Автор Тема: Пеньо Пенев и личния му мародер Джагаров  (Прочетена 29484 пъти)

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Пеньо Пенев и личния му мародер Джагаров.Някой знае ли неиздавани стихотворения на Пеньо Пенев.Търся един апокриф...

БГ История


Неактивен vvarava

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 171
  • Респект: -12
Re: Пеньо Пенев и личния му мародер Джагаров
« Отговор #1 -: Юли 28, 2008, 11:35:05 »
                                    Уважаеми Векиле,
     Вероятно търсии апокрифната  Поема за Кънчо П...........деров.Нямам я,но ако проявиш желаниеу,мога да ти приведа стихове от нея. А иначе Пеньо Пенев си остава за мене не толкова като поет на героиката на социалистическото строителство,нито пък на трагедичната борба между вярата и съмнението,колкото със задушевните си стихове

                              Ще догоряват залези и хора,
                              и спомени,и чувства,и мечти,
                              ще отцъфтят салкъмите на двора,
                              вечерник в клоните ще зашуми.

Неактивен vvarava

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 171
  • Респект: -12
Re: Пеньо Пенев и личния му мародер Джагаров
« Отговор #2 -: Юли 28, 2008, 19:24:51 »
                               Драги Векиле,
    Вероятно имаш предвид мнаго популярния по мое време (края на 60-те и нача лото на  70-ти години на миналия век) поема за Кънчо П............делов. И аз съм  рецитирал стихове от тази поема.Вече  съм ги забравил,но си спомням само  на  чалото
                         Със морала да започнем,братя.." 

както и финала от няколко куплета


                        И тъй    завършвма таз поема
                        с(ъс) кръв и сперма напоена!
       
     А ето го и патриятичният финалл от епохата на Студената война

                       И ако някой дръзнеда запали
                       война под родното небе,
                       един балкански х.........му стига,
                       та майката му ще е..........

    Разбира се поетическата чувствителност на поета вопие срещу безчувстве  ността на  еснаяфа (тотално сриван от комунистическата естетика(с младеж  кия си порив показваше героиката на социалистичесдкот строителство  206
Корпус206

                      Ние вярвахме,ние мечтахме,
                      всяка тухла редяхме з любов.
                      Погледнете - докрай издържахме,
                      корпус 206 е готов!

За мен Пеньо Пенев не дори в капиталното си произведение "дни на проверка"  в която даава израз на трагичната борба между съмнението и вярата,а в тези
изпълнени с много задушевнос стихове

                    Ще догоряват залези и хора,
                    и спомени,и чувства,и мечти,
                    ще отцъфтят салкъмите на двора,
                    вечерник в клоните ще зашуми.

      Питам се само къде е оня негов приятел от Димитровград - Димитър Ива   нов,който публикуваше спомени за него.Настръхвам при мисълта дали това не е бъдещият началник на Шести отдел на зловещата Държавна сигурност и при това предположение още повече настръхвам кой и как е предизвикал

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Пеньо Пенев и личния му мародер Джагаров
« Отговор #3 -: Септември 05, 2008, 13:14:40 »
Привет и от мен. Да, имам горе-долу подробна книга за неиздавани негови стихове и дори се готвя да напиша една статийка за един малко известен детайл от живота му, свързан с историята.

Кой стих ти трябва или какво се пише по-специално в стихотворението за да проверя?
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: Пеньо Пенев и личния му мародер Джагаров
« Отговор #4 -: Септември 08, 2008, 22:00:53 »
Героя влиза в кръчмата и се надсмива над всички до един присъстващи, тоест целия спектър на обществото и си спомням откаченото и "и пия, и любя по добре от вас" след градация на презрението.В Ямбол и Димитровград го боготворяха състудентите ми 80 те години.Пък аз като не мога да помня стихове....Джагаров му е взел тетрадките след самоубийството, така че може и да е на Джагъров библиографски.
« Последна редакция: Септември 08, 2008, 22:07:57 от vekil »

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Re: Пеньо Пенев и личния му мародер Джагаров
« Отговор #5 -: Септември 11, 2008, 15:27:24 »
Щастливец си ти, Векиле ;)))
Намерих твоето апокрифче след ровене в 578 страници издадени и неиздадени стихове от и за Пеньо Пенев.
Конкретно за стихчето:

Стихотворението се казва „Признание” и е на Георги Джагаров. Посветено е „На П.” и има своя предистория. След поредното си завръщане в София, през 1957-1958 г., Пеньо попада в компании на млади поети-бохеми, на които много им харесва кръстосването по кръчми и заведения. Компаниите се отличават с несериозно отношение към поезията и ангажиментите около нея: не отиват на командировки, изпиват получените пари. Част от подвизите на тези компании са: в Разлог вместо в залата, където я чака публиката компанията е на мач, в Бургас публиката напуска демонстративно салона и се получава писмо, че не ги искат вече, В кино „Влайкова” /София/ и в Шумен си позволяват да пушат на сцената. Оплаквания валят и от Тополовград, Благоевград и други краища на страната. Валят истории за изпълнения в хотели, влакове, кръчми, сладкарници, с жени, дори и за саморазправа с милиционери. Предполага се, че участието на Пеньо в изпълненията е малко, но за зложелателите именно той е вдъхновителят. Така Пеньо се мята между непризнаването си и търсене на опора в такива компании и желанието си да стане съвсем друг човек. За съжаление леката форма на шизофрения надделява и той не може да се откъсне от кръчмите. Нуждата от алкохол става трудно удържима, което налага и последвалото му лечение в психодипсансер.
За онези, които го познават, вкл. и Джагаров присъствието на Пеньо в тези компании е логично, но нездраво, за разлика от страничните наблюдатели, които въобще не го приемат. Джагаров и другите съзнават трудното положение на Пенев , което той сам прямо описва по-късно в едно писмо до Караславов /юни 1958 г./: „През моите ръце са минали немалко пари, но пустото пиене успяваше всичко да глътне. Истина е, че хора, получили по-малко от мен, бяха по-добре нахранени, по-добре облечени от мен и семейството ми. И на мога да се сърдя на никого за това, защото сам съм си виновен.” Очевидно това е подтикнало Джагаров да напише и стихотворението си, което от приятелство и уважение не е посветил директно на Пеньо, а на П. Въпреки личните ми непредпочитания към Джагаров, в случая следва да се застъпя за него, тъй като по отношение на Пеньо Пенев той няма някакви грехове. В книгата на Любен Георгиев има всякакви чернови, дори и хапливи стихотворения срещу партийни дейци и някои закачки със строя. Освен това Георгиев е бил близък с Пенев и знае за много от нещата, така че лесно би констатирал липси. Като последно стихотворението е близко до духа на Пеньо – има някои белези на „Дни на проверка” примерно, но като изказ и като конструиране на стиха, въобще като звучене не прилича на Пеньовите. А ето го и него:

ПРИЗНАНИЕ

„На П.”

Аз бях добър, аз бях невинен,
но хвана ме и мене бяс:
щом няма как да ви надрасна,
поне да дораста до вас.
Оставих простите си дрехи,
сърцето, острия си ум,
облякох нов костюм и тръгнах
по вашия известен друм.
И неусетно над живота
изгасна слънчевия ден;
дойде нощта със свойте буйства,
със викове и мрак студен.
По масите звънтяха чаши,
от дъното ревеше джаз
и със селяшка доверчивост
на всичко се отдавах аз.
Но и пиян, но и отчаян   
пак никога не изтървах
ни вашите фалшиви думи,
ни вашия неискрен смях.
Творци на вицове и сплетни,
шумяхте вие до зори,
присмивахте се над Вапцаров
и с Ботев спорехте дори.
Един за друг крещяхте „браво”.
Лютеше от тютюнев дим.
Вбесявах ви, но ме търпяхте,
защото бях необходим.
Ръцете ми лежаха тежки
като прекършени крила,
но аз с очите си ви плашех,
смразявах ви с усмивка зла.
И ваште благоверни дами
към мене гледаха със страст,
че любех аз от вас по-силно
и пиех по-добре от вас.
Когато тръгвах да си ходя
от тези сцени отегчен,
над масите превити, вие
със завист гледахте след мен.
Защо? Щастливец ли изглеждах?
Къде излизах от нощта
със този възел на челото
и с гневно сключени уста ?
Кой би могъл да си помисли,
че като никога преди
една усойна тежка мъка
ще легне в моите гърди;
че аз до сутринта ще скитам
из градските градини сам
и под дърветата ще плача
от огорчение и срам;
че като птица ще се моля
на изгрева червен и тих:
дано ме върне при земята,
при хората, при моя стих !


Надявам се да съм те върнал назад във времето с усмивка ;)

А иначе пускам в отговора и няколко дреболийки на самия Пеньо, някои от които съвсем непознати стихове или просто написани в личния му тефтер записки:

Раждайте, майки! –
за да има шии
за хомота на живота!

* * * * *

Поевтиняха платове,
                             и хляб, и месо,
когато станах аз баща –
и все пак –
                с една заплата
бархет за пеленки
                          взехме,
но за количка –
                       не успяхме...

* * * * *

Има истини, които горчат
и е страшно,
така ми е страшно
да си ги спомням.
Болно е, болно,
             че такъв е светът,
че такъв е днес
             нашият път!
Но тая мисъл е
             тъй упорита
и крещи тя, че
             няма вода
                            ненапита!
Дори и най-малък поток,
прикътан в усое
                       под връх висок,
е сбирал жадни
край своите
             брегове –
ако не хора –
то птици
             и зверове!
Страшно е хора!
Не ми се сърдете!
Че е така –
              сами го знайте!
Казах вашата истина;
         не ме съдете!
Знам – страшно е
         и да признайте!
Покой? Красота
         в обич и дружба?
- Не! Това е измама?
Жена без минало
         е нямало
                       и няма!
Така е с мен!
         Не е измама! –
Това е в моя век
         човешката,
         страшната
                        драма!
Зная, че с мен
         съгласни сте всички,
но сигурно някой
         ще сочи
         и ще ме обвини:
- Как няма? –
         Ето вода
                      ненапита! -
Поглеждам:
                деца
                        в детски
                                     колички! –
- Да! Вярно и страшно,
         защото те още
не са жени!

* * * * *

Едно стихотворение
да прочета ли,
два лозунга ли
да му кажа? –
То не разбира това,
то иска пеленки.
Пеленки и количка
то иска
           безмълвно,
                           но упорито...
И ето –
пригодихме
           с такава цел
старото
           дървено корито.

* * * * *

Сгрешавам понякога!
          Ех, младост!
Защо в тия грешки
          да ровим!
Колко малко е
         нашата радост,
а ние, безумни
                     я тровим!

* * * * *

Сякаш времето тука е спряло.
Как е тихo и болно... нали?
А сърцето, по теб заридало,
ме боли... ме боли... ме боли...

Виж, увяхват над нас небесата,
вече есен тревожно тръби;
гневен вятър ще счупи стъклата
може би... може би... може би...

Ще замрежат дъждовни завеси
и прозорци и дни... със тъга.
Аз те чакам... а нощ се надвеси –
докога... докога... докога?...

В мойто младо сърце още грее,
стара рана все още кърви...
Ах, недей ме разпитва за нея –
забрави... забрави... забрави!...

Всеки огън докрай догорява
светлосребърна е пепелта.
Хлад в алеите тъмни повява –
самота... самота... самота...

Колко болка в сърцето ми има
и пронизва го тя като с нож...
Искам сън и отмора, любима –
лека нощ... лека нощ... лека нощ!...

* * * * *

И за край нещо чудесно и много, много познато:

Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами!
Не искам да пилея гордия талант
в дребнавости и лични, празни драми! -
 
Когато цялата планета ври в борби
и взрив тежи на дните в небосводите,
когато следната година може би
война ще връхлети върху народите!
 
На колебливостта отхвърлям гневно бремето
в излишна нежност и сантиментални думи!
Аз искам в крак да бъда
               с марша смел на времето
и да воюват
              стиховете ми - куршуми!
 
За теб е труден моят път сред грохота,
разбил съня на празна суета.
Довиждане! Мен чака ме епохата,
Сина си слънчев чака вечността.


С дружески поздрав
         с тези стихове чудесни
на поетите ни стари,
                             но известни

от админа-боен:
                       стар
                               другар
                                           Комар

:)
« Последна редакция: Септември 11, 2008, 16:01:30 от Komap »
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

БГ История

Re: Пеньо Пенев и личния му мародер Джагаров
« Отговор #5 -: Септември 11, 2008, 15:27:24 »