Въоръжения и тактики > Общ форум - въоръжения и тактики

Въоръжението на българите

(1/1)

четец:
          ПО ПРОФ. ГЕЗА ФЕХЕР

Император Лъв VІ дава следните сведения за въоръжението на българите:

„Те се въоръжават с меч, броня, лък и копие. Повечето носят два вида оръжие: закачено на рамото копие, а в ръцете си държат лък и съобразно нуждата си служат с едното, или другото. Като са преследвани извличат по-голяма полза от лъковете си.”
   „Но не само те сами се въоръжават, а и конете на знатните са облечени в предните части с желязо, или плъст.”
   От отговорите на папа Николай става ясно, че българите имали обичай да дават клетва върху меч. Наред с меча прабългарите носили и сабя. Тя била еднотипна с маджарската сабя. За разлика от аварската, чиято дръжка е права и продължение на самия нож, дръжката на тази сабя била под ъгъл от около 30 градуса от острието, което й давало по-голяма сила при удар. За да е удобна  сабята при мушкане, последната й трета била изострена и от двете страни. Цялата сабя била дълга от 90 до 105 см и около 5-5,5 см широка. Някои от сабите имали „елман”, т.е. разширение на гърба на ножа за увеличаване силата на удара.
   Лъкът бил най-важното оръжие на българите и те дължели в голяма степен на него победите си. Лъкът на българите бил значително по-усъвършенстван от този на противниците им. Те можели да изпращат три стрели за времето, за което византийците пращали една и то със същата пробивна сила. Докато във Византия и Западна Европа лъкът представлявал просто една извита пръчка, завързана с тетива, лъкът на българите бил съставен и представлявал оръжие, направено по много сложен начин. Средната част е от тънка, плоска дървена пръчка, приготвена от твърдо еластично дърво. Средната част на тази пръчка е по-дебела и не е еластична, за да може ръката по-добре да я хваща.
   Тази пръчка е увита с дебел слой от ремък, приготвен от жилите на говедо, силно пресован към дървената част. Тези грижливо почистени, обезмаслени и омекчени жили, които се изсушавали, се втвърдявали в една извънредно силна и еластична маса и се слепвали неразделно с дървото. Откъм вътрешната, оставаща към стрелеца част на дървената пръчка долепвали с клей две рогови пластинки от рога на бивол, коза, вол. Повърхностите, с които дървената част се допира до рога се набраздявали за по здраво слепване. Така съставения от три части лък увивали с кожа.
   Приготвянето на такъв лък изисквало много търпение, знания и отлична сръчност. Понякога се работело върху такъв лък с години. Дължината на лъка била до 130 см. Когато не бил в употреба, лъкът стоял в неопнато положение, иначе би изгубил еластичността си. Бидейки рефлексен, лъкът, когато тетивата му бива откачена, се извивал обратно, т.е. дъгата в неопънато състояние имала форма, обратна на бойното. Тетивата, изработена от кожа, или черва била винаги завързана на единия край на лъка. На другия си край имала примка, с която се закачала към вдлъбнатина, врязана към роговата пластинка. Опъването на лъка изисквало голяма сила и сръчност. По-мощни лъкове се опъвали дори от трима души. Но за изстрелването на стрела от съставен /рефлексен/ лък се изисквало много по-малко сила, отколкото от обикновен. Двете нееластични уши, служели за по-леко свиване на еластичните части и играели ролята на лостове. При простия лък била нужна 60 кг тежест за да се измести на 70 см опнатата тетива, докато при рефлексния лък са били нужни само 20 кг. Това осигурявало трикратно по-голяма скорострелност. Върховете на стрелите тежали до 30 г. Самите стрели били дълги около 60-70 см, като на долния им край били прикрепени пера. Формата и размера на остриетата били различни за бой и лов, като се изготвяли индивидуално за всеки лък. Пръчките били от различен материал – бряст, камъш и др.
   Когато не се използвал, лъкът се носел в специален кажен калъф. Колчанът за стрелите се носел прикрепен  с два ремъка отдясно за колана. Стрелите се държали в него с върховете нагоре. Поради перата по стрелите, долният край на колчана бил по-широк.
   Копието било от къс метателен тип. Металната му част е около 20 – 25 см. Към него била привързана конска опашка, но е неизвестно дали като знаме, или евентуално за недопускане на стичане на кръв по дръжката, а може би и с двете цели.
   Българските конници имали броня от двойна плъст, която предпазвала шията и гърдите. Тя не била тежка и не пречела на  стрелеца в движенията му. Знатните носели подобни брони, но от желязо. Гърдите на конете били покрити с плъст. Тежката конница била изцяло облечена с железни брони. Конниците от тези елитни части имали метални шлемове, докато в леката конница се използвали дебели кожени калпаци, или калпаци от плъст, обшити с кожа.
   За използване на аркан от българите има сведение от 537 г. , когато трима византийски пълководци са били пленени с аркан и единият е успял да среже въжето и да избяга.
   За преминаването на реките българите използвали кожени мехове. Пълнели ги с дъбова кора. Завързвали ги за конете, като на тях слагали седлата и военните инструменти. Така конете били платното, а меховете - корабът за преминаване на реката.
   За транспорт използвали коли, които при стануване се употребявали за укрепване на лагера.
   За координация на военните действия се използвали звукови и светлинни сигнали.Звуковите били предимно с рогове, а светлинните с палене на огън.
   За победите способствал и превъзходният обоз на българите. Те водели със себе си хергелета с кобили и жребци за прехрана. Обозът им , за разлика от византийският, състоящ се предимно от волове бил много по-бързо подвижен и позволявал лесно придвижване на войската на голямо разстояние. Употребявали се и консерви – сушено месо /пастърма/, което правело прехраната им независима от терена на бойните действия.
   Селекционирани били не по-малко от две породи коне. Едната е била с по едро телосложение – най-вероятно за тежката конница и тегленето на колите, а другата е била по-дребна. Особено внимание се обръщало на мирновременната подготовка на конете и обучението на стрелба  от тях,  дори и яздейки заднешком. Забранено било използването на конете през мирно време за други цели, което се наказвало със смърт. Употребата на железни стремена била важен елемент, способстващ за българските победи. Тя е била заимствана през  Седми век във Византия  от българите и други сродни на тях народи и направила поврат в използването на конницата в Европа, която дотогава била само спомагателна войска. От българите била заимствана и подковата, както и лекото дървено седло, обшито с кожа. Вместо шпори българите използвали бич.
   Особено важна част от въоръжението на българите бил коланът им. Той служел както за окачване по него на  необходимите торби, ножове,  колчани, за да е свободна в движенията си горната част от тялото на конника, така и за различаване в йерархията на собственика му, т.е. изпълнявал ролята на сегашните пагони. 

Гесер Курултаев:

--- Цитат на: четец в Март 27, 2008, 13:20:35 ---          ПО ПРОФ. ГЕЗА ФЕХЕР

Император Лъв VІ дава следните сведения за въоръжението на българите:

„Те се въоръжават с меч, броня, лък и копие. Повечето носят два вида оръжие: закачено на рамото копие, а в ръцете си държат лък и съобразно нуждата си служат с едното, или другото. Като са преследвани извличат по-голяма полза от лъковете си.”
   „Но не само те сами се въоръжават, а и конете на знатните са облечени в предните части с желязо, или плъст.”
   От отговорите на папа Николай става ясно, че българите имали обичай да дават клетва върху меч. Наред с меча прабългарите носили и сабя. Тя била еднотипна с маджарската сабя. За разлика от аварската, чиято дръжка е права и продължение на самия нож, дръжката на тази сабя била под ъгъл от около 30 градуса от острието, което й давало по-голяма сила при удар. За да е удобна  сабята при мушкане, последната й трета била изострена и от двете страни. Цялата сабя била дълга от 90 до 105 см и около 5-5,5 см широка. Някои от сабите имали „елман”, т.е. разширение на гърба на ножа за увеличаване силата на удара.
   Лъкът бил най-важното оръжие на българите и те дължели в голяма степен на него победите си. Лъкът на българите бил значително по-усъвършенстван от този на противниците им. Те можели да изпращат три стрели за времето, за което византийците пращали една и то със същата пробивна сила. Докато във Византия и Западна Европа лъкът представлявал просто една извита пръчка, завързана с тетива, лъкът на българите бил съставен и представлявал оръжие, направено по много сложен начин. Средната част е от тънка, плоска дървена пръчка, приготвена от твърдо еластично дърво. Средната част на тази пръчка е по-дебела и не е еластична, за да може ръката по-добре да я хваща.
   Тази пръчка е увита с дебел слой от ремък, приготвен от жилите на говедо, силно пресован към дървената част. Тези грижливо почистени, обезмаслени и омекчени жили, които се изсушавали, се втвърдявали в една извънредно силна и еластична маса и се слепвали неразделно с дървото. Откъм вътрешната, оставаща към стрелеца част на дървената пръчка долепвали с клей две рогови пластинки от рога на бивол, коза, вол. Повърхностите, с които дървената част се допира до рога се набраздявали за по здраво слепване. Така съставения от три части лък увивали с кожа.
   Приготвянето на такъв лък изисквало много търпение, знания и отлична сръчност. Понякога се работело върху такъв лък с години. Дължината на лъка била до 130 см. Когато не бил в употреба, лъкът стоял в неопнато положение, иначе би изгубил еластичността си. Бидейки рефлексен, лъкът, когато тетивата му бива откачена, се извивал обратно, т.е. дъгата в неопънато състояние имала форма, обратна на бойното. Тетивата, изработена от кожа, или черва била винаги завързана на единия край на лъка. На другия си край имала примка, с която се закачала към вдлъбнатина, врязана към роговата пластинка. Опъването на лъка изисквало голяма сила и сръчност. По-мощни лъкове се опъвали дори от трима души. Но за изстрелването на стрела от съставен /рефлексен/ лък се изисквало много по-малко сила, отколкото от обикновен. Двете нееластични уши, служели за по-леко свиване на еластичните части и играели ролята на лостове. При простия лък била нужна 60 кг тежест за да се измести на 70 см опнатата тетива, докато при рефлексния лък са били нужни само 20 кг. Това осигурявало трикратно по-голяма скорострелност. Върховете на стрелите тежали до 30 г. Самите стрели били дълги около 60-70 см, като на долния им край били прикрепени пера. Формата и размера на остриетата били различни за бой и лов, като се изготвяли индивидуално за всеки лък. Пръчките били от различен материал – бряст, камъш и др.
   Когато не се използвал, лъкът се носел в специален кажен калъф. Колчанът за стрелите се носел прикрепен  с два ремъка отдясно за колана. Стрелите се държали в него с върховете нагоре. Поради перата по стрелите, долният край на колчана бил по-широк.
   Копието било от къс метателен тип. Металната му част е около 20 – 25 см. Към него била привързана конска опашка, но е неизвестно дали като знаме, или евентуално за недопускане на стичане на кръв по дръжката, а може би и с двете цели.
   Българските конници имали броня от двойна плъст, която предпазвала шията и гърдите. Тя не била тежка и не пречела на  стрелеца в движенията му. Знатните носели подобни брони, но от желязо. Гърдите на конете били покрити с плъст. Тежката конница била изцяло облечена с железни брони. Конниците от тези елитни части имали метални шлемове, докато в леката конница се използвали дебели кожени калпаци, или калпаци от плъст, обшити с кожа.
   За използване на аркан от българите има сведение от 537 г. , когато трима византийски пълководци са били пленени с аркан и единият е успял да среже въжето и да избяга.
   За преминаването на реките българите използвали кожени мехове. Пълнели ги с дъбова кора. Завързвали ги за конете, като на тях слагали седлата и военните инструменти. Така конете били платното, а меховете - корабът за преминаване на реката.
   За транспорт използвали коли, които при стануване се употребявали за укрепване на лагера.
   За координация на военните действия се използвали звукови и светлинни сигнали.Звуковите били предимно с рогове, а светлинните с палене на огън.
   За победите способствал и превъзходният обоз на българите. Те водели със себе си хергелета с кобили и жребци за прехрана. Обозът им , за разлика от византийският, състоящ се предимно от волове бил много по-бързо подвижен и позволявал лесно придвижване на войската на голямо разстояние. Употребявали се и консерви – сушено месо /пастърма/, което правело прехраната им независима от терена на бойните действия.
   Селекционирани били не по-малко от две породи коне. Едната е била с по едро телосложение – най-вероятно за тежката конница и тегленето на колите, а другата е била по-дребна. Особено внимание се обръщало на мирновременната подготовка на конете и обучението на стрелба  от тях,  дори и яздейки заднешком. Забранено било използването на конете през мирно време за други цели, което се наказвало със смърт. Употребата на железни стремена била важен елемент, способстващ за българските победи. Тя е била заимствана през  Седми век във Византия  от българите и други сродни на тях народи и направила поврат в използването на конницата в Европа, която дотогава била само спомагателна войска. От българите била заимствана и подковата, както и лекото дървено седло, обшито с кожа. Вместо шпори българите използвали бич.
   Особено важна част от въоръжението на българите бил коланът им. Той служел както за окачване по него на  необходимите торби, ножове,  колчани, за да е свободна в движенията си горната част от тялото на конника, така и за различаване в йерархията на собственика му, т.е. изпълнявал ролята на сегашните пагони. 


--- Край на цитат ---

 Ами тюрко-алтайска работа! Браво!

debozman:


 Ами тюрко-алтайска работа! Браво!

--- Браво зер! Ако сравним въоръжението на римската войска и "българското" въоръжение то те са в съотношение 1:1. Абсолютно. Трябва обаче да се знае какво е това животно "римско въоръжение" и неговите компоненти - това е проблема на алтайските мислители. Оттук нататък проблема на Гесер се свежда до набеждаването на Римската армия, като алтайска реминисценция. Не можем да не му пожелаем успех. Може пък всичко от Алтай да се копирали пустите му римляни !

Навигация

[0] Списък на темите

Премини на пълна версия