Автор Тема: за произхода на името българи...  (Прочетена 119566 пъти)

Неактивен civitanovae

  • Новодошъл
  • Публикации: 2
  • Респект: 0
преди време чух професор Георги Бакалов да твърди че името българи или по-скоро вариации на него(болгар) се срещали в индийския епос рамаяна или махабхарата,не си спомням точно в кой от двата.Същия този професор твърдеше,че БОЛГАР е име на човек и то на потомък на един от ноевите синове.Потомък на ноевия син Яфает бил Тогарма а негов потомък пък бил Болгар.Искам да знам дали някой се е занимавал с този въпрос да провери,това което твърдеше професора по телевизията и по вестниците преди години.

БГ История


Неактивен Atli

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 36
  • Респект: 0
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #1 -: Август 08, 2008, 13:53:52 »
Ето нещо, на което трябва безрезервно и докрай да се вярва, ако наистина сте интелигентен човек, който се интересува сериозно от въпроса!

Не сте длъжен да го четете, но така няма да има с какво да си запълните дори и нищожна част от времето чак до Свършека на Света, когато пак няма да получите свестен отговор, защото на измислици по принцип никой нормален човек не е в състояние да отговори, камо ли да ги потвърди!

В древнокитайските летописи са съхранени безброй изключително ценни и редки свидетелства и данни за нашата, българската история, не задължителният безпристрастно-студен научен анализ и въвеждане в научно обращение, а дори и приблизително-повърхностната оценка и възползуване от които надвишава многократно интелектуалното ниво на съвременните български петърдобревци, божидардимитровци, цветелинстепановци и др., агресивно-арогантните наукообразни писания на които вече са превзели и може би непростимо-престъпно за цялата българска наука излишно продължително са се разположили и наложили тъкмо в българското, какъв цинизъм и безочие, научно-публицистично информационно пространство, докато от друга страна тези свидетелства и данни са предмет на анализ в изследванията на изтъкнати световни учени езиковеди и историци вече столетие и нагоре [вж. напр. Пуллиблэнк 1986, 29-30; Симеонов 1976, 9; ~*~1979, 48-57].

В предната редица между впрочем на тези изтъкнати световни учени езиковеди и историци заема своето напълно заслужено-достойно място и българинът юрист по образование Д. Съсълов [2000; ~*~2006], липсата обаче при когото на достатъчна общо- и частнолингвистическа и по-специално тюркологоономастическа и етимологическа квалификация е причина не толкова за появата по страниците му на някои не особено сполучливо-уместни предположения за набора и състава на лексиката на прабългарския език, колкото за неимоверно-неоправданото разширяване кръга на китайските названия, зад и преди които евентуално може да стои българското народностно название етнм българи.

Пак в древнокитайските летописи се срещат изключително важни данни и свидетелства и за произхода на българското народностно название, защото се оказва, че именно и единствено в тях, както по безспорен начин проличава и се доказва от много полезната и значима за цялата българска лингвистика и историография сводно-обобщителна студия от най-ново време на един китайски по произход канадски учен на име Sanping Chen, са съхранени такива негови варианти като Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ в среднокитайско произношение B'uo-lak-kiei като наименование на “етническа група” (S. Chen), но според нас по-скоро голяма група племена от състава на българската в основата си и като цяло полиетнична военно-племенна конфедерация Хунну с по-късен фонетичен вариант Сюнну.

Тази голяма група български племена, както е много добре известно и широко разпространено и прието, само не и от видни български историци, за които уникално-безценната родна историческа хроника Именник на българските ханове, независимо и въпреки неоспоримите и никога вече неподлежащи на ревизия доказателства и заключения именно и тъкмо на българския (!!!) езиковед проф. М. Москов [1988], видите ли, била само една легенда (Г. Бакалов)(!??), а пък първият и най-велик човек на всички времена и географски ширини, българският хан Авитохол-Атила, за когото още от неговото време легенди се носят и песни се пеят, а днес Светът снима филми и поставя опери, бил само една митологема (Цв. Степанов), като при това историята на българите започва едва през Tempora Incognita от Terra Incognita Кавказ, докато всичко преди това и назад е единствено в сферата на непотвърдените хипотези [напр. Dimitrov 2004, 1], с което най-безотговорно и дори направо нехайно-престъпно се орязва почти още трихилядигодишна българска история, защото както вече посочихме и доказахме чрез археологични, антропологични, етнографски и особено лингвистични факти и свидетелства, българската история започва към средата на ІІІ хил. пр.н.е. в Минусинската котловина [Добрев 2005, 45-47,241-246], именно тези племена са от една страна “най-значителният и голям съсед на китайците” през епохата на династията Хан (І в. пр.н.е.-І в. сл.н.е.) [Пуллиблэнк 1986, 29], но същевременно от друга страна българската група племена са основателите и доминантно-водещото ядро в простиращата се към началото на Новата ера върху по-голямата част от земите на Централна Азия българска Източнохунска империя.

И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са “алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на “Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места “кавалерийски” жанр; “Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са “определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела се приема, че “Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73].

Впрочем посочените тук като “алтайски или тюркски” думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli “slave”‚ keye “fort”‚ weiya < jwei-nga “wood”, moheduo “hero”, mole < mua-lək “fish”, които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul “роб”; дали иранското по произход бълг. *käye “крепост”, стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatïk “крепост”, считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač “дърво”, после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur “герой, юнак”, засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq “град” като че ли по-скоро, а не “риба”, докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой “Turkic”, а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че “културно-лингвистическата принадлежност” на китайските българи в никакъв случай не “изглежда по-скоро алтайска”, а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76].

По-нататък проф. Chen възприема вече обоснованото и доказано преди това и от други изследователи основно положение, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка”, след което обръща много по-силно внимание върху проявата на зв. -r, “която в действителност изгражда пряко съответствие между имената Buluoji и Bulgar/Bulγar” в лицето на зв. -n от състава на вариантите Poluohan/Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian и Bulugen, засвидетелствувани предимно в лични имена, като при това не пропуска да изпише и съответните китайски йероглифи, които тук не се привеждат по добре разбираеми и обясними причини.

В действителност субституцията на краесловния български зв. -r посредством китайския зв. -n се потвърждава и от реконструкцията на китаиста Э. Пуллиблэнк [1986], според когото тази субституция е норма за епохата Хан и именно поради това среднокитайският вариант на името на ухуаните от състава на източните ху - 'ou=Hwan < 'aH=Hwan, отговаря на етнм авар като название на тъждествено на ефталитите племе, членовете на което, “много възможно, са говорели на език от типа на монголския” или които “също би трябвало да говорят на него” [32,51,54-56], по повод на което пък ние само припомняме вече аксиоматичното положение на тюркологията, че късноантичните и ранносредновековни авари, болгари (прабългари) и хазари влизат и образуват изключително многочислената през Късната Античност и Ранното Средновековие и разпрострялата се по средата или разпръснала се изолирано-спорадично по някои места от бреговете на Тихия океан до бреговете на Атлантическия океан от изток на запад и от Скандинавския полуостров до Балканите и Мала Азия от север на юг българска група на тюркското етнолингвистично семейство, единственият жив представител на която днес е чувашкият народ и език [подр. Добрев 2005, 9-139].

Наред с това налице са достатъчно примери, които показват, че китайският зв. h не е нищо повече от закономерна субституция на българския зв. γ или gh, откъдето пък и китайският завършек -han е напълно редовното и закономерно съответствие на българската сричка -gar.

Специално във връзка с началния съгласен звук на китайските разновидности на Етнонима, където китайският зв. b като че ли субституира не звучна, а беззвучна българска съгласна, т.е. бълг. *p, по силата на това, че по принцип началните звучни съгласни в китайските варианти на заетите чужди имена са всъщност беззвучни съгласни в езика източник за тези имена, както е например с китайското име Dayuan‚ зад и преди което в действителност лежи ие. *Taхwār, аргументацията и реконструкцията за което дължим на Э. Пуллиблэнк [1986, 39] и което всъщност е наименованието на индоевропейското племе тохари, любопитно-куриозното за което, както е много добре известно на специалистите, е това, че има език много близък до германския келтски език, но пък обитава най-източния ареал на индоевропейските езици и народи, каквито са земите на Западен Китай или Източен Туркестан.

Но в много сложния и труден лингвистичен дял контактолингвистика, който термин наименование предложихме тъкмо ние преди много години и в който решаваща роля и значение имат двете основни контактолингвистични категории трансференция и адаптация с техните по-малки или по-големи амплитуди при резултативните форми в зависимост от близостта или отдалечеността на структурнотипологическите черти и особености на контактуващите езици [Добрев 1975, 112-114, вж. и срв. Симеонов 1979, 52-55], изключенията са по-скоро правило и обратното, именно поради което сега и тук като че ли трябва непременно да се съгласим и приемем, че и китайските варианти и със зв. b, и със зв. p са напълно редовно-коректни, но във всички случаи разновременно-разноместни съответствия на един и същи български зв. *b.

Допълнително към всичко това нека да обърнем внимание и на многозначителния факт, че в процеса на междуезиковото заемане на имената китайският език ги и преобразува или още реинтерпретира и силабо-фонотактически, по силата на което затворените тризвукови тюркски срички например в китайския език се оказват отворени двузвукови срички, както е например при сттюрк. млим Qutluγ, което в китайския език има обл. Gudulu [вж. Dobrovits 2004, 260], което пък като цяло, но в конкертния случай дава основание да се приеме, че зад и преди въпросните китайски варианти стоят такива български варианти като *Bоlgar/Bulγar, а на места, но в по-късно време и *Pоlgar/Pulγar с първично-основно значение, разбира се, “българин”, класно-родовото съответствие на което, според присъщата на тюркските езици особеност формата за единствено число да обозначава и множество от предмети, очевидно-безспорно е “българи”.

Доколкото обаче, както вече се показа и доказа по-горе, суф. -ar е собствено тюркобългарското множествено число, а и звучната съгл. g е резултат от озвучаването на беззвучната съгл. q, то изобщо няма никакви пречки за това, коренът на първично-изходната форма на Етнонима в централноазиатските български езици и диалекти, която същевременно е и формата му за единствено число, да се възстанови като *bоlq/bulq, а на други места и в друго време и *pоlq/pulq с първично-основно значение съответно “българин”, но по силата на току-що разяснената особеност на тюркското съществително име, още и “българи”.

Наред с това и във формалноструктурен план затворените четирисъставни срички пък под действието пак на китайската силабо-фонотактична адаптация се преобразуват в двете чувствително по-прости отворени срички, както е например при старотюркския етнм türk (в турска графика), който в китайския език има двусрични варианти с дифтонг във втората сричка като tu-kiu, tu-kiuэ, tu-цзэ и др., а така също и издирените при Бичурин от проф. Б. Симеонов [1981] форми на Етнонима като бугу и пугу [11].

Резултат от друг вид силабо-фонотактическа интерпретация обаче изглежда трябва да е пак тук приведеният вариант болуга, не e невъзможно да са такива варианти още и buluo, fuliyu при M. Dobrovits [2004, 258-259], а така също и обл. Buliugu, който като че ли няма как да е “друг вариант на основата Buluoji” [Chen 1998, 83], защото по-горе вече беше казано, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка” (S. Chen), именно поради което според нас зад и преди тези форми най-вероятно стои болг. *bоluq, което от своя страна е резултат от присъщия главно на болгарските езици фонотактически процес на преобразуване на едносричните четирисъставни фонетични структури на иранските по произход лексеми в двусрични петсъставни такива чрез вокална епентеза, вмъкване между последните две съгласни на тясна гласна и точно такова преобразуване се наблюдава и при достатъчно подробно-многостранно обоснованото и доказано от нас именно като прабългарско по произход млим Борис [Добрев 2006, 33-34].

Свидетелство и доказателство за миналото наличие в централноазиатските български езици на обл. *bоluq, а може би по-скоро *bоlïq, е не само гореприведената староруска форма болъгары, но така също и днес вече монголският, предположително родственият на етнм булгар (Б. Нанзатов) етнм булагат като наименование на едно от най-големите бурятски племена по бреговете на Ангара, за което се допуска, че е много рано монголизирано източнохунско племе или със задължителната за случая според нас конкретизация – българско племе, като тунгузо-евенкийското племенно название булгад се очертава по-късен пренос на Етнонима от монголското към тунгузското племе, видно най-малкото от наличието на монголското множествено число и в него, така че тук в никакъв случай не можем да се съгласим с Р. Ахметьянов [1978], който някак много лесно и бързо, само на основата на подобието в звуковия строеж на началната част на двата етнонима, прави извода, че “етнонимът булгар произхожда от названието на древнотунгузското племе булгад” [195], без изобщо да се интересува от въпроса откъде пък произхожда последният(!??).

Всъщност и в действителност последната съгласна в структурата на етнм булагат, както е много добре известно в тюркологията и монголистиката, е собствено монголското множествено число, докато втората гласна безспорно е по-късно развитие чрез субституция на собствено монголска почва на съответната българска тясна гласна, появила се тук пак по пътя на току-що пояснената вокална епентеза при прабългарското по произход млим Борис, докато по-късно и на друго място развитие на същата фонетична структура трябва да е и пак бурятският генм булга, получен на основата на обл. *bоluq по пътя на характерната за българските и монголските езици парагогия или изгласна вокална метатеза, както е например и при днболг. теонм Тангра [по-подр. Добрев 2005, 95-96, вж. и срв. Нанзатов 2006, 4, 6-8].
От: http://bolgnames.com/text/Bolgar.html
« Последна редакция: Септември 29, 2008, 08:11:15 от Atli »

Неактивен бугарашъ

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 247
  • Респект: 28
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #2 -: Август 08, 2008, 19:54:27 »
Мислех,че не знаем на къде отиваме,а то се оказа,че не знаем и от къде идваме... ;D ;D
Всички хора са произлезли от маймуните,а македонците-от българите!

Неактивен Plev_Bulg

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 31
  • Респект: 2
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #3 -: Август 10, 2008, 09:02:44 »
Я виж ти!? :o  Гесер Курултаев се е завърнал тихомълком с нов псевдоним ;D, за да спами отново с тюрколожки измишльотини! И то вече със стабилен китайски бекграунд. Направо да си помисли човек, че българите водят началото си от Китай. Започва да става интересно  ;)

Неактивен Pomak

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 329
  • Респект: 25
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #4 -: Август 11, 2008, 12:45:35 »
Я виж ти!? :o  Гесер Курултаев се е завърнал тихомълком с нов псевдоним ;D, за да спами отново с тюрколожки измишльотини! И то вече със стабилен китайски бекграунд. Направо да си помисли човек, че българите водят началото си от Китай. Започва да става интересно  ;)


Здравей Плев_Булг,
Тъкмо си помислих, че това писание прилича да е на оня нещастник Гъзер Курутаев и прочитам твоя постинг! Тоя Каратаев очевидно изчезва за известно време да се понакълве с глупости от разни отдавна захвърлени публикации и после да дойде да ги изповръща тук във форума. Жалко човече!
Когато четох "Пътят на България" от димитър съсълов си казах "Ето един човек, който очевидно е положил много труд, посветил е много време за една напълно загубена кауза". Освен всичко друго в тая дебела книга нито веднъж не се споменава България или българите! А е озаглавена "Пътят на България"! Докъде води пристрастеността, необективността - пълна загуба на способност за разсъждаване!
Помака

Неактивен Atli

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 36
  • Респект: 0
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #5 -: Август 11, 2008, 14:20:11 »
Когато четох "Пътят на България" от димитър съсълов си казах "Ето един човек, който очевидно е положил много труд, посветил е много време за една напълно загубена кауза".

Освен всичко друго в тая дебела книга нито веднъж не се споменава България или българите! А е озаглавена "Пътят на България"! Докъде води пристрастеността, необективността - пълна загуба на способност за разсъждаване! Помака
Но въпреки това българите се споменават в древнокитайските хроники
тъкмо чрез първично-основния си етноним и то нееднократно,
както много добре си проличава и от горната извадка!

Как трябва да се разбира и какво следва от всичко това
за българската история изобщо и за българската медиевистика в частност?
« Последна редакция: Септември 29, 2008, 08:13:38 от Atli »

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #6 -: Август 12, 2008, 16:34:12 »
Аз бих заложил на религиозността в произхода на българското име, религиозността, такава, каквато е била преди Мойсей.(Ако въобще може да се говори за религия преди Мойсей в днешния смисъл на думата).И не по на изток от Вавилон,Ур и т.н.Със забележката че думата булгар, блгар, воулгар(ос), балгер, волгар, палгар, булгур, баал ур, белаур, вальор, бълхар, боляр, балтазар, балтавар, булвария, баалсар савамати(наздраве на авганистански),бурджан, борджан, борджия, Билгамес, белгарат е със по древен произход, и не е проблем на медиевистиката. Още повече в китайски и санскритски източници.P.S.Имаше и на Американските континенти някакви успоредици ама съм ги забравил ???)
« Последна редакция: Август 12, 2008, 16:57:57 от vekil »

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #7 -: Август 12, 2008, 17:00:39 »
В крайна сметка няма и един факт че става въпрос за етническо име.Напротив.Пък че е уважавано име от хилядолетия говори факта, че хиляди народи, общности, групи, племена, племенни вождове, аристократи, цигани, и други, по разнообразни признаци, са се присъединявали към името(а не обратното) и до днес, макар и забравили защо.Е и ние сме от забравилите защо!
« Последна редакция: Август 12, 2008, 17:10:20 от vekil »

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #8 -: Август 12, 2008, 17:18:20 »
И още по важен факт, хиляди години името е мразено от огромен брой хора.И явно колкото повече не помним "защо", толкова повече мразещите намаляват.Сигурно и те забравят, нищо чудно.Все пак аз си мисля че е заради принципите.Съвсем като се забравим, да видите как ще ни заобичат всички.
« Последна редакция: Август 12, 2008, 17:26:30 от vekil »

Неактивен Atli

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 36
  • Респект: 0
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #9 -: Август 13, 2008, 14:24:06 »
Мислех, че не знаем на къде отиваме, а то се оказа, че не знаем и от къде идваме...
Най-сърдечно Ви благодаря за този толкова смислено-интелигентен и многозначителен, макар и не особено весел отзив.

Тя работата си е от ясна по-ясна и то не от вчера: През последните двадесетина години българския културен живот го овониха с миязмите си шайка псевдонаучни мошеници, които не без задължителните за случая тлъсти хонорари неуморно продължават да трупат точно в центъра на българската медиевистика вонящо бунище от халюцинациите си насън и наяве и то толкова изкусно-убедително, че днес съвсем малко са българите, които могат да си позволят да се усъмнят в наукообразните манипулативни фалшификации, догми и декларации на Петър Добрев и неговите епигоно-адепти, а още по-малко пък са онези, които се осмеляват да надигнат глас срещу тях.

Горният текст е извадка от една от най-новите статии на български изследовател на прабългарите, който работи по тези въпроси много отдавна, а и сега продължава да работи, но що се отнася конкретно до Вашия въпрос дали знаем откъде идваме, надявам се да Ви удовлетвори, най-малкото поради своята краткост и яснота, следната извадка от друга най-нова статия на същия автор и това според мене е онзи минимум от знание, което трябва непременно да помни и да носи в сърцето си всеки българин, за да има свещеното право да се счита за такъв:

Их называли по разному: китайцы звали их хунну/сюнну, из кит. ху ”инородец” (Боровкова), о-кут (огур), полюхан (болгар), пугу (булк), шан-ху; сасанидские персы – туран, торкан, эфталиты; древние армяне - болкар, булх, чены (китайцы), хунны; древние греки и римляне – хунны, скифы, варвары, тюрки, булгары, булгарос, вулгарос, оногуры, уногондуры; арабы - булган, бурджан, сакалиба; будисткие тибетцы и индусы - уйгуры, но в действительности и в основном это были болгары, которые во всей мировой тюркологической науке хорошо известны больше как булгары (Н. Баскаков), а в современной болгарской науке – как ”прабългари”.

Еще до конца ІV тыс. до н.э. прото-тюрки европеиды с монголоидной примесью из области Саяно-Алтая разделились на огуро-тюркскую - ре-языковую ветви, с одной стороны, и с другой стороны - на огузо-тюркскую, зе-языковую ветви, где находятся будущие огузы, кыпчаки, уйгуры, карлуки.

Первую ветвь, с внутренней точки зрения, можно назвать и былгарской (Bulgarian), а археологическим экспонентом былгарской ветви является Афанасьевская Культура (Golden 1980, 42-43), позднейшим приемником и продолжителем которой является Карасукская культура (Добрев; Юхас).

С течением времени былгарские племена консолидировались в Минусинской Котловине, именно которая область является и прародиной былгар (Bulgars) вообще и в частности болгар (Bolgars) - хунну/сюнну, туран, волжские, кавказские, кубанские, приднепровские, анатолийские, придунайские, македонские, трансильванские, панонские и др.

В Минусинской Котловине ближайшими соседями былгаров были прото-огузотюрки, индоиранцы, небольшая группа из которых с течение времени инкорпорировалась в былгаров, а позднее – восточные иранцы, потом усуны, монголы, тунгусо-манджуры, финно-угры, кыпчаки, кит. динлин, китайцы, тохары, кит. юечжи и др.

Индоиранцы Андроновской Культуры до конца ІІІ тыс. до н.э. приручили коня и таким образом совершили первую и важнейшую в истории человечества революцию, а болгары афанасьевцы в Минусинской Котловине были первыми, воспринявшими и позднее передавшими его и другим народам.

В своей прародине былгары были в основном номадами скотоводами, но дополнительно-подсобно занимались и землепашеством и по археологическим данным, еще в Бронзовой Эпохе к концу ІІІ и началу ІІ тыс. до н.э. они жнали бронзовыми серпами; строили и жили в постоянных деревянных домах, а во время выведения скота на яйлу пользовались и переносимыми шатрами, т.е. юртами; хоронили своих мертвых с вырисованными гипсовыми масками на лицах в гробах, болг. ковчег, раскрашенных росьписью; строили храмы и святилища со скульптурами и рисунками; долбили на каменных скалах изображения людей и животных; делали каменные фигуры с изображениями людей и животных [Артамонов 1973, 218-219; Крадин 2003, 151; Новгородова 1981, 203-231; Савинов 1981, 232-248; Юхас 1985, 26].

К середине І тыс. до н.э., на северозападе и севере Китая былгары (Bulgars) уже чувствительно дифференцировались в три сравнительно различные и самостоятельные группы племен:
-авары, кит. ухуан, позднее кажется эфталиты;
-болгары (Bоlgars), кит. Poluohan, Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian, Bulugen (проф. Chen), в том числе и, как мы думаем, племя по имени булк, кит. поуку/пугу/боху, а так-же и сабиры, кит. сянби, кутригуры и др.;
-хазары, кит. хэсе.

Не считая тюркутов, которые действительно совершили масштабный по глубине, но все таки единственно и только боевой поход до Крыма, позднеантичные и раннесредневековые болгары по существу являются первыми и единственными тюрками, выходившими на историческую сцену и которые на протяжении 10-12 веков мигрировали, распространялись, общались, заселяли и владели многими территориями и народами с Алтая до Балкан и Рейна.

В начале прошлого столетия думали, что в Поздней Античности и Раннем Средневековии, на Кавказе, в Анатолии и в Европе, не имея в виду родственных им аварских и хазарских племен, только болгарских племен насчитывало около десяти и их называли пятьнадцатью именами (Моравчик), но сейчас уже "По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты)." (проф. Егоров), при том только на Кавказе, в 6-ом веке формировались три сравнительно обособленные и самостоятельные племенные объединения – купи-болгар, кучи-болгар и чавдар-болгар (Хоренаци), к одному из которых принадлежало и племя оногуров, восточноиранское имя которых как-будто ванандур/уногондур, и из которых происходят собственно и дунайские болгары.

Еще с древних времен ближайшими неизменными соседями болгарских племен и народов были прото-иранцы, восточные прото-иранцы, асианe, кит. усуны, согды, персы, аланы и др., с которыми болгары общались и обменивались элементами материальной и духовной культуры и языка, а часть некоторых из них, например, дунайские аланы, инкорпорировались в соседних болгарских племенах, в результате чего и в целом сами болгары оказались частично иранизованными.

В своей основе и в целом болгары европеиды, при том главним и преобладающим среди них является расово-антропологический тип тураноида, в становлении которого существенную роль сыиграл андроновский антропологический тип [liptak 1983, 134] прото-индоиранцев ІІІ тыс. до н.э., западнее Минусинской Котловины, но который все таки окончательно формировался уже около начала Новой Эры в Средней Азии (Laslo, Racz 1984) скрещиванием пришедших болгарских и местных иранских типов (Добрев).

При своем движении на запад былгарские племена создали, организовали и возглавили болгарскую Восточнохунскую Империю в Центральной Азии, болгарскую Западнохунскую Империю в Европе, Кавказскую Барсилию, приазовскую Великую Болгарию, Хазарский Хаганат, Волжскую Болгарию, придунайскую империю Первого Болгарского Царства, Аварский Хаганат, Керамисийскую Болгарию в Македонии, болгарское в своей основе и начале Венгерское Королевство, а в Древнем Китае были и полностью болгарские по происхождению монархические династии, при том самостоятельные болгарские княжества или жупанства образовались по всему пути миграции былгаров на запад, например, Дуглаты в сегодняшнем Казахстане, но их было немало и в Трансильвании и Панонии.

Болгары шли во главе Великого Переселения Народов; именно они являются первопричиной воздвижения Великой Китайской Стены; гораздо позднее, вытесняя восточные и западные римляне за Балканские Горы и Средний Дунай, подготовили гибели и участвовали в свержении Римской Империи, а таким образом и в свержении рабовладельческого строя и установления феодального строя в истории всемирного человечества.

Болгары принесли европейским народам, в том числе и славянским, латную конницу с ее новой боевой тактикой, саблю, седло, стремя, штаны, подвесно-наборный пояс (Панченко 2007, 5-10), телегу, но прежде всего  культурологически исключительно значимые и показательные слова ‘книга’ и ‘буква’, которые еще около Новой Эры они заимствовали у китайцев, при том фонетические формы последнего слова хорошо наблюдаются в венгерском и чувашском языках.

В разной степени и с разным вкладом былгары, и особенно болгары, приняли участие в этногенезисе бурят, монголов, китайцев, некоторых памирских иранских народов и афганцев, уйгуров, кыргызов, казахов, в формировании которых присутствует и болгарский род Дуло - Дуглаты в Шежире, башкиров, татаров – с чувствительно высоким удельным весом, довольно хорошо прослеживаемым даже на основе диалектной лексики, тюркменов, азеров, гагаузов, турков, балкарцев, осетинов, армянов, большей части кавказских народов, приуральских финно-угорских народов, русских, украинцев, белорусов, поляков, чехов, сербов, хорватов, румын – со сравнительно высоким удельным весом, венгров - с исключительно высоким удельным весом, италианцев, немцев - по линии баварцев (проф. Фрицлер), норвежцев, шведов и даже ирландцев.

Значителен и существен болгарский вклад в русскую народность, державу и культуру: Киевская Русь возникла и образовалась на земле северных болгар, более известные как черные болгары, которых восточные славяне ассимилировали и инкорпорировали, так что во время князя Игоря болгарский по происхождению сказитель Боян уже ничем не различался от остальных русских и как будто только в тогдашнем русском языке остался ряд болгарских слов как буйтур ~ богатур, челка ~ тур. йеле, телега ~ болг. (слав.) талига, турец. талика и др. (Менгес).

Дочь болгарского царя Владимира-Расате - княгиня Ольга, по рождению Елена, была матерью св.св. Бориса и Глеба (Добрев) и она является основным организатором и руководителем массовой християнизации киевских русских дунайскими болгарами, которой начался и длившийся веками процесс передачи русским письменности и книжовности.

Болгары Восточной Европы, в том числе и волжские болгары, являются основателями ряда больших русских городов как Киев, Казань, Новгород, Владимир и особенно одного из современных мегаполисов Мира – Москвы, со своей знаменитой площадью Арбат, названная так по имени болгарского князя Арпада (Добрев).
http://bolgnames.com/text/Principles.html


Неактивен Plev_Bulg

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 31
  • Респект: 2
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #10 -: Август 13, 2008, 15:11:40 »
-болгары (Bоlgars), кит. Poluohan, Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian, Bulugen

Не намирам нищо общо между полуохан и болгар. Истинска загадка е как някой изобщо може да открие някаква прилика. Може би булуген малко се приближава, но това ми напомня на една детска игра на думи, как от муха може да се стигне до слон:
"муха-мура-фура-фара-кара-каре-кафе-кафр-каюр-каюк-крок-урюк-урок-срок-сток-стон-слон!"
Atli (щом така искаш да се наричаш вече ;)) зарежи тези китайски загадки и глобалистките измислици на Гумильов и помисли логически. Може ли да има подобно вавилонско смешение между народи и раси и в днешно време да не се открива и следа от него. В една предишна дискусия с теб ти сам беше посочил, че белият ген е рецесивен и при смесване с негроиден или монголоиден се губи почти изцяло. Даже се очаквало белите да изчезнели след сто години. Смяташ ли, че ако в нас имаше поне капка китайска или монголска кръв, това нямаше да личи дори малко днес. В крайна сметка историческият опит посочва, че много народи живеят в съседство без обезателно да се смесват един с друг. Например белите в Северна Америка случайно да са се смесили с индианците? Или пък белите в Австралия с аборигените? Ами белите в Южна Африка, които дори и днес живеят в доброволен апартейд? Глобализмът е може би на хартия отлична идея (също като любимият ти комунизъм), само че на практика нещата не стоят така. 
« Последна редакция: Август 13, 2008, 15:15:18 от Plev_Bulg »

Неактивен Atli

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 36
  • Респект: 0
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #11 -: Август 14, 2008, 11:25:31 »
Цитат
Рlev_Bulg
1. Atli (щом така искаш да се наричаш вече) зарежи тези китайски загадки
и глобалистките измислици на Гумильов...

2. Не намирам нищо общо между полуохан и болгар.

3. Смяташ ли, че ако в нас имаше поне капка китайска или монголска кръв,
това нямаше да личи дори малко днес.
1. Не допусках, че е толкова трудно да се разбере, че това не е от Гумильов, а от българския професор тюрколог Иван Добрев - http://www.bolgnames.com

2. На повечето от половината човечество им изглежда, че Слънцето се върти около Земята, но другата половина пък е убедена или знае със сигурност, че това не е така.
Все пак нека да признаем правото на един професор езиковед и то китаец по произход да установи, покаже-докаже и да знае много по-добре от нас дали едното е другото и обратно!

3. Първата голяма война между прабългари и китайци през ІІ в. пр.н.е. завършва с мирен договор, съгласно който китайците се задължават да плащат данък в натура, главно коприна, но и да изпращат периодически в прабългарския двор по една китайска принцеса за жена на хана или на някой от принцовете.
През следващите 3-4 века на различни по вид и характер контакти и взаимодействия между прабългари и китайци, и едните, и другите отвличат на собствена територия жители от отсрещната страна, в резултат на което прабългарите специално се сдобиват с немалко китайска кръв!
Ето защо няма какво толкова да се чудим на определено и безспорно китайския расово-антропологически тип на чръгобиля Мостич!
А може би вие искате да ми кажете, че един министър-председател(?!) от времето на Първото Българско Царство в никакъв случай не е българин по принцип и прабългарин в частност?
« Последна редакция: Август 14, 2008, 11:33:38 от Atli »

Неактивен T.Jonchev

  • Модератор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 542
  • Респект: 20
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #12 -: Август 14, 2008, 11:47:14 »
Хайде, сега пък Димитър Съсълов! Прибавете и Ганчо Ценов и букетът ще е пълен.

Неактивен Plev_Bulg

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 31
  • Респект: 2
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #13 -: Август 14, 2008, 12:55:40 »
Цитат

3. Първата голяма война между прабългари и китайци през ІІ в. пр.н.е. завършва с мирен договор, съгласно който китайците се задължават да плащат данък в натура, главно коприна, но и да изпращат периодически в прабългарския двор по една китайска принцеса за жена на хана или на някой от принцовете.
През следващите 3-4 века на различни по вид и характер контакти и взаимодействия между прабългари и китайци, и едните, и другите отвличат на собствена територия жители от отсрещната страна, в резултат на което прабългарите специално се сдобиват с немалко китайска кръв!
Ето защо няма какво толкова да се чудим на определено и безспорно китайския расово-антропологически тип на чръгобиля Мостич!
А може би вие искате да ми кажете, че един министър-председател(?!) от времето на Първото Българско Царство в никакъв случай не е българин по принцип и прабългарин в частност?

Искам исторически източници, по възможност в оригинален вид, в подкрепа на твоето твърдение.
« Последна редакция: Август 14, 2008, 13:01:18 от Plev_Bulg »

Неактивен Torin

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 167
  • Респект: 16
Re: за произхода на името българи...
« Отговор #14 -: Август 14, 2008, 22:02:16 »
Мдааа, Ге- СЕРЧО се е завърнал, убеден съм.

БГ История

Re: за произхода на името българи...
« Отговор #14 -: Август 14, 2008, 22:02:16 »