Автор Тема: Лейбгвардейският Атамански полк на три пъти е освобождавал България  (Прочетена 9929 пъти)

Неактивен четец

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 49
  • Респект: 7
    На 05.05.1775 г. в Черкаск пристигнало разрешение за създаване на един образцов  казашки постоянно действащ полк под прякото ръководство на атамана. Заповядано било от всички станици да се изпратят най-добрите казаци в полка, като се подбират по-заможни. Първоначално в полка имало 483 казака. Всеки казак бил длъжен да има по два собствени ездитни коня и пълно обмундирване и въоръжение. Първите атаманци носели високи овчи калпаци със синьо дъно, син сукнен кафтан , малинов пояс и сини шалвари. Въоръжението се състояло от сабя, пика с яркочервена дръжка, пушка и един, или два пистолета. Полкът бил разположен по домовете в Черкаск и се извеждал в степта за занятия.
    


        През 1807 г. полкът воюва в Прусия , а след завръщането си, през м. ноември 1808 г. е изпратен в Молдова за участие във войната с Османската империя. Цяла година полкът подпомагал пехотата по овладяване на крепостите.
        На 04.09.1809 г. преминава плувайки р. Дунав и достига до Шуменската крепост. Тук няколко дни е разпилян по застави, но отново е събран в едно цяло. На 23.09. при с. Калипетрово атаманци участват в бой с още пет казашки полка  и разбиват една турска армия, като дори пленяват командира й – бригаден генерал Махмуд Ширан паша. Полкът участва в атаката на Силистренската крепост  и губи половината си състав. Независимо от проявената храброст, крепостта не пада.
       Настъпва втора военна есен и казаците, неочаквали толкова продължителен поход се оказват в тежко положение. Обмундирването, което било лично тяхно се окъсало, липсвали палатки  и в студената и влажна есен повечето казаци премръзнали. На поход тръгнали 1170 атаманци, а в края на 1809 г. останали живи само 499 души. През 1810 г. се възобновили военните действия. До  16.02. Атаманският полк участва в сраженията, след което е отзован в Русия, където посреща, спира, а после и преследва армията на Наполеон и влиза в Париж.
За две и половина години   война с Турция полкът губи 671 казака, пленява 10 знамена и 40 оръдия и сто казака украсяват гърдите си с георгиевски кръстове.


       От 02.11.1827 г. полкът става шефски на престолонаследника Александър Николаевич. През 1828 г. започват нови военни действия срещу Турция. През м. април полкът е пред Галац. На 20 април под командването на есаул СТОЯНОВ /какъв ли е бил по народност ?/ около 50 казаци с извадени шашки нахлуват в града. До вечерта целият Атамански полк  е в Галац. На 27.04.1828 г. полкът преплува р. Серет и на 29 април е пред Браила. В лагера пристига и императорът и полкът е включен в гвардейския корпус. На 15 май е издадена заповед за превъоръжаване на полка с модерно държавно въоръжение . В края на месеца Браила е превзета и руските войски преминават р. Дунав. На 03.07. превземат Кюстенджа, а на 09.07. обкръжават Шумен. Атаманският полк заема постове по пътищата за Разград и Силистра.
          На 18.07.1828 г. казаците атакуват Разград и с извадени саби нахлуват в града. Пленяват 51 турски войника и освобождават 4180 българи. За превземането на Разград командирът на полка е повишен в звание полковник. На 20 септември полкът атакува  седемхиляден турски отряд , излизащ от Шумен и го принуждава да се върне в крепостта. Полкът е изпратен от Шумен за Варна. На 29.09. турците напускат варненската крепост. През м. декември заминава за Яш. През тази война полкът губи една десета от състава си.


       През пролетта на 1877 г. Първи дивизион на Лейбгвардейския   Атамански казашки полк е на служба в Петербург, а Втори е събран в Тарасовка на учение. В 6 ч.на седми май започнала мобилизация на Първи дивизион и на 10 май той бил изпратен по железницата на юг . На 25май дивизионът се събрал в Плоещ.
        На 14 юни в походен строй се насочва към Зимнич. На 25 юни дивизионът преминава р. Дунав и се настанява в орехова гора до с. Царевец. На дивизиона било заповядано да се включи в конвоя на главнокомандващия Русенския отряд – престолонаследника Александър Александрович. На 26 юни дивизионът се присъединява към войските на престолонаследника и от 04.07. Русенският отряд е в действие. На 7 юли щабът на отряда под прикритието на дивизиона се отправя към с. Обретеник.   
       На 29 юли приключва  службата на дивизиона в конвоя и започва бойната му служба в предните редици. В същия ден на атаманци е  разпоредено да заменят хусарите от 8 Лубенски хусарски полк, намиращи се на 10 версти от Разград в района на с. Садина. Първи ескадрон тръгва за   отряда на ген. Леонов в с. Садина.
       На 31.07. напускайки с. Широково, ескадронът се отправя срещу течението на р.Черни лом. Пътят се вие по долината на  реката , осеяна с огромни орехови дървета и висока буйна трева. Наоколо е пусто. Селата са изоставени от жителите и разорени. Не се вижда жива душа. Накрая при залез слънце, около пет часа след обед ескадронът среща в с. Опака  няколко български семейства с двуколесни каруци, бягащи от с. Садина. От тях ескадронът взема водач, който го превежда през р.Черни лом и през горите се спуска в долината на р. Малки лом.
      Тази река тече между високи хълмове . От двете й страни се е разпиляло с. Садина с около 400 къщи. Наоколо ниви с пшенична слама и царевица. Страната на реката откъм ескадрона е оживена. По пътищата и пътеките потъват в гората каруци с български семейства. От другата страна е пълно безлюдие. От време на време там се появява дим и се чуват пушечни залпове.Турците настъпват към слабите постове на лубенските хусари. Ескадронът се спуска към реката.
      От височината над левия й бряг се вижда, че зад гората турците крият около 900 низами пехота и 400 черкези конница. Но лубенци, които са в ниското виждат само черкезите и се събират в главната застава в селото за атака. След построяването тръгват срещу черкезите и ги разпиляват, но налитат на  пехотата.  Низамите откриват огън и убиват няколко офицери и хусари. Хусарите отстъпват, а след тях се хвърлят черкезите. Атаманци, под командата на щабс ротмистър Аленич преминават в кариер  и забравяйки 45 верстовия преход, жаждата и жегата ,минават през селото и атакуват черкезите. Последните се скриват зад пехотата, която открива огън. Числото на турците надвишава 1200, а атаманци и лубенци са не повече от триста. Конниците бързо се спешават и престрелката трае около час. Стъмнява се и турците отстъпват. Убит е майорът, командващ черкезите и няколко войника. Под турски огън атаманци, оставили оръжието си прибягват през голо поле и изнасят ранени хусари. Така спасяват корнет Барановски и няколко лубенци. През нощта ескадронът заема предните позиции до с. Садина и заменя хусарите от Осми Лубенски полк, които остават в селото. За действията си на 31.07.1977 г. щабсротмистър Аленич е награден с орден „Св.Владимир” 4 степен. Първи ескадрон разставя постове и изпраща на разузнаване раззеди в посока Разград. На 03.08. в селото пристига и Втори ескадрон и заменя останалите там лубенски хусари.
          На 09.08 е заповядано да се извърши рекогносцировка в района на съседното село Осенец. На разсъмване един взвод от Втори ескадрон под командата на корнет Кутейников достига до самото село, откъдето изскача отряд черкези Около двеста черкези атакуват 38 казаци. По постовете на Първи ескадрон е вдигната тревога. Взводовете на поручик Попов и поручик Войнов са спешени и изпратени на помощ. Въпреки това черкезите имат числено превъзходство и продължават настъплението Положението става критично, когато атаманци привършват патроните. Изведнъж от тила се чува мощно „ура” . Трети взвод под командата на поручик Вершинин се притичвана помощ. Теренът е каменист и стръмен и конете трудно го преодоляват, но казашката верига е ободрена и се хвърля напред. Черкезите са отблъснати. Ранени са трима казаци. Поручиците Попов, Войнов и Вершинин са наградени с орден „Св.Ана”, четвърта степен, а шест казаци получават „военен орден” четвърта степен. Дори на казака Мокров, изпратен на лечение в Петербург, орденът е връчен лично от императора.
        Направо от боя, още същия ден дивизионът е изпратен на рекогносцировка в посока на с. Карахасанкьой /Зараево/. През следващите дни дивизионът участва в престрелки в района на с. Садина и Омур бей /З.Стояново/. На 18 август, на разсъмване, в щаба пристига казак от предните постове и докладва, че турците атакуват по цялата линия. Заставите са вдигнати и целият дивизион е на конете. Бавно отстъпва, отбивайки черкезки атаки. На помощ на казаците идва взводът на поручик Греков, който влиза в с. Садина. От другата страна, по каменистия склон в селото се спускат казаците, били по постовете, а по петите им ги следват черкези. В селото се чуват вопли, викове и скърцане на каруци. Българи с жените и децата се лутат по улиците. Казашките постове влизат в селото, зад тях се втурват черкезите и започват да палят къщите. В това време взводът на сотник Жиров от Донската артилерия и пехотни части заемат позиция на височините над селото. В ранното утро започва артилерийска стрелба и първите гранати падат сред турските тълпи, спускащи се от другата страна към  селото. Турците се засуетяват и плъзват обратно към височината. Дивизионът тръгва обратно към селото в атака. Първи ескадрон влиза в Садина. Пред очите на казаците се открива страшно зрелище. Прозорците и покривите на къщите са разбити и всичко е съборено и разпиляно. Ето насред пътя в локва кръв лежи млад българин. Той е познат на казаците мелничар от селото. Главата му почти е отделена от тялото, което е изтърбушено. Ескадроните продължават напред. Турските стрелци заемат гората над селото и започват яростна стрелба. Един полуескадрон е разпилян, друг се спешава и заема позиции зад оградата на лозята. Турците настъпват решително и под техния натиск ескадроните яхват конете и отстъпват. Пехотата напуска Садина и отстъпва към Карахасанкьой . В тази битка при Садина казаците се оттървават само с няколко ранени. Един по-късно умира. За тази битка командирът на Първи дивизион полк. Сазонов получава орден „Св.Владимир” четвърта степен, щабсротмистрите Усачев и Семенченков   - орден „Св.Станислав” трета степен, щабсротмистър Черкезов и поручиците Лазарев , Греков и Веденин – орден „Св.Ана” четвърта степен. Много от казаците са наградени с  „Военен орден” четвърта степен.
      След тези събития започва предна разузнавателна служба. Почти не минава ден без престрелки. Полковия си празник полкът посреща на предни постове в района на с. Долна Манастирица /Волово/. След 34 дни престой на предните постове, на 03.09. полкът е сменен. На 27 септември по време на мирна и тиха стоянка в с. Брестовица към Първи ескадрон се присъединява пристигналия направо от Дон Втори ескадрон. На 03.10.Престолонаследникът се отправя на рекогносцировка в посока на р. Дунав и е придружен от Атаманския полк. В с.Тръстеник той заема една къща, а полкът е на бивак. През нощта един от дивизионите е изпратен към р. Русенски лом, където е започнала турска атака. На 05 октомври Престолонаследникът се завръща в Бяла, а полкът отново е в Брестовица. На 10 ноември атаманци заемат постовете на лубенските хусари,които стават конвой на престолонаследника. Получава се известие, че турците са се оттеглили и на разузнаване в района на с. Сваленик са изпратени втори и трети ескадрон атаманци и един ескадрон ингуши. Скоро срещу тях тръгва турска верига,    която е отблъсната към селото. След три дни в района на селото се появяват турски подкрепления. В битката при селото участват Атаманският полк, части от Софийския полк и ингуши. След тази битка в района на полка има  затишие в резултат на настъпващата зима.
   На 7 декември полкът заминава отново за Брестовица в конвоя на Престолонаследника. На 1 февруари  той заминава за Петербург. На шести февруари атаманци напускат Брестовица. На 08.02.1878 г. влизат в крепостта Русе. На 30 август полкът вече е в Измаил. Последният поход на атаманските казаци в България е приключен.
« Последна редакция: Февруари 28, 2008, 14:57:30 от четец »

БГ История


Неактивен vekil

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 927
  • Респект: 29

БГ История