Автор Тема: С какво и как се запалихте по историята?  (Прочетена 42550 пъти)

Неактивен бугарашъ

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 247
  • Респект: 28
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #30 -: Юли 21, 2008, 22:26:58 »
   Може би моите опоненти са прави,че престъпно използу  вам капитала на жена си,за да се забавлявам с любовницата си.Наистина съм за  наказване.
За пребиване си,за пребиване ;D ;D ;D
Би трябвало да си поне на 70 години щом сам си си купувал учебниците!?
« Последна редакция: Юли 24, 2008, 07:24:24 от bugarash »
Всички хора са произлезли от маймуните,а македонците-от българите!

БГ История

Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #30 -: Юли 21, 2008, 22:26:58 »

Неактивен vvarava

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 171
  • Респект: -12
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #31 -: Юли 21, 2008, 22:57:40 »
     Колко топли и колко нежни бяха целувките с любимото ми момиче (учебника  по история).Особено ми е скъпа една,чийто спомен се е запечатъл и досега в съзнанието ми.
     Преди установяването на Франксата държава Карл Велики превзема последния  за превземане град,но се спречква със свой войник за една много    красива амфора.Започват и двамата да я дърпат,като всеки от тях крещял8:"Моя е!".Като видял войникът,че вождът(бъддещия крал) не отстъпва,извадил меча и разцепил амфората на две,защото старото,обичайно правило повялявало общозавоюваното имущуство да се дели по равно. Кралят запомнил това.След няколко дни на военния преглед,кралят зябелязал едно петънце от ръжда  по оръжието на неотстъпчивия войник.Извадил своя меч и разцепил главата на войника,защото според друга точка от старото обичайно право "войник,който не  поддържал оръжието си чисто,се наказвал          със смърт от вожда.Следваше извода че правото винаги е на по-силния.

Неактивен vvarava

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 171
  • Респект: -12
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #32 -: Юли 23, 2008, 08:39:50 »
     За първата любов (историята) може да се пише дълго,но и каквото да се напише,ще бъде недостатъчно.Все пак искам да заявя,че тя се разгоря       ваше с всяко наслаждаване на жена ми (литературата(Ето доказателство за двойнсвения ми живот.Откъсът,който ще приведа е от магьосника на словото. Преди това,малко подробност,която е във връзка със защитавана от мене теза. Знае се от специалистите,че Йордан Йовков  е имал мъчителна несподелена любов с Елисавета Багряна и че жена му е знаела за тази лбов и че е компромисното решение.Озаглавиле своя разкацз (условно кзано). "Последният римлянин".Схващате метафората,нали,че става дума  за последния горд властелин на духа и на делото,за последния благородник.

    "Те бяха многобройна фаланга от железни борци,които,получили  сякаш от     самото провидение голяма и тежка мисия,трябвало е да имат добродетели и качества ,по-големи от тия на обикновените смъртни.Из безутешния хаос,                който е покривал като тъмна беззвездна нощ цялата страна,трябвало е да се  изгради сградата на новия свободен и културен живот.(Спомнете си,че Симе  он Радев озглавява своята "история" - "Стлоителите на нова България".Бележк ката е моя.)И с усилията и смелостта на титани,които градят кула,за да стиг   нат небето,те почват своя тежък,упорит труд,горди и вдъхновени от съзнанието,че за да бъде тази сграда трайна и здрава,те,както говори  народ   ното предание,те трябва да вградят в нея собствените си души.Те работят.    Виждаме ги приведени над книгите в тишината на на безсънни нощи (български вариант на Шекспировото "Не знаеш ти тревожните рисунки на ума//,коитно трескавите грижи // , от възрастния мозък смучат//,затуй така дълбоко спиш"),вдъхновени учители сред възторжените и пламенни души на младежи,войводи под кървавите знамена в усоите на Балкана,бродещи апос  толи от село на село иот град на град.виждаме ги с оковани ръце да отиват спокойни и горди към бесилките,в безумно отчаяние да разбиват главите си   о тъмничничните зидове,да тъгуват и креят сред горещите пясъци на Анадола.  А в душите на всички гори едно-единствено чувство,искрено,силно и светло,  каторелигиозен екстаз:безкрайната обич към одната страна.
       Често,когато съм чел някои документи от това велико минало,бивал съм  трогнат до сълзи от тая беззаветна до себеотрицание обич.И тоя странен език,изпълнен с руски и черковнославянски думи,ту наивен и безхитростен,ту несръчно риторичен -всякога,когато се спомене отечеството,дългът и обичта към него,изведнъж тоя странен език става необикновено хубав,топъл и лири  чен,добива сякаш ритъма и музиката на народна песен,задушевността на мо  литва,вдъхновението на химн.Отечество!Какъв дълбок и мистичен смисъл е     имала тая дума в тия отколешни дни!
       Миналото е по-мило,по хубаво.Струва ми се,че някога е имало хора,които по-силно,по-искрено и дълбоко са обичали своята земя.От тях днес малцина са живи.Но когато случайно се появятнякъде,кого не поразяват те с величието и благородството,което грее на лицата им - отразените лъчи  на една чиста душа,чиста като снежната белина на косите им.Те  се явяват понякога сред суетните и празни множества,отчуждени и самотни,строги паметници на миналото,явяват се с бавната , мълчалива походка  на оживялата каменна статуя на Командора.Те са малко.Като уморени работници след тежък труд,те си отиват един след друг,в сиянието на един светъл заник,отиват си с гордото  величие на последни римляни". 

Неактивен Torin

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 167
  • Респект: 16
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #33 -: Юли 23, 2008, 21:24:06 »
     За първата любов (историята) може да се пише дълго,но и каквото да се напише,ще бъде недостатъчно.Все пак искам да заявя,че тя се разгоря       ваше с всяко наслаждаване на жена ми (литературата(Ето доказателство за двойнсвения ми живот.Откъсът,който ще приведа е от магьосника на словото. Преди това,малко подробност,която е във връзка със защитавана от мене теза. Знае се от специалистите,че Йордан Йовков  е имал мъчителна несподелена любов с Елисавета Багряна и че жена му е знаела за тази лбов и че е компромисното решение.Озаглавиле своя разкацз (условно кзано). "Последният римлянин".Схващате метафората,нали,че става дума  за последния горд властелин на духа и на делото,за последния благородник.

    "Те бяха многобройна фаланга от железни борци,които,получили  сякаш от     самото провидение голяма и тежка мисия,трябвало е да имат добродетели и качества ,по-големи от тия на обикновените смъртни.Из безутешния хаос,                който е покривал като тъмна беззвездна нощ цялата страна,трябвало е да се  изгради сградата на новия свободен и културен живот.(Спомнете си,че Симе  он Радев озглавява своята "история" - "Стлоителите на нова България".Бележк ката е моя.)И с усилията и смелостта на титани,които градят кула,за да стиг   нат небето,те почват своя тежък,упорит труд,горди и вдъхновени от съзнанието,че за да бъде тази сграда трайна и здрава,те,както говори  народ   ното предание,те трябва да вградят в нея собствените си души.Те работят.    Виждаме ги приведени над книгите в тишината на на безсънни нощи (български вариант на Шекспировото "Не знаеш ти тревожните рисунки на ума//,коитно трескавите грижи // , от възрастния мозък смучат//,затуй така дълбоко спиш"),вдъхновени учители сред възторжените и пламенни души на младежи,войводи под кървавите знамена в усоите на Балкана,бродещи апос  толи от село на село иот град на град.виждаме ги с оковани ръце да отиват спокойни и горди към бесилките,в безумно отчаяние да разбиват главите си   о тъмничничните зидове,да тъгуват и креят сред горещите пясъци на Анадола.  А в душите на всички гори едно-единствено чувство,искрено,силно и светло,  каторелигиозен екстаз:безкрайната обич към одната страна.
       Често,когато съм чел някои документи от това велико минало,бивал съм  трогнат до сълзи от тая беззаветна до себеотрицание обич.И тоя странен език,изпълнен с руски и черковнославянски думи,ту наивен и безхитростен,ту несръчно риторичен -всякога,когато се спомене отечеството,дългът и обичта към него,изведнъж тоя странен език става необикновено хубав,топъл и лири  чен,добива сякаш ритъма и музиката на народна песен,задушевността на мо  литва,вдъхновението на химн.Отечество!Какъв дълбок и мистичен смисъл е     имала тая дума в тия отколешни дни!
       Миналото е по-мило,по хубаво.Струва ми се,че някога е имало хора,които по-силно,по-искрено и дълбоко са обичали своята земя.От тях днес малцина са живи.Но когато случайно се появятнякъде,кого не поразяват те с величието и благородството,което грее на лицата им - отразените лъчи  на една чиста душа,чиста като снежната белина на косите им.Те  се явяват понякога сред суетните и празни множества,отчуждени и самотни,строги паметници на миналото,явяват се с бавната , мълчалива походка  на оживялата каменна статуя на Командора.Те са малко.Като уморени работници след тежък труд,те си отиват един след друг,в сиянието на един светъл заник,отиват си с гордото  величие на последни римляни". 
... и сякаш са пратеници от миналото време сред един забравил за себе си народ...

Неактивен vvarava

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 171
  • Респект: -12
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #34 -: Юли 24, 2008, 06:56:59 »
       Изяснете се откъде  е взета репликата Ви и какво искате да кажете - иронизирате ли ме или давате Вашия принос по темата (което е много похвално).Ако е така ,съм готов да ви простя всчки обиди и клевети по мой адрес (прошката е един от основните стълбове на християнската етика,на която всички,включително и аз се кланяме) и да продължим с вдъхновението на възрожденците нашето ползотворно сътрудничество "на ползу роду"(изразът е взет от възрожденците).Вие сте тесни специалисти,прегърнете само добронамереността и  ще видите какво ще се получи. С Вашите знания на езици,с модерните Ви теории бихте могли да приемете или отвърлите моя суров материа (разбира се  след съответната обоснованост).Например, изкажете се по моята легенда за   местността Мъжковец в село Косово,Шуменска област.Бихте могли да  кажете , по-комзпетентно от мене ,не е ли тя доказателство за вашата българска теория  за сътворението на света.Ако това Ви е недостатъчно,мога да ви дам и езиков  материал.Като имам предвид манталитета Ви( в това число и моя )     ,  без да ви моля да ми отговорите,зная че ще го направите.Не зная само по какъв начин.

Неактивен Torin

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 167
  • Респект: 16
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #35 -: Юли 24, 2008, 20:51:54 »
Ето какъв ти е проблема, Варава. Не допускаш, че някой може да е съгласен с теб за нещо си. Не допускаш, че е възможно да си разчувствал някого. Не допускаш, че някой може да измисли нещо сам в момент на проникновение /или алкохолен делириум  ;D/
Не виждам къде съм те обидил лично, нито виждам причина да ми "прощаваш" нещо си.
Що се отнася до Мъжковец се иска много повече работа от това да знаеш името на местността и селището наблизо. Винаги има няколко версии за наименованието на едно или друго място. Тук ти трябва етнолог специалист, мисля че Емилия може да свърши работа. Според мен трябва да се отиде на място и да се поговори с най-старите хора в селото; да се провери как записана е в Емлячния регистър преди 1944г.; да се провери също и в Османския регистър, ако има такъв и още, и още...

Неактивен vvarava

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 171
  • Респект: -12
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #36 -: Юли 25, 2008, 12:17:59 »
     Тогава Окей и да считаме,че всико е наред!

Неактивен vvarava

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 171
  • Респект: -12
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #37 -: Юли 26, 2008, 09:57:53 »
      Явно в своето писателско увлечение,Комар е искал да покаже българския принос по въпроса за световната дащност на жените.Тъй като подобно увлечение не е чуждо и на мен,изкушавам се и аз да кажа няколко думи по въпроса.Първо дебело (като дебелия,който търсят жените) ще подчертая,че всяка епоха има своите дащни жени.Ще имам предвид само действителните,а не митологичните.Да започнем със старите гърци и жената на Перикъл І Аспазия.В своя разказ "Три срещи" Ивайло Петров,коментирайки преспиването си с лелята  и искайки да я охарактеризира,пише,че Аспазия казвала,че събличайки пеплоса си с мъжете,съблича и срама си.Евфемеистично се казва,че изоставя всякакви задръжки.Като най-дащна от източните жени се определя Клеопатра..Безспорно най-дащната,не само в римската епоха,но и въобще,се счита Месалина(жената на Клавдий),превърнала се в символ на дащността.Известен е епизодът от книгата "Аз,Клавдий (филмирана) за облогът й с една протитутка, коя ще издържи на повече мъже.И когато изтощената проститука  пада като труп,гордата победителка снизходително отбелязва "Дилетантка!"   
А ето какво пише мишел Рабле в "Гаргантюа и Пантагрюел" (том І,С.,1982,стр.  43)"така и Юлия,дъщерята на император Октавиан(тук авторът е пропуснал българсия принос за дащността на дъщериете на известни личности и аз бих   запълнил неговия пропуск с дащността на дъщерята на Сава Муткуров),се  от  давала на обожателите си само когато се усещала непразна,както корабът се нуждае от кормчия не преди да бъде потегнат и натоварен.
      И ако някой ги осъди,че позволяват да ги задяват така по време на бре   меността си,докато бременните животни отблъскват всяка пощявка на саме   ца,те ще отговорят,че едно нещо са самките,а друго - жените,които отлично  знаят какви наслади крие в себе си суперфетацията. В такъв смисъл е отгово  рила някога и  Популия в книга  ІІ на Макробиевите "Сатурналии".Не остава назад и Новото време.То има своята Мария-АнтоанетаVИзвестен е фактът,че заради нейната разюздана порочност,която струва на държавата много заради скъпите подаръци,които са й правили нейните любовници,нейните съдии я изпращат разголена към ешафада.И вместо да се радва на божестве ните й гърди,разярената тълпа е готова  да я разкъса
      Сега за един малко по-друг поглед към нещата.Ще използувам думата за  заглието на едно от стихотворенията на Багряна,дало заглавието на издаден от нея цикъл тихотворения "Контрапункти"Ето и контрапунктът на написаното досега.Ще следва логиката на последователното омекотяване на нещата.Ос   новното ще бъде опоетизира нето на нещата.Така например Димчо Дебелянав написва "Легенда за разблудната царкиня  Персика,"а  Пейо Яворов създава циъла "Царици на нощта",в който влизат " и "Месалина","Клеопатра" и "Сапфо"
А ето и тая опоетизирана дащност в "Месалина".


                                  М Е С А Л И Н А


           
                     Нощта се вие,прелестна и влажна,
                     върху гигантски плещи на Рим,
                     прегърнало го знойно сладострастна,
                     като любовница мъжа любим.
                     Премрежени са небесата сини,
                     лети звезда отронена в захлас,
                     благоухаят дремнали градини,
                     задъхан глъхне сребротъмен час.

                     Извърнала мъчително десница
                     навън,към оживелите тела
                     на статуите - младата царица,
                     сама в леглото си ридай: "Ела...

                     Ела,подобие на Херкулеса,
                     аз чакам в шеметния водовърт
                     на страстите: ръцете ти къде са
                        прегръдка болносладостна до смърт.
                     Вземи я,прелъстителната хапка,
                     копнее плът за челюстта на лъв;
                     изпий я - усдладителната капка
                              на бликнала в притома кръв.

                    Ела...Бъди подобен на Париса:
                    съдбата ненапразно твоя лик
                    тъй явствен в душата ми изписа,
                    да буди на безумието вик.
                    Аз искам,жадна сред пустиня,
                    припаднала на каменни гърди,
                    да прося ласка:влюбена робиня -
                             отвъд света ме отведи.

                     Ела...Вести се равен на Орфея
                     с молитвен шепот в здрачна самота,
                     от ревност и възторг да онемея
                     пред светостта на твоята мечта.
                     На стръвен жад безсънната ехидна
                     заспала би тогаз и нежен срам,
                     незаглушена роза в плът  безстидна,   
                               ще цъфне с ароматен плам..."

                     И в пламенно безумие десница
                     извърнала към голите тела
                     на статуите - алчната царица,
                     сама в леглото си ридаеше: Ела -!

     Усетихте ли зад физическата незадоволеност на жената опоетизираната  духовна незадоволеност на чомека?
     В самоубийството на Клеопатра и невъзможността й със своите прелести да въздействува върху решението на Октавиан (бъдещият Август) е видяна трагедията на непожеланата "остаряваща".А ето я и тази трагедия,изразена със силата на риторическите въпроси

                        Де бяха те - единствена надежда -
                        на жива плът магесните цветя?
                        Пред сребърното огледало тя
                        раздра лукаво-траурна одежда,
                        изтръпнала в съмнение и страх:
                        Кажи,метал,на старостта ноктете
                        докоснаха ли царствен ствол? Крилете         
                        на времето ли са навели с прах
                        златокоронна палма? Или есен,
                        дошла несетно,звездолистен клон
                        с увяхнал плод накичи... и несвесен
                        сън още ме лелей на на рухнал трон -?"

   Коя жена не си е задавала подобни тревожни въпроси(разбира се не така поетически изразени) и значи ли това,че всяка жена е безразборно дащна?
в ксрайна сметка жената си остава една тайна,включителна и дащната жена,каквато е видяна във финала на "Сафо"

                          Отгатната стократно плът - и все незнайна, .
                          безбрежна нощ и неочаквана зора...
                          И сепването на продумалата тайна
                          на вечността полуразкритите недра...
                          Мечта,душата ми лежи пред мене нага,
                          попукали са устните й жад и зной;
                          душа,мечтата ми е облак пълен с влага -
                          и нека те удави нейния порой!"....

    Това са те,дащнитени,потгледнати от различен ъгъл.                       
"

Неактивен vvarava

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 171
  • Респект: -12
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #38 -: Юли 27, 2008, 09:43:29 »
    За да е останете с впечатлението,че абсолитизирам миналото за сметка на  сегашността,като истински демократ,ще дам думата и на ответната страна.Тя счита,че миналото е отживелица и не върши работа.Ето защо ще дам думата на поета.Не се стряскайте от това,защото според най-новата методика мерената реч се възприема много по-лесно,заради ритъма си,блажозвучноста си и най-вече емоционалната си натовареност.Не е случаен факът,че Хезиод в "Дела и дни" в мерена реч съветва как да се обработмат лозята,а Манилий пише в стихове своята "Астрономия". Етоя в стихове тази жизнена философия по отноше ние на миналото.


                              Н ЕИ ДЕ Й   М Е   П И ТА 

                             Недей ме пита,майко мила,
                             от що съм люто наранен,
                             къде се дяна мъжка сила,
                             та крея аз от ден на ден.
                             Но дай си,майко,дай ръката,
                             на гръд ранена я сложи,
                             и нещо - спазено в душата
                             от миналото разкажи:
                             кажи как плачехте тогава,
                             кога изгубена любов
                             сърца гореше; до забрава
                             така да плача съм готов.
                             Кажи, от тъмно зло гнетими,
                             на що възлагахте тоагаз
                             надежди глупави - кажи ми,
                             бих вярвал в глупости и аз!....

    Заех и тази позиция не злонамерено да бъда обвиняван в демагогия,а  за да подчертая ,че двете  разбирания за старо и младо се намират в динамично х равновесие или единство и борба на противополижностите (Закон на логика та,формулеран от Хегел и откраднат от Маркс и Енгелс,за да бъде социализиран в диалектическия материализъм). Реалистиечен,политически резултат на тази борба между консервативното и прогресивното е съществу   ването на двете политически партии Консервативната и Леюбъристката (Ре  публиканската и Демократическата в САЩ) в Англия и постоянната смяна   помежду им(с редки изключения,когато някоя изкара два или повече мандата). На което враговете на парламентарната демокрация отговарят,че   всъщност нищо не се променя.Но стига толкова политика.

Неактивен бугарашъ

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 247
  • Респект: 28
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #39 -: Юли 27, 2008, 09:53:57 »
Темата не беше ли: "С какво и как се запалихте по историята? ???
Всички хора са произлезли от маймуните,а македонците-от българите!

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #40 -: Септември 27, 2008, 00:11:56 »
И аз се укорих и не посмях да индивидуалнича в тая тема, още повече имаше емоционални откровенни изповеди.Карай да върви.

БГ История

Re: С какво и как се запалихте по историята?
« Отговор #40 -: Септември 27, 2008, 00:11:56 »