Автор Тема: Бугарски лаги: Македонците имале исто потекло со „Бугарите„ историографија ги пр  (Прочетена 23902 пъти)

Неактивен MAKEDONKA OD MAKEDONIJA

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 47
  • Респект: -364
  • Предупредена от Админа
Според најновите археолошки испитувања, се мисли дека словените се староседелци на Балканот, а бидејќи Траките, Македонците и Илирите биле слични народи, Византија ги нарекла сите со заедничко име Словени, односно Анти. Американскиот Prof. Dr. Florin Kurta во својата книга „History and Archaeology of the Lower Danube Region, c. 500-700“ тврди дека по археолошките испитувања на поддунавскиот Балкан (вклучувајќи ја и Македонија), немало никакви преселби во 6 век; за време на Јустинијан, се по јавила голема економска криза, глад и немаштија, па луѓето од градовите почнале да мигрираат по селата. Како доказ на својата теорија, др. Флорин Курта ја приложува генетиката на денешните „словенски“ балкански народи, чии гени одговараат на балканските жители од палеомезеонеолитичките миграции, некаде 5000-6000 години стари ( The Making of the Slavs : History and Archaeology of the Lower Danube Region, c. 500-700 (Cambridge Studies in Medieval Life and Thought: Fourth Series) by Florin Curta, Rosamond McKitterick (Series Editor), Christine Carpenter (Series Editor), Jonathan Shepard (Series Editor) Cambridge University Press (July 12, 2001). За овој труд, Др. Курта е награден со „Herbert Baxter Adams Prize“ на американското сојузно историско друштво (the American Historical Association, January 3, 2003).

 Бугарската пропагандна машинерија тврди дека Македонците и тнр. бугарски „словени“ имаат ист словенски корен и според тоа Македонците се Бугари. Но, тоа е сосема неточно, за што сведочи и историјата.

Словенските народи се делат во повеќе национални групи и тоа: Словени, Анти и Венети. Сите тие имале сличен јазик, но биле различни етникуми. Во денешна Бугарија се имаат населенo Анти, а во Македонија Словени. Од кога Антите го прифатиле словенското т.е. македонското писмо, јазик и култура во доцното средновековие , после 11 век и тие почнале да ги нарекуваат Словени, но дури во 11 век.  Jordanes (Getica 119) разликува три словенски рода ('gentes'): Венети, Анти и Словени. Англосаксонската историографија  ја лоцира татковината на Словените меѓу Вистула и Дунав чиј делумен корен влечеме ние, современите Македонци, Антите потекнуваат од територијата меѓу Дон и Днестар, а од нив потекнуваат денешните Бугари, додека Венетите ги лоцира на Виста-Вистула (Oxford Dictionary of Byzantium (1991), vol.3, p.1916-1918).

Славените се населиле на запад на Балканите, а источно од нив до Црноморито Антите  тнр. бугарски „словени“ (ОБЩОНАРОДНОТО  И  РЕГИОНАЛНОТО В КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО  РАЗВИТИЕ  НА  ДУНАВСКАТА  РАВНИНА * Димитрина Митова-Джонова, Издание на БАН, София, 1989).
Византискиот хроничар, Прокопиј од Ќесара вели „овие две НАЦИИ, Словени и Анти живеат во демократија“ (Procopius of Caesarea : Wars VII 14.22). Значи, македонските Словени и бугарските Анти биле два различни народи.

Воедно, Антите и Словените биле непријателски настроени едни кон други, дури меѓу нив избувнала и војна во која победиле Словените ("Христоматия по история на България", стр. 57). За да ја зајакне Византиската моќ, императорот Јустинијан ги вооружувал Словените против Антите (тнр. бугарски „словени“) кои во подолг временски период биле големи непријатели ( "История на българската държава през средните векове", том I, София, 1970 г. стр. 41).

Од историска гледна точка, да се тврди дека Македонците и Бугарите се еден ист народ е чиста глупост и шпекулација. Споредбата меѓу Македонците и Бугарите е исто како да се споредуваат Полјаците со Русите, или пак Чесите со Русите или Украинците. Со еден збор, тврдењата на бугарските пропагандисти дека Македонците се Бугари, е исто како да се тврди дека Словаците се Украинци или пак дека Полјаците се Руси!

Од друга пак страна, за својата и странската историја, бугарските историчари ја кажуваат историската вистина дека нивната модерна бугарска нација е создадена од мешавина на Трако-Мизијци, туркомонголските Бугари со 7 Антски племиња и Северјани (најстарото руско словенско племе); извор: "Rulers of Bulgaria" Text by Profesor  Milcho Lalkov, Ph.D.  

Македонците никако не можат да се вклопат во „бугарскато племе“; не влечат потекло од Антите, Северјаните и туркоБугарите. Напротив, Македонците биле големи непријатели на етникумите кои ја сочинуваат модерната бугарска нација. Како што видовме погоре, Словените со Антите (тнр. бугарски словени) биле непријателски настроени, а особено големи непријателства и војни имало меѓу Македонците и вистинските, турските Бугари.

Во егејска Македонија, во градот Филипи, пронајден е запис на туркобугарскиот хан Пресијан од 837 г. кој гласи: „Пресијан од Бога владетел на многу болгари, го испрати кавханот Исбул после давањето на војска нему и на боилот Коловур ПРОТИВ СМОЛЈАНИТЕ  [Державин, Н.С. История на България. Том І, с.213, цитат по Георги Радуле КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА?]. Во денешно време, бугарските историчари намерно зборчето „против“ го фалсификуваат и го преименуваат во „кај„, со цел да се пропагира кај пиринските Македонци кои носат смолјански корен, дека се Бугари.  

На друг средновековен бугарски споменик, напишан на варовна плоча од 9от век од страна на турско-татарските бугари кои говореле турски јазик, стои: Хан Омуртаг ја поведе својата војска против словените ...да ги уништи словените и да не можат да се оправат се додека постои сонцето и тече реката Тича ("Първобългарски надписи", Веселин Бешевлиев, София, 1979 г., БАН).

Нема дилема, вистинските Бугари кои бугарската историја ги нарекува прото-Бугари, биле турски азијатомонголски народ, со свој турски јазик (History of the Bulgarian State, v. l, part 1, Sofia, 1938, pp. 332 337, by Prof. V. N. Zlatarski); официјалната бугарска историја тоа го потврдува, како и Бугарската Академија на Науките за која вистинските Бугари се турско племе со турски јазик (История на България. Т. II. С., 1981, с.60.).  Турскиот антропологичен тип и турскиот јазик на Бугарите не се поставуваат под сомнение; постојат неоспорни докази за турскиот карактер на стариот бугарски јазик, кои можат да се најдат по написите на вистинските Бугари, како Именикот на бугарските владетели, по пишувањата од византиските извори, но и по бугарските камени натписи од средновековието кои се на турски јазик (стр. 23-33 от Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992).


Бугарски војсководец Мострич од 9 век

Материјалната култура на првото бугарско царство (до 971 г.) е чисто турска, со елеменит присутни во сите останати култури од турскиот каганат: дванаесетгодишен животински календар, култ кон Тангра, итн. (Б е ш е в л и е в, В. Първобългарите. Бит и култура. С., 1981; Р а ш е в, Р. Дунавска България и Централна Азия. - Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т.6. С., 1987, с. 205-210). Замислете, во турци Бугарите го вклучуваат и Цар Самоил!

 

Хан Кубрат и Хан Аспарух, основачите на Бугарија, бугарската историографија ги прикажува како турко-монголи


Знаејќи дека Македонците не можат да  бидат дел од „бугарското племе“, модерниве бугарски „историчари“ почнаа да измислуваат како во Керамиското Поле (прилепското поле) се населил ханот Кубрат, користејќи еден цитат од „Животот на Св. Димитрија Солунски“ кој вели дека некој си Коурват дошол од Панонија со ромејски (византиски) пленици и ги населил во Керамиското Поле. Во Чудесата на Св. Димитрија се говори за извесен Коувер- водач на Аварите и за некој бунт кој избувнал во аварско племе, воден од Коувер ( L'Abbé A. Tougard, De l’histoire profane dans les actes grecs des Bollandistes (Paris, 1874), pp. 186 ff. ). Подоцна тој Коувер, го нападнал и заробил Коринт (Пелопонез) и не останал во Керамиското Поле, Тракија (Ibid., pp. 521 f.). Но, пак тој Коувер и во останатите историски извори е представен како водач на Аварите, кој населил Словени во Коринт, најверојатно поради малубројноста на Аварите (see Peter Charanis, 'The Chronicle of Monemvasia and the Question of the Slavonic Settlements in Greece,' Dumbarton Oaks Papers, No. V (1950), 158-159). Сега тој Кувер некој ни го претставува како Бугар. Но, како што вели народов, на лагата и се кратки нозете, па има доста византиски извори за тој Хорбатос. Кубер никогаш не се населил во Македонија. Според Солунската Легенда, Кувер, вазал на аварскиот хаган, востанал против својот претпоставен и протеран е од Аварија (денешна Војводина) и заедно со негови пленици од словенско-ромејско потекло, во областа на словенското племе Драговити, наречено Керамијско Поле (A. Tougard, De l'histoire profane, Paris, 1874, p. 187—204. — H. Gelzer, Die Genesis der byzant. Themenverfassung, Leipzig, 1899, S. 47—50. — Ф. Ив. Успенский, О вновь открытых мозаиках в церкви св. Димитрия в Солуни, в ИРАИК, т. XIV (1909), стр. 50—59). Бугарите тврдат дека тоа Керамијското Поле е битолското поле, но битолското поле од антички времиња, преку средновековието, па се` до денес го носи исклучиво само името Пелагонија. На солунчаните добро им било познато името Пелагонија, а и Керамијското Поле, кое се наоѓа во Смолјанската област. Впрочем, Драговитите ја населувале територијата на исток од Солун, од Солун до р. Бистрица, Бер (Петров, П. Образуване на българската държава. С., 1981, 64-65), па византискиот пишувач на "Солунската Легенда" точно го лоцира местото каде Кувер ги населил словено-ромејците т.е. источно од Солун; но, тој направил само една грешка, Керамијското Поле не е во областа на Драговитите, туку во областа на Смолјаните (Тракија), кои се населени уште поисточно од Драговитите. Тоа е сосема нормално за тоа време, византискиот свештеник -писател знаел дека на исток од Солун живеело словенското племе Драговити,  но не бил добро запознал точно со народот во смолјанската област, појугоисточно од Драговитите.
 
Најстарата бугарска историја "Џафкар Тарихи", во превод "Бугарски Летописи", која ја опфаќа историјата на правите Бугари (турки народ) од нивното создавање па се до средниот век, вели дека Кувер ги населил своите пленици ромео-словени во Турун, каде тамошната река (најверојатно денешна Црна Река) била наречена Кувердара (Бахши Иман, ДЖАГФАР ТАРИХЫ (ЛЕТОПИСИ ДЖАГФАРА), ГАЗИ-БАРАДЖ ТАРИХЫ, (ЛЕТОПИСЬ ГАЗИ-БАРАДЖА),1229 - 1246 годы"О БУЛГАРСКИХ ЦАРЯХ ВСЕХ ДИНАСТИЙ"). Турун се наоѓа во смолјанската област, на стотина километри источно од границата меѓу пиринска Македонија и права Бугарија. Денеска Турун (бугарски Търън) е село со 800 жители. Во 7 век, Турун се наоѓал во византиската тема Македонија, инаку  етногеографска територија Тракија, па оттаму може таква забуна дека Кувер ги населил своите пленици во Македонија. И двата историски извори го тврдат истото, дека Кувер се населил во смолјанската област, Тракија, на исток од Солун, а не на запад, особено не во "битолското поле" кое отсекогаш го носело истото име- Пелагонија.

Вистинските Бугари знаеле најдобро и најточно каде се населиле, во Турун, кој не припаѓа дури ни во границите на пиринска Македонија, туку е уште понаисток, во Бугарија, во смолјанската област.

Дури еден македонски археолог, со немакедонско презиме, Иван Микулчиќ, базирајки се Чудесата на Св. Димитрија измисли приказна како Кубрат населил Ромеи (Византијци) во Македонија, па дури и тврди дека материјалните остатоци (пред се` керамика и останати метални предмети) на овие луѓе се бугарски! Притоа, споменатиот господин заборавил да отиде до денешен Татарстан, од каде што потекнуваат правите Бугари и да најде материјални докази за нив, од едноставна причина што Бугарите биле номади и немале никаква култура во тоа време. Треба господинот Микулчиќ да си ја земе и прочита бугарската најстара историја, напишана од самите вистински Бугари кои сосема јасно имаат напиШано дека Кубрат се населил во Турун, денешна смолјанска област, инаку област Тракија. Нема белким сега ние да ги учиме старите Бугари каде се населиле.
 
Сите сериозни историчари кои ја проучувале историјата за Кувер, па дури и реалните бугарски историчари се согласни дека Кувер ја населил Бугарија, а не Македонија (Ф. Ив. Успенский, О вновь открытых мозаиках в церкви св. Димитрия в Солуни, в ИРАИК, т. XIV (1909), стр. 50—59. Н. Милев, Кубрат от историята и Кубер в чудесата на св. Димитрия Солунски, в ПСп, кн. 71 (1910), стр. 556 и сл.).


 Византискиот историчар Глигора вели дека Хроватос бил водач на Хрватското племе  (Grégoire, op. cit., pp. 91, 104 ff.). Познатиот византски историчар и император, Константин Порфиногенет вели дека Хробатос навистина се населил во темата Македонија, инаку етногеографска област Тракија, која нема ништо заедничко со нашата вистинска Македонија , бил Хрват, а подоцна заминал во Далмација, каде станал водач на далматинските Хрвати (Constantine Porphyrogenitus, De Administrando Imperio, edited by G. Moravcsik and translated into English by R. J. H. Jenkins (Budapest, 1949), pp. 146 ff.).  Дури и хрватската историографија тврди дека селото Арвати во Преспа е основано од Хрвати, при словенизирањето на Македонија (M. Vasmer. "Die Slawen in Griechenland." Abhandlungen der Preussischen Akademie der Wissenschaften. Phil.-hist. Kl. No. 12. (Berlin, 1941), p. 123, 127, 175.). Поп Дукљанин, авторот на најпознатото словенско дело „Царството на Словените“ од 12 век вели дека цел Илирик до Валона во денешна Албанија е населен со црвени (јужни) Хрвати (Извор: POP DUKLJANIN, 9, according to Codex Vat. lat. 6958, fol. 57r in the Vatican archives / P. Lessiak, op. cit., p. 84 ff.,   понатаму види кај AMARI-SCHIAPAELLI, стр. 90, 108 / ). Цела денешна западна Македонија и западна егејска Македонија припаѓаа на Илирик, па попот Дукљанин смета дека западните Македонци се Хрвати.  Не само Поп Дукљнин, туку и современата хрватска историја смета дека заедно со македонските словени, доаѓале и хрвати, кои го запоседнале цел Илирик! (V. Mošin, op. cit., p. 43, 54. / L Hauptmann, "Albanija, Povijest," Hrvatska Enciklopedija (Zagreb), vol. I (1941), p. 177-79).


БГ История


Неактивен MAKEDONKA OD MAKEDONIJA

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 47
  • Респект: -364
  • Предупредена от Админа
Но, дали се точни тврдењата на бугарската историографија дека настанало мешање на вистинските туркобугари со Словените? Историјата вели дека немало мешање на правите Бугари (турки) со Антите (Словените) од Бугарија, освен со Антите од Добруџа, за што постојат многу докази како посебен фолклор, посебни народни песни, ора, игри. Всушност, само во Добруџа и источна Тракија покрај црноморието се населиле правите Бугари (турки). По отоманската окупација на Бугарија во 14 век, правите Бугари поради културната, етничката и јазичната сличноста со  турците селџуци, масовно преминуваат во ислам и целосно се претопуваат во Турци. Така, денешните милион турци во Бугарија и оние уште толку насилно преселени "Турци" од Бугарија во Турција за времето на Тодор Живков, се оригиналните Бугари, наследниците на Хан Аспарух. Но, дел од вистинските Бугари (турки) не се исламизирал и денеска уште ги носат своите турски карактеристики- тоа се Гагаузите. Името Гагауз доаѓа од изворните бугарски (турки) зборови гаг-гуг што значи никако; имено, кога мнозинството вистински Бугари (турки) преминувале во 14 век во верата на своите побројни и посилни турки браќа, Селџуците, имало Бугари кои се опирале на исламизацијата со зборовите НИКАКО, па тој збор Гаг-Гуг станал синоним за вистинските Бугари кои останале доследни на христијанството.

Гагаузите се туркомонголски народ, припадници на жолтата раса, со изразити монголски особини. Јазикот кој го говорат припаѓа на турки јазиците, а го нарекуваат туркче или гагаузче (Регионални и етнокултурни български общности зад граница, "Аспекти на етно-културната ситуация", Изд. Асоциация АКСЕС - София, София 2000, стр. 117-176). Гагаускиот јазик е јазикот на вистинските Бугари, оние на Хан Аспарух кој ги донел во денешна Добруџа. Гагаузите потекнуваат од Добруџа, Варна и источна Тракија, токму онаму кај што се населиле правите Бугари, турките. Денеска, историчарите од од Бугарија, за да ја одбранат својата хипотеза дека се мешавина на Буагри и Словени, одат дотаму дека Гагаузите се остатоци на Куманите и Печенезите, но во местата на Гагаузите, Варна, источна Тракија и Добруџа се населиле правите Бугари. Културата на Гагаузите е иста со онаа на добруџанските славенофони Бугари, така што можеме да речеме дека мешање на Бугари и Анти (Словени) имало само во Добруџа. Танците и народните песни, како и целиот фолклор на Гагаузите се идентични со Бугарите од Добруџа (Коларова 1998, објавено во Регионални и етнокултурни български общности зад граница, "Аспекти на етно-културната ситуация", Изд. Асоциация АКСЕС - София, София 2000, стр. 117-176).       

Гагаузите т.е. Бугарите, како сите христијани во Отоманската Империја биле изложени на притисоци за исламизација од нивните отомански браќа, па многу од Гагаузите заедно со словенофонски браќа Бугари од Добруџа, по руско-турските војни од 18 век, се селат во Бесарабија, денешна Украина и Молдавија- руски територии до 1918 г., а подоцна советски. Интересно е што Гагаузите се сметаат за чисти Бугари т.е. прави. Иселените Гагаузи во руската империја до крајот на 19 век, секогаш од страна на официјална Русија се опишувани како Бугари по народност  (Скальковский 1836-1838; 1848, Бугньон 1853: 198, Свиньин 1867: 175, Могилянский 1913: 85).   Русите, за прв пат ги разграничуваат словенофоните Бугари од Добруџа (мешавина ан турките Бугари и Антите) и Гагаузите во средината на 19 век  (Кепен 1850: 196; 1852: 40; 1861: 62, Каранастас-Радова 2001: 23). Во тој период, царска Русија се стреми да создаде руска марионета, вештачка држава Бугарија и нова словенска нација Бугари, од различните словенски племиња кои живееја на територијата на денешна Бугарија. За таа цел, Русите мораа да ги тргнат вистинските Бугари, да им го замрат името, па затоа ги нарекуваа Гагаузи, а вистинските Бугари во Болгаростан (руска колонија) почнаа да ги нарекуваат Татари и  го променија името на нивната држава од Болгаростан во Татарстан. Едноставно, мораше да се скрие вистината дека вистинските Бугари се турки народ, азијатомонголски. Сепак, Гагаузите и во 20 век се декларирале по руските пописи како Бугари (Державин 1937: 87), односно како преселници од Бугарија во Русија, со своето вистински национално име (Державин 1914: 13). Гагаузите како најблиски на себе ги сметаат Турците и бесарабските-добруџанските словенофони Бугари (мешани Анто(словени)-Бугари (турки)) и најчесто се среќаваат бракови меѓу нив добруџанските словенофони Бугари (Регионални и етнокултурни български общности зад граница, "Аспекти на етно-културната ситуация", Изд. Асоциация АКСЕС - София, София 2000, стр. 117-176).     

Евлија Челеби кој ја посетил североисточна Бугарија во 1651 г., територијата населена во 6 век со туркоБугари, вели дека е посебна област- (Гага) Узка Милет и вели дека таму луѓето носат татарска носија и се од татарско потекло; протоБугарите се Узи. Челебија,  цела Добруџа ја представува како населена со турко-татарски народ, или мешавина од словено-татари. За Силистра вели дека е град на Татари, а за потсетување Силистра е центарот на средновековната бугарска црква. Освен Татари, Челеби вели дека во Добруџа има и Читаци- мешавина на Татари (прави Бугари, Челеби ги нарекува така поради правите Бугари од Болгаростан-Татарстан), Словени, Власи и Молдавци. Жените биле заблудени, но христијани, а ја населувале целата област на Добрич. Понатаму зборува за Делиорманци, исламизирани прави Бугари, кои не биле Османци, иако И тие како И останатите жители на Узка-Милет говореле турки јазик, различен од турскиот (османскиот) (“ЗА ГАГАУЗИТЕ” А. И. Манов., Музејна Библиотека, Варна).

Топонимите во североисточна Бугарија, исто така се чисто Турски како:  с. Узлар, (уз-лар = узите), Хорозлар, Азаплар, Герзалар, Сонгулар, Сиахлар, Каспичан (едно од бугарските племиња), Кочулар, Дураклар, Гейкчилер итн.

Бугарската официјална историја ги признава Гагаузите  за најстари Бугари, дел од бугарската нација, но и туркобугарите од Бугаростан,Чувашија, руските степи итн. (Брошурка “БЪЛГАРИТЕ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ’’Пламен Павлов, председател на Агенцията за българите в чужбина (август 1998 - март 2002 г., објавено од ВМРО Русе)).


Значи, бугарската историографија е сосема збунета и дава погрешна слика за денешните словенобугари. Имено, денешните "Бугари" не се етнички Бугари, туку географски Бугари, со исклучок на добруџанските Бугари. Ако денеска се задржале вистинските Бугари на хан Аспарух, со свои традиции и фолклор, го задржиле својот турки јазик, вистинскиот бугарски јазик, испаѓаат ступидни тврдењата на "Бугарите" дека Македонците се Бугари. Па во Македонија нема ниту Гагаузи, ниту православни туркофонични племиња или православни Турци. Уште повеќе смешни се тврдењата дека јазикот на Св. Кирил и Методиј се бугарски, кога во 855 г., годината на создавањето на словенската азбука, Бугарите говореле турки јазик, истиот кој денеска го говорат нивните наследници. Прашањето е дали постои воопшто бугарски словенски јазик, кога се знае дека вистински бугарски јазик, оној туркиот на Гагаузите, Чувашите  и Болгаростанците-Татарстанците е се уште жив.

Инаку, денешниве Македонци  да имале Бугарско потекло, тие денеска ќе беа туркомонголски народ од жолтата раса, со коси очи и ќе збореа бугарски - турски јазик, оној кој се говори и денеска меѓу вистинските бугари во Чувашија и Татарстан; во таков случај, немаше средновековните македонски книшни дела како „Панонските Легенди“, разните житија на македонските светци да зборат за народот словенски, ами за народ бугарски, немаше да пишуваат словенски, ами турски, како вистинските бугари во Татарстан и Чувашија.


Да се навратиме на етногенезата на Македонците. Македонскиот народ почнува да се оформува како посебен етникум уште во раното средновековие од два носечки столба: античкото домородно македонско население и од Словените, со нивна фузија во еден етнос. Првите византиски документи, македонските Словени ги опишуваат како народ кој е домороден, а не доселен во Македонија. Еден од најстарите историски извори за македонските Словени е „Животот на Св. Димитрија Солунски“ од 6-от век, каде македонските племиња се прикажани како имаат свои кнежевства, потчинети на византискиот Император и своја локална самоуправа на чело со жупани „Evocatis ex tota provincia principibus (жупани) conventum habuit“; извор:Livius XLV. 29. Од истиот извор дознаваме и кои се најголемите словениски племиња „Sclavenorum gens numero infinito ex Dragobitas, Sagodatis, Belegeretis, Baenitis, Berzitis, reliquisque, quae primum uno ex ligno naves praeparare diciderant“ т.е. Драговити, Сагудати, Велегезити, Бенити, Брсјаци...


Нема апсолутно никаков усмен или пишан историски извор, дека античките Македонци мигрирале од Македонија или не дај боже пропаднале во земја, исчезнале. Напротив, нивната крв тече во современите Македонци, било тие тоа да го сакаат или не. Најдобар пример како да го обајсниме словенизирањето и опстојувањето на античките Македонци е, Романија. Тековнава историја не учи дека Словените неколку стотици години живееле зад Карпатите и зад Дунав, на територијата на денешна Романија; но, Романците- наследници на Даките не изумреле, туку уште се живи и живеат во Романија. Така и античките Македонци опстанале, па поради заедничката религија, а со тоа и култура на античкито домородно македонско население и словените, настанала фузирање во еден етникум. Доказ за тоа е и Солун, градот кој беше најголемо византиско упориште, но целосно словенизиран, каде сите негови жители збореле чисто словенски. Во најстарото „Житие на Св. Методиј“ од 9от век целосно се пренесени зборовите на Михаил Трети (византиски император) упатени до Светите Браќа Солунски: „...вие сте Солуњани, а сите Солуњани чисто словенски зборуваат”.


Византискиот Император, Константин Порфиногенет вели: „цела Македонија и скоро цел Пелопонез се словенизирани“ (Ibid; p.86). Значи, денешните Хелени, можат да полагаат право на континуитет со античките Хелени како и денешниве Македонци со античките Македонци. Историските факти велат дека и цела Елада била словенизирана со исти словенски племиња како и македонските. Само во источен Хелас (денеска погрешно го нарекуваме Грција) останале џепови со автохтоно грчко-ромејско население (Macedonia and Greece - The Struggle to Define a New Balkan Nation, John Shea, McFarland and Company Inc., North Carolina, 1997; p.86 ). Не само Хелада, туку и Епир и Тесалија во 8от век биле целосно словенизирани (Strabonos Epithomatus 8 век, C. Muller, Geographi graeci minores, Paris 1882, p.574). Имаме запис дека само грците од Елада поради аварословенските напади, се иселиле од Хелада (Пелопонес) на блиските острови (On the Chronicle of Nonemvasia see Charanis, op. cit., pp. 147 ff.), а на нивно место се населуваат словени; баш тие, денешните „Хелени“ полагаат право на континуитет со античките Хелени, а нас Македонците на прават чисти Словени!


Можеме да кажеме дека Македонците имале први своја држава, со оформен етникум, народ. Веќе во втората деценија 7от век, во Македонија имаме создавање на  државна формација, составена од обединетите македонски склавинии, кои дури имале и свој крал (рекс) Хатсон на чело на државата (Mirac.,II ,p.1325-1333). За жал, Византијците го убиваат Хатсон и македонската држава без лидер пропаѓа. Педесет години подоцна, во 70те години од 7от век, македонските склавинии прават нов обид за обединување т.е. форирање на држава; овој пат, крал (рекс) на обединетите македонски склавении е Пребонд, но пак Византија го уништува Пребонда и Македонија потпаѓа под Византиска т.е. Ромејска власт (Извор: "Mirac., II, p.1325-1333. / “Mirac.,",II,p.4, Tougard, p.148-176). Во 9 век хрониката на Теофанес Конфесор спомнува посебна држава „Склавиниа“ во периодот 657-658 г. на просторот на етничка Македонија (Theophanes, Chronographia, edited by Carolus de Boor (Leipzig, 1883), I, стр. 347). Тогаш имаме постоење на посебна словенска држава на територијата на Македонија, но во 658 г. византискиот император Констанс Втори ја уништува Склавинија и пак хрониката на Теофанес Конфесор потоа спомнува само склавинии, но не и држава Склавинија  (Ibid., I, 486).  Како што гледаме, во исто време кога се формира државата на турските Бугари, се формира и македонска држава, која е со компактен единствен етникум, за разлика од хеторегената етничка слика во бугарската држава, со азијатски и мноштво европски етникуми.


Македонија е лулката на словенската писменост и култура, земјата на словенскиот Ерусалим- Охрид, земјата каде што настанале првите букви и книжевни дела на старомакедонски јазик, јазикот кој стана основа на сите словенски јазици и до ден денешен се служи по православните храмови низ словенските земји, од Македонија па се до рускиот далечен исток, во Азија. Од словенската книжнина за Македонија од средниот век, дознаваме многу детали за етникумот кој ја населувал Македонија. Иако нашиот источен сосед упорно тврди дека Македонците се „Бугари“ од средниот век, пишаните историски извори од средновековните Македонци тоа го отфрлаат. Не постои ниту еден Македонец во средниот век кој се декларирал како Бугарин или пак како Србин. Во  “Пофалното Слово за Св. Кирил”, за кое кое се мисли дека е напишано од самиот Св. Климент, стои дека народот кој ја населувал Македонија е словенски или како што таму стои: „многуплодниот народ словенски“ (Извор: „Пофално Слово за Св. Кирил“, Панонски Легенди од Црноризец Храбар, крај на 9ти или почеток на 10ти век). Црноризец Храбар во истите Панонски Легенди, во “Житието Методиево” вели дека „сите солунчани чисто словенски зборуваат“. Во Житието на Св. Наум Охридски, напишано по смртта на Св Наум, од перото на анонимен ученик на Св Климент, во 10от век, пак се зборува само за Словени и за никоја друга народност во Македонија. Бугарската историја не се повлекува од квазитеоријата дека Македонците веќе во 10от век биле Бугари. Подоцна, Македонците не би можеле да станат Бугари оти потпаѓаат под византиска власт во почетокот на 11от век, а подоцна под српска. Но, како што гледаме во тоа време Македонците не биле Бугари, напротив, бугарското име македонските писатели не го спомнуваат.


Уште еден важен историски факт е тоа што Македонците во 10от век имале и своја посебна црковна организација, во времето кога Бугарите веќе имаат оформена бугарска канонски призната Црква, и покрај тоа што северна и центрлна Македонија биле окупирана од бугарската држава. Во Житието на Св. Наум Охридски се зборува за „епископ Словенски“ Марко, четврт епископ на Словените од Девол, што јасно кажува дека средновековните Македонци имале религиска автономија, како посебен етникум во рамките на средновековна Бугарија од 10от век (Извор: „Житието на Св. Наум Охридски“, „Спомен за нашиот преподобен отец Наум“, 10 век, Охрид). Да биле средновековните Македонците потчинети на бугарската или ромејската црква, тогаш, би биле покорни на бугарскиот преславски или ромејскиот константинополски патријарх, и нив би ги славиле и спомнувале по пишаните документи.


Впрочем, во целата средновековната книжнина од Македонија никогаш не се спомнуваат верски лидери од соседните народи, како бугарските или византиските патријарси, но се спомнуваат само државните лидери на окупаторите на македонската земја, бугарскиот и византискиот император. Сите средновековни автори од Македонија, обично, своето пишано дело го завршуваат со годината,  името на политичкиот и верскиот лидер (по духовната традиција се пишува и името на нивниот верскипастир) кога е завршено делото или пак настанот што е опишан; како нивен верски пастир секогаш се опишани охридските словенски епископи. Се забележува прифаќањето на световната власт на окупаторските сили, но не и на дyховната власт и некаква верска автономија која се уште не е доволно истражена.
 

 

Неактивен kolevski

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 63
  • Респект: 7
Какво знаме се вее на Илинденско -преображенското въстание АА????Одговори кратко ...виждам че знаеш български незнам къде си го учил само дето не можеш да пишеш ООО ти юроде !!!Имам приятели македонци ама те казват че са си Българи и яко ще те начесат ако те добарат !!Наистина си просиш да публикувам тук как е създадена Сръбска Македония...Аре стига сърбите вече ви се смеят и казват БЪЛГАРИ СТЕ!!! Но аз лично не ви искам ... Преди ви исках но разбрах че сте диваци ... Те и Гърците ще ви оправят ...и те ви се чудят на щуротиите.... ??? ::) ;D
Бъди истински достоен БЪЛГАРИН!!

Неактивен MAKEDONKA OD MAKEDONIJA

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 47
  • Респект: -364
  • Предупредена от Админа
Na Ilindenckoto vostanie se vee Makedonsko zname i pisuva "smrt ili sloboda"na makedonski jazik.I jas imam prijateli (porobeni makedonci od pirinska Makedonija) i tie se custvuvaat kako cistokrvni Makedonci a ne Bugari.Srpska,Bugarska,Grcka(hahahaha)me iznasmea so tvoite gluposti, edno da ti e jasno nie ne sme nitu edni od ovie sto ti gi nabrija nie sme Makedonci,a toa sto vo Bugarija i Grcija ima Makedonski narod e nesto drugo bez razlika na vaseto negiranje.A site tie sto vikaat deka se Bugari i ziveat vo Makedonija se prodadeni dusi ili cigani,nieden cictokrven Makedonec ne se prodava primer za toa ti e i "OMO Ilinden Pirin" Makedonci koi se custvuvaat taka i vo dusata.

Неактивен kolevski

  • Професор
  • ****
  • Публикации: 63
  • Респект: 7
Цар Борис го посрещат цигани като освободител 1941г.Така ли излиза според този промит македонски мозък. :'( :'( :'( :'( :'(
Бъди истински достоен БЪЛГАРИН!!

Неактивен четец

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 49
  • Респект: 7

     Абсолютно солидарен с Колевски добавям части от  два сръбски документа от началото на миналия век:
   
    1.Рапорт на сръбския консул в Скопие до председателя на министерския съвет и министър на вътрешните работи д-р Вуйич:
   
    25.03.1902 г.
   ....Георги Делчев,бивш директор на щипската гимназия се движи из Македония,контролира комитетите и организира чети.Тук той се ползва с името на честен човек...Поради това,че е известен въстаник,горд и фанатичен,поинтересувах се за него къде е и от БЪЛГАРСКИ източници разбрах засега,че на 7 февруари е пренощувал в Демиркапия и т.н.

    2.Рапорт на сръбския консул в Скопие Милослав Куртович до министъра на народното стопанство и заместник министъра на външните работи на Сърбия Любомир Новакович:
   
    24.04.1903 г.
    ...Също от Хилми паша узнах,че в сблъскването на 21 т.месец при Сяр е загинал известният от по-ранните рапорти БЪЛГАРСКИ ВОЙВОДА Георги Делчев с още 11 другари от неговата чета.....


     Какви заблудени дипломати ?
   

Неактивен Makedonka

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 24
  • Респект: -1117
Знаеш ли што значи ова

Неактивен Makedonka

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 24
  • Респект: -1117

Неактивен Makedonka

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 24
  • Респект: -1117
прочитај убаво што псшува тука,како и на картата на знамето на Илинденското востание

Неактивен четец

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 49
  • Респект: 7
По повод на фалшивия печат,струващ 33 сръбски сребърника препоръчвам прочитане на статията на Христо Христов в кн.4 от 1983 г. на списание "Исторически преглед":
"През 1980 г. в Скопие бе издадена книгата „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комятет во Кресненското востание”. В нея участвуват със статии върху „Правилата — Уставот” 9 скопски историци, известни с упорития си стремеж да представят в извратен вид важни събития и факти от българската история. Такъв и особено драстичен е случаят с поместените в сборника статии, както и самият „документ”, взет в неговата цялост.
 

*  *  *
 
Сборникът е посветен, както се вижда от заглавието, на едно от важните събития в българската история — въоръжената съпротива на българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес през 1878—1879 г. Въстанието е известно не като „Кресненско”, а като „Кресненско-Разложко”, тъй като избухва не само в земите по Средна Струма, но и в тези по Горна Места.
 
В предговора към сборника се заявява, че в последно време чрез обнародване на голям брой научни трудове и документи (думите трудове и документи са поставени в кавички) българската историография се стремяла „да докаже българския характер на Македония и правото (думата е поставена в кавички) за присъединяването ѝ към Н. Р. България”. С такава цел неотдавна в София бил обнародван документалният сборник „Македония низ документи” (заглавието на сборника е „Македония. Документи и материали”). В него бил направен подбор на онези документи, които свидетелствувала (думата е поставена в кавички) за българския етнически характер на македонския народ.
 
В сборника били поместени само такива документи, които във времето на „македонската преродба и национално ослободителното движение” били излезли от „обхванати от великобългарската пропаганда в Македония” слоеве на македонския народ. Изоставени били всички документи, които произлизали от привърженици на великогръцката и великосръбската националистическа пропаганда. Същото станало и с документите, свидетелствуващи за развитието на „македонската национална мисъл”, която си пробивала път въпреки чуждите пропаганди.
 
Както се вижда, още в наименованието на труда се проявява стремежът за извращаване на едно крупно събитие в българската история, като се говори за несъществуващ Македонски въстанически комитет. Но в случая това не е толкова важно. По-важно и по-драстично е, че още под заглавието на труда, на обложката, е изобразен кръгъл печат със следния текст в средата: „Печать началнїк щаба”, и около него: „На Македонското востание 1878”. Такъв няма. Отпечатък от него липсва върху първата и последната страница на „оригинала” на „Правилата — Уставот”. Той е измислен. Но като поставят изображение на такъв измислен печат върху обложката на труда, авторите му искат да внушат, че това е „македонско”, а не българско въстание, за каквото е прието от всички добросъвестни изследователи на събитията, свързани със съпротивата на българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес.
 
Не би трябвало да се изпускат пред вид обаче и други внушения на авторите на сборника „Правилата — Уставот”, които по същество са провокаторски и тенденциозни. Например твърдението, че съвременната българска историография се стремяла да докаже българския характер на Македония и правото за присъединяването ѝ към България. Това твърдение е клевета, както е клевета и писаното, че в сборника „Македония. Документи и материали” са включени само документи, излезли от обхванати от „великобългарската пропаганда” слоеве на „македонския народ”. В действителност в този сборник са включени най-различни документи, в това число и от гръцки и сръбски произход.
 
Според авторите на предговора към сборника „Правилата — Уставот” безспорен бил фактът, че в своето развитие „македонският народ” се намирал в много „тешкотии”, които произлизали от особените условия на историческия, обществено-политическия и икономическия му живот,
 
100
  
 
от една страна, и от експанзионистичните стремежи на балканските буржоазии, от друга. Той бил лишен от историческо минало под собствено име. Отделни негови представители се именували гърци, българи или сърби под влияние на чуждите пропаганди. Оттук произлизали документите (думата е поставена в кавички), които се използували като доказателство за принадлежността на „македонския народ” към една от трите балкански нации. Такива били изворите, включени в сборника „Македония. Документи и материали”.
 
От казаното може да се направи изводът, че обнародването на „Правилата — Уставот” е замислено в отговор на сборника „Македония. Документи и материали”. С категоричността на истината, разкрита с включените в него източници по т. нар. македонски въпрос, сборникът твърде много е раздразнил скотските фалшификатори на българската история. И като не могли да измислят нещо по-недостойно, те решили да съставят документа-фалшификат „Правилата — Уставот” и да напишат 9 студии за неговото тълкуване.
 
Според авторите на предговора към „Правилата — Уставот” с обнародването на сборника „Македония. Документи и материали” българската историческа наука се била поставила в служба на „своята държава и нейната експанзионистичва политика”. Тя съзнателно изоставяла издирени от младата македонска историография след Втората световна война документи в българските архиви, които свидетелствували за самостоятелното развитие на „македонската национална мисъл”. Такъв документ бил „Правилата — Уставот”, съставен според авторите на предговора в края на 1878 г. по време на „Македонското (Кресненско) востание”. [1]
 
Българските историци според авторите на предговора представяли Кресненското въстание като въстание на македонските българи. За тази цел те правели подбор на изворите за въстанието и криели противоречащите на горното твърдение източници. Но макар всички документи за въстанието да се намирали в България и там да били поставени под „ембарго”, когато „будното око на българския контрол” заспивало, можело да се открият нови, неизвестни за науката документи. Такъв бил случаят с „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комитет во Кресненското востание”.
 
Документът, предмет на „изследване” от страна на 9-те автори, бил намерен въпреки „ембаргото” в личния архив на покойния български патриарх Кирил. В него той бил заведен под сигнатура „Арх. од. Дело 2341, А. Е. 50, лл. 30—61”. Въпреки че разполагал с него, патриарх Кирил не го поместил в труда си за съпротивата срещу Берлинския договор, издаден от Българската академия на науките през 1955 г. Дали самият той е изоставил документа или това се дължало на искане на рецензента (рецензент е Христо Христов), авторите на предговора не уточняват. Те само съобщават, че патриарх Кирил бил позволил на „македонскиот историчар” д-р Славко Димевски да прегледа документацията за Кресненското въстание в личната му архива и му помогнал да микрофилмира някои необнародвани в труда документи за въстанието, в това число и „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комитет. . .”. За жалост — пишат авторите на предговора — разбрахме, че документът „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комитет” вече не може да се намери в архивата на покойния патриарх Кирил и е обявен за „непостоен”. “(Не се съобщава кой е направил това.) Все пак те, авторите на предговора, се надявали, че той не е унищожен и един ден щял да бъде достъпен за „явноста” [2].
 
Както се вижда от казаното в предговора, „документът” бил намерен в личния архив на покойния български патриарх Кирил. Той го дал на д-р Славко Димевски да го микрофилмира, но след това бил обявен за „непостоен” вероятно за да не противоречи на тезата за българския характер на Кресненско-Разложкото въстание. Това твърдение цели да се отклони всеки, който би искал да провери има ли такъв документ или няма и по този начин да не може да се разкрие фалшификацията на д-р Славко Димевски и неговите ортаци при подготовката на книгата „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комитет во Кресненското востание”.
 
Твърдението за укриване на „Правилата — Уставот” е тежко обвинение към покойния патриарх Кирил и управлението на държавните архиви в НР България. То е клевета, насочена против
 
 
1. В отпечатания текст е „1978” година. Не е грешка, тъй като вероятно тогава или приблизително тогава е бил съставен този фалшификат.
 
2. Архивно дело № 2341 е документи от личния архив на покойния патриарх Кирил няма. Предадените след смъртта му документи в държавните архиви са заведени с № 1318. В архива си патриарх Кирил не е номерирал документите, които е притежавал. Следователно цитираният от д-р Славко Димевски № и самият „документ” не е съществувал, когато Димевски е гледал предоставената му документация за Кресненско-Разложкото въстание от патриарх Кирил.
 
Към казаното трябва да се прибави още и следното: Началникът на Главно архивно управление в България ст. н. сътр. к. и. н. Дойно Дойнов заедно със свои сътрудници и при съдействие на отговорни държавни органи е направил пълен преглед на всички материали от личния архив на патриарх Кирил инеенамерил обявения от д-р Славко Димевски „документ”. Дойнов е автор на едно от най-сериозните изследвания за Кресненско-Разложкото въстание и следователно не само като началник на ГУА, но и като изтъкнат специалист по разглеждания проблем е бил пряко заинтересован в намирането на обнародвания от Димевски „документ”.
 
101
  
 
авторитета на цялата българска историческа наука, чийто виден представител беше покойният патриарх. Не би трябвало да се съмняваме, че той е дал на д-р Славко Димевски възможност да прегледа интересуващите го документи за Кресненско-Разложкото въстание. И други български историци и архивни служби са правили това по отношение на скопските историци въпреки склонността им да използуват предоставените им документи за нечисти цели. Но те никога не са скривали или унищожавали исторически документи.
 
Клеветнически звучи и твърдението, че все пак документът „Правилата — Уставот” не е унищожен и един ден щял да бъде предоставен на „явността”. Така излиза, че „документът” хем го има, хем го няма. Не го търсете, понеже го няма, но не се съмнявайте в честността на д-р Славко Димевски и неговите ортаци, защото, макар да го няма, някой ден той може да се яви пред „явностга”. Хитро, но плитко скроена лъжа, и то от човек, който, както се говори, има духовнически сан и който би трябвало да спазва морала на християнската църква и да се отнася с уважение към паметта на българския патриарх Кирил.
 
В сборника „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комитет во Кресненско-то востание” освен предговора и 9-те статии е даден в „превод” на съвременния книжовен „македонски език” (оригиналът е нагоден към възрожденския български език) текстът на целия „документ”, като са приложени факсимилета само на 10 от общо обявените негови 32 страници. Това буди учудване, защото при обнародването на важни исторически извори обикновено се прилагат факсимилета на целите документи, а нз само на част от тях. Това е било задължително и за авторите на „Правилата — Уставот...”, която са се впуснали в най-подробни тълкувания на неговото съдържание, за да „утвърдят” у читателите идеята за наличие на македонски сепаратизъм още през 1878—1879 г., нещо, което никой сериозен учен не сее опитвал да на.
 
Документът „Правилата — Уставот”, който в сборника се нарича „новонамереният документ”, се състои според обнародвания „превод” на съвременен „македонски език” от 212 члена или точки, обособени в 5 раздела: 1. „Македонскиот востанически комитет озаконува 1878”; 2. „Целта на взетанието во Македонија”; 3. „Воените правила за Македонската војска”; 4. „Граѓанска управа” и 5. „Надворешни задолженија на Востанието”. Във вид на факсимилета са приложени първата, последната и още осем страници, обхващащи част от членовете на „документа”. Липсват от 10 до 125, от 130 до 138, от 146 до 182 — и от 198 (края) до 200 включително, или общо 163 члена от общо 212. [3]
 
Понеже липсват факсимилета на всички страници, разборът на „документа”, който се прави в следващите редове, се основава на „превода” на съвременния „македонски език” и на приложените 10 факсимилирани страници.
 
При проучване на приложените факсимилета прави впечатление и будят подозрение редица особености на „новонамерения документ”. На първо място, това е езикът на „документа”. Той е твърде далече от тогавашния говорим и писмен възрожденски български език с видими усилия за езикова мимикрия. „Документът” е написан чрез смесване на възрожденския книжовен български език със следосвобожденския и с вмъкване на „македонизми” от съвременния „македонски книжовен език” или други изкривени и измислени думи, които тогава не са били в употреба. Такива са:
„съвмѣстно” вместо „мѣстно”,
„низ” вместо „изъ”,
„сакатъ” вместо „искатъ”,
„подалечните” вместо „по-далечнитѣ”,
„благотворительски” вместо „благотворителни”,
„також-де” вместо „също така”,
„действа” вместо „действува”,
„стърна” вместо „страна”,
„кръвава” вместо „кървава”,
„дръжава” вместо „държава”,
„пролѣваме” вместо „проливаме”,
„боръба” вместо „борба”,
„Сръбия” вместо „Сърбия”,
„содържание” вместо „съдържание”,
„рамни” вместо „равни”,
„изкрени” вместо „искрена”,
„подобре” вместо „по-добре”,
„пътотъ” вместо „пѧтя”,
„реонъ” вместо „районъ”,
„ся” вместо „се”,
„посъвмѣстно” вместо „повсемѣстно”,
„девисъ” вместо „девизъ”,
„ослобождение” вместо „освобождение”,
„пьрвъ пъть” вместо „пръвъ пѧть”,
„зулюми” вместо „зулуми”,
„съвмѣстни комитети” вместо „мѣстни комитети”,
„мюслюманската” вместо „мюсюлманската”,
„по ослобождението” вместо „след освобождението”,
„полъзъ” вместо „полза”,
„свѣтовна” вместо „свѣтска”,
„Булгария” вместо „България”,
„щабската болница” вместо „щабната болница”,
„главари” вместо „главатари”,
„автономическа Македония” вместо „автономна Македония”,
„кръвави” вместо „кървави”,
„участватъ” вместо „участвувать”,
„подалечните” вместо „по-далечните”,
„доброволец” вместо „доброволецъ”,
„къде” вместо „кѧдето”,
„хлебъ” вместо „хлѣбъ”,
„вътре” вместо „вѧтре”,
„нужний съвети” вместо „нужните съвети”,
„той” вместо „тоя”,
„поголѣмъ” вместо „по-голѣмъ”,
„съобществения” вместо „обществения”,
„доктури” вместо „доктори”,
„нема” вместо „нѣма”,
„Руссия” вместо „Русия” и много други.
 
При внимателно прочитане на приложените факсимилета прави впечатление също погрешното и непоследователно употребяване на буквените знаци, присъщи на тогавашния български възрожденски правопис. В много думи неправилно е употебена буквата ѣ. Например „пролѣваме” („нашата кръвъ що пролѣваме”), „благотворитѣльски комитѣти”, „прѣповаждать”, „прѣдъ”
 
 
3. По номерация са 211, но чл. 44 се повтаря, поради което общият брой е 212.
 
102
  
 
„слѣдъ”, „цѣнтрално”, „рѣдови”, „насѣлено”, „врѣди”, „извѣдани” и други. На места, където е “трябвало да се пише „ѣ” е писано просто „е”. Например „нема” вместо „нѣма”.
 
Неправилно в документа-фалшификат, като се съди по приложените факсимилета, на много места е употребена буквата „ъ” вместо „ѧ”. Например пише се:
„бъде” вместо „бѧде”,
„пътотъ” вместо „пѧтятъ”,
„пъть” вместо „пѧть”,
„вътре” вместо „вѧтре”,
„стъпать” вместо „стѧпятъ”,
„бъдатъ” вместо „бѧдатъ” и други.
 
Неправилно се пише „стрънъ-тъ” вместо „страната”. Неправилно са употребени или неупотребени на много места също буквите „ь” и „ъ”. Например
„благотворитѣльски” вместо „благотворителни”,
„благодарност” вместо „благодарность”,
„правительства” вместо „правителства”,
„поваркать” вместо „поваркатъ”,
„ослободительната” вместо „освободителната”,
„пользата” вместо „ползата”,
„благотворительнитѣ” вместо „благотворителните”,
„правительство” вместо „правителство”,
„прѣдательи” вместо „прѣдатели”,
„низ” вместо „низъ”,
„доброжелательи” вместо „доброжелатели”,
„покорявать” вместо „покоряватъ”,
„лечать” вместо „лѣчатъ”,
„боръба” вместо „борба”,
„ополномощава” вместо „опълномощава” и други.
 
Приложените факсимилета са крайно нечетливи. Поради това много думи и цели изречения трудно се четат и разчитането им не е сигурно. В „превода” на съвременния „македонски език” е изпуснат текст, който в приложеното факсимиле следва след чл. 10: „Забѣлежвание: Сичко упомянуто във тая точкъ оружия може да се дава първъ пъть на оние които отъ”. С това „отъ” текстът на факсимилираната страница свършва, без да е завършена мисълта. Очевидно при „превода” са изпуснати не няколко думи, а цял пасаж, включен в „Забѣлежванието”.
 
Съставителят на документа много е бързал и затова някои думи и изрази не са еднакво написани в различните членове. В „оригинала” липсват също думи, които са прибавени при „превода”. Например: „. . .Ние не ся отчаяхме, нъ продължаваме да работимъ енергически и неуморно за постигането на нашата цѣль — освобождението на Македонците отъ подъ турското иго като (изпусната е думата „тъй”) турската власть не иска да приложи членътъ 23 отъ Берлинскиять договоръ” (края на чл. 190). Или: „Позволява се тъй нареченитъ (изпусната е думичката „на”) благотворительски комитѣти во Македония. . .” (чл. 5). Или по-надолу: „. . . Сосъ свой трудь и сосъ свой потъ на сопственото си содръжание дойде (изпусната думичката „да”) до местото, където ще ся вчисли въ редовитѣ на востаницитѣ. . .”. (чл. 6).
 
« Последна редакция: Февруари 22, 2008, 17:43:37 от четец »

Неактивен четец

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 49
  • Респект: 7
Прави силно впечатление усилието на съставителя на „документа” да представи Кресненско-Разложкото въстание не като българско, а като „македонско” въстание. Поради това в „превода” думите „Македония”, „македонска войска”, „Македонско востание”, „Македонски комитет” и „македонци” се срещат 163 пъти!
 
Не това е обаче най-характерно за разглеждания историко-документален фалшификат. По-важно е как се прокарва тезата за Кресненско-Разложкото въстание като „македонско”, а не българско в различни членове на „документа”. При това учудващо е, че в „превода” въстаниците искат не освобождение от османско иго, а приложение на чл. 23 от Берлинския договор, нещо, което не е било цел на тогавашната въстаническа борба. А има и недоглеждане при съставянето на текста. В някои членове се говори за „освобождение на Македония”, а в други — задаване автономни права на „македонците” (вж. например чл. 9 и чл. 145). В последния от посочените членове се казва дословно: „Централниятъ [комитетъ] ще изготви по ослобождението на отечеството Уставъ за устройство на Македонската държава (Така!) като автономия съ политическа и културна автономия в Отоманската империя. . .” (следващият текст във факсимилето липсва). В чл. 195 се говоря за някакъв „турски комисар”, който трябвало да убеди турците, че въстанието било в полза на самите турци. Така излиза, че хем се води борба за освобождение, хем тя е „в полза” на тези, които са държала под робство в продължение на пет века българското и другото християнско население в Македония! Учудваща логика, но тя престава да бъде такава, когато се вземе пред вид, че съставителят на документа-фалшификат се стреми да се отхвърли всяка помисъл у въстаниците за политическо освобождение от османско иго и за присъединяване на освободените земя към Българското княжество, което е истинската цел на въстаническата борба.
 
Затова свидетелствуват много документи, между които и апелът на „Привременното българско управление в Македония”, съставен на 10 ноември 1878 г. от въстаниците в Пирин планина. В него се описва тежкото положение на останалото под турска власт след Берлинския конгрес българско и друго християнско население в Македония и се отправя призив към „братя българе и славяне” за оказване помощ на започнатата въстаническа борба.
 
В апела се казва дословно: „Възможно ли е, братя, вие, които сте изпитале всичко това (насилията и жестокостите на поробителите) и едва успяхте да подишате свободен воздух, да ни оставите нас во такова ужасно положение? Възможно ли е ние, мъчениците, вече толкова години под ярема на общия враг, да не найдеме братско сочувствие у вас? Возможно ли е ние, отдадените на жертва вследствие на незнам какви си европейски интереси, да не можем да се надяваме на помощ от нашите братя? Възможно ли е вие да ни оставите без подържкъ тогай, кога у нас става борба на живот или на смьрт? Вие требва харно да знаете, че Македония, веднаж оставена под турския ярем, она за нас е изгубена; защото враговете на нашето обединение не-
 
103
 
 
уситно действуват и гледайки, че останълото за них е изгубено, [съ] обърнеле главното си внимание на нашътъ странъ с цел да истребът в нея българския елемент. . .”
 
Апелът завършва с думите, че е дошло време българите да се покажат като достоен за свободата народ, че в техните жили не е престанала да тече кръвта на хан Крум и цар Симеон. Дошло е време българите да докажат на Европа, че да се „разделява со църнило един цел народ — не е шега!”. И накрая: „А вие български патриоти, поборници на свободата, които неведнаж сте показали своиътъ храброст, вооружете се и побързайте да встъпите во нашите редове против общия враг. Нека вашата кръв, проляна на горите македонски, да служи за симбол на слобода, вашата девиза нека биде: „Слобода или смърт” [4].
 
За българския характер на Кресненско-Разложкото въстание и за целта на въстаническата борба — национално освобождение и присъединяване на оставените от Берлинския конгрес под османска власт български земи към Княжеството, свидетелствуват още десетки документи. Така например руският дипломат Е. П. Новиков пише от Виена на Н. К. Гирс в Петербург на 24 октомври (5 ноември) 1878 г. за „наскоро разразило се в Македония българско въстание”. Той цитира виенския вестник „Wiener Abednpost”, според който „българското въстание в Македония” се стремяло към създаване на българска държава в границите, предвидени със Сан Стефанския договор. Поради това то не било „чисто частен кризис”, но засягало въпроси от „европейско значение”. [5]
 
В писмото-отговор на жителите в побунените села от Мелнишко до петричкия каймакамин от 11 декември 1878 г. се казва: „. . . Като видяхме, че на Берлинския конгрес европейските сили са ни оставили пак под вашето управление, взехме оръжието в ръка и няма да го оставим, догдето не се съединим с Българското княжество. “ „Най-много ни зачудвате — се казва в същото писмо, — че след нашето завръщане ще вземете мерки за изкореняването на въстаниците, нещо което ни иде много мъчно да повярваме; защото всичките българи от цяла Македония са въстанали, които още в първото сблъскване с вашите войски на Кресна, на Муравци и другаде показаха знак, че те юнашки ще се борят и както древната история похвалява за тяхното постоянно юначество в боювете!” [6]
 
Силно звучат думите за стремежа на българите в Македония към национално освобождение и присъединяване към Българското княжество в даденото пълномощно на пратениците в Учредителното събрание в Търново. „Долуподписаните уроженци македонци — се казва в пълномощното — с настоящето си упълномощяваме от наша страна достопочитаемите господа: Димитрий Протич от Велес, Никола Диамандиев от Охрид, Косте Хаджитрайчев от Кратово, Наум Симов от Битоля, Димитрий Хаджиандонов от Щип, Атанас Радев от Кочяни, Димитри П. Георгиев (един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание) от Струмичко и Стоян Костов от Скопие, за да телеграфират до Народното събрание в Търново и да изразят горещото желание на всичките жители българи от Македония, което [се] състои в единството на народа ни, както много пъти сме изразили пред европейските сили, а за разделението от братята ни сме ся протестирали не еднажди и не ще престанем от да ся протестираме и да ся стремим за обединението ни, докле тече в жилите ни българска кръв. . .” [7]
 
Приведохме горните цитати, за да се види колко необосновано и преднамерено съставителят на „Правилата — Устазот” и авторите на 9-те статии изопачават характера и целите на Кресненско-Разложкото въстание, търсейки исторически корени на съвременния македонизъм. В увода на документа-фалшификат „Македонский востанический комитетъ узаконява 1878” се казва, че въстаниците в Македония са поборници на свободата и че със своята кръв служат като „македонска войска” на Александър Македонски. [8]
 
Очевидно името на Александър Македонски не е споменато случайно. Бележката под линия не опровергава несъстоятелността на твърдението за етническа приемственост между населението в древна Македония и нейните сегашни жители. И това не е направено случайно. То цели да се замъгли етническата принадлежност на славянското население в Македония и се внуши идеята за неговата етническа отделеност от българите. Разбира се, това твърдение е напълно несъстоятелно и никой сериозен учен не го поддържа, но за масовия читател в СР Македония то е привлекателно, а е и удобно за целите на противобългарската пропаганда.
 
Член 15 на „Правилата — Уставот”, за който липсва факсимиле и който тук се цитира по „превода”, гласи: „Секој христијанин и мухамедец Македонец, Турчин, Арнаут, Влав и друг, коішто ќе се покаже како противник на востанието и на востаниците ќе се гони и откако се фати,
 
 
4. Български патриарх Кирил, Съпротивата срещу Берлинския договор Кресненското въстание, С., 1955, с. 121; вж. също сб. Кресненско-Разложкото въстание 1878, С., 1970, с. 134.
 
5. Кресненско-Разложкото въстание, 1878, с. 129.
 
6. Пак там, с. 141.
 
7. Пак там, с. 143.
 
8. Под линия се заявява, че споменаването на Александър Македонски било „романтичарскиот занес за античното потекло на современните македонци, силно присъствуващ от средата на 19-и в. и след това”. Не е казано обаче у кого присъствува този „романтичарски занес” и дали той няма застъпници сред скопските историци и сега.
 
104
 
 
се накажува соответно.” Както се вижда, съставителят на документа-фалшификат с един замах заличава българите в Македония и ги провъзгласява за „македонци”. Всички други жители на Македония са оставени такива, каквито са — турци, албанци, власи и други, и само българите стават „македонци”. Такава постановка за народонаселението в Македония в дните на Кресненско-Разложкото въстание е несъстоятелна. Тя бе „родена” от първоапостола на македонизма Кръстьо Мисирков по-късно, в края на XIX и началото на XX в. [9]
 В документа-фалшификат, специално в раздела „Външни задължения на въстанието”, чл. 184, се казва, че то е „вътрешно и че не може да успее, ако не бъде убедена Европа „за нашата освободителна борба”. Затова на „Македонскиот комитет” се вменява в дълг да разяснява целите на въстанието и че то не се стреми към лишаване от права на другото (немакедонско) население. Следва текстът на чл. 185, в който, както бе отбелязано, се говори за някакъв въображаем турски комисар”, който трябва да извести турците, че въстанието е от полза и за самите тях.
 

Неактивен четец

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 49
  • Респект: 7
Голям брой членове в раздела „Външни задължения на въстанието” са насочени към „обосноваване” на „чисто македонския характер” на въстанието и следователно към изваждането му от българската история. При това е допусната една явна несъобразност или по-точно хронологично недоглеждане. Документът-фалшификат според факсимилето на първата страница е от 1878 г. (В предговора е казано, че е от „към края на 1878 година”.) Тогава освободените български земи се намират под властта на Руско временно управление начело с императорския комисар Дондуков-Корсаков. Българско княжество като обособено политическо образуване не съществува. Още не е свикано Учредителното събрание в Търново и не е избработена Търновската конституция. Не е избран и не е поел властта първият български княз Александър Батенберг. На какво основание тогава в текста на чл. 186 се казва: „Македонскиот востанически комитет ќе ја извести и владата [след като бъде известен „турскиот комесар”] на Кнежеството Бугарија дека Македонците не ќе имаат друго мешанье со Кнежеството освен братска помощ от тие словенски наши браќа.”
 
Същото несъобразяване с фактическото положение на освободените български земи се проявява и в следващите два члена: „Македонскиот востанически комитет во Кнежеството ќе се претставува од наши депутати, а Кнежеството при Комитетот може да испрати свои депутати” (чл. 187) и „Се моли кнезот на Кнежеството да го замоли Неговото Императорско Величества Царот Ослободител од Русија (Така!), както татко и на Македонците, да посредничи пред другите дворове да се измени таа лоша положба на македонскиот народ” (чл. 188).
 
Съставителят на документа-фалшификат не е препуснал да „уреди” отношенията на „Македонскиот востанически комитет” и със Сръбското княжество. Член 191 гласи: „Македонскиот востанически комитет ќе іа запознае и братската земја Кнежеството Срб)а со целите на нашето востание, бараіки братска помощ за ослободуване на Македонија. Ако српскиот кнез дозволи, ќе испратиме во Кнежеството наши депутати, а при Комитетот ќе примиме нивни депутати.” За отношенията със Сърбия се говори и в следващите два члена, което очевидно не е направено случайно, а с тенденция да се покажат еднакво близки до въстаниците както България, така и Сърбия.
 
В „Правилата — Уставот” е отделено място за отношенията на „Македонскиот востанически комитет” с „грчката влада” и „албанските байрактари и народните водачи”, които се умоляват — първата „да помогне Македонското востание и дозволи испраканье на македонски доброволчески чети од Грција”, а последните „да се придружат кон Македонското востание за нивна и наша слобода”.
 
Съставителят на документа-фалшификат или не знае, или се прави, че не знае за положението на Балканите и за балканските политически взаимоотношения по време и след Берлинския конгрес. Той не знае или се прави, че не знае например, че по време на този конгрес сръбското правителство изпраща до представителите на заседаващите в Берлин велики сили меморандум, в който не признава съществуването в Македония на нито един българин или „македонец” и в който цялото християнско население в областта е провъзгласено за сръбско. Същите претенции, макар и не за цяла Македония, имат по време на конгреса и след това гръцкото правителство и ръководителите на албанското национално освободително движение от т. нар. „Призренска лига”.
 
Грубо тенденциозно са формулирани членовете на „Правилата — Уставот” за отношението на Българската екзархия към Кресненско-Разложкото въстание. В тях политиката на Екзархията към освободителната борба в Македония е изопачена и оклеветена. Така например в чл. 200 се казва, че тя (Екзархията) под претекст, че се грижи за македонците, които остават под непосредствената власт на Османската империя, „одржува тесни врски со турската влада во Цариград и има големо пријателство со неа, така што преку таа влада, си мисли, откако им угоди на турците, ќе спечали да има влијание пред нив, за да испрака духовни началници (владици) во Македония, кои ќе го заштитуват македонското население од потисниците. Тешко на Македонија. Македонскиот востанически комитет не ја одобрува таквата калпава политика, ко-
 
 
9. Хр. Христов, Македонизмът като политическа концепция в края на XIX и началото на XX в., Исторически преглед, 1979, кн. 3, с. 23 и сл.
 
105
 
 
јашто ги разбива сосредоточените народни сили — ги врзува рацете на Македонија за ослободуваньето”. И като извод от тази „калпава политика” на Българската екзархия съставителят на „Правилата — Уставот” от името на Македонскиот востанически комитет в чл. 201 призовава свещениците в Македония да не изпълняват екзархийските „наредби”, но да се присъединяват към въстаналия „македонски народ” до осъществяване на освобождението, като по-късно щял да се реши и църковният въпрос в Македония.
 
Излишно е да привеждаме други цитати от документа-фалшификат „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комитет”. В него всеки член със съдържанието си, с езика и правописа, на който е написан, буди подозрение и води към заключението, че той наистина е един фалшификат, съставен за целите на противобългарската пропаганда на скопските историчари и за изземване от българската история на едно от героичните въстания на българския народ против чуждите поробители и за осъществяване на националното обединение след пагубните решения на Берлинския конгрес. Това заключение се налага още по-отчетливо, когато читателят се запознае с „разработките” на 9-те автори [10] въз основа на документа-фалшификат. По този начин се е получила двойна фалшификация: една със съставянето на „документа” и друга — с неговото „тълкуване” от авторите на статиите.
 
В нито едно историческо изследване, обнародвано досега, и в нито един документ с изключение на „Правилата — Уставот. . .” не се говори за съществуване на „Македонски въстанически комитет” в Македония или извън нея в дните на Кресненско-Разложкото въстание. [11] И в нито един документ освен разгледания фалшифика не се представя това въстание като небългарско или като въстание на „македонския народ”, който според авторите на преговора „бил лишен от историческо минало под собствено име”. И щом това е така, щом този „народ” е бил лишен от „историческо минало под собствено име”, трябва ли да се правят фалшификации, за да се „доказва” неговото съществуване?
 
*  *  *
 
Историята е наука за това, което е било, а не за това, което се желае и което е цел на една упорито провеждана противобългарска дейност в областта на историографията в столицата на Социалистическа република Македония. Ще минат дни и тази дейност ще блесне с цялата си научна и политическа несъстоятелност. Защото нито времето, в което живеем, изисква внасяне на вражди между народите на Балканския полуостров чрез присвояване на събития от тяхната история, нито задача на историческата наука е да произвежда историко-документални фалшификати от рода на „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комитет во Кресненското востание”, които са в разрез с категориите историческа истина и социален прогрес.
 
И все пак, ако за авторите на 9-те статии, поместени в книгата „Правилата — Уставот”, може да се намери смекчаване на вината, тъй като те са могли да бъдат подведени, за д-р Славко Димевски това не може да се каже, понеже той е създателят на разгледания по-горе историко-документален фалшификат. Той съзнателно и преднамерено е направил това, като е нарушил, въпреки че е духовно лице, една от десетте библейски заповеди: „Не лъжи”. Пита се само защо е трябвало да направи това чрез уронване престижа на българския патриарх Кирил, който по собствените думи на Димевски му е дал възможност да работи в неговия архив? На този въпрос авторът на настоящия отзив не може да отговори.
 
 
10. Фактически те са 10, тъй като една от статиите е написана от двама автори.
 
11. В „Правилата — Уставот” не е означено къде е седалището на „Македонскиот Востанически комитет” и къде е съставен този „документ”.    "
 
106


БГ История