Автор Тема: Загадъчните прабългари - произход и странствания  (Прочетена 132734 пъти)

Неактивен гол гъз

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 86
  • Респект: 3
Сега да дойдем в 7 век при Кубрат и Аспарух ! В този момент е ястно че българите са част от иранските народи което разбирате колко е условно, и живеят  в среда на обособени сравнитерно отдавна славянски народи и съвсем скоро обособени тюрки ! С изключение на тюркският език и монголоидноста на част от тюрките останалите славяни и иранци подчертавам са много близки също и с остатъците от келтите КОИТО вече заминали трайно за западна Европа КОЕТО ОБЯСНЯВА ЛЕСТНОТО СМЕСВАНЕ МЕЖДУ ТЯХ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ МАКАР И СЛЕД СТОЛЕТИЯ СЪЖИТЕЛСТВО! ТОВА НЕ ИЗКЛЮЧВА сблъсъците на етническа основа поради жестокоста на епохата!

БГ История


Неактивен гол гъз

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 86
  • Респект: 3
Сега ще бъда досаден и ще спомена отново КЮРДИТЕ! Може би те ще ви помогнат до разберете това което исках да ви кажа до сега! Езикът на кюрдите се смята за ирански ,а те самите за част от старите ирански народи! Смята се че те близо 3 000-3500г. живеят на това място което е разбираемо защото тогава и старите перси и миди са отишли до там! те са много интерестни поради това че външно са се доближили много до семитите , а и са станали мюсулмани което допълнително ги отделя от Европейското им минало! Но при тях думите мъж, жена, мишка и дори цели изрази използвани в ръзговорната реч са идентични с тези на съвременните българи! От Одрин близо 2 000 км до Анадола и Арарат всички казват КЬОПЕК, на тюрко алтайски ,а ние българите и те кюрдите казваме КУЧЕ ! Разбирате ли каква е била разликата между иранските и славянските народи ? Мъж, жена,мишка, женщина, мужчина,мъйш, ! Интересно е че те не използват благодаря, а пажалуйста типично по руски! Като сложим Мама, Брадър , Систър които са общо европейски роднински нещата стават все по близки! А как е на цигански т.е. от старият санскрит думата дете, ами Чаве! А как е на английскит.е. на немски  Чайлд!, А на български т.е. иранско славянски? Ами Чедо?

Неактивен Sur

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 488
  • Респект: -30
  • КОЛЕКЦИОНЕР НА ВРЕМЕ
БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРАКИЙСКИЯ 

 

 
Според официалната историография траките са били латинизирани ( или гърцизирани между I-ви и VI-ти век. Една група лингвисти считат албанския език за наследник на тракийския. Други изследователи посочват силните прилики на литовски и латвийски с езика на Орфей, но пропускат да отбележат, че балтийските езици са изключително консервативни и са запазили много архаични особености, което обяснява паралелите с тракийския. Освен това трябва да се отбележи, че колкото по-назад се връщаме в историята на българския език, толкова повече общи неща има той с литовски, латвийски, жемаитски...

 

Дали е с умисъл, или не, но в сравнителните тракийски речници езиковедите често пропускат основни тракийски думи имащи перфектни български еквиваленти. Като пример могат да се дадат: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу –сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь ( знание),  видето – видетъ  (видя, виждам) ...

 

Нито латински, нито гръцки, или който и да е било друг език  няма толкова много общи думи с тракийския както българския, но учените ни пропускат да оповестят това изключително важно сведение.

 

Трябва да се отбележи също, че подробно, систематизирано  сравнение на особеностите на тракийския език с българския не е правено. Спорадично се споменава, че дадена тракийска наставка е идентична със старобългарска, че определена тракийска диалекна вариация е същата както и българската, но на читателите не е обяснено значението на тези граматически особености. Един народ може да наследи думи от друг, но не и диалектни особености, защото диалектът не е нищо друго освен по-слабо позната форма на официалния език.

 

Преди около столетие видният наш учен Цани  Гинчев представи теорията си за тракийският характер на българския език - “На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-запълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм... Ами че този..., който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика - и на българския, и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като повече и по-цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето. http://ziezi.net/ginchev.html

 

Гинчев обяснява процеса на изпадането на падежите в езика ни като тракийско наследство. Тук трябва да се спомене откритието на К. Влахов, който установи, че за времето си тракийският е бил изключително развит и е започнал да губи своят синтетичен характер още в Античността. Присъствието на седем падежа * в средновековния старобългарски се дължи на това, че тези, които освободиха своите събратя от римското подтисничество са били дълги векове в изолация в свободните земи на север от Дунав и тяхното наречие се е запазило в старият си вид ( в древният тракийски е имало падежи, както и в древния арийски). Напълно естествено е, че официалният език на Тракия след VII-ми век ще е точно диалектът на освободителите, той е говорен от духовенство и благородническа класа, докато за останалото население е бил типичен губещият падежите вариант, т.е същинският тракийски...езикът, който говорим и днес в развита форма.**

 

Нека обърнем внимание на някои особености:

 

 

I. ПАДЕЖИ.

 

1. Окончанието при звателен падеж в тракийския език е -Е ( В. Георгиев), както и в звателен падеж на български лични имена Стояне, Добре, Борисе, Добромире,  Милене, Светлозаре!

 

2. Окончание за дателен падеж ед. ч. в тракийския е -У, както е при български съществителни имена в дателен падеж – Богу, стопану.

 

3. Окончание за дателен падеж мн.ч. в тракийския е -ИМ , срещаме го в Селим-брия, Селим означава– на селите. Селите са трако-пеласгийско племе обитаващо Беломорието и Тесалия – дом на мирмидоните, които според Йоан Малала са предци на българите.

 

4.Окончанието в родителен падеж е -ОУ също както при старобългарски съществителни имена в родителен падеж – сыноу...

 

 

 

II. МЕСТОИМЕНИЯ И ПРЕДЛОЗИ

 

1. Тракийското лично местоимение АЗ отговаря на българското АЗ

 

2. Тракийското лично местоимение МЕ отговаря на българското МЕ.

 

3. Тракийският предлог ДО отговаря на българският ДО.

 

4. Тракийското въпросително местоимение КОС отговаря на българското КОЙ(1)

 

5. Тракийското показателно местоимение ТА отговаря на старобългарското ТА-това.

 

6. Тракийското показателно местоимение СА отговаря на старобългарското СЬ-тази.

 

7. Тракийското показателно местоимение СИ отговаря на старобългарското СИ-това.

 

8. Тракийското показателно местоимение СЕМУН отговаря на старобългарското СЕМУ-този.

 

9. Тракийският предлог УТ отговаря на българският ОТ, имащ диалектна форма УТ.

 

 

(1)Кос е древният вариант на кой, тъй както латинското quis -куис е древният вариант на италианското въпросително местоимение chi -ки-кой.

 

 

 

III. УМАЛИТЕЛНИ ЧАСТИЦИ, НАСТАВКИ, ПРЕДСТАВКИ, ОКОНЧАНИЯ.

 

1.Тракийската умалителна наставка ИНТ ( волинт, перинт...) е определена от  В. Георгиев и И. Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ. Тя се среща в старобългарски думи като воленте, осленте, козленте.

Интересно е, че тази частица се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други, т.е. тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траките.

 

2. Тракийската умалителна наставка КА ( в Донука, Бургарака) е типична за българския език, срещаме я в думи като -белка, писалка, девойка. 

 

3. Тракийската умалителна наставка  Е ( в Дорзе ) се среща в наши имена като Бане, Боре, Воле, Едре, Злате и т.н. ( Е е типична за сърби и хървати – Митре, Злате...)

 

4. Тракийската умалителна наставка ЕЦ ( в Кабец) е  типична за езика ни – творец, светец, певец...

 

5.Типичното за езика ни окончание -ЩА  ( в пътища, свлачища, селища ) се среща и в тракийския - Вρρατζιςτα -Врачища, Рουβύςτα-Ровища.

 

6. Българската умалителна частица ЦА ( в девица, столица, певица ) се среща в тракийския топоним Тζερζενουτςας – Чершница.

 

6. Тракийската наставка в лични имена ЗАР ( Етизар, Велизар) се среща в българските лични имена Светлозар, Златозар, Среброзар, Цветозар.

 

7. Наставка МЕР ( Пурмерул, Гугамер) - велик срещаме в Безмер, Владимер, Радомер.

 

8. Тракийските умалителни частици УЛ, УЛА, ИЛ, ЛО ( в Пурмерул, гагула, Кетрил, Скорило ) са идентични с българските УЛ в Драгул, УЛА в Радула, ИЛ в Момчил, ЛО в Скорило.

 

9. Тракийската представка З/С отговаря на българската СЪ-от.

 

10. Окончанието за прилагателни от женски род - А , НА ( Бела, Циерна) е същата както и в българските прилагателни от женски род бела, черна ( църна).

 

11.Окончание за съществително от женски род – ИНА – Диелина – детелина.

 

12.Окончание  за прилагателни от мъжки род-ЕН (Залден) – червен, черен, златен.

 

13. Окончанието СК ( Дориск, Драбеск, Гареск) се среща и в старобългарски думи като бесовскъ, бытиискъ,  браньнскъ, женьскъ...

 

 

МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО

 

Установени са три форми на множествено число в тракийския език.

1.При първата окончанието е И - КТИСТИ – чисти.

 

2.Другата форма е с ТА, срещаме я в ДРУВЕТА – дървета.

 

3.В някои български диалекти се използва Е като окончанието за множествено число – люде хора), листье ( листи), същата тази особеност срещаме и в тракийския топоним ЛИСТЕ –листи.

 

Както виждаме и трите форми, без изключение са типични за българския език.

 

 

 

ДИАЛЕКТНИ ОСОБЕНОСТИ

 

В тракийския се забелязват абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза В. Георгиев ( Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е ( ие) от друга е засвидетелствано не само в античността ( в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

 

Отново В. Георгиев отбеляза, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти зилен -зелен ( Διντιπορις –Δεντουπορις )...

 

В тракийските диалекти забелязваме варианти КЕТРИ, КЕТРЕ отговарящи на старобългарските ЧЕТИРИ, ЧЕТЫРЕ.

 

Щом особеностите на тракийските диалекти са типични и за българския, това означава, че тракийския не е изчезвал изобщо, напротив – развил се е и днес е познат под името български.

 

Някои критици ще възразят, че частици като ЕЦ, ЦА, КА се срещат също в сръбски, хърватски, словенски. В това няма нищо чудно, траките не са падали от небето, имали са свои роднини – старите илири и скити. Към илирийските народи принадлежат сърби, хървати, словени, словаци...а  нашите близки роднини украинците са наследници на скитите. Затова името на тракйската Еброс – Ибъра има успоредица в сръбския Ибър и украинския Ибр. Затова името на тракийската Нестос има успоредица в полската и чешка Ниса. Затова имената на тракийските селища Мидне и Курписос се тълкуват с хърватския глагол метнути – полагам ( основи на селище) и украинския глагол корпати –копая... Не, че хървати и украинци са траки, родствеността на тракийския с илирийски и скитски е обяснението за приликите. В нашия език също сме имали тези думи, но те са излезли от употреба. Това е един напълно естествен, а и неизбежен процес.

 

Ето, няма нищо сложно нали, истината никога не е сложна, сложен и пътят тя да се укрие. Ние българите говорим развита форма на същият език, който е звучал между Карпатите и Бяло море още преди девет хиляди години. Не сме идвали от никъде, напротив, изпратили сме свои хора на три континента. Те от своя страна са повлияли десетки народи. За някои това може да звучи като фантастика, но е самата истина, която бавно, но упорито си пробива път. Това, че повечето от нас не я знаят се дължи на редица причини.Водени от политически причини, векове наред безсъвестни личности са фалшифицирали историята в своя полза, за съжаление това продължава и днес. Както римляните са противопоставяли дедите ни срещу техните роднини, така и в ново време изкуствено се насажда вражда между близки хора. За да се измъкнем от порочния кръг е нужно да сме със спокойно и чисто съзнание, а това е възможно само, ако сърцата ни са свободни от негативни емоции. За това – нека обърнем гръб на злото и да се върнем при корените си. Да бъдем българи!

 

 

 

Пояснения:

 

* В старобългарския език срещаме следните падежи:

 

1.Именителен

2.Дателен

3.Звателен

4.Винителен

5.Творителен

6.Родителен

7.Местен

 

 

** Дори и днес процесът на изпадане на падежите в езика ни не е завършил. Звателен падеж се употребява масово, а в родопските диалекти има останки на дателен и местен падеж ( С.Стойков, Българска Диалектология, стр.131-132, стр.135, )
БОГ Е ДАЛ НА ЧОВЕКА СВОБОДНА ВОЛЯ,КОГО ДА ОБИЧА И КОГО - НЕ!СПОРЕД ДАДЕНАТА МИ ОТ НЕГО СВОБОДНА ВОЛЯ,НЕ ОБИЧАМ РУСНАЦИ,РУСКИНИ И РУСОФИЛИ!

Неактивен Balkan

  • Академик
  • *****
  • Публикации: 153
  • Респект: -6

БГ История