Автор Тема: за произхода на името българи...  (Прочетена 118887 пъти)

Неактивен Курт-ковач

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 14
  • Респект: 5
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #120 -: Декември 10, 2008, 10:44:33 »
....Продължение...
Като запазени думи от езика на  булодзи, Санпиен Чен посочва:
1. keye – крепост, сравни с тохарското ikente – място и широкоразпространеното в Ср.Азия и Източен Туркестан понятие канд, кент, кат – град  което е с тохарски произход. Тохарското/б/ kwaso, kisain, kisaim, означава село, селище, аналогично на прабългарското кисинии, кишини – местообиталища, селища, поминателни комплекси.
2. kuli – роб , авторът го свързва с тюркските езици, но трябва да се отбележе че думата се среща и  в тох./б/ kulam, kul  - несвободен човек, роб, като второ значение – неудачник, нещастник и като цяло има ностратически произход.
3. weiye – вид влаголюбиво дърво. Връзката с тюркското yaγac /ягяч, агач/ е неубедителна. В тох./а/ wip, тох./б/ waiw – влажен. В индоевропейските езици е широкоразпространен коренът vei- /вия се/ и производните му vein-, voin-, veit-, voit- със значения клони /бълг.диал. вейки/, върба – ива, венец /сплетени клонки/ и второстепено лоза. / В.Вс.Иванов. Я встретил трех гения. 25.10.04 “Наука Известия/ - www.inauka.ru/science/article34424/  В тох./б/ veiki директно означава (по Д.Адамс) част от  растение и е напълно сравнимо с бълг.дума вейки. 
4. Kutuo – топоним. В тохарски /б/ koto означава пещера, яма /бълг.разгов. котора - тясна дупка/, тесен проход. Има аналогия с източноиранското *kotal, бълг. котловина - планинска теснина, проход, клисура.
5. Името Балинт (Balint), носено от вожд на племето гаоче, родствени на булоцзите, среща се и в българския език. Може да се изведе от тох. bāl – силен, мощен, голям и тох. lant – владетел, т.е. силен владетел. / Санпиен  Чен. Някои  бележки  за  китайските  българи. Сп. “Авитохол” бр.26  2004 г. стр.43-47/,/ SANPING CHEN (Ottawa). SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR” - http://elbilge.host.net.kg/english/nomad/buluoji.html    /
6. Името Мивота, носено от владетел на сродните гаоче. Сравни с тохарското mewiyo, mewiya – тигър и типичното окончание –ота, срещано в средновековните български имена, както и при осетинците.
Както виждаме така наречените “тюркски” думи в езика на болудзите са по-близки до тохарски. Поради жужанското, а после тюркското си обкръжение болудзите /гаоче, теле/  в  следващите векове (8-10 в.) се подлагат на пълна тюркизация. Въпреки това почти до 10  в. китайските хроники използуват етнонима юечжи при описанията на събития в Западния край, което показва че процесът на тюркизация е протичал бавно.
“Чжоу-шу” съобщава че булоцзите са уседнал скотовъдо-земеделски народ. Любопитна подробност е че булоцзите почитали петела като свещенна птица. Вероятна връзка с „празника на Сйявуш” когато всеки мъж, в Западния край, заколвал петел, според китайските източници. В българската народна обрядност се е запазил и т.нар.мъжки празник – Петльовден.
И така, в заключение може да кажем че първото появяване на народ, носещ името „българи”, става в Източен Тяншан, в земите обитавани от наследниците на т.нар. „малки юечжи”, останали в прародината и покорени от хунну. Те формират тохароезична общност, носеща сборното име цзе. Местообиталището им е свързано с района между Хами и Чеши /Турфан/ и съвпада с т.нар. “Стари усунски земи”, което показва ясната родствена връзка с народа усуни, мигрирал на запад едва в хунската епоха. Племената от групата “цзе” са част от юечжите, това го показва и името ичжи/цзе – гари, кхари, респ. хора, народ. Те са потомци на ди и най-източните им представители са племената гаоче /кочо/ останали в хуно-сянбийско обкръжение в планината Иншан. Най-западните техни представители – чеши, вероятно форма на чжи, цзи, аналогично на самоназванието на племената ди, съхранено от китайските документи като хеши „Hezhi”  , са и единият център на езика тох./а/, другият е Янци – Карашар. Хуа – бъдещите ефталити са техни сродници и както ще видим съдбите им се кръстосват не само в Западния край, а също и в Средна Азия, дори и в Европа, където се появяват последните остатъци от хуа – аварите, редом с прабългарите!
Понятието булоцзи ни помага да си обясним и значението на самия български етноним: В китайските хроники було-цзи се превежда и като племената цзи от кит. було – народ, общност, племе. Аналогично в осетински bal, санскрит bala, ягнобски bulak, пущунски bluk, кюрдски bêluk, нуристански baluk, калашки, кховарски bo, кашмирски bēli, кавказки аварски bo – много хора, опълчение, войскови отряд, хинди-урду pul - народ, раджастхански bhēgata – простолюдие, беднота. /“Etymological Table dictionaries of language families, Indoeuropean, Turkic,  Finno-Ugric, Iranian,Germanic” . Valenyn Stetcuk - http://www.geocities.com/valentyn_ua/ /  В осетински също balc – военен поход, balkъon – предводител. / ОСЕТИНСКО-РУССКИЙ СЛОВАРЬ 3-е ДОПОЛНЕННОЕ ИЗДАНИЕ ОКОЛО 28 000 СЛОВ. Состовили: Б.Б.Бигулаев, К.Е.Гагкаев, Н.X.Кулаев, О.Н.Туаева. ИЗДАТЕЛЬСТВО «ИР» ОРДЖОНИКИДЗЕ - 1970. – електронна версия, от сайта: Осетинский язык. On line. http://lingvo.osetia.ru/index.html/ Аналогично е старобългарското, славянско плъкъ – въоръжен отряд, в руски полк, сърбохърватски пук, чешки, словашки pluk, полски рułk, горнолужишки роłk – въоръжен отряд, народ, тълпа, хора. Фасмер смята че славянското понятие е заемка от древногерманското *fulkaz, долновисоконемското folk, англосаксонското folc съвр.немското volk – народ, но и въоръжен отряд, общност от войни, Аналогично развитие имаме в тракийски bula, албански рlоgu, латинското populus, plebes – общност, въоръжен отряд, народ, vulgus - народ, тохарското wāl – област, район. Втората част на названието ичжи/цзе е синоним на юечжи, тъй като съвпада с най-ранната форма на този етноним – ючжи, респ. *gari/*khari/*hvari – хора, аналогично е и значението на хуа - *ghwor, *ghwat, *ghwar, *awar – хора, тох. wir – човек. В осетински guыr – човешко тяло, guыræn – раждане, gur – род, племе, kыori – група хора. / ОСЕТИНСКО-РУССКИЙ СЛОВАРЬ 3-е ДОПОЛНЕННОЕ ИЗДАНИЕ ОКОЛО 28 000 СЛОВ. Состовили: Б.Б.Бигулаев, К.Е.Гагкаев, Н.X.Кулаев, О.Н.Туаева. ИЗДАТЕЛЬСТВО «ИР» ОРДЖОНИКИДЗЕ - 1970. – електронна версия, от сайта: Осетинский язык. On line. http://lingvo.osetia.ru/index.html / Откриваме голяма доза налучкана истина в съжденията на В.Стоянов, възприети и от  вече покойния Рашо Рашев. Те смятат че е съществувал древен корен, протоформа *bål (bul, bol, bal, byl) със значение човек, който в множествено число преминава в *bål-k – хора. Тя е в основата на етнонима българи, по подобие на немското deutsch – хора, народ. /Р.Рашев-Прабългарите.С.2005,стр.17-18/ Нещо подобно по семантично развитие се получава с  латинското vulgus/vulgari – народ, общност, хора, по-късно простолюдие, основната част от населението. Както виждаме самото понятие българи като значение е напълно равностойно и идентично на тохари – общност, хора, общност от войни, народ-войска, народ: to-ghari, to-khari, ttau-da-gara и bal-ghari, bal-khari, wāl-ghari. (сравни топонима Балкария в Кавказ и осетинското  bal+kыori – въоръжен отряд.) Този извод е твърде важен защото ни показва в коя древна общност да търсим началния етап от народностната ни етногенеза, в общтността на юечжите-тохари!!!
Чешийската федерация е непрестанна арена на ханско-хунския конфликт. През 153 г. са  подчинени на губернатора на Дунхуан. В 123 г. губернаторът на Дунхуан, Шан Дан пише в рапорт до императора, че жителите на Западния край (той визира конкретно чешийската федерация и племената чжи/цзе) не обичат хунну които тук са завоеватели и са принудени да търсят помощта на Хан. Ако Империята няма  възможност да я осъществи, те нямат друг изход и се покоряват на хунну. С това авторитетът на северните диваци (хуните) расте до такава степен, че и южните диваци (кяните в Тибет) се  присъединяват към тях. (по материали от “Западния край по Хоу Хан-шу“ превод на англ. Николас Симс-Уйлямс  и  Даниъл К.Уайт). /Robert Bracey. Kushan History. The site has a variety of resouces for Kushan studies, covering coins, chronology, and social history. For a complete list of articles on the site visit the contents page. There are also reviews of books that are directly related to Kushan studies as well as books on diverse areas of Indian and Central Asian history, art and numismatics. There is a general history of the Kushan period from the early migrations of the Yu-Chi to the later Kushans and Kushan-Shahs. http://www.kushan.org /
“Хоу Хан-шу” съобщава че хуните не са свързани чрез никакво родство с обитателите на Западния край. За това те не се опитват да променят начина им на живот. Но налагат жесток режим на васалана зависимост, чрез която ограбват тохарските държавици, с високи налози и непосилни данъци. Според Фан Е данъците били толкова високи, че се изравнявали със средствата необходими за самото им съществуване. Хунският шанюй имал специален “Управител на робите” който се занимавал с делата на Западния край. / Восточный  Туркестан  в  древности и раннем  средневековье. Под  редакции  Б.А.Литвинского. М.1998 г.,стр.240-242/
Във “Вей-шу” има цяла глава за народа гаоче. Връзката им с хуните се посочва изрично че е по „женска линия”, дъщерята на хунския шанюй се омъжила за техния владетел, т.е. не става дума за родствена връзка с хунну, а отношения между сюзерен и васал, скрепени с брачен съюз. Във вейската хроника те се наричат още чили, чиле. Те са потомци на древните шанжуни и чи-ди. Обитавали са земите северно от планината Иншан, съседи на хунну и сянбите, но рязко се отличават от тях по европеидния си вид. В 363 г. воюват с племената тоба. В 398 г. първият вейски император Тоба Гуй, предприема голям поход срещу непокорните гаоче и ги разгромил. Преселва част от населението в планината Сишан до Пекин. След две години жужаните се възползуват от ситуацията и покоряват отслабените гаоче.
В “Сян-го-чжен” (Описание на Троецарствието) се споменава за динилини, съседи на сянбите, обитаващи северно от Пекин още в 230 г. В 383 г. началникът на окръг Лянчжоу в държавата Ранна Цин, съобщава за заселване на динлини на юг до провинция Хенан, намираща се южно от Шанси.
В 429 г. племената гаоче предприемат голяма миграция на запад. Те достигат до североизточните райони на Чеши и там създават своя държава. Но много скоро попадат под зависимаст от новите владетели на Западния край, Йеда (ефталитите). Ефталитите вземат за заложник престолонаследника Мивота. Гаоче стават васали и ефталитите диктуват и вътрешните работи на държавата. Така те свалят новоизбрания владетел на гаоче – Балинт и поставят своя възпитаник Мивота. Според “Вей-шу” в 499 г., гаоче завладяват Чеши и изселват населението му в Янци, влизащо в земите на Йеда. Това е краят на държават Чеши.
--------------------------------------------------------------------------------------------------

Според „Атли” (който си е проф.Иван Добрев, познавам добре начина му на изразяване) *käye “крепост”,от стиран. Kalak – така да е, но аз се предържам към Тохарската, а не иранска първооснова на булодзите-тохари.
Според И.Д - 'ou=Hwan < 'aH=Hwan, отговаря на етнм авар като название на тъждествено на ефталитите племе, членовете на което, “много възможно, са говорели на език от типа на монголския” или които “също би трябвало да говорят на него” – Категорично навярно, ухуаните са племе съвършенно различно от хуа (хвар). Ефталитите хуа и йеда са тохари, юечжи, китайските хроники го натъртват съвсем ясно! (едно допълнение - Джао Ин, известен китайски учен от 17 в., проследява наличието на животинския циклов календар в Китай до 1 век, твърди, че цикълът произхожда от “северните варвари” и че “в епохата на Хан, западната граница на Китай била нарушена от пришълци, които се заселили в Ухуан (протомонголи) и се смесили с местното население. Тогава именно цикълът се разпространил в Срединното царство”. Въпросното събитие е е свързано със заселването на южни хуни, ухуани и сянби (посл.две племена са от общността дунху), в 1-2 в. от н.е., факт показващ „древноалтайските, протомонголски” корени на календара! Българите-тохари-булоцзи са го заимствали от тях). Дунху -  . Смятят се за носители на протомонголското езиково семейство. Самото понятие дун-ху идва от китайски и означава „източни варвари”, но погледнато монголското dzunhun, би означавало същото, от дзун – изток и хун – човек, така че вероятно китайската форма е калка на самоназванието. Първо са споменати от Сима Цян, като източни съседи на европеидните шанжуни и северизточни – на китайската д-ва Ян, в „периода на воюващите царства”, Чжан-го (403-221 г.пр.н.е.). Споменати са също в 307 г.пр.н.е., когато владетелят на д-вата Чжао, Улин-ван /326-299 г.пр.н.е./ упоменава, че на изток от владенията му са се появили дунху. Те посотянно нападат Ян, докато военоначалника Цин Кай, успял да ги отблъсне на повече от 1000 ли, или прибл. 500 км. Дунху отстъпват на североизток, но освободените от тях земи се заемат от хунну. Следващото споменаване на дунху е свързано с хунския възход и разгромът им от Моде (Маотун)/. Тогава те се оттеглят на север и се разделят на две племена. Едните се заселват на планината Ухуан, намираща се по горното течение на р.Амур и се наричат   - ухуани, другите достигат планината Сянби и приемат името сянби.
За 100 г. ухуаните са зависими от хунну и им плащат данък, под формата на добитък и кожи. Това продължава до 121 г.пр.н.е. когато китайския военоначалник Хо Цюй Бин, разгромява хуните и преселва ухуаните по укрепената линия на петте източни окръга - Шангу, Юйяп, Юбейтшин, Ляодун и Ляоси. Встъпвайки като „федерати” на Империята, те трябвало да носят граничната охрана и да следят за придвижванията на хунну. Така монголоезичните дунху в лицето на потомците им ухуани, отново се появяват в старите си земи до  източните границите на Китай. Но в последствие започват да оплячкосват китайските предели. В 207 г., малко преди края на династията Младша Хан, военоначалникът Цао Цао, нанася пълен разгром на ухуаните край Лючен, като пленил 200 хил. човека. Около 10 хил. юрти /семейства/ са заселени в Китай.
По-голямата част от ухуаните си остават в Приамурието, където стават известни в хрониките от Империята Тан. “Син Тан-шу”, съобщава за ухуаните, които останали в подножието на планината Ухуан, дали началото на племената   - шивей, наричани  дун-шивей – източни шивей. В расказите за шивейците в “Тан-шу”, се казва че около ез.Далай-нор и по р.Аргун, живеят родовете   - менъу, менгъу, менгу, или   - менъва-шивей. Етнонимът менъва и менъу, менгу се смята от повечето учени, като първото споменаване на думата монгол, в съответната китайска транскипция.   
Топонимът Ухуан, по реконструкцията на Карлгрен, се произнасяло като ogwan, се нарича от китайците Чишан, което означава „червена планина”. В монголски, червен се произнася като ulan или ulagaja, което фонетично, се предава с китайското ухуан. Така че самоназванието им е било вероято уласи. Показва сходство с названието на съвр.манчжурска етническа група – улчи, олчи, обитаваща долното течение на Амур, в Улчински район на Хабаровския край.

Според И.Д. *Taхwār, аргументацията и реконструкцията за което дължим на Э. Пуллиблэнк [1986, 39] и което всъщност е наименованието на индоевропейското племе тохари. – Не може да се приеме изобщо, защто Даван фигурира винаги отделно в китайските хроники от названието на тохарите, което е юечжи, да-юечжи (виж по този въпрос Г.Бейли).

 ИД казва че в основата на булоцзите-българи са представители на андроновската и карасукската к-ра, за негово сведения, проф. Трябва да знае че това са индоевропейски култури – протосакската и прототахарската (вж.Л.Клеин по въпроса, и не само той). Аз съм на същото мнение, най-ранната група където фигурира българския етноним е сред тохарското (юечжийско) население на Минусинск, Алтай, Синцзян.
„Первую ветвь, с внутренней точки зрения, можно назвать и былгарской (Bulgarian), а археологическим экспонентом былгарской ветви является Афанасьевская Культура (Golden 1980, 42-43), позднейшим приемником и продолжителем которой является Карасукская культура (Добрев; Юхас)”.
Абсолютно вярно, афанасиевци са първата индоевропейска вълна достигнала Южен Сибир, техни предци са прадставителите на Репинската култура, обитавали Северното Черноморие (5-4 хил.пр.н.е.) карасукци са третата индоевропейска култура в Ю.Сибир (междинната е Окуневската в чийто стели се открива знакът IYI), предци на карасукци са Фатанявската култура – лингивистичните прототохари в Индоевропейската общност!
Прародината на лингвистичните алтайци не е Алтай, а териториите на Шиверската к-ра, К-рата на Плочестите могили и К-рата Дунбей, или това е съвр.Манджурия и Източна Монголия до ез.Байкал. И още нещо което професорът трябва да знае. Протоалтайците в трите им групи: хунну (усл.прототюрките), дунху (протомонголците, макар че съвр.моноголци са нищожна част от тази група – менгу-шивей) и сушен (прототонгусоманджуро-корейо-японци) са АНТРОПОЛОГИЧНО МОНГОРЛОИДИ! ЕВРОПЕИДНИ ЛИНГИВИСТИЧНИ АЛТАЙЦИ В ДРЕВНОСТТА НЯМА! ОТТАМ ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕМ! КАКВИ БУРЯТИ, ЕВЕНКИ И ПР. НАШИТЕ ПРЕДЦИ СА ЮЕЧЖИ, ДОКАЗАЛИ СА ГО С ПОГРЕБАЛНИЯ СИ ОБРЯД, АНТРОПОЛОГИЯТА, ИЗКУСТВЕНАТА ЧЕРЕПНА ДЕФОРМАЦИЯ, ТАГМЕНИТЕ СИ ЗНАЦИ, ИМЕНАТА СИ! ТЕ СА ЮЕЧЖИ, КОИТО СЛЕД КАТО ПОПАДАТ В СР.АЗИЯ, ПРОГОНЕНИ ОТ ХУНИТЕ СЕ ИРАНИЗИРАТ И ОТТУК ИСТОРИЯТА НА АЛАНИ И ПРАБЪЛГАРИ, ВСЕ ПОТОМЦИ НА ТЕЗИ ИРАНИЗИРАНИ УСУНИ, ЮЕЧЖИ ВЪРВИ РЪКА ЗА РЪКА ОТ СРЕДНОАЗИАТСКОТО МЕЖДУРЕЧИЕ КЪДЕТО ПЪРВОНАЧАЛНО ОБИТАВАТ В ОБЩНОСТТА КАНГЮЙ (КАНГХА, КАНГАР, ВЕРОЯТНО ПРИНЕСЕНО ОТ СТАРАТА ИМ РОДИНА КАНСУ КИТАЙСКИ ЗАПИС НА КАНГАР)ДО КАЗКАЗ! КУШАНИТЕ СА СЪЩО ЧАСТ ОТ ТАЗИ ГРУПА, НО ПОПАДНАЛА В БАКТРИЯ (КОЯТО НЯМА НИЩО ОБЩО С ИМЕТО БЪЛГАРИ, КАКТО ТВЪРДИ ДРУГИЯ ПРОФ.ПЕТЪР ДОБРЕВ) РАЗВИВА ПО-ДРУГ ТИП УСЕДНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ СЪС СИЛНО БУДИСТКО ВЛИЯНИЕ.
ПЪРВАТА ВЪЛНА НОСИТЕЛИ НА ИМЕТО БЪЛГАРИ СЕ ПОЯВАВАТ ОЩЕ С КИМЕРИТЕ, КОИТО АРХЕОЛОГИЧЕСКИ СА КАРАСУКЦИ, Т.Е. ПЪРВИТЕ ТОХАРИ НАПУСНАЛИ ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ И ДОСТИГНАЛА ДО ЕВРОПА. ИМЕННО ПОД ФОРМАТА „БОЛГ” СЕ ВЛИВАТ В КЕЛТСКИТЕ ПЛЕМЕНА И ЗАЕДНО С КИМВРИТИ (ПОСЛЕДНИТЕ КЕЛТИЗИРАНИ ОСТАТЪЦИ ОТ КИМЕРИТЕ) ДОСТИГАТ ДО Британия и Ирландия в 2-1 в.пр.н.е. Самото име кимер означава – общност от войни, вж. дардското кам – народ, тох.ткам – земя.
ВТОРАТА ВЪЛНА СА ВНЪНДУР-БОЛГАР ДОШЛИ В КАВКАЗ ОЩЕ В 3-2. в.пр.н.е., заедно със сираките. Част от тях са ДУЛО ИЛИ ДУЛАСИТЕ, ДВАЛИ, СЕГА ЧАСТ ОТ ЮЖНИТЕ ОСЕТИНЦИ! ВНЪНДУР-БОЛГАР, от тохарското „веондуру” – главен, управляващ, Вънд – важен, управляващ победоносен, среща се и в тохарските и в иранските езици. Неслучайно управляващият род у юечжите се казвал Вен или Вън според китайските хроники, нашите внъндури, по-късно известни като уногондури са част от него!
ТРЕТАТА ВЪЛНА Е НА ОНОГУРИТЕ – ЖИТЕЛИ НА СОГДИАНА, ПО ТОЧНО УСТУРУШАНА КЪДЕТО Е БАКАТ (СЪВР.СЕЛИЩЕ ВОКАТ), ЗАЕДНО СЪС САВИРИТЕ И УРОГИТЕ (МАДЖАРИТЕ) ИДВАТ В 463 Г. ПОДГОНЕНИ ОТ РОДНИНИТЕ СИ ЕФТАЛИТИ-АВАРИ, ЗАВЛАДЕЛИ В ПЕРИОДА 460-463 г. СОГДИАНА И СЕДМОРЕЧИЕТО.
ЧЕТВЪРТАТА ВЪЛНА СА КИДАРИТИТЕ – КИТАР ИЛИ ЧДАР БОЛГАР, КОИТО СА ЗЕСЕЛЕНИ КАТО ПЛЕНЕНО НАСЕЛЕНИЕ ОТ ХОСРОВ І АНУШИРВАН В ДАГЕСТАН.

ЧЕ ИМА АЛТАЙСКО ЕЗИКОВО ВЛИЯНИ В ЕЗИКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ, ИМА ГО, ФАКТ НЕОСПОРИМ (юечжите са в непосредствен контакт с потоалтайците, но говорим за влияние на общоалтайско езиково ниво, а не за тюркско, тъй като древните тюрки са много по-късен етнос), НО НЕ ТО Е БИЛО ОСНОВНОТО НАЧАЛО! ЗА ТОВА КРЕЩЯТ НАДПИСИТЕ В МУРФАТЛАР, НАПИСАНИ НА АЛАНО-БЪЛГАРСКИ РУНИ И ЕЗИК БЛИЗЪК ДО ДИГОРСКИЯ, КРЕЩЯТ И НАДПИСИТЕ ОТ СИЛИСТРА..., И ОТ НАГИ СЕНТ МИКЛОШ, КОИТО РЕЗЧЕТЕ ПРОФ.ТУРЧАНИНОВ НАЙ-ВЕЧЕ С ПОМОЩТА НА ОСЕТИНСКИ!
 :-*
« Последна редакция: Декември 10, 2008, 10:52:39 от Курт-ковач »

БГ История

Re: за произхода на името българи...
« Отговор #120 -: Декември 10, 2008, 10:44:33 »

Неактивен Курт-ковач

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 14
  • Респект: 5
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #121 -: Декември 10, 2008, 11:09:44 »
"Топоним КАНДАГАР означает ничто иное как город(культовое место) ГАРОВ."
нещо много интересно на което попаднах в същатата тази тема (от участник "Ашраф")

Та значи кандахар - култово място на гарите, това е невярно защото Кандахар си означава буквално "изкопана планина" от иранските канд - копая и гар - планина, сиреч рудник. Но ми дава едно друга идея за Кангар.

Според "Авестата":Северните съседи на авестийските арии са сродните им племена: тура, дана, сайрама, сайана, даха и хиаона. Техните войни непрекъснато нападат и ограбват земеделците от Ариявайшо. Турите даже застрашавали столицата, разположена до езерото Чайчиста. Хиаона нападат през р.Датя. Ардви и Датя извират от свещената планина Хара, където живее бог Митра, но тя е далач на изток, до границите на Чина. Там в земята на хиаоните е Кангха, легендарната столица на Сйявуш. Най-източните племена, хиаоните живеят зад тази планина.
Името Кангха се споменава в Авестата като град на митичния герой Сйявуш. Свещенната Кангха е в близост до Арияшаяна. Кангха, Кангдиз, в иранската митология е вълшебна крепост. В Авестата: Яшт 5, 54-58, Кангха-Вар (убежището, крепостта Кангха) принадлежи на отрицателните персонажи, на синовете на Васак от рода Тура. Топонимът Кангха-Вар  се е съхранил в названието на града Кангавар до Хамадан - древната Екбатана, столицата на Мидия. По друга версия, е изграден от демоните /съратниците на васаковите синове/ или пък от прародителя Йима (Ал Бируни), или Сйявуш (Фирдоуси), някъде на изток. В Кангха няма печал, тъга, болести, нейните обитатели притежавата вечна младост и неизчерпаеми жизнени сили, аналогично с представата за първограда Вар, построен от Йима. Според „Бундахишн”, Кангха имала седем стени, от злато, сребро, стомана, бронз, желязо, стъкло, тухли. Числото седем е особенно популярно в иранските митологични представи, универсален мотив от световния фолклор. /ММО/ Представата за Канха се приравнява до голяма степен с древногръцките представи за „щасливата Хиперборея”.
Много автори изхождат от тези данни и от описанието на Хекатей Милетски /560-480 г.пр.н.е./, поместват древната Кангха в Средна Азия. Хекатей пише че древната родина на хоразмите била някъде на изток от партите и представлявала котловина обградена от планини. Древните хоразмии са част от авестийската общност, в последствие мигрират на запад към Каспийско и Аралско море. Но нито един източник не споменава за кангари в Средна Азия, преди 2 в.пр.н.е., т.е. преди идването на юечжите. В Махабхарата чийто окончателен текст е записан едва в ранното средновековие, поради което не може да се смята за пример на древност, канките са поместени между саките и тохарите, което е белег за  източно местоположение. 
Персийските и арабски ранносредновековни източници съобщават за град Кангх-диз, столица на Сйявуш намираща се до границите на  Чина /Китай/. Фирдуоси е още по-категоричен. В “Сказание за Сйявуш”  включено в  Шах-наме, той помества град Канг в близост до Хотан, на  изток  от  Сърдаря.
Названието Канг според Е.Пулебланк е от тохарски произход  kank -  камък. Оттук произлизат понятията: канд, кенд, кан, кат, широко разпространени в Средна Азия и означаващи  град, селище. Във всички източноирински езици: хотаносакски, согдийски, ягнобски, староосетински, бактрийски, пущунски, канд/канга означава сграда, поселение, град. Взаимствана е в уйгурския език и като топоним е  резпространена в Средна Азия и Източен Туркестан. Например: Яркенд, Ташкент, Самарканд, Пенджикент, Тункат, Бунджикат, Бакат.
Бих добавил че канд може да се изведе и директно от тох./б/ ikente –  географско място, положение. Например в някои славянски езици (чешки) място/место е аналог на селище град. В тох./б/ kanie/kenia означава страна, родина khari, gari – тохари, т.е. Кангар – страна на тохарите, страна на кхарите. Но в индоевропейските езици понятията камък, земя и страна обикновено имат общ произход. Така че понятията  канд, кент и пр. са от тохарски произход. Сравни кент, с надванието на  областта Кент в Англия. Думата е от келтски произход и е равнозначна на тохарския си синоним. Също понятието *kank/*kang/*kant показва ясен кентум произход, за разлика от аналогичното индоиранско *sang – камък, което от сатем произход, факт които показва тохарските корени на на въпросните понятия. В персийският език думата канд – селище, е късна заемка и се използува много рядко.
Понятието Канг в Шах-наме се препокрива с понятието Туран. Според В.Минорски в “Энциклопедия Ислама”: Туран това е ирански термин означаващ страна разположена североизточно от Иран и населена със скотовъдни племена с общото название тура. Според легендата митичният Ферудин разделил Земята между тримата си сина Тура, Салма и Ирадж. Делът на Тура бил най-източен, достигал границите на Чина /Китай/ и бил наречен Туран. Салма се явява прародител на сарматите и заел земите западно от Туран, а на юг Ирадж  заселил арийската земя Арияшаяна. В основните събития свързани с делата на Сйявуш и Афрасиаб, Фирдуоси свързва районите Испиджаб, Кангдих, Фараб, Шавгар, Саураб, Чач и пр. Това са райони на Средна Азия свързани с областта Туркестан (Западен, бивш Руски Туркестан), но границите на Чина показват че трябва да се включи и Източен, (Китайски) Туркестан.
От езикова гледна точка се наблюдава следната аналогия: в етруския език чийто корени водят към наследниците на хетите – ликийци и лувийци и на по-старото, доиндоевропейско население, думата tur, turan означава владетелка! Оттук вероятно произлиза гръцкото тиран – владетел. /АН-ЦВЕ-ПИДКОЕС-1-1971/ Можем да направим аналогия хетското tarh – победа, индоиранското *tura – сила, мощ, тох./б/ tsiraune – власт, /царуване/. Така че е напълно вероятно Тура да означава владетелски, владетел, царски, силен, мощен и има своите явни индоевропейски корени, тури – силни мощни, завладяващи, а Туран - владение! Друго алтернативно менине е връзката с древноиранското *tar-,*tur- черен, тъмен, Туран – тъмна, черна, вражеска страна, като противоположност на Арияшаяна – страна осветена от учението на  „пророка Заратущра”.
Всяка съпоставка Туран-Туркестан не в географски а в етнически смисъл е погрешна. И от “Шах-наме” и от Авестата става ясно че Туран е заселен с родствени индоевропейски племена. /ВШ-Т/
Можем да мислим че първоначално Кангх, Кангха е била област в Източен Туркестан, “между саки и тохари” или “някъде до Хотан”. Едва след 2 в.пр.н.е. кангарите се появяват в Средна Азия. Тогава Птолемей ги помества около средното и горно течение на Яксарат /Сърдарая/, където са и юечжийските княжества /сихоу/ на “Хан-шу”. Тогава Канг се изравнява с авестийския Туран, по-точно с по-късните представи за него. Първоначалното обиталище на юечжите е Кансу /Гансу, в рускоезичната литература/. Кансу, като название стои много близко до Кангюй и по-късното Канцзюй. То представляла преминало в китайския език местно название на областта, което е било Канг! Това вече обяснява защо страната на Сйявуш е била до границите на Чина/Китай/. От гледище на тохарските езици както видяхме*kanie/kenia означава страна, родина, напълно в синхрон с горното разсъждение, демонстрирано от общия произход на кангари и юечжи.

Неактивен Atli

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 36
  • Респект: 0
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #122 -: Януари 07, 2009, 10:24:56 »
П Р О И З Х О Д   НА   И М Е Т О   Б Ъ Л Г А Р И
К У Л Т У Р Н О-И С Т О Р И Ч Е С К А   О С Н О В А
Още преди края на ІV хил. пр.н.е. прототюрките европеиди с монголоиден примес от областта на Саяно-Алтай се разделят на огуротюркски, р-езиков клон от една страна и огузотюркски, з-езиков клон от друга страна, в който се намират бъдещите огузи, къпчаки, карлуки и др.

От вътрешна гледна точка огуротюрките в самото си начало са прото-българи, а впоследствие, след тяхното по-нататъшно деление на други племена - само българи (Bulgars).

С течение на времето все още малкото на брой български племена се съсредоточават и консолидират в Минусинската Котловина, именно която област се явява и прародина на всички българи.

Многократното деление и по-нататъшното разрастване на българския клон на тюрките има за резултат появата и разпространението из Азия и Европа през Късната Античност и Ранното Средновековие на тридесетина на брой български племена, които още към средата на І хил. пр.н.е. по земите на север от Китай се разделят, обособяват и обединяват в три сравнително различни и самостоятелни подгрупи:
-авари, кит. ухуан, по-късно ефталити;
-болгари (Bоlgars), кит. Poliuhan и др., включително и племето болк, кит. поуку/пугу/боху, а така също и сабири, кит. сянби, като първична основа и водещо-ядрен компонент на тази подгрупа е племето оногури;
-хазари, кит. хэсе.

В Минусинската Котловина, на Алтай, на север и северозапад от Китай през времето до началото на Новата Ера най-близки съседи на българите са монголите, тунгузо-манджурите, угро-фините, прото-огузотюрките, огузите, къпчаките, китайците, тохарите, индоиранците, неголяма група от които още преди края на ІІІ хил. пр.н.е. в Минусинската Котловина се инкорпорира в българите, а по-късно – източните иранци, скито-сарматите, после усуните, аланите, согдите и др., с всичките от които българите осъществяват различни по интензитет и равнище етнолингвистични и културни контакти и взаимодействия, в процеса на които се обменят елементи от езика, материалната и духовна култура, като в различна насока и степен се изменят и характерно-присъщите по начало на даден народ расово-антропологични основни черти и белези.

Особено интензивно-тесни са етнолингвистичните и културни контакти и взаимодействия в Средна Азия през І-ІІ в. с ирански племена и народи на група болгарски племена, основно-водещо ядро на които е племето оногури, в резултат на които контакти и взаимодействия при тези племена се стига до развитие и промени в тяхната антропология, представена главно от тураноида като сравнително нова и напълно специфична разновидност на европеида, език, материална и духовна култура на ниво и степен, налагащи да се приеме и обобщи в етногенетически аспект, че в действителност по произход и етническа принадлежност болгарите се явяват частично иранизирани тюрки.

Е Т И М О Л О Г И Я
Първично-изходен и основен фонетичен вариант на Името е не чувствително по-късният, собствено къпчако-татарският облик булгар, а засвидетелстваният в древнокитайските, туранобългарските, староарменските, волжскобългарските, древноруските, старобългарските и древноунгарските хроники, летописи и надписи; в топонимията на Централна Азия, Средна Азия, Кавказ, Волжска България и Централна Европа; като етноним или нарицателно име в езиците на много народи и племена от Тихия до Атлантическия Океан фонетичен облик болгар, състоящ се от основата болк- и собствено-специфичния прабългарски суфикс за мн.ч. -ар, засвидетелстван не само в гръкоезичните прабългарски надписи от началото на ІХ в., но като субстратно произхождащ и в съвременната татарска антропонимия.

Името болгар възниква и се развива на основата на съществителното име *болк “планина” от езика на източноиранските скито-усуни, които през първата половина на І хил. пр.н.е. в Минусинската Котловина имат за най-близки съседи най-малко две прабългарски племена, едното от които те наричат *bolq-о naðaune “хора от планината”, т.е. “планинци” и в противовес на това, другото пък - *av-o naðaune “хора край реката”, т.е. “крайречани”.

Непрекъснатото и достатъчно честото използуване на тези двусъставни наименования единствено в рамките на скито-усунския език има за краен резултат лексико-синтактичното им съкращаване и опростяване само до техните начални части съответно *bolq и *av, които същевременно приемат в себе си и семантичния признак “хора” и по такъв начин се превръщат в едносъставни етноними наименования на същите конкретни прабългарски племена.

В условията на по-следващите интензивно-тесни усуно-прабългарски етнолингвистични и културни контакти и взаимодействия тези две народностни названия се разпространяват и преминават в езиците и на съседните племена и народи и на първо място в езиците на тези две прабългарски племена, които обаче тяхната първично-основна форма възприемат като форма за ед.ч. и за да постигнат в определени случаи конкретен семантико-функционален ефект, започват да прибавят към нея собствения суфикс за мн.ч. -ар, в резултат на което се образуват и известните народностни названия болгар и авар.

За възможно най-пълната и подробна обосновка и доказателство на тази етимология виж:
http://bolgnames.com/text/Bolgar.html


Неактивен IYINacionalistIYI

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 22
  • Респект: -1
  • България над всичко!!!
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #123 -: Януари 09, 2009, 18:15:39 »
Абе ей смешник какви са тези тюрки през 4 хилядолетие преди христа в Алтай . Китайците споменават за първи път тюрките в своите извори някъде през 1в.пр.хр или първите векове след христа . Да не говорим ,че поне до 3 в.пр.хр. в Алтай са живеели скити.

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #124 -: Януари 16, 2009, 22:00:02 »
"Топоним КАНДАГАР означает ничто иное как город(культовое место) ГАРОВ."
нещо много интересно на което попаднах в същатата тази тема (от участник "Ашраф")

Та значи кандахар - култово място на гарите, това е невярно защото Кандахар си означава буквално "изкопана планина" от иранските канд - копая и гар - планина, сиреч рудник. Но ми дава едно друга идея за Кангар.

Според "Авестата":Северните съседи на авестийските арии са сродните им племена: тура, дана, сайрама, сайана, даха и хиаона. Техните войни непрекъснато нападат и ограбват земеделците от Ариявайшо. Турите даже застрашавали столицата, разположена до езерото Чайчиста. Хиаона нападат през р.Датя. Ардви и Датя извират от свещената планина Хара, където живее бог Митра, но тя е далач на изток, до границите на Чина. Там в земята на хиаоните е Кангха, легендарната столица на Сйявуш. Най-източните племена, хиаоните живеят зад тази планина.
Името Кангха се споменава в Авестата като град на митичния герой Сйявуш. Свещенната Кангха е в близост до Арияшаяна. Кангха, Кангдиз, в иранската митология е вълшебна крепост. В Авестата: Яшт 5, 54-58, Кангха-Вар (убежището, крепостта Кангха) принадлежи на отрицателните персонажи, на синовете на Васак от рода Тура. Топонимът Кангха-Вар  се е съхранил в названието на града Кангавар до Хамадан - древната Екбатана, столицата на Мидия. По друга версия, е изграден от демоните /съратниците на васаковите синове/ или пък от прародителя Йима (Ал Бируни), или Сйявуш (Фирдоуси), някъде на изток. В Кангха няма печал, тъга, болести, нейните обитатели притежавата вечна младост и неизчерпаеми жизнени сили, аналогично с представата за първограда Вар, построен от Йима. Според „Бундахишн”, Кангха имала седем стени, от злато, сребро, стомана, бронз, желязо, стъкло, тухли. Числото седем е особенно популярно в иранските митологични представи, универсален мотив от световния фолклор. /ММО/ Представата за Канха се приравнява до голяма степен с древногръцките представи за „щасливата Хиперборея”.
Много автори изхождат от тези данни и от описанието на Хекатей Милетски /560-480 г.пр.н.е./, поместват древната Кангха в Средна Азия. Хекатей пише че древната родина на хоразмите била някъде на изток от партите и представлявала котловина обградена от планини. Древните хоразмии са част от авестийската общност, в последствие мигрират на запад към Каспийско и Аралско море. Но нито един източник не споменава за кангари в Средна Азия, преди 2 в.пр.н.е., т.е. преди идването на юечжите. В Махабхарата чийто окончателен текст е записан едва в ранното средновековие, поради което не може да се смята за пример на древност, канките са поместени между саките и тохарите, което е белег за  източно местоположение. 
Персийските и арабски ранносредновековни източници съобщават за град Кангх-диз, столица на Сйявуш намираща се до границите на  Чина /Китай/. Фирдуоси е още по-категоричен. В “Сказание за Сйявуш”  включено в  Шах-наме, той помества град Канг в близост до Хотан, на  изток  от  Сърдаря.
Названието Канг според Е.Пулебланк е от тохарски произход  kank -  камък. Оттук произлизат понятията: канд, кенд, кан, кат, широко разпространени в Средна Азия и означаващи  град, селище. Във всички източноирински езици: хотаносакски, согдийски, ягнобски, староосетински, бактрийски, пущунски, канд/канга означава сграда, поселение, град. Взаимствана е в уйгурския език и като топоним е  резпространена в Средна Азия и Източен Туркестан. Например: Яркенд, Ташкент, Самарканд, Пенджикент, Тункат, Бунджикат, Бакат.
Бих добавил че канд може да се изведе и директно от тох./б/ ikente –  географско място, положение. Например в някои славянски езици (чешки) място/место е аналог на селище град. В тох./б/ kanie/kenia означава страна, родина khari, gari – тохари, т.е. Кангар – страна на тохарите, страна на кхарите. Но в индоевропейските езици понятията камък, земя и страна обикновено имат общ произход. Така че понятията  канд, кент и пр. са от тохарски произход. Сравни кент, с надванието на  областта Кент в Англия. Думата е от келтски произход и е равнозначна на тохарския си синоним. Също понятието *kank/*kang/*kant показва ясен кентум произход, за разлика от аналогичното индоиранско *sang – камък, което от сатем произход, факт които показва тохарските корени на на въпросните понятия. В персийският език думата канд – селище, е късна заемка и се използува много рядко.
Понятието Канг в Шах-наме се препокрива с понятието Туран. Според В.Минорски в “Энциклопедия Ислама”: Туран това е ирански термин означаващ страна разположена североизточно от Иран и населена със скотовъдни племена с общото название тура. Според легендата митичният Ферудин разделил Земята между тримата си сина Тура, Салма и Ирадж. Делът на Тура бил най-източен, достигал границите на Чина /Китай/ и бил наречен Туран. Салма се явява прародител на сарматите и заел земите западно от Туран, а на юг Ирадж  заселил арийската земя Арияшаяна. В основните събития свързани с делата на Сйявуш и Афрасиаб, Фирдуоси свързва районите Испиджаб, Кангдих, Фараб, Шавгар, Саураб, Чач и пр. Това са райони на Средна Азия свързани с областта Туркестан (Западен, бивш Руски Туркестан), но границите на Чина показват че трябва да се включи и Източен, (Китайски) Туркестан.
От езикова гледна точка се наблюдава следната аналогия: в етруския език чийто корени водят към наследниците на хетите – ликийци и лувийци и на по-старото, доиндоевропейско население, думата tur, turan означава владетелка! Оттук вероятно произлиза гръцкото тиран – владетел. /АН-ЦВЕ-ПИДКОЕС-1-1971/ Можем да направим аналогия хетското tarh – победа, индоиранското *tura – сила, мощ, тох./б/ tsiraune – власт, /царуване/. Така че е напълно вероятно Тура да означава владетелски, владетел, царски, силен, мощен и има своите явни индоевропейски корени, тури – силни мощни, завладяващи, а Туран - владение! Друго алтернативно менине е връзката с древноиранското *tar-,*tur- черен, тъмен, Туран – тъмна, черна, вражеска страна, като противоположност на Арияшаяна – страна осветена от учението на  „пророка Заратущра”.
Всяка съпоставка Туран-Туркестан не в географски а в етнически смисъл е погрешна. И от “Шах-наме” и от Авестата става ясно че Туран е заселен с родствени индоевропейски племена. /ВШ-Т/
Можем да мислим че първоначално Кангх, Кангха е била област в Източен Туркестан, “между саки и тохари” или “някъде до Хотан”. Едва след 2 в.пр.н.е. кангарите се появяват в Средна Азия. Тогава Птолемей ги помества около средното и горно течение на Яксарат /Сърдарая/, където са и юечжийските княжества /сихоу/ на “Хан-шу”. Тогава Канг се изравнява с авестийския Туран, по-точно с по-късните представи за него. Първоначалното обиталище на юечжите е Кансу /Гансу, в рускоезичната литература/. Кансу, като название стои много близко до Кангюй и по-късното Канцзюй. То представляла преминало в китайския език местно название на областта, което е било Канг! Това вече обяснява защо страната на Сйявуш е била до границите на Чина/Китай/. От гледище на тохарските езици както видяхме*kanie/kenia означава страна, родина, напълно в синхрон с горното разсъждение, демонстрирано от общия произход на кангари и юечжи.

Винаги човек може да научи нещо ново от форумите.Аз научих че етруския език е известен и че ликийците и лувийците произхождат от хетите.Доколкото се отнася до градовете и държавиците в Таримската долина и наоколо всеки цитира китайски източници без подробности.Малки туземни общини със по 300-600 войни.Най големите две държави в района са можели да изкарат 6-7000 войници.това са то-ло, до-ло, тин лин и западни юеджи, и т.н.Ако хуните на Атила бяха монголоиди, нямаше ли поне един съвременник да ги нарече, дръпнати очи, кьосета, лаещи като кучета(тоест без комуникация).Напротив, Приск много добре се е разбирал с тях, Аеции лично е преговарял, пък и едва ли е имало много роби китайци и монголи в Рим.Добре че е малко сушата на Земята и Антарктида е заледена, иначе кой знае къде щяха да открият прародината българска.Аз предлагам да направим една карта, там където със сигурност е споменато името българи, като общност национална, религиозна или професионална, или и трите в едно, и направим по един кръг от 1000 км, и там да търсим прародината.Иероглифите не се приемат за достоверна идентификация защото имат много значения, това им е проблема на азиатците, останали са на ниво идеографска писменост.За да знаеш какво е написал Конфуций примерно, трябва да го съпоставиш с епохата и други произведения, иначе рискуваш да прочетеш съвсем друго нещо.Тъпа многозначителна, субективна система на изразяване, с две думи.Пример - хайку.Няколко иероглифа и безброй тълкувания.Това не е философия, мистицизъм, висши нива на духовност и логика в многообразието.Това е тъпа първобитна писменост, отдавна зарязана в по старите и умни цивилизации.И съсипала Египет междувпрочем.
« Последна редакция: Януари 16, 2009, 22:15:25 от vekil »

Неактивен Pomak

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 329
  • Респект: 25
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #125 -: Януари 17, 2009, 22:46:30 »
...Иероглифите не се приемат за достоверна идентификация защото имат много значения, това им е проблема на азиатците, останали са на ниво идеографска писменост.За да знаеш какво е написал Конфуций примерно, трябва да го съпоставиш с епохата и други произведения, иначе рискуваш да прочетеш съвсем друго нещо.Тъпа многозначителна, субективна система на изразяване, с две думи.Пример - хайку.Няколко иероглифа и безброй тълкувания.Това не е философия, мистицизъм, висши нива на духовност и логика в многообразието.Това е тъпа първобитна писменост, отдавна зарязана в по старите и умни цивилизации.И съсипала Египет междувпрочем.
[/quote]

Поздрави Векиле и ЧНГ и за много години!
Точно и ясно и верно! Туй Атлито наистина е изкуфяло нещо и куфалницата му не работи - иначе просто не може да не забележи логическото блато в което постоянно нагазва и затъва! Жалко ако наистина е въпросния професор Иван Добрев! А той да не е роднина на шмекеромошеника Петър Добрев?
Помака

Неактивен ninja

  • Знаещ
  • *****
  • Публикации: 103
  • Респект: 4
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #126 -: Януари 21, 2009, 19:20:56 »
 ;D Атли такива смешки не бях чел от доста години  ;D








Неактивен Balkan

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 153
  • Респект: -6
Re:за произхода на името българи...
« Отговор #127 -: Март 02, 2010, 12:27:41 »
"Оброчните плочи на "тракийски" конници" са датировки по Българския календар   http://www.facebook.com/group.php?gid=138830043878 и това означава че сме си точно от тук - траките са българи  http://ziezi.net/trakite.html  . Преселвали сме се поради многочисленността си и сме стигали до крайна земя  http://ziezi.net/veda1/1.html  но пак сме се преселили на Дунава, където ни е центъра.
 Пстоянно са навивани комшиите и братята ни да ни мачкат но не се гаси туй що не гасне.

Неактивен Balkan

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 153
  • Респект: -6
Re:за произхода на името българи...
« Отговор #128 -: Март 02, 2010, 12:58:10 »
За произхода на името имам идея от ГОВОРЯЩАТА АЗБУКА на Борислав Иванов  http://borislav.digicom.bg/statii/pismeni.htm  Бъ Лъ Гръ - голямата земна гръд - то ест планината, която им е давала и дърва и вода и дивеч и руди за много метали, както и златоносен пясък от реките.

БГ История

Re:за произхода на името българи...
« Отговор #128 -: Март 02, 2010, 12:58:10 »