото зло за българите

Ако робството не е зло, нищо не е зло. Ейбрахам Линкълн

Всеки народ има в своята история тежки времена, в които е понасял страдания, изоставал е в своето развитие и се е оказвал зад гърба на напредващите. В други случаи се е стигало и до застой, безвремие. Най-тежкото, най-голямото зло за един народ е връщането назад от едно или друго стъпало на цивилизацията в едно или друго блато на варварството, в което волята на силата, волята на силния решава всичко. Това става, когато един народ, изостанал в своето цивилизационно развитие спрямо постигнатото от обществения и човешкия прогрес, завладее с военна сила далеч по-напреднал народ и
--------------------------------------------------------------------------------

унищожи неговата държава и общество

--------------------------------------------------------------------------------
Това е станало с българския народ от 1393 до 1878 г. То е нашето голямо зло, което ни връща с векове назад в историята ни. България на 712 години, Турция на 70-75. Към 20-те години на ХIV век Осман I създава на територията на Мала Азия държава с поданици, които се наричат османски турци. Първата й столица е Бурса (1326 г.). В годината на завладяването на Търново, а с него и на българската държава, османските турци имат държавност и религия на около 70-75 години. От 1326 г. от 1856 г. в продължение на 530 години тази държава постоянно воюва и може да се смята за напълно милитаризирана с развитие, в което абсолютен приоритет има войската и войната. Турската империя, наричана Османска по името на династията, е изостанала спрямо европейските държави: Англия, създадена в 829 година, с почти 500 г., Франция (843 г.) с повече от 480 г., с над 160 г. от Австрия, с около 640 г. от България, основана в 681 година. Първата значителна турска книга е издадена през 1330 г. Най-малко три века преди това България има Охридската, Преславската книжовна школа с три тома съчинения на Климент Охридски и "Историки" на Константин Преславски (894 г.), 10-томен труд "Студион" на Патриарх Евтимий, с писанията на Черноризец Храбър, на Константин Костенечки. В периода 1470-1478 г. султан Мехмед II Завоевател с кануннаме формира структурата на централната власт на империята, определя титлите, привилегиите и пълномощията на властниците включително на религията, представлявана от ходжата и мюфтията. В българската държава структурата на властта и начините на властване са уредени
--------------------------------------------------------------------------------

чрез писменост на всички равнища

--------------------------------------------------------------------------------
от 893 г., а от 927 г. имаме независима църква и самостоятелна българска патриаршия. Нашият опит в държавността е повече с 550-580 години история.
Очевидно е: империята на османските турци е на векове назад спрямо българската държава преди 1393 г. За да ни владеят, е трябвало да унищожат всичко от собствената българска сила: държавност, религия, просвета, култура, собственост, мобилност. Направили са го и то е продължило повече от 350 години. Стъпкали са всичко българско, доколкото са могли. Българската цивилизация е била почти унищожена и затова турското робство може да се нарече цивилизационно.
1393-1830 година:
--------------------------------------------------------------------------------

цивилизационна стена между българските земи и Европа

--------------------------------------------------------------------------------
Турчинът от това време, наричан спахия, е на кон, с ятаган в ръка. Милитаризирана до краен предел е и неговата държава. Развитието на обществото се мотивира почти само от нуждите на войската и войната. В 1513 г. се прави турска карта на света, в 1523 г. - атлас, в ХVII век се прави описание на Турция, Южна Русия, Балканите, Централна Европа и Египет. В 1737 г. е създадена първата инженерно-артилерийска школа, в 1761 г. - школа за навигатори, а за ветеринари в 1848 г. и за лесничеи в 1858 г.
За Османска Турция Европа е враг и тя се пази от всичко европейско с всички възможни средства. Тя издига и поддържа непробиваема стена, завеса на своите граници с Европа. Отваря се по малко към Европа само когато е победена във война по волята на победителя. По силата на Пожаревацкия мирен договор от 1718 г. султанът дава право на австрийските кораби да посещават дунавските пристанища, договорът за мир с Русия от Кючюк-Кайнарджна от 1774 г. дава право на руските кораби да акостират в турските пристанища, а Одринският мирен договор от 1829 г. прави Черно море открито за корабоплаване.
Това самоизолиране обрича Турция на непрекъснато изоставане от европейския напредък. Изостават и поробените народи. Най-зле сме ние, българите, защото нямаме граница със свободна европейска държава. Ние, както се изразява историкът Андрей Пантев, ние сме "не в хладилника, а в мразилника" на империята. Пропукването на стената става през Руско-турската война от 1828-1829 г., когато руските войски през Българско стигат до Одрин, и през Кримската война от 1853-1856 г., когато войски на западните европейски държави минават през България, за да воюват с Русия, и командването им е базирано във Варна. Тогава ние виждаме друг свят, тогава виждаме как живеят европейците.
--------------------------------------------------------------------------------
 
Чехия, Белгия и ние

--------------------------------------------------------------------------------
През много от тези 485 години турско робство чехи и белгийци нямат своя държава, намират се под властта на Австрия. В какво е разликата между нас и тях?
През 1534 г. в Антверпен е открита първата стокова борса в Европа, а пристанището приема по около 500 кораба на ден. Феликс Каниц нарича Габрово "една голяма работилница" в 1871 г., а пристанището в Свищов след 314 години (в 1848 г.) приема само по около 400 кораба на година.
В Чехия първата голяма манифактура е открита в 1679 г., а фабриката на Добри Желязков - 156 години по-късно. Крепостното право в Чехия е отменено в 1781 г., а ние получаваме 58 години по-късно право на собственост върху земята (1839 г.). Чехите от 1348 г. имат Пражки университет (12 години преди Виена), а ние 487 години по-късно - първото светско класно училище в Габрово.
В Белгия и Чехия имат печатници години след откритието на Гутенберг. През 1520 г. в Европа е имало 250 печатници. Първата печатница в Турция се открива през 1727 г. - повече от 250 години след Гутенберг, а първата българска печатница в Турско започва работа през 1838 г. в Солун. Истината е пред очите ни. Австрия със столица Виена е от същата кръвна група на цивилизацията, от която са и Белгия с Брюксел, и Чехия с Прага. България със столица Велико Търново не е от една и съща кръвна група с империята на османските турци със столица Бурса. Поради това не е било възможно да има преливане на кръв. Имало е проливане на кръв. Историята не ни е дала шанс за по-добра участ до 1762 г., когато хилендарският монах ни повиква да вземем съдбата си в ръцете си.
http://www.standartnews.com/archive/2006/03/09/folio/index.htm
=Животът, що е то? - епидемия, предавана по полов път==

БГ История


Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Турското робство - голямото зло за българите
« Отговор #1 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Съгласен съм с написаното. Искам само да наблегна на един аспект, който винаги ме е занимавал, макар че той не е само исторически.

Понякога, когато говорим за история и стане дума за това, че нашата е на повече от 1300 г. не мога да се сдържа да не направя някои лични бележки. А именно: когато в НИМ гледам пръстена на Калоян или мечът на някой болярин все ми се струва, че това е някаква друга България, която не е сегашната и хората нямат нищо, ама съвсем нищо общо с нас. Гледам очертанията на държавата им, гледам мечовете им, които с мъка ще ги вдигнат двама днешни българи и не виждам днешния нашенец. Не виждам бай Ганя, в когото се е превърнал той - слаб, немощен и покорен, но едновременно с това притворен, хитър и угоден. Това е днес основната жилка на нашенеца. Най-често свива уши, гледа да се изхитри, да мине метър и никога да не се мине.
Това всичко, според мен, е дошло точно от робството. Но не веднага. Яка семка сме ние и едно 2-вековно робство не може да ни пречупи (като византойското например), ние пак вдигаме въстания и помним царете си. Но идват годините след Второто търновско, Чипровското и Карпошовото въстания и тук нещо се пречупва окончателно. Не, че преди това българинът не е бил гонен, бит, убиван, но поне е имал паметта - на народа и на рода си. Там някъде в онези години окончателно е рухнал. Тормозен от османци, от кърджалии, грабен и смачкан българинът се пречупва. Той вече търси посока и начин за бягство - Банат, Бесарабия. Напуска селата и градовете в ниското и отива в планината - строи там къща, църква, някакво училище. Пасе овце, кози и оскотява. Няма вече меч, пръстени и ризници за него - има груба селска аба и ямурлук, овчарски нож и гега. И сега той знае: дойдат ли османци спасението е бягането, криенето на добитъка и средства като угодниченето и рушвета. Просто вече такъв е станал, забравил е миналото, с оръжие се вдига най-често когато ще мъсти (но никога вече с мними и истински потомци на царете ни, а с джамджии и терзии начело!) и едничката му цел е да оцелява. Да бяга, да лъже чуждата държава, дори, което е най-гадно, да предава, но да оцелява. Предполагам от това време са красноречиви поговорки като "Да бе мирно стояло не би чудо видяло" и "Преклоненеата главичка сабя не я сече"...
Ето тогава се е родил днешният "модерният" българин. Този, който сега сме аз, ти, ние, те. Този, за когото животът на нашите царе и боляри е непонятен, мечът им му е тежък и въобще приликата ни е като виенското колело и вампирът да речем... И няма как да е иначе. Трудно е да свържем някак си връзката между прабългарина, живял и воювал на кон, строил от камък и планинеца, строил от кал и плет и ходещ пеша с един нож. Трудно е да наредим Ахелой и Клокотница до идването на кърджалии или башибозук в селото и паническия бяг от това. Да не говорим да сравним дори дворците на болярите с най-хубавите чорбаджийски къщи. Какво остава пък да помним великите си царе или самостоятелни управници, които са имали няколко хиляди хранени хора, които сами са издържали като Стрез, Слав, Елтимир и др.
В тази връзка онези, които са започнали едно от най-великите дела в историята ни - Възраждането са сътворили истинско чудо. Като птицата Феникс са ни издигнали от пепелта и от онзи прост и полудив нашенец са изваяли сетнешния търговец, печатар, поет, книговезец, вироглав поп и учител. Но колкото и да са били велики Паисий и компания, мисля, едно нещо не можаха да променят - то вече е било пуснало корени до дъното ни: угодниченето, хитростта, покорството. Не можаха да изкоренят предателството ни към ближния (което при въстания добива чумни размери), желанието ни да излъжем властта, да избягаме, но да не поемем отговорност. И ето, че идва Освобождението. Един малко известен факт е, че "коравите опълченци" първи се огъват в Сръбско-българската война, та със сабя Олимпий Панов ги връща някак си на отбранителната линия. Но не малодушието е най-страшното: страшното е, че най-голямата болка на българина след 1879 г. не била някоя друга, а тази, че той мислел, че като си имаме наше, българско "царство" нямало вече да се плащат омразните данъци. И с каква почуда бай ти Ганя (а иначе той е патриот и националното обединение му е в кръвта) разбира, че за някаква си армия и какво ли не там ще му събират данъци. И почва дандании, брожения, пак се крие добитък и се бяга в планината, Андрешковци оставят съдии-изпълнители в блатата, та се налага също тъй омразният Каравелов с войска да събира налозите. "А иначе нека другите се набутват и плащат - имали бол пари - платили, аз ще вея байрака на Солунската митница, ама да плащам - не ми иде отвътре. Ей тъй го разбирам аз националният идеал..." - сигурно би възкликнал Алековият герой. И е прав и е хилядоуст, защото си е типичен национален герой (нищо, че учителките по литература ще изреват на умряло сега!) и не пада по-долу от никой друг българин.
А нима сега няма още следи от онези десетилетия на пречупването??? Нима сега не се крием, не бягаме по чужбина, не хитруваме, не угодничим на кой ли не и даже чистатчката на Министерството на ореховите ядки на Нубия да дойде пак ще я посрещне половин МС, председателят на НС и президента, ако и да са с няколко ранга над нея. За справка преди няколко години Паси за да се срещне с по-вишият от него по ранг Кадафи му трябваше ходатайстване от президент и министър-председател тогава. А онзи ден пак някаква комисарка от ЕС се срещна лично с президента... Заради 20 000 умрели долара от САЩ бяхме готови да подпишем споразумение, което да извади войниците им от юрисдикцията на военния трибунал и да прецакаме сума ти пари и усилия по пътя към ЕС, та стана накрая абсурдна дискусия "Кое тежи повече - милиардите на ЕС или 20 000 долара на САЩ". Ама не е чудно - парите са си пари и ако можем всичките ще ги вземем: "И вълкът сит, и агнето цяло" - пак поговорка от онова време. За откровени простотии като интервюта за работа в България на чужд език въобще не ми се и говори. Сигурно е вярно, че на чужд език звучи по-изискано, а не толкова просташки като на нашия - писал го е някой си още в "Криворазбраната цивилизация".
Грозно е, ама това сме си ние. И днес не сме по-различни. Мачкали са ни и са ни смачкали. Онова, което е останало от нас сега няма нищо общо с времената на Първата и Втората ни държави и дори с ромейското и с първите векове на османското робство. Това е новият модел българин и понеже точно него познавам, точно той ме интересува, затова и обичам Възраждането, новата и най-новата ни история. Останалото преди това е като в лъвчето на опълченския калпак в една Каралийчева приказка - топли ни, блести и краси, но не чини и 5 реални гроша сега...
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен Torin

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 167
  • Респект: 16
Re: Турското робство - голямото зло за българите
« Отговор #2 -: Януари 08, 2008, 14:18:11 »
Какво да кажа, просто нямам думи, Комарчо. Съгласен съм. Ееех "тежко вино дайте..."

Неактивен Георгиев

  • Новодошъл
  • Публикации: 1
  • Респект: 0
Re: Турското робство - голямото зло за българите
« Отговор #3 -: Март 11, 2008, 21:12:11 »
Всичко написано е ОК.Само че какъв е смисълът от всичко,което си знаем,пишем  и говорим,когато днес - 2008 г. ни управлява правителство с мандата на турска партия,половината министри и заместниците им са с турски имена,нито една българска фирма не може да работи без одобрението на тези с турските имена и т.н. За мен ние чисто и просто пак сме си  под робство - само че с нови измерения и нови параметри,съответстващи на глобализацията.
« Последна редакция: Март 11, 2008, 21:17:58 от Георгиев »

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: Турското робство - голямото зло за българите
« Отговор #4 -: Април 03, 2008, 17:51:34 »
Аз абсолютно не съм съгласен с комар. Алеко е иронизирал една прослойка която е гледал в София и чужбина точно със цел да заклейми тази прослойка. Йовков явно е гледал от друг връх(трон).Планинците не могат да се противопоставят на прабългарите на кон, просто мразеното от мен смесване на времената и нес(знание на историята. Прабългарите във всички източници са споменавани във връзка с планини. Всички столици, градове, крепости са в планина или подножие. В Османската империя единствено в планината е имало свободни хора по дух и самочувствие и имот.Съдейки че автора споменава Карпошовото въстание а не например нишкото или средецкото съдя че е македонец.Затова му се привиждат къщи от плет в планината. Най богатото неаристократично и неградско(еврейско в т. ч.)население в Европа 18 - началото на19 век е във планините в България - Габрово, Сливен, Калофер, Карлово, Мелник, Златоград, Панагюрище, Котел, Клисура и т . н. или по река Дунав - тъй като лесно можеш да дадеш възмездие и да се спасиш през реката - Русчук, Свищов, Силистра, Видин и т. н. Справка руското учудване по време на войната)Там е и "българщината".От тук оправдавам зверствата и насилието на турците - не можеш да държиш в подчинение по цивилизована и културна нация по друг начин, пък и да гледаш как въпреки всичко тия гяури богатеят и знаят и могат повече от теб - господаря.
« Последна редакция: Април 03, 2008, 18:10:47 от vekil »

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: Турското робство - голямото зло за българите
« Отговор #5 -: Април 03, 2008, 18:06:04 »
Жалкото е че в след освобожденска България свободните по дух останаха последни(най вече по паметниците) а аргатите и робите поеха факела(запалката) на държавата. И още малко поговорки - Планината ражда хора полето тикви, На гол тумбак чифте пищови, Като опре ножа у кокала смелост ще се найде, магаре ставам маскара не ставам, като не знае мира ще яде секира, море глава си давам Яна не давам на турска вяра(последното е за Помак)"Балканджи Йово"
« Последна редакция: Април 03, 2008, 18:08:49 от vekil »

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: Турското робство - голямото зло за българите
« Отговор #6 -: Април 03, 2008, 18:20:17 »
А Антверпен нееднократно ползва услугите на пирати в това число известните барони холщайн(дето секат ръце в бара на рекламата) с основен поминък пиратство и разбойничество.

Неактивен Дели Кеседжи

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 19
  • Респект: 1
Re: Турското робство - голямото зло за българите
« Отговор #7 -: Август 18, 2012, 04:22:23 »
От самото заглавие на темата се пред поставят "размислите" на пишещите, въпреки това реших да я прочета. Очакванията ми бяха за сериозна дискусия с аргументи, а не на "размисли и страсти върху народо-психология" при това на базата на сравнения между "съвремието и Късното средновековие"... Ако желаете можем да се върнем върху дебата по същества, а именно "Турското робство- голямото зло за българите" ( ще бъде много благодарен, ако няма клишета от палитрата на ура-патриотите)  :-X

БГ История

Re: Турското робство - голямото зло за българите
« Отговор #7 -: Август 18, 2012, 04:22:23 »