Автор Тема: ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ИМЕНА И ДУМИ  (Прочетена 8360 пъти)

Неактивен проф. Добрев

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 5
  • Респект: 1
По време на миграцията си начело на Великото Преселение на Народите от Централна Азия към Централна Европа през Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските или в най-новата научна терминология – болгарските племена и народи достигат, преминават или се установяват на различни места и области, където оставят голям брой надписи или пък топоними, географски имена – на реки, езера, местности, области, височини, планини, населени места и др.

Пак по време на тази миграция прабългарите влизат в различни по интензитет и продължителност социално-културни и лингвистични контакти и взаимодействия с изключително голям брой други племена и народи, по силата и в условията на които прабългарски имена, в това число и етноними, календарно-циклови години и месеци; думи, включително и титли, цялостно-завършени изречения и даже сравнително обемисти текстове се пренасят, заемат и съхраняват в езиците и диалектите, а така също и в устната или писмената словесност на тези племена и народи.

При голяма част от случаите процесът на заемане е вътрешно-интегративен, до който се стига едва след и в резултат на смесването и сливането на прабългарите с другите племена и народи, откъдето пък и самите заемки по същество са вътрешно-интегративни, както е например при прабългарските по произход и структурнотипологическа принадлежност имена и думи в българския, унгарския, татарския и още много други езици и диалекти.

От друга страна, по време на тези повече или по-малко интензивно-тесни социално-културни и лингвистични контакти и взаимодействия с други племена и народи прабългарите заемат от тях и започват да използват в езика си немалко чужди имена и думи, които в техния език вече преминават и остават със статута на заети и формално-семантически адаптирани и усвоени в прабългарските езици и диалекти чужди по произход имена и думи.

Сред заетите в прабългарския език чужди по произход думи е и китайската по произход дума книга, която прабългарите заемат от китайците към началото на Новата Ера, когато се установяват и придвижват на север-северозапад от Китай, и която много по-късно те предават на маджарите, а по вътрешноинтегративен път тя преминава и в старобългарския език, чрез който пък впоследствие се разпространява и сред повечето от славянските племена и народи.

Към всичко това, ние пък драговолно-щедро прибавяме още и сега унгарската, но, много добре и широко известно, прабългарската по произход, унгарокултурологически, да се надяваме, особено значимата и съществена за случая, дума könyv “книга”, която има своята основа, очевидно-безспорно, в секейската дума könyü, родствена на разпространената в почти всички славянски езици, най-старата заемка не изобщо от тюркските, а достатъчно конкретно, но все още малко общо, на първо време, от огуротюркските или което е същото – от българските, и възможно най-конкретно и точно най-накрая, от прабългарските, болгарските езици и диалекти, българската лекс. книга, стб. êúíèãû, наред с която дума, пак в старобългарския език от местния дунавскоболгарски диалект е преминала и производната форма êúíèãú÷èè “книжовник; писа- тел”, заета от тук и в староруския език.

Между впрочем И. Добродомов [1971] е един от малкото езиковеди по Света, които полагат необходимите и достатъчни в известна степен усилия да открият и докажат именно като прабългарски по произход редица общославянски лексеми и все пак именно тук в никакъв случай не бива да се подминават някои неточности или пропуски, намерили място в специалната му статия за руската лекс. книга, при научно-популярното описание на която изобщо или само донякъде неоснователно-некоректно се твърди, че “Съвременните славянски езици получават тази дума като наследство от древния общославянски език основа, от която те произлизат.”; тя е “стара китайска заемка, достигнала до славяните с посредничеството на тюркоезичните народи, преди всичко на булгарите”; в основата на общославянската дума лежи “умалителното съществително име кÿйниг”; дунавските булгари “скоро се претопяват сред славяните, като оставят на последните само названието болгары с няколко заети думи”; “От вече изчезналия булгарски диалект е заета в славянските езици умалителната форма кÿйниг” и тази форма лежи в основата и на староруската дума кънига, значението на която “напомня значенията в старославянския език”, по силата на това, че “староруският и старославянският са особено близки” [83-88].

В действителност и именно поради всичко това, българите са дали не само “на вси славяни книга да четат”, в това число и най-напред на русите, но така също и преди всичко и на унгарците, което трябва да е въпрос на национална чест и достойнство за самите унгарци да го знаят и признават велегласно пред целия Свят, защото нищо друго не принизява даден народ в очите на друг народ, колкото премълчаването или непризнаването на приносите и заслугите на този, втория народ за неговото, на първия в това изречение народ, морално-интелектуално въздигане и развитие, от което съвременният български народ ни най-малко няма да пострада или обеднее морално или материално, но все пак, по този начин се стига до преиначаването и дори до фалшификацията на един доста продължителен период от най-ранната история на унгарците, което в морално-етичен план изглежда някак си, доста некрасиво.

Тази изключително важна и значима в културно-просветно отношение дума êúíèãû, прабългарите са заели едновременно, разбира се, с присъщия й денотат, т.е. заедно с предмета, който тя обозначава, около началото на І хил. пр.н.е., което в действителност означава и това, че те още тогава са започнали и да пишат и четат буквите, не например от арменския език заедно с осетините, защото тогава най-малкото остава без етимологическа връзка и обяснение уйг. kuin, kuinbitig “книга”, а единствено и само от стария китайски език, където е лекс. *kung, гласната от която най-вероятно е субституирана в съответния огуротюркски диалект или език, пак със зв. u, поради което прабългарската, но терминологически много по-точно и ясно, болгарската праформа като че ли трябва да изглежда не като възстановената лекс. *küinig, неясно на какво основание представяна за старотюркска; още по-малко пък като лансираните за старочувашка *końįv или пък за дунавскоболгарска *küiniv (М. Фасмер), нито пък като *kьniγъ (А. Львов), а по-скоро би трябвало да има, според нас, вида *kuŋ, въпреки че се предлага и кит. küen küyæn “свиток книжный” (А. Львов), заето и запазено като че ли и в тмандж. kuŋ mu “архивариус”, а в китайския език пък – в името на древнокитайския мъдрец и философ Конфуций, потвърждение на което като че ли е и еднаквият йероглиф, посредством който се изписват Името и неговият апелатив с кирилска транскрипция [кўн] (КитРк, 433-434).

Впрочем единствено с оглед на този гласен зв. u намира дос- татъчно задоволително обяснение и старобългарският зв. ú, който безспорно е краен резултат от съответната и характерна за старобългарския език етимологична фонетична промяна с по-следващо преразлагане на носовата сонорна и дифтонгизация на гласната, в резултат на което се стига и до различни нейни фонетични варианти в тюркските езици като уйг. kuin, kuinbitig, но особено показателна за който фонетичен процес е не руската, а тъкмо кавказоболгарската заемка в осетинския език, където е обликът ќiunugæ, докато угрофинските заемки като морд. końov, унг. könyv, по линията на първата си гласна най-вероятно са собствено угрофинска субсти- туция и по-късно развитие на болгарската тясна закръглена гласна към широка закръглена гласна с типично болгарски преход γ-v, срв. титл. Qunwes, според издателя равно на Könyves, т.е. “Книжовник, Книжник”, на маджарския крал Каломан, който “книгите познава” и “Светите места посещава”, където още “еt exercitum Soldani Babilonie cum Hungaris et Zaculis effugavit” [Gombos-3, 2151]; чув. йывăр “тежък”, çăвар “уста”, но тур. ağır, ağız, за първото от които, между впрочем, обектно-исторически съвсем неадекватно-погрешно се постулира развитие и произход от несъществуващо сртюрк. ağır, производно посредством суф. -ır от корена на пак несъществуващото *ağ (Eren), защото не само в старотурския език, но и в неговия предшественик огузския език в действителност и фактически няма зв. ğ, а единствено и само зв. g, именно поради което и формата на думата е не ağır, а agır (DLT).

След пренасянето и заемането на кит. *kuŋ в болгарските езици и диалекти, болгарската вече по принадлежност и употреба лексема се адаптира и видоизменя според фонетичната структура на прабългарския език, в резултат на което се разлага крайният носов звук и между двата нови звука, получени на негова основа, се вмъква тясната незакръглена гласна - *kunig, така че и тук, подобно на случая с прабългарското мли Борис, се осъществява специфично тюркската по принцип и прабългарската в частност фонотактична реинтерпретация на едносричния фонетичен модел в двусричен [Dobrev 2004, 14-15], тъкмо която форма се и заема по вътрешноинтегративен път и в старобългарския език, като самата лексикална единица се насочва и включва в парадигмата на съществителните имена от женски род, благодарение на което тя придобива и словоизменителния суф. -а.
« Последна редакция: Април 15, 2009, 16:33:49 от проф. Добрев »
Болгары шли во главе Великого Переселения Народов; именно они являются первопричиной воздвижения Великой Китайской Стены;
подготовили гибели и участвовали в свержении Римской Империи.
http://bolgnames.com
http://books.bg/books/author/17931/

БГ История


Неактивен Pomak

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 329
  • Респект: 25
Re:ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ИМЕНА И ДУМИ
« Отговор #1 -: Април 16, 2009, 09:20:45 »
По време на миграцията си начело на Великото Преселение на Народите от Централна Азия към Централна Европа през Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските или в най-новата научна терминология – болгарските племена и народи достигат, преминават или се установяват на различни места и области, където оставят голям брой надписи или пък топоними, географски имена – на реки, езера, местности, области, височини, планини, населени места и др.

Пак по време на тази миграция прабългарите влизат в различни по интензитет и продължителност социално-културни и лингвистични контакти и взаимодействия с изключително голям брой други племена и народи, по силата и в условията на които прабългарски имена, в това число и етноними, календарно-циклови години и месеци; думи, включително и титли, цялостно-завършени изречения и даже сравнително обемисти текстове се пренасят, заемат и съхраняват в езиците и диалектите, а така също и в устната или писмената словесност на тези племена и народи.

При голяма част от случаите процесът на заемане е вътрешно-интегративен, до който се стига едва след и в резултат на смесването и сливането на прабългарите с другите племена и народи, откъдето пък и самите заемки по същество са вътрешно-интегративни, както е например при прабългарските по произход и структурнотипологическа принадлежност имена и думи в българския, унгарския, татарския и още много други езици и диалекти.

От друга страна, по време на тези повече или по-малко интензивно-тесни социално-културни и лингвистични контакти и взаимодействия с други племена и народи прабългарите заемат от тях и започват да използват в езика си немалко чужди имена и думи, които в техния език вече преминават и остават със статута на заети и формално-семантически адаптирани и усвоени в прабългарските езици и диалекти чужди по произход имена и думи.

Сред заетите в прабългарския език чужди по произход думи е и китайската по произход дума книга, която прабългарите заемат от китайците към началото на Новата Ера, когато се установяват и придвижват на север-северозапад от Китай, и която много по-късно те предават на маджарите, а по вътрешноинтегративен път тя преминава и в старобългарския език, чрез който пък впоследствие се разпространява и сред повечето от славянските племена и народи.

Към всичко това, ние пък драговолно-щедро прибавяме още и сега унгарската, но, много добре и широко известно, прабългарската по произход, унгарокултурологически, да се надяваме, особено значимата и съществена за случая, дума könyv “книга”, която има своята основа, очевидно-безспорно, в секейската дума könyü, родствена на разпространената в почти всички славянски езици, най-старата заемка не изобщо от тюркските, а достатъчно конкретно, но все още малко общо, на първо време, от огуротюркските или което е същото – от българските, и възможно най-конкретно и точно най-накрая, от прабългарските, болгарските езици и диалекти, българската лекс. книга, стб. êúíèãû, наред с която дума, пак в старобългарския език от местния дунавскоболгарски диалект е преминала и производната форма êúíèãú÷èè “книжовник; писа- тел”, заета от тук и в староруския език.

Между впрочем И. Добродомов [1971] е един от малкото езиковеди по Света, които полагат необходимите и достатъчни в известна степен усилия да открият и докажат именно като прабългарски по произход редица общославянски лексеми и все пак именно тук в никакъв случай не бива да се подминават някои неточности или пропуски, намерили място в специалната му статия за руската лекс. книга, при научно-популярното описание на която изобщо или само донякъде неоснователно-некоректно се твърди, че “Съвременните славянски езици получават тази дума като наследство от древния общославянски език основа, от която те произлизат.”; тя е “стара китайска заемка, достигнала до славяните с посредничеството на тюркоезичните народи, преди всичко на булгарите”; в основата на общославянската дума лежи “умалителното съществително име кÿйниг”; дунавските булгари “скоро се претопяват сред славяните, като оставят на последните само названието болгары с няколко заети думи”; “От вече изчезналия булгарски диалект е заета в славянските езици умалителната форма кÿйниг” и тази форма лежи в основата и на староруската дума кънига, значението на която “напомня значенията в старославянския език”, по силата на това, че “староруският и старославянският са особено близки” [83-88].

В действителност и именно поради всичко това, българите са дали не само “на вси славяни книга да четат”, в това число и най-напред на русите, но така също и преди всичко и на унгарците, което трябва да е въпрос на национална чест и достойнство за самите унгарци да го знаят и признават велегласно пред целия Свят, защото нищо друго не принизява даден народ в очите на друг народ, колкото премълчаването или непризнаването на приносите и заслугите на този, втория народ за неговото, на първия в това изречение народ, морално-интелектуално въздигане и развитие, от което съвременният български народ ни най-малко няма да пострада или обеднее морално или материално, но все пак, по този начин се стига до преиначаването и дори до фалшификацията на един доста продължителен период от най-ранната история на унгарците, което в морално-етичен план изглежда някак си, доста некрасиво.

Тази изключително важна и значима в културно-просветно отношение дума êúíèãû, прабългарите са заели едновременно, разбира се, с присъщия й денотат, т.е. заедно с предмета, който тя обозначава, около началото на І хил. пр.н.е., което в действителност означава и това, че те още тогава са започнали и да пишат и четат буквите, не например от арменския език заедно с осетините, защото тогава най-малкото остава без етимологическа връзка и обяснение уйг. kuin, kuinbitig “книга”, а единствено и само от стария китайски език, където е лекс. *kung, гласната от която най-вероятно е субституирана в съответния огуротюркски диалект или език, пак със зв. u, поради което прабългарската, но терминологически много по-точно и ясно, болгарската праформа като че ли трябва да изглежда не като възстановената лекс. *küinig, неясно на какво основание представяна за старотюркска; още по-малко пък като лансираните за старочувашка *końįv или пък за дунавскоболгарска *küiniv (М. Фасмер), нито пък като *kьniγъ (А. Львов), а по-скоро би трябвало да има, според нас, вида *kuŋ, въпреки че се предлага и кит. küen küyæn “свиток книжный” (А. Львов), заето и запазено като че ли и в тмандж. kuŋ mu “архивариус”, а в китайския език пък – в името на древнокитайския мъдрец и философ Конфуций, потвърждение на което като че ли е и еднаквият йероглиф, посредством който се изписват Името и неговият апелатив с кирилска транскрипция [кўн] (КитРк, 433-434).

Впрочем единствено с оглед на този гласен зв. u намира дос- татъчно задоволително обяснение и старобългарският зв. ú, който безспорно е краен резултат от съответната и характерна за старобългарския език етимологична фонетична промяна с по-следващо преразлагане на носовата сонорна и дифтонгизация на гласната, в резултат на което се стига и до различни нейни фонетични варианти в тюркските езици като уйг. kuin, kuinbitig, но особено показателна за който фонетичен процес е не руската, а тъкмо кавказоболгарската заемка в осетинския език, където е обликът ќiunugæ, докато угрофинските заемки като морд. końov, унг. könyv, по линията на първата си гласна най-вероятно са собствено угрофинска субсти- туция и по-късно развитие на болгарската тясна закръглена гласна към широка закръглена гласна с типично болгарски преход γ-v, срв. титл. Qunwes, според издателя равно на Könyves, т.е. “Книжовник, Книжник”, на маджарския крал Каломан, който “книгите познава” и “Светите места посещава”, където още “еt exercitum Soldani Babilonie cum Hungaris et Zaculis effugavit” [Gombos-3, 2151]; чув. йывăр “тежък”, çăвар “уста”, но тур. ağır, ağız, за първото от които, между впрочем, обектно-исторически съвсем неадекватно-погрешно се постулира развитие и произход от несъществуващо сртюрк. ağır, производно посредством суф. -ır от корена на пак несъществуващото *ağ (Eren), защото не само в старотурския език, но и в неговия предшественик огузския език в действителност и фактически няма зв. ğ, а единствено и само зв. g, именно поради което и формата на думата е не ağır, а agır (DLT).

След пренасянето и заемането на кит. *kuŋ в болгарските езици и диалекти, болгарската вече по принадлежност и употреба лексема се адаптира и видоизменя според фонетичната структура на прабългарския език, в резултат на което се разлага крайният носов звук и между двата нови звука, получени на негова основа, се вмъква тясната незакръглена гласна - *kunig, така че и тук, подобно на случая с прабългарското мли Борис, се осъществява специфично тюркската по принцип и прабългарската в частност фонотактична реинтерпретация на едносричния фонетичен модел в двусричен [Dobrev 2004, 14-15], тъкмо която форма се и заема по вътрешноинтегративен път и в старобългарския език, като самата лексикална единица се насочва и включва в парадигмата на съществителните имена от женски род, благодарение на което тя придобива и словоизменителния суф. -а.


Наистина ли е възможно да има все още човек с титла "професор" който да изповядва бездънно нелепата вяра, че "българите" (никакви "прабългари" или "болгари" не са доказани документно) са дошли в сравнително неотдавнашно време (около началото на новата ера) някъде от далечна Азия в Европа, а не са автохтонното население на Балканите, Средния Долен Дунав, Черноморието? Просто да не повярва човек! Както и че е имало някакво Велико Преселение на народи (народи!!!) от Азия към Европа? На това аз му казвам недопустима ограниченост. И винаги подчертавам, че един историк трябва непременно да изкара един курс по обща и популационна биология, за да е наясно - освен със всички неща свързани с биологичните видове, техните популации и ареали - също и, че миграцията, преселението са били винаги, до съвсем неотдавна в исторически мащаб, най-омразните и ненавистни перспективи за която и да е човешка популация, един колективен акт предприеман само в най-краен случай под натиска на форсмажорни обстоятелства. Че дори и т.нар. "номадски племена или народи" са възникнали предимно като субпопулации, които са били изключени и изолирани от основната, уседнала човешка популация в даден ареал и принудени (!) да водят съществуване по периферията на този ареал като скитници, чергари. И затова пък е направо смехотворно когато "учените-историци" започнат да пишат за "номадска цивилизация" или някаква подобна глупост!
Помака

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re:ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ИМЕНА И ДУМИ
« Отговор #2 -: Май 09, 2009, 11:26:28 »
СЕТИ,съвсем скромно,съвсем обикновенно въпросче,понеже споменаваш имена...изникна покрей настоятелните молби на едни исторически фенове,да им дам името на първият български водач на Балканите,за който има някакви сведения...естественно дадох извадка от Енодий-битката с Теодорих 488 и Буса(Бузон)...после обаче четох някъде,че прочутият вожд на антите Божа(Боса) и Бузон са едно и също лице с име Божин?(Бужин)
Понеже нямат Ж гърците си го пишат Бузон?!? :( :(
Какво мислиш?!?По принцип думата Бог,според Вернадски е от ирански произход....
По-ранно име на български водач от този Божин,не съм намирал......
Наистина не знам-въобще чел ли си нещо по въпроса за Бузон,Божа,Божин?
Помаков,той СЕТИ не е тюркофен,а иранофен,чел е и е писал доста неща за европеидите хи въобще културите в Азия(терминът,макар и неточен етно-лингвистично е "азиатски скити")...и въобще при "азиатски скити" не може да се говори за един етнос...така че,терминът е обобщаваш....понеже СЕТИ ще ме заяде,къде аджеба има "азиатски скити"-ами на много места,в някои ранни книги на Гумильов,при Грум-Гржимайло и т.н.....признавам-терминът е неточен....
Що се отнася до "книга" пък и до много други думи,ами именно аз съм давал на СЕТИ-писанията на Гржимайло за "динлин-предците на славяните"...щом българи се грабват от Китай,и идват в Европа,защо този подвиг,както пита иронично и Табов,да не е по силите и на  сърби и чехи?Та няма за какво да се пренася "книга"от китайци на българи,към унгарци,към славяни и т.н...ами ако сме чели Гржимайло знаем твърденията му-"червенокосите варвари"от китайските хроники,са уж точно славяните,българи,сърби,чехи,те са най-древното население на Северен Китай,преди монголоидите и думата "книга" си е тяхна от памтивека....но да не давам линкове с тези,които не поддържам на 100% и които многократно съм цитирал и давал,вкл и на СЕТИ.....
та.."книга"ако вземем теорията на Гржимайло,и подобни теории на разни писачи(мога да дам линкове)въобще не е доказано исконно китайска,а спокойно може да е скитска дума-китайците да са я приели от по-старото европеидно население....но не искам да споря,по неща нямащи особенно значение-може да е скитска,може да е заемка,дошла по всякакъв начин...и какво доказва това?
Айде за името,някой нещо знае ли-Божин!?! :-*
« Последна редакция: Май 10, 2009, 07:12:23 от sim4o »

debozman

  • Гост
Re:ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ИМЕНА И ДУМИ
« Отговор #3 -: Ноември 14, 2009, 15:55:59 »
Здравей Симчо,
След 2 г. се почуствах достатъчно подготвен да отрежа главата на  "Тюркската теза" на проф. Иван Добрев в открит двубой. И дори започнах да пиша пост към него (там, където противоречи на Помака по долу), тъй като нямам достъп до форуми, където той участва. Оказа се обаче, че въпросната уважавана от мен персона е паднала поразена от боцманската пиратска секира още преди години, когато е участвала под друго име - името СЕТИ във форум абв.бг. Дори трупа на СЕТИ бе изхвърлен зад борда на форума без погребално платнище и опело.
Тази безславна смърт малко ме разочарова.
Въпреки това, ако проф. Добрев реши да "възкръсне" - аз съм на боен пост, готов да посека ВСЯКА етностна теза за българската народност от днешна дата до Vв. пр.н.е., вече обявена или заявена към дата 17.11.2009г.
Поздрави.

« Последна редакция: Ноември 21, 2009, 14:34:31 от debozman »

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Re:ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ИМЕНА И ДУМИ
« Отговор #4 -: Декември 02, 2009, 11:52:50 »
Проф.Добрев в момента въобще не е привърженик на тюркска теза......но пък иначе е ерудиран-мое мнение....а за разлика от много други "учени" все пак взима участие във форуми...където,да се спори с участници,хич не е лесно... :-\ :-\ не го считам за праволинеен....

debozman

  • Гост
Re:ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ИМЕНА И ДУМИ
« Отговор #5 -: Декември 03, 2009, 00:57:26 »

Проф.Добрев в момента въобще не е привърженик на тюркска теза......
--- Ти откъде го разбра и дали не бъркаш ? Да се откаже от това означава да си отреже доброволно професорската глава.

но пък иначе е ерудиран-мое мнение....
--- Трудно бих твърдял това, ако професора действително е СЕТИ. Последния очевидно не вдяваше смисъла на репликите ми.

а за разлика от много други "учени" все пак взима участие във форуми...
--- Да наистина, и четох някои негови постове в бойна слава под името "проф.Добрев". Твърдя, че бяха в същия стил както и текстовете на "Съкровището от Сент-Миклош" и други с които на времето се запознах.  Никак не приличаше по изказ на СЕТИ, но никак не твърдя, че хамелеонщината не е присъща на българските историци.

където,да се спори с участници,хич не е лесно... :-\ :-\ не го считам за праволинеен....
--- Ха, праволинеен, ако твоите подозрения са верни, ами той направо си е специалист по слалом в стил зиг-заг. Както виждаш не се е явил да си каже, аджеба Джингиби ли е или не ?!


БГ История

Re:ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ, ИМЕНА И ДУМИ
« Отговор #5 -: Декември 03, 2009, 00:57:26 »