Автор Тема: Потребителят Атил и неговата статия за Иван II Асен  (Прочетена 2679 пъти)

Неактивен T.Jonchev

  • Модератор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 542
  • Респект: 20
Преди известно време в статиите в "БГ История" прочетох материал, озаглавен "Политическо могъщество на България при Цар Иван II Асен" от потребителя с ник-нейм Атил. Тя представлява компилация между доста разпространени банализирани твърдения, отдавна спрягани в научната и научно-популярната литература, и данни, извлечени от спорния "Джагфар Тарихи", тълкувани от самия Атил (евентуално) като относими към историята на Дунавска България през първата половина на XIII век. Опиращите се на "Джагфар Тарихи" твърдения в статията нямам намерение да коментирам, тъй като става въпрос за крайно спорен паметник, чиято автентичност въобще не може да се счита доказана. Възможността той да е фалшификат от 80-те години на миналия век е повече от реална.

    Прецених тази статия като банална, слаба и съдържаща грешки и отбелязах това свое мнение с коментар от няколко реда. Понеже имаше и друго негативно мнение за статията (на Симчо) и то, както моето, бе посрещнато на нож, написах по-обстойно какво имам предвид и дадох пример за непознаване на фактите и липса на мислене, споменавайки, че този пример е един от доста възможни. В отговор Атил ми пише следното:
Цитат
Какъв академизъм, ах какво чудо невиждано! че и двадесет примера за посочване, а де де, де да не беше лъжа пак щеше да мине за уйдурма... 
Вярно е, че форумът не е академичен терен, но добрият тон в него е задължителен, ако не заради възпитанието, то поне заради правилата, които всеки потребител се е ангажирал да спазва, регистрирайки се тук.
Отварям тази тема, за да посоча какво ми дава основание да направя горната преценка - от чисто научна гледна точка, разбира се, защото ако тръгна да отбелязвам и правописните, пунктуационни и стилови дефицити на статията, ще ми се наложи да пиша цял ден.

БГ История


Неактивен T.Jonchev

  • Модератор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 542
  • Респект: 20
Ето ги и примерите по реда на грешките, несъобразностите и несъстоятелните твърдения в текста на статията:

1.В началото за Иван Асен се казва:
Цитат
Още като дете и той като братовчедите си останал сирак...
Иван Асен е останал сирак през 1196г., когато баща му е убит. Кои обаче са братовчедите?
1.1.На първо място това е Калояновият син Витлеем, споменат единствено в преписката с папата. За майка му не се знае абсолютно нищо, но баща му е убит през 1207г. Дали Витлеем в 1207 е бил дете, след като е изпратен 5 години по-рано да се обучава в Рим (за да стане патриарх - това го твърди Атил)?
1.2.Братовчедка на Иван Асен вероятно се явява и неизвестната по име латинска императрица, втора съпруга на Анри д'Ено. Тя е може би дъщеря на Калоян, но нямаме ни най-малка представа на колко години е била в 1207г.
1.3.Братовчеди на Иван Асен са и Борил, Стрез и Слав, но за смъртта на родителите им не се знае нищо положително.
Така че обявяването на Иван Асеновите братовчеди за сираци "още от деца" е твърдение, за което няма аргументи, т.е. става дума за голословие.

2.
Цитат
Oт сведенията за това време става ясно, че Иван винаги е бил претендент за Трона...
Кое е "това време" не е много ясно, но приемам, че става дума за времето до връщането му в страната след изгнанието. Само че няма никакви сведения за подобни претенции нито в българските, нито в гръцките, нито в латинските източници. Това е извод по презумпция.

3.Като цитат от Търновския надпис на Иван Асен в статията стои:
Цитат
Цар Иван Асен, син на стария Асен
В надписа няма такъв текст. Там се казва: "Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен..." Посочвам тази грешка в цитирането не толкова от стремеж към перфекционизъм, а защото много често се случва самодоволни автори да се позовават на извори, които всъщност не са чели и да ги споменават само за да придадат тежест на написаното.

4.За родството между Борил от една страна и Иван Асен и Александър от друга е казано:
Цитат
Борил се падал вуйчо на братовчедите...
За да им се пада вуйчо, трябва да е бил брат на майка им, царица Елена. Такива данни обаче не съдържа нито един източник. От друга страна самият автор на статията по-горе казва за Борил:
Цитат
Внезапната смърт на цар Калоян предизвикала междуособици, в които се наложил неговият племенник Борил... 
Хайде сега, някой да се опита да отгатне как Борил може да е едновременно племенник на Калоян и вуйчо на Иван Асен. Според мен това е възможно единствено ако Калоян е бил брат на бащата или на майката на царица Елена (която излиза сестра на Борил по горното твърдение). Тогава обаче ще се окаже, че старият Асен се е оженил за братова или сестрина дъщеря - а това е недопустимо в християнството. Така че тук трябва да си изберем една от следните три възможности:
а) старият Асен и Калоян не са братя
б) Асеневци не изповядват християнска религия
в) твърдението в статията е най-обикновена глупост

5.Твърдението че
Цитат
Иван и Александър също като Витлеем, първо се добрали до Киев
е измислица. Изворите не съдържат такава информация. А ако авторът възнамерява да пледира, че такава има в "Джагфар Тарихи", нека най-напред посочи къде в неговия текст се съдържат тези три имена. Ако ли пък в "Джагфар Тарихи" тези имена не присъстват, ще трябва да докаже идентифицирането на Иван Асен, Александър и Витлеем с герои от този спорен източник. В противен случай всеки може да твърди, че са се добрали примерно и до Китай.

6.По съвсем същия начин стои въпросът и с твърдението
Цитат
Иван и Александър били спасени от своя учител-наставник, който заедно с охраната заминал с тях...
                     

7.А съшо и с това         
Цитат
Витлеем, Калояновия син бил спасен от куманския войвода Кабан (Коча, Манас...) веднага след гибелта на баща му, отпътували от Солун на север.
Както изглежда, въпросният Кабан се идентифицира с Манастрас, когото самият Калоян според "Чудесата на свети Димитрий Солунски" посочил като свой убиец. Само че явно Ф.Нурутдинов не само го е оневинил със задна дата, но го е и превърнал в спасител на Калояновия син. Само че тази конструкция поражда въпроси:
а) какво е търсил този царски син, предопределен според нашия автор за патриарх, в армията при Солунската обсада?
б) нали според статията Витлеем не е готвен за владетел и няма да бъде такъв? Какво го застрашава тогава, та трябва да бъде спасяван?
в) защо този Кабан не тича да спасява Иван Асен, предопределеният за владетел?
г) а ако пък трябва да мислим, че всички близки на стария Асен и Калоян (и светски, и духовни лица, какъвто Витлеем според нашия автор трябва да е бил) са толкова застрашени в момента на Калояновата смърт, по какви причини никой не спасява нито Асеновата вдовица, нито Калояновата, нито пък евентуалната Калоянова дъщеря?
д) за да тръгне Кабан тутакси да спасява Витлеем още пред Солун, той трябва да е знаел какво предстои. Но ако е знаел, защо не го е предотвратил?
и т.н., и т.н.

8.Също нелепо е и твърдението
Цитат
Иван Асен поел управлението на една отслабена държава с орязана територия и агресивни съседи
Това доволно трафаретно заявление трябва да убеди читателя на какъв страшен риск е изложена България по време на възцаряването на този владетел. По този начин Иван Асен влиза в ролята на избавител от някаква ужасна опасност и получава сияен ореол.
Я да видим кои са "агресивните съседи". Разбираме - агресивни спрямо България:
а) Унгария - в този момент кралят й още не се е завърнал от неуспешния кръстоносен поход, а в кралството му има вътрешни смутове, жертва на които става кралицата;
б) Латинска империя - тя едва крепи сама себе си и основната й грижа е как да опази собствените си територии, доколкото са останали;
в) Сърбия - тя е стабилна, но си остава второстепенна сила и вниманието й е насочено по-скоро на юг, отколкото на изток;
г) Епирската държава- да, тя е агресивна, но нейната агресия не е насочена към България, а към владенията на латинците в Беломорска Тракия;
д) деспотството на Слав - след като е плувал в латински води по времето на Анри д'Ено, през втората половина от десетилетието Слав вече плува в епирски. Става васал на Теодор Комнин и се жени за родственица на жена му от фамилията Петралифа.
И като споменем и куманите, за поведението на които в тези няколко години не е известно нищо, българските съседи се изчерпват.
Както се вижда, твърдението за "агресивните съседи" не отговаря на истината.

9.След разказа за българо-унгарските отношения през 1219-1221г. авторът продължава изложението за външната политика на Иван Асен така:
Цитат
Следващата стъпка било присъединяването на Пловдив и деспотството на Слав с център в Мелник
В кое точно време е направена тази "следваща стъпка" нашият автор не казва. Във всеки случай Слав като действащ владетел се споменава в договора между латинците и Йоан дьо Бриен от 1229г.
Що се отнася до Пловдив и областта му, те са присъединени към България през 1230г.
А преди тези събития да се случат има поне две други: договорът с Теодор Комнин и договорът от 1228г. с латинците.
В този смисъл авторското твърдение е силно анахронично.

10.По въпроса за българо-епирския договор четем:
Цитат
Тогава епирския император предлага съюзен договор на българския цар (явно за да си осигури тила от север...)
Всъщност това може да бъде предположение, но не твърдение, защото изобщо не се знае чие е било предложението - на Иван Асен или на Комнин.
Съгласявам се обаче, че този договор осигурява тила на солунския император от север - докато остава в сила, естествено.
« Последна редакция: Май 19, 2013, 06:31:38 от T.Jonchev »

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Лошото при Атилщината е не толкова бълването на "историческа" продукция по сайтове, блогове, във форуми , а това че се намират хора, които да приемат подобно "творчество" за някакво научно откровение ..
Много пъти са ме питали "абе какво се занимаваш с тоя Атил" ..
Не се занимавам от лична гледна точка, сигурно е добро момче ...
Но пък си мисля,че на всяка глупост одма трябва да се отговаря - иначе някой непредубеден човек, би могъл да прочете нещо от Атил и атилидите .. и да не прецени например, че Пътешествията на Булгарския Флот, описани в Джагфар Тарихи и преразказани от Атил, имат необвръзка  8 години ..!
Та трябва да и се отговаря на Атилщината!

Неактивен sim4o

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 1051
  • Респект: 8
Така че тук трябва да си изберем една от следните три възможности:
а) старият Асен и Калоян не са братя
б) Асеневци не изповядват християнска религия
в) твърдението в статията е най-обикновена глупост
;) ;) ;) ;)

Неактивен T.Jonchev

  • Модератор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 542
  • Респект: 20
11.Във връзка с българо-епирския договор авторът споменава:
Цитат
Мануил Комнин се оженва за Мария, дъщеря на Иван Асен от първия му брак с Ана.
Някъде из тази статия прочетох, че Георги Акрополит бил любимият византийски историк на Атил. Как нашият автор се е "влюбил" в Акрополит е за мен загадка, защото очевидно не го е чел. А смятам, че не го е чел, защото Акрополит по въпроса за този брак е написал това:
"след като Теодор Комнин се издигнал с успехите си и станал съсед на българите, той сключил договор с василевса на българите Йоан Асен, за когото вече казахме в разказа, че царувал след Борил над българската земя и се сродил с него, като взел за своя брат Мануил дъщеря му Мария, която той имал от наложница." Щом като е наложница, тя не се намира в брак и детето, родено от нея, е незаконнородено.
Прочее, няма никакъв "първи брак с Ана", предшестващ брака на Иван Асен с унгарската принцеса. А пък т.нар. "Ана, монахиня Анисия" от Бориловия синодик, която често се представя като Иван Асенова съпруга, е вероятно жената на Калоян.

12.
Цитат
През 1228г. в Цариград умира латинският император Роберт дьо Куртене...
Роберт дьо Куртене не е умрял в столицата си, а в Атинското мегаскирство на връщане от посещение при папата.
Разбира се, тази фактологическа грешка е дребна. Но когато с такова самочувствие наричаш малоумни другите, и дребните грешки са непростими.

13.Във връзка с дипломатическите усилия на латинците през 1228г. следва твърдението:
Цитат
Латинските барони се заемат с нелеката задача да намерят регент и опекун на малолетния владетел. Изборът им пада на българския цар.
Само през няколко реда авторът е цитирал известието на Марино Сануто за договора между Латинската империя и България. Но макар да го е написал, не го е прочел или по-скоро не го е разбрал. В този договор няма дори една дума за опекуни и регенти. Става въпрос за уговорен брак между Балдуин II и Иван Асенова дъщеря, а също и за ангажимента, който владетелят на България поел да отвоюва със собствени средства в полза на Латинската империя земите, които била загубила в областите на запада.
Става така, защото - както споменах вече из тези бележки - нашият автор не ползва аналитично източниците. Той просто преписва и закачва тук там из изложението си разни историографски мнения, без въобще да се интересува, че те са в противоречие с цитираните откъси.
В дадения случай: мнението, че Иван Асен е бил избиран (канен, определян) за опекун и регент на малолетния (в 1228г.) латински император е формулирано не върху известието на М.Сануто, а върху проекта за договор с Йоан дьо Бриен, счетен погрешно преди повече от 100 години за проект за договор с Иван Асен. И - съвсем естествено - това мнение е напълно несъстоятелно.

14.Веднага след цитираното известие на Марино Сануто пък се кипри помпозното заключение:
Цитат
Това на практика е смъртната присъда за Латинската империя и краят на западното влияние в този район на света за дълги векове...
Казано по друг начин: "вижте я тъпата Латинска империя как сама си подписала смъртната присъда". Защото, в случай че нашият автор не е разбрал, този договор е предложен по инициатива на латинците.
И сега да попитаме: а защо да е смъртна присъда? Понеже авторът си представя как Иван Асен става опекун, регент, съимператор, император... как поглъща Латинската империя, лишава Балдуин от трона и премества столицата си в Константинопол? О, порив на полувъзродени блянове!
Всъщност Иван Асен е твърде прагматичен държавник, за да храни илюзиите, които наши съвременници щедро му приписват.

Колкото пък до "краят на западното влияние в този район на света", нашият автор може би не е наясно, че освен Латинската империя, в този район са и Атинското мегаскирство, Морейският принципат, венецианските владения из архипелага и още множество латински феоди, до които българите биха могли да стигнат единствено с плуване.
А и, както знаем, Латинската империя изкарала още три десетилетия въпреки "смъртната присъда" и ликвидирането й няма нищо общо с българите.

15.Между резултатите от договора с латинците от 1228г. е посочено
Цитат
Към страната е присъединена Пловдивската област...
По-горе обаче се твърдеше, че присъединяването било след договора с Унгария и брака на българския цар.
Противоречието се получава тъй като в националната историография няма единно мнение по въпроса, а Атил няма свое. Но все пак връщането на Пловдив в този период е веднъж, а не два пъти. Всъщност това събитие е през 1230г., а не през 1221, нито през 1228.

16.Но според автора присъединяването на Пловдивската област
Цитат
не може да се сравни с краха (с последици до наши дни за нас и за Европа дори), предизвикан от тайното споразумение на латинците с бившия Йерусалимски крал Йоан дьо Бриен 
Отново апокалиптична картина и то не каква да е, ами с неизмерими континентални последици в протежение на седем века и половина. Но ако тази авторова преценка е вярна, това би трябвало да значи, че - допускайки крах с толкова грандиозни последици - Иван Асен е най-проваленият и некадърен български владетел. Защо тогава нашият автор не спира да го хвали в цялата си статия?
Или - друг вариант: може и да е допуснал да се случи крах, може и да се е издънил най-главоломно, но пак си е велик. Виновни са всички останали.
Щеше да е много смешно, ако не беше много жалко.
Всъщност единственият дълбоко разочарован тук е Атил, тъй като договорът с дьо Бриен проваля бляновете не толкова на Иван Асен, колкото на самия автор на статията. А всички останали, макар да нямат толкова буйна фантазия, се оказват задължени да пригласят.

17.
Цитат
Теодор Комнин, който си мислел, че заемането на трона в Константинопол от него е само въпрос на време, без да нарушава договора си с България започва подготовка за война с нея
Това твърдение е силно оспоримо, да не кажа - невярно. В изворите липсват каквито и да било данни за подготовка на война на Теодор Комнин с България.
Това, което обаче нашият автор изобщо не е забелязал е, че всъщност българо-епирският договор е нарушен. Но не от Теодор Комнин, а от Иван Асен. И ако някой е изненадан от твърдението ми, нека отново прочете приведеното от Атил съобщение на Сануто за латинско-българския договор от 1228г. и да си даде сметка какви задължения по него е поело българското царство.

18.В рамките на твърдението си за подготовката на Т.Комнин за война с България, авторът заявява:
Цитат
Той дори се обръща с молба за съвместно нападение към германския император Фридрих II Хохенщауфен. След това сключва примирие с латинците и подготвя армията си за нахлуване в България
Този текст, както и следващият, особено добре показват до каква степен авторът на статията не познава фактите.
1.Преговорите между двамата императори са за съюз не срещу България, а срещу Латинската империя.
2.Преговорите с Фридрих са водени през 1229г. - изпратени са две последователни пратеничества. А едногодишното примирие с Латинската империя е сключено в края на 1228г., т.е. последователността на събитията е точно обратната на тая, която съобщава авторът.

19.
Цитат
Самочувствието на епирския владетел било адекватно на показната му самоувереност. Подклаждано явно не само от силната му армия, изненадата на която разчитал, но и на пълната международна "благословия" начело с папата, която имал за действията си срещу България
Това заявление е не само невярно, а и смешно.
Значи Комнин имал международна благословия да воюва с България? Тоест всичките държави били на негова страна и морално го подкрепяли (а защо? Но да не задаваме излишни въпроси). Тоест всичките знаели какво предстои - как иначе ще му дават благословиите си да нападне българите? И на този фон той очаквал да изненада противника? Е, възможно ли е? Или може би и самият Иван Асен услужливо си е запушвал ушите - само за да обере накрая овациите като с шепа войници и въпреки пълната си изненада разбие неизброимите пълчища на подкрепяния от всички солунски император? Сценарий, достоен за партизански филм от началото на 60-те.
Разбира се, в твърдението за благословиите няма нищо вярно и ако Атил познаваше изворите, вместо да преписва от книжки за кандидатстуденти (макар дълбоко да се съмнявам, че там пише такова нещо), нямаше да четем подобни глупости.
Истината е, че папа Григорий IX не само не дава "благословия" за война против българите, а произнася анатема срещу Теодор Комнин и Фридрих II, "както и срещу всеки, който би им съдействал да вредят на Константинополската империя". Това е допълнително важно указание срещу кого са преговаряли двамата императори и готвил ли се е Комнин през 1229г. за някакво нашествие в България.
Ако подготовката беше за война срещу България, солунският император не би чакал да изтече примирието му с латинците, за да я започне.
То се знае, на Атил му е трудно да си представи, че световната история не се върти около българите, но именно такива са фактите.

20.За битката при Клокотница авторът на статията заявява следното:
Цитат
В челен сблъсък с тежката конница без някакви маньоври и отдалечени засади (.....) и чрез двоен обход на частите на леката конница, противника бил разгромен
и още
Цитат
Българският цар водел със себе си само елитни конни части. Пехотата, осигурена от местните боляри, го чакала на мястото...
В изворите такива сведения няма.
Струва ми се обаче, че т.нар. двоен обход авторът е заел от една впечатляващо изрисувана схема на сражението, поместена в "Българското военно изкуство през феодализма", издание от 1958г. Как обаче една малобройна войска може да направи двоен обход и да обкръжи многократно превъзхождащи сили, както е показано на тази схема? Без да твърдя, че съм специалист по военно дело, мисля, че това е възможно при доста по-многобройни сили.
Проблемът е в това, че въпросната схема е рисувана наизуст, тъй като в историческите сведения, които авторите на изданието са ползвали, липсват данни, на чиято база да се изготви подобна схема.
« Последна редакция: Май 19, 2013, 19:40:32 от T.Jonchev »

Неактивен T.Jonchev

  • Модератор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 542
  • Респект: 20
21.В подкрепа на това, че битката при Клокотница се запомнила задълго, Атил отбелязва:
Цитат
Както пише един византийски историк, когато българин срещнел ромей, той непременно му казвал "Клокотница"
.
Едно изречение - две грешки: това известие не е на византийски историк, а на поет (Катрарис); и не става дума за всеки българин, а за един конкретен - монах на име Неофит.

22.За последиците от битката се казва:
Цитат
Резултатите от това сражение и пленяването на епирския император заедно със семейството му били катастрофални за неговата империя. Тя фактически минала под българска власт. 
Така написано, се разбира, че владенията на Комнин станали български. Това е вярно само отчасти: Епир запазва пълната си самостоятелност под властта на племенника на Теодор Комнин - Михаил II; Тесалия също не е под българска власт - управлява я друг Теодоров племенник на име Константин; териториите около Солун са подвластни на брата на Теодор Комнин Мануил, който обаче е васал на своя тъст Иван Асен.
Тоест: направено е прекалено широко и поради това - невярно обобщение.

23.Състоянието на Латинската империя към 1230г. според автора на статията:
Цитат
Единствено Цариград останал под властта на латинците...
Също невярно.
Към този момент те държат значителна част от северното крайбрежие на Мраморно море, както и земи в Мала Азия. Най-елементарният пример е този с мощите на св.Параскева, които Иван Асен поискал и получил от латинците. Те се намирали в Епиват.

24.Една критика, отправена към образователната система, показва компетентността на автора:
Цитат
Реорганизирал управлението в новите земи "по български образец" (защо тогава българските ученици и студенти днес, лъжливо ги учат, че Втората българска държава копирала и заимствала всичко византийско??!) и поставил там свои управители и стратези.
Този текст, с изключение на частта в скобите, авторът е преписал, но не го е разбрал. Ако ВБД не е копирала империята, откъде се взема в него думата "стратези" например? И защо на друго място в статията се е наложило Атил да пояснява (доста неточно впрочем) титлата "севастократор", носена от Иван Асеновия брат?
А дали - след като ни обяснява как царят правил дарения на Атонските манастири - авторът е чел Ватопедската грамота, за да види, че споменаваните там длъжности и повинности са изключително ромейски?
Обвинението, прочее, е напълно несъстоятелно.

25.Титлата, която Иван Асен носел след Клокотница, според Атил е
Цитат
цар и самодържец на всички българи и гърци

Титлата е неточна. В тази, която Иван Асен носи, липсва думата "всички" - тази дума се появява за пръв път при Иван Александър.
Автентичната титла на Иван Асен след 1230г. се среща на три места:
1.В Станимашкия надпис, където е "Асен, от Бога въздигнатият цар на българите и гърците, както и на други страни";
2.Във Ватопедската и Дубровнишката грамоти, където е "Асен, цар на българите и гърците".

26.Много забавно звучи откъсът:
Цитат
Опастността за латинците от Цариград изглеждала толкова голяма, че те решили да не крият повече споразумението в Перуджа. През август 1230г. Йоан дьо Бриен пристигнал...
Вероятно ако опасността е била по-малка, латинците са щели да продължават да крият споразумението и Йоан дьо Бриен да не пристигне?
Впрочем, той е пристигнал в Константинопол не през 1230, а през следващата.

27.Разказвайки събитията около брака на Елена за Теодор Ласкарис, Атил обяснява защо Иван Асен не е присъствал в Лампсак:
Цитат
След това всички (без Царя, тъй като според Никейските закони чужд владетел нямал право да стъпва в държавната територия на империята) преминали на малоазийския бряг.
Това обяснение, макар че не принадлежи на самия автор на статията, а е поредното преписано, сочи натрапчиво липса на мислене.
Ето какво пише по въпроса любимият на Атил, но нечетен или неразбиран от него византийски историк Георги Акрополит: "василевсът дойде първо в Лампсак и премина със своите войски в Калиополис. Той нападна крепостта като постави стенобойни машини и за кратко време я завладя, изтръгвайки я от ръцете на венецианците. След това и Асен с жена си, унгарката Мария, и дъщеря си Елена дойде в Калиополис и там се срещна с василевса. И двамата извършиха необходимото по отношение на приятелството. Йоан Асен не премина през Хелеспонта, но остана в пределите на Калиополис. Василевс Йоан премина със съпругата му и дъщеря му в Лампсак, където бе василиса Ирина. Там стана бракосъчетанието..."
Къде е останал българският цар след като жена му, дъщеря му и Йоан Ватацес са отишли в Лампсак? В Калиополис. А чий е Калиополис и в чия държавна територия се намира? На Никейската империя. Е, тогава какво представлява обяснението в скобите? Несъстоятелна измислица, разбира се. Подобни закони никога не е имало.
За това могат да бъдат дадени и други аналогични примери от византийската история - е, не 20.

28.Поредно свидетелство за неразбиране на функциите:
Цитат
Малко след това обаче починал регента-съимператор Йоан дьо Бриен. 
Регентът е лице, което упражнява властта вместо владетеля - било защото последният е малолетен, малоумен, тежко болен или по някакви причини се намира продължително време извън страната. В момента, в който титулярът престане да е малолетен, малоумен, тежко болен или се завърне, регентът губи управленските си функции.
Съимператорът е лице, което упражнява властта заедно с владетеля и не я губи до живот (освен ако не бъде детрониран). Ако владетелят е малолетен, властта упражнява само съимператорът, а когато владетелят стане пълнолетен - я упражняват заедно.
Където има функциониращ съвладетел (съимператор), няма регент. Така че комбинацията регент-съимператор, употребена тук от Атил, е пълно недоразумение.

29.Авторът пледира, че целта на българската политика в този период (а може би не само в този период?) била
Цитат
българска безспорна хегемония в този район на света и власт над Проливите
,
но - кой знае защо - пропуска да ни поясни две неща:
1.Как се упражнява власт над проливи без флота?  и
2.Защо нито един български владетел от Второто царство не показва ни най-малко желание да контролира Дарданелите?
Без отговори - и то много убедителни - на тези въпроси, на гореспоменатата амбиция не може да се гледа по друг начин, освен като на пустословие.

30.Отново голословни обобщения - този път за сметка на никейската история:
Цитат
Но през 1237г. обединените сили вече на латинци и българи нападат никейците за да ги изтласкат от Европа в Мала Азия. Последното им убежище бил г.Цурул (Чорлу)
В стремежа си да драматизира ситуации, Атил проявява вкус към хиперболите. В литературата те могат да бъдат полезни и дори препоръчителни, но в историята най-често свидетелстват за незнание.
Така е и в този случай: през 1237г. Цурулон не е последно европейско убежище за никейците. Под тяхна власт по същото време е и целият Галиполски полуостров, а и не само той. Надявам се, че няма да ми се наложи да доказвам на автора, че този полуостров се намира в Европа.

И накрая за изчерпателност: пример N 31 потребителите могат да прочетат в коментара ми под текста на статията - няма да го повтарям тук.
« Последна редакция: Май 19, 2013, 13:24:33 от T.Jonchev »

Неактивен T.Jonchev

  • Модератор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 542
  • Респект: 20
Лошото при Атилщината е не толкова бълването на "историческа" продукция по сайтове, блогове, във форуми , а това че се намират хора, които да приемат подобно "творчество" за някакво научно откровение ..
Много пъти са ме питали "абе какво се занимаваш с тоя Атил" ..
Не се занимавам от лична гледна точка, сигурно е добро момче ...
Но пък си мисля,че на всяка глупост одма трябва да се отговаря - иначе някой непредубеден човек, би могъл да прочете нещо от Атил и атилидите .. и да не прецени например, че Пътешествията на Булгарския Флот, описани в Джагфар Тарихи и преразказани от Атил, имат необвръзка  8 години ..!
Та трябва да и се отговаря на Атилщината!
Абсолютно прав си, но да се отговори на всички глупости е доста изтощително.

БГ История