Автор Тема: Двете национални катастрофи на България!  (Прочетена 12923 пъти)

Неактивен alvas

  • Новодошъл
  • Публикации: 1
  • Респект: -1
Здравейте :)
Отново опирам до вашата помощ,
този път дискусията ми е на тема: Възможно ли е било двете национални катастрофи на България да бъдат избегнати?
Трябва да докажа, че не е било възможно.
Надявам се, че ще ми помогнете с нещичко :oops:
[/b]

БГ История


Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #1 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Привет, Алвас!
За жалост, няма как да ти помогна в това ти начинание, защото управлението на съдбините на една държава е дейност, която почти винаги зависи от отговорни фактори - т.е. от хора. И в случая е така: не е имало земетресения, вулкани и др., които да ни накарат да се присъединим към тази или онази коалиция или да обявим война на този или онзи.
Но нека опитаме накратко да разиграем хипотезите:
Завършва Балканската война и ние оставаме с доста по-малко от това, което сме си поставяли за цел. И все пак това не е нищо, както се опитват да ни убедят някои! Имаме си всичко до линията Мидия-Енос: Лозенград, Люлебургас, Одрин и самата Мидия, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Драма, заедно с това Струмица, Смолян, Кърджали, Благоевград и, което е много важно, с изключение на Силистра не сме загубили досегашна българска земя. Значи от плана максимум ни липсват: Скопие, Охрид, Битоля, Прилеп, Солун, Костур... Днешните отворени архиви свидетелстват, че сърби и гърци са били склонно да ни дадат и Щип, но ние, естествено, нямаме вариант да знаем това.
Така. Като споменавам плана максимум се сещам, че ние сами сме си поставили плана максимум под въпрос с некадърните предвоенни договори, които сме сключили. Имам предвид подялбата на Македония на спорна и безспорна зона, с което сме си отрязали до минимум правата върху земите от Крива паланка до Охрид и с факта, че в договора с Гърция Фердинанд основно и кабинетът "Гешов" в по-малка степен не са си договорили граница. Така гърците претендират, че на България принадлежат земите само до Кукуп, което не е толкова лошо. До Солун са по-малко от 50 км.
Алтернативен вариант за оправяне на собствените ни грешки (или глупост) е имало, но не се споменава често. Земите от безспорната зона остават безспорно за нас, а спорната зона подлежи на арбитраж пред руския император. Да, в този момент той залага много на Сърбия и държи да има стабилен балкански съюз с оглед бъдещата война. Но арбитраж, според мен, а и според малко тромавият премир Данев е следвало да има. Нашият екип тръгва за Петроград, но е забавен по нареждане на Фердинанд при Горна Оряховица. Върху алтернативата разсъждава в своята книга за войните и Божидар Динитров. В случая съм горе-долу съгласен с неговите предположения. Той казва, че императорът вероятно ще поели спорната зона на две, в което аз се съмнявам. Дори да беше дал цялата спорна зона на Сърбия при нас оставаха Охрид, Битоля, Прилеп и Щип. За Сърбите оставаха Скопие, Тетови и Куманово - т.е. малко български райони и райони, в които албанското малцинство е силно или се засилва все повече. Границата ни с Гърция щеше да мине около град Кукуш, т.е. Сяр остава за нас и имаме сравнително широк излаз на Бяло море.
Но не. Фердинанд очевидно като всеки посредствен владетел не преценява идващите отвън сигнали и предпочита да слуша тези отвътре. А те са - плач от македонските бежанци, оплаквания от македония и ропот от офицерството и ВМОРО (вчастност македонската му част) Защо му е на Фердинанд да се вгледа в това, че България е и Тракия и Мизия? Защо му е да се вгледа в Силистра и да чуе какво се говори в Букурещ. А там открито заявяват, че не са доволни от Силистра и искат цяла Добруджа. В Петербург пък казват, че ако България нападне някоя от съюзничките си, договорът за военната взаимопомощ от 1902 г. срещу Румъния няма да ги обвързва. В Западна Европа заявавят, че който стреля пръв ще понесе цялата отговорност. При такива сигнали само луд би дал първи залп. Но Фердинанд го дава...

Що се касае до участието ни в ПСВ то е пряк резултат от политическото късогледство на реваншисткият ни монарх и сляпата обич на правителството на немския възпитаник Радославов към Германия и А-У. Ако картите през лятото на 1913 г. бяха правилно изиграни спокойно можеше да си поискаме срещу участието в ПСВ цяла Македония и Силистра, защото другаде нямаше къде да ни обезщетят през 1915 г. Но ние не умеем да чакаме.
Дори още едино предположение: ако Дьоклозиеровата афера беше успяла, може би, щяхме по принуда да се присъединим към Антантата.

Другата алтернатива, Алвас е това, което реално се е случило...
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен ALD

  • Знаещ
  • *****
  • Публикации: 139
  • Респект: 0
    • http://ald-bg.narod.ru/index.html
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #2 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Ами първо за І СВ, че е по-лесно. :wink:
При неутралитет Румъния е предлагала да ни върне Добруджа. Двата блока са били доста сдържани в обещанията си към България що се отнася до териториите. Ако беше прието това нищо те губехме и получавахме Добруджа. Наред с това икономиката и армията щяха да са сравнително малко засегнати от войната. А след края на една опустошителна война една непокътната армия си е сериозен аргумент да се поиска още някаква компенсация - както направила Румъния в края на Балк. война или Сърбия при Съединението.

За Бълк. война е по-сложно. В крайна сметка България излиза от Бал. войни въпреки неуспеха с уголемена таритория. А то не е тъй просто да расте една държава. Може би щеше да е добре, ако беше прието първото предложение на Турция за мир. А освен това да се прояви полит. гъвкавост - по възможност съюз с Турция срещу Сърбия, Гърция и Румъния - връщаме това, което и без друго сме върнали на Турция, Турция получава и дело на Сърбия и Гърция, а нашия си остава за нас. Под въпрос е доколко турция би се съгласила да гони дивото, когато държи питомното, т.е. България да е нападната от всички страни. :roll:

Неактивен обикновен лаик

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 40
  • Респект: 0
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #3 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
По отношение на Балканската, Междусъюзническата и І СВ съм съгласен с Komap и ALD. Никакви обективни процеси не предопределят съдбата на страната, а случилото се е резултат най-вече от субективни решения, голяма част от които спокойно могат да се определят като идиотски. Да се докаже, че не е било възможно България да избере други, по-печеливши решения е непосилна задача.

Обаче ВСВ е друга бира. Там изборът е крайно стеснен и е било много трудно да се намерят верни ходове. Общо взето, това, което Борис ІІІ прави, е близо до оптималното, предвид ситуацията. Да се пази докрай пълен неутралитет едва ли е било възможно. Такъв опит с неприятно висока степен на вероятност би довел до това немската армия да ни прегази набързо. С всички последици, близки до тези които виждаме в Югославия, Гърция, Русия. Същото, но вече не като вероятност, а съвсем сигурно, би се случило, ако се присъединим към Съюзниците. Пред Борис е бил примера на Чехия и Полша, които залагат на приятелството на Франция и Англия. Те не успяват да им помогнат, а в случая с Чехия направо я предават по най-срамен начин. Да заложиш на почтеността на Сталин пък би било просто глупост. Това, което се случва с прибалтийските държави и Молдова е повече от достатъчно да си направи човек изводите и Борис несъмнено ги е направил. Да се създаде вярна преценка за изхода на войната през 1939-42 година е било изключително трудно нещо, но по-важното е, че дори да е бил убеден в неминуемото поражение на Германия, избор Борис на практика не е имал. Поне така ми се струва. Май единственото възможно нещо е било това, което е опитал - след като изчерпва възможностите за протакане, възможно най-хлабаво обвързване с Германия, навярно с разчет да успее да се отдръпне навреме. Не знам дали, ако бе доживял края на войната, би успял да направи толкова сложна маневра. Едва ли...бъдещето на България е предрешено от други, външни сили и Сталин в никакъв случай не би я изпуснал от ноктите си. Още повече, че Чърчил, който се бори като лъв за Гърция, няма нито сили, нито желание да направи нещо повече за този "грешен народ", както в пристъп на гняв ни нарича. А болният, умиращ Рузвелт по принцип отдавна не е в час.

Anonymous

  • Гост
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #4 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Многократно се отбелязва, че в историята няма "ако" или по-точно "какво би станало ако...", но темата е твърде интересна за разсъждение, затова си позволявам да взема отношение, тъй като и аз съм си задавал подобни въпроси (въпреки че конкретиката вече ми избледнява в спомените от различни исторически източници и литература).
За ВСВ ми е трудно да говоря, но проблемите са заложени още в първите две нац. катастрофи, та дори и много преди това...
Не съм съгласен за тези катастрофи да се обвиняват изцяло държавниците ни от началото на 20.век и политическото им късогледство! Че Фердинанд не е на висотата, която изискват предизвикателствата на времето, е ясно. Особено що се отнася до преговорите преди балканските войни и до безумието за започване на междусъюзническата война (и не само той, вкл. за заповедта за нападение над съюзниците). Но разглеждайки положението на България в навечерието на Първата световна война и в първите месеци от началото й, можем да се запитаме за алтернативите пред страната ни. Аз ги свеждам до три възможности:
1. Неутралитет - Дали обаче е реално възможен? И като се имат предвид принципите, с които победителите работят на Парижката мирна конференция, дали щеше някой да обърне особено внимание на етническата карта на полуострова, за да даде на България поне част от изконните български територии, отнемайки ги от съюзниците си - победители Румъния, Сърбия и Гърция? Едва ли.... В най-добрия случай щеше да ни се даде Западна Тракия (от Турция), може би и някакви мрижави парченца земя, взети от съюзниците на Великите сили (доста съмнително!?)... С което проблема за Македония, Беломорска Тракия, Западните покрайнини и Добруджа нямаше да се реши по никакъв начин, даже щеше да се задълбочат процесите на обезбългаряване. (Това, което беше написано някъде по-горе, че една непокътната армия би била добър аргумент в наша полза, не може да се сподели, според мен!).
2. Съюз с Антантата - Звучи добре, но какво ни предлагат тези сили реално и сигурно преди да поемем окончателно към Тройния съюз? Почти нищо конкретно с изключение на някакави територии от Осм. империя в Тракия. И е естествено - в края на краищата техни твърди съюзници (вземащи участие на тяхна страна от самото начало на войната) са Гърция и Сърбия (а точно с тези държави са проблемите с Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини!!!), впоследствие - и Румъния (при цялата й първоначална колебливост). Впрочем повече подробности за конкретните предложения от страна на Англия, Франция и Русия, могат да се видят в спомените на В.Радославов за Първата световна война - те трябва да се четат и с известни резерви, защото са писани след катастрофалния мирен договор и на места звучат като оправдателна реч от бившия министър-председател, но в това отношение са доста подробни и съдържат ценна информация, вкл. за държавния заем, който френските банки предлагат доста уклончиво и в неголям размер докато Дисконто гезелшафт дава при доста добри условия (а не забравяйте, че страната ни има нужда и от пари - водила е войни преди това!). Как тогава да се приемат спокойно и безрезервно от нас такива предложения? И какъв би бил общ. отзвук - вероятно като за ново предателство спрямо братята от Македония, нали? Затова остава
3. Съюз с Германия и Австро-Унгария - те поне гарантират нещо по-сигурно за нас? Но за резултата от това всичко е добре известно....
Не че съм привърженик на теорията за провидението, но трагедията на България е заложена много преди второто десетилетие на 20.век, дори - много преди Берлинския конгрес (по него време вече имаме независими Сърбия, Гърция, Румъния, със свои лобита и с възможност за своя национална политика, а ние.............................). Това май най-добре го е осъзнал Ст.Стамболов, прокарващ и идеята за сближение с Османската империя и за духовното възраждане в поробените територии, но ..... неговите наследници не са на това ниво!!!

Неактивен ALD

  • Знаещ
  • *****
  • Публикации: 139
  • Респект: 0
    • http://ald-bg.narod.ru/index.html
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #5 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Не знам защо ВСВ се разглежда като национална катастрофа, при положение, че не е такава. Като изключим обичайните за всяка война щети и жертви, България не губи територии като последица от войната. Даже малко преди войната си получаваме Добруджа и си я запазваме след нея.

А с това не съм съгласен:
Цитат
до безумието за започване на междусъюзническата война (и не само той, вкл. за заповедта за нападение над съюзниците).
Колкото и други грешки да има във връзка с БВ, това не и от тях. Нямало е никакви гаранции, че България няма да бъде нападната от всички страни, но вече организирано и координирано и организирано от Сърбия Гърция, Турция и Румъния. Първия удар позволява сръбската и гръцката армия да се окажат в доста затруднено положение, Турция без особени успехи и единствено настъплението на Румъния към София решава войната.  Благодарение обаче на неуспехите по др. фронтове, условията на капитулацията са доста смегчени, иначе е можело да се вземе и повечко.

Неактивен обикновен лаик

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 40
  • Респект: 0
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #6 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Взе да става много хубава дискусия! :D

Забележката на ALD за ВСВ е адресирана очевидно главно към мен, затова дължа едно обяснение. Периодът на ВСВ не е включен в първоначалния въпрос; дадох го като контраст, като пример за обективна невъзможност за политическа маневра, за разлика от времето преди Балканската до ПСВ. Иначе си е катастрофа, как да не е... Присъединяването към Оста хвърля България за 45 години в комунистическия Лагер. И това ако не е катастрофа...

За Междусъюзническата. Главната задача на България в онзи момент е била да я избегне, а не да я предизвиква. Още преди края на Балканската война на Фердинанд достатъчно компетентно и ясно е обяснено, че военните аргументи на страната практически са изчерпани. Войските са все по-недоосигурени във всяко едно отношение - вещево, продоволствено, липсват коне и най-вече оръжие и муниции. България няма оръжейно производство, всеки патрон се внася. "Изпреварващата" атака срещу съюзниците при това положение е между най-лошите възможни решения на създалата се ситуация. Не знам защо се опитваш да го защитиш, това решение е незащитимо.

Неактивен ALD

  • Знаещ
  • *****
  • Публикации: 139
  • Респект: 0
    • http://ald-bg.narod.ru/index.html
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #7 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Ами все пак остава факта, че България не напада Румъния, което съсвсем не попречило Румъния да нападне България. Какво е гаранцията, че нямало да го направят всички едновременно, дори България да мирува? Сърбия при Съединението също напада България, въпреки разпорежданията на Батемберг да не се подават на никакви провокации. Ами войниците по границата не се подали и Сърбия пак ни нападнала. Алтернативата, че ако България не нападнала първа, нямало да бъде нападната ми се вижда твърде илюзорна.
(а сърбите навлизат в бълг. земи и по време на руско-тур. освободителна война, но под руски натиск се изтеглят).

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #8 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Моята отметка е към неизвестния гост, писал по-горе. Да, възможностите са 3 и те са такива, но при влизане на България във войната Гърция и Румъния не са участници в нея. Нещо повече: официален Берлин се надява, че Атина и в много по-малка степен Букурещ ще преминат на страната на Тройния съюз, защото монарсите им са с немска кръв. Така че към този момент пред България не седи дилемата "Солун, Скопие и Силистра или Одрин", а само "Скопие или Одрин". Малко егоистично е от страна на Фердинанд и отговорните фактори да гледат само към Македония, а да забравят за загиналите при Одрин, Люлебургас, Лозенград и Чаталджа, хилядите окаяни бежанци, плъпнали из Бургаско и Тракия и не на последно място кой ни е вековният поробител.
Така че, според мен, по-добър изход от "обратно към Цариград" за завършване на започнатото дело няма. А сърбите, които постепенно се гънат под напора на А-У можем да пробваме да изнудваме от позицията ни на тил.

Но, както вече казах, мнението си е само мое...:)
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен обикновен лаик

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 40
  • Респект: 0
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #9 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Цитат на: "ALD"
Какво е гаранцията, че нямало да го направят всички едновременно, дори България да мирува?


"Гаранция - Франция"-както са казвали едно време - "Америка плаща" :) Такава гаранция, разбира се, не е имало. Което не отменя необходимостта усилията да бъдат насочени най-напред и най-вече към дипломатическо урегулиране на въпроса.  Понеже "гневът без силата е безполезен", както беше казал един римски историк /Тит Ливий?/. Още повече, ако си обграден от всички страни. Ти наричаш дипломатическата алтернатива "илюзорна". Няма как да разберем дали наистина е била такава. Обаче "неилюзорното" решение с един замах да превърнеш арогатните си съюзници в невинни жертви в очите на общественото мнение, зорлем да изкушиш Румъния да те атакува в гръб и накрая да се озовеш в ролята на унизена и победена държава, за която всички в един глас казват: "Така и се пада" - това всичкото на тебе ти се вижда по добро. Непонятно, поне за мен.

Неактивен ALD

  • Знаещ
  • *****
  • Публикации: 139
  • Респект: 0
    • http://ald-bg.narod.ru/index.html
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #10 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Общественото мнение би имало някакво значение ако зад България стоеше някой, както Австро-Унгария зад крал Милан. Макар че и в този случай няма голямо значение кой е нападнал първи. Което пък ще рече, че преди войната България е трябвало да си намери някой могъщ покровител при това не така неблагонадежден като Русия след Александър ІІ.

Неактивен обикновен лаик

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 40
  • Респект: 0
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #11 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Цитат на: "ALD"
Общественото мнение би имало някакво значение ако зад България стоеше някой, както Австро-Унгария зад крал Милан. Макар че и в този случай няма голямо значение кой е нападнал първи. Което пък ще рече, че преди войната България е трябвало да си намери някой могъщ покровител при това не така неблагонадежден като Русия след Александър ІІ.


Несвършеното преди Балканската война е доста - по това спор няма. Но ти напразно принизяваш значението на мястото, което една страна заема в очите на международната общност и на общественото мнение във водещите европейски страни. Аз пък, напротив, си мисля, че то е твърде важно. Неимоверният ущърб, който нанася Междусъюзническата война на България не се измерва само със загубени територии и смазано национално самочувствие. В него трябва да се калкулира, и то не на последно място, а на едно от първите, изключително лошия образ, който тя създава на страната ни пред света. Подобно на приказката за мечката и лошата дума, раните от военните поражения заздравяват, но излезе ли ти кофти име, това е за дълго. Най-непростимия грях на Фердинад е, че лепва на страната петно, което оттогава я следва дори до наши дни. От репутацията - колкото и крехка да е тя - на малък, но талантлив и храбър народ, имал лошия късмет да бъде откъснат не по своя воля за столетия от цивилизования свят, от икономическо чудо и прусаци на Балканите, не остава нищо. Не остава нищо и от съчувствието и симпатията, която национално-освободителните ни борби, смелото отстояване на Съединението срещу вероломните сърби,  храбростта с която се бием срещу бившите ни поробители в Балканската война са пробудили в западния свят. Всичко това в миг е унищожено. Гузно замлъкват, побързват да се отдръпнат и немногото защитници на българската кауза сред обществениците, интелигенцията и политиците в Европа. Ние, които в действителност сме изиграни от съюзниците си, се оказваме в очите на света вероломния и алчен агресор, а те се представят пред него целите в бяло плюс Румъния в ролята на справедливото възмездие. Това е фаталното, ALD. По-фатално от териториите. Попадаме в ролята на лошите. За страната или спира да се говори, или се говори зле - положение, което малко се е променило и до днес. Не че единствено Фердинанд е причината - но от него тръгва.  Думата българин се превръща в ругателна, на нас се гледа с презрение, с нас престават много-много да се церемонят - виждаме го навсякъде в по-нататъшната ни история. Друг е въпроса, че не съумяваме с по-нататъшното си поведение да сторим почти нищо, с което да поправим това впечатление. То страшно ни пречи - и в политическо, и в икономическо отношение. То просто ни белязва. Казват, че лошите очи урочасвали. А нас десетилетия наред ни гледат с лоши очи. Започвайки от оня 16 юни 1913 г.

Неактивен metonaidenov

  • Знаещ
  • *****
  • Публикации: 134
  • Респект: 10
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #12 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Ако позволите и аз ще се включа в интересната дискусия  :wink: . Дори малко несериозно да звучи, нерядко съм се изкушавал да си представям историята, ако...еди-какво си би се случило  :roll:.
Напълно споделям мнението на Лаик относно последствията, които търпим до ден-днешен след "оня 16 юни 1913 г.". Ако не се лъжа, преди доста време анкетата на сайта беше за най-важното според нас събитие в новата БГ история и аз гласувах именно за Балканските войни,а коментара ми бе долу-горе в същия тон.
А сега по конкретното питане на Алвас...Струва ми се, че малко се отклонихте от него и не давате доводи (колкото и малко да са те) в полза на неговата позиция  :wink: . Но все пак има аргументи - най-вече в геополитическото разположение на България. Според мен в балканските измерения то може да се съотнесе така, както геополитическото разположение на Германия в Европа. И в двата случая става въпрос за големи нации (може би най-големите съответно на Балканите и в Централна Европа), които именно поради факта, че населяват обширните територии, успяват да създадат свои държави по-късно от съседите си. По този начин практически още със създаването си те се превръщат в бариера за териториалните експанзии на съответните съседни страни, т.е. във врагове. И България, и Германия обаче от своя страна пък бързо наваксват и дори изпреварват в развитието си другите. Донякъде точно късното формиране и на двете самостоятелни държави им спестява мъчния път на изграждане на модерни институции, като те черпят от опита и грешките на други (показателен е примерът с нашата Търновска конституция). Вече не само, че представляват пречка за експанзирането на държавите по тяхната периферия, а и те самите започват да предявяват свои претенции към тях. И ето ти сблъсък, който почти неизбежно ще доведе ако не до катастрофа, то поне до незадоволени апетити и реваншизъм. Очевидно е, че това важи и за България, и за Германия. Но в по-обхватен ракурс. От тук нататък започва да играе субективният фактор. Защото за жалост скоро няма да чуем определение за нас от рода на "Германия на Балканите". Причината е именно, както споменах, в грешките на субективния фактор от онова лято на '13г.
=Животът, що е то? - епидемия, предавана по полов път==

предишния гост

  • Гост
Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #13 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
obiknoven_laik написа:
"Междусъюзническата война на България не се измерва само със загубени територии и смазано национално самочувствие. В него трябва да се калкулира, и то не на последно място, а на едно от първите, изключително лошия образ, който тя създава на страната ни пред света. Подобно на приказката за мечката и лошата дума, раните от военните поражения заздравяват, но излезе ли ти кофти име, това е за дълго."

Съвсем вярно!
Трагедията на българския народ се състои във факта, че при Освобождението България се оказва с две държави (макар и не независими, Изт. Румелия дори е авт. област), а много голяма част от територията ни остава извън тези граници, представлявайки апетитна хапка и център на стратегически интереси за всеки един от съседите ни - Сърбия, Гърция, Румъния и Осм. империя (Турция). Защо се стига до това положение е една много голяма тема, чийто корени са в далечното минало, дори преди Възраждането, но за това си има и обективни причини (ако щете - и геогр. ни положение, в непосредствена близост до столицата на империята, също е от значение).  При това положение е нормално и естествено рано или късно съседите ни да осъзнаят общите си интереси и въз основа на това да се обединят срещу България (във военни, политически и пр. съюзи, тайно или явно). Следователно грешките на нашите управници не идват в момента на избухване на военните конфликти през второто десетилетие на миналия век (когато те вече са и с много ограничени възможности за избор и маневриране между великите сили, въпреки че все пак имат такива!), а са заложени много преди това, дори още преди започване на тайните преговори със "съюзниците". В такава ситуация само изключително далновидни политици и дипломати са способни да се справят с положението и да поведат страната към реализиране на нац. ни идеал, но в следоосвобожденската ни история те не са на ниво. Споменах, че Стамболов предприема действия за сближване с Турция, активно подкрепя дейността на Българската екзархия в поробените земи и може би той най-ясно е осъзнал пълната безперспективност и опасността от заиграване със "съюзниците", както и огромната роля на просвещението и духовното възраждане сред българите извън границите на Родината. Дали около 20 години след смъртта му точно това би била най-правилната политика, е друг въпрос... (Странно е как един от тези, които в годините непосредствено след Освобождението минават за твърди либерали и имат достойно минало на активни революционери, в даден момент поема по доста  по-консервативен път за постигане на обединението на българите, но точно в това е далновидността на големия държавник и отговорността му пред историята!).
Така че аз смятам, че при цялата вина, която българските политици от началото на 20.век безспорно носят (особено Фердинанд и В.Радославов), все пак следва да се отчитат и другите фактори (обективни и субективни), които предшестват този период и допринасят съществено за въвличането на страната ни във войните респ. за двете нац. катастрофи. А най-лошото е, че по това време България се управлява почти еднолично от Княза/ Царя, който в своята външнополитеческа дейност не е на необходимата висота. Не се намира и друг влиятелен политик, който да приеме по най-добрия начин предизивикателствата на времето...
Ето защо винаги когато се казва, че българските политици са едва ли не тъпанари, проиграли всичко, което е спечелил българския войник по фронтовете, това трябва да се приема с "едно на ум", т.е. не е причината само в политиците ни (за нац. катастрофи) - има и ред обективин фактори, в които предварително е заложена трагедията на Роината. Само много ловки дипломати и държавници са могли да изтеглят печелившата карта по време на ПСВ (при това - "печеливша" дотолкова, доколкото реално е могло нещо да се спаси и спечели). Но.....

Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29
Re: Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #14 -: Април 03, 2008, 17:13:52 »
Действията на българските правителства след освобождението са повлияни от македонско лоби - и политическо и военно и царедворско.Фердинанд плюе на успехите на българската армия и на съдбата на стотици хиляди българи в Източна и беломорска Тракия присъединени и признати от съюзниците, заради натиска на македонските революционери и терористи, които въпреки забраните на партиите им все пак успяха да окупират, къде със заплахи, къде със показни убийства София и правителството и политиката на България. Как ли са се чувствали истинските българи от Люлебургас и Лозенград когато Фердинанд изтегля българските войски и ги пренасочва срещу съюзниците заради Македония?Ами FWW, някой историк ще си направи ли труда да сметне колко в правителството, народното събрание и висшето офицерство са от македонски произход, когато се взема решението за участие? Да не говоря за тогавашните медии. Имало ли е македонска мафия в България? Отглеждали ли са се основно наркотични култури във Вардарските полета. Имаше и един филм - Съдията, колко ли пъти е нарушавана най демократичната конституция в Европа от мак. бандити?Били ли са основно биячите по изборите колоритно описани от ? Алеко Константинов най вече македонски псевдокомити?Колко процента от участниците в така наречената междукласова борба по късно са македонци?Ами SWW защо България самопожертвователно се включва на страната на губещите(на всички е било ясно) заради Македония.(не заради Южна добруджа).Богдан Филов заради немския академизъм ли е избран за м.п. или заради баща му и съответно безпрепятствено рекетиране? Ами погледнете съвременноста - от гл. прокурор преди време до настоящия президент и министър председател, всички са свързани с македония, къде по дисидентска линия къде по партийна линия.За Паница пък въобще не ми се говори.Ха представете си сега ако България се беше ръководила от националните си интереси а не от интересите на една част от българското население бандитизирало се през 17 - 18 век под влияние на добре известните от романите на Жул Верн(Матияш Шандор) и др автори планинци, разбойници и пирати по границата с Триест и Далмация, Щяхме ли да сме на гъза на географията за културния свят. Щеше ли да преживеем 45 години социализъм, макар че оцеляхме и станахме по силни. Били сме уважавана нация не само в СРедновековието, но и тридесет години след Съединението.
Докато позволихме помиярите да управляват стадото.

БГ История

Re: Двете национални катастрофи на България!
« Отговор #14 -: Април 03, 2008, 17:13:52 »