Последни публикации

Страници: [1] 2 3 ... 10
1
Траки, славяни, прабългари... / Traditum a scriptoribus antiquis
« Последна публикация от bozman - Май 07, 2017, 09:56:56 »
P R A E F A T I O

Няма да е пресилено да заявим в началото, че за мнозинството ползващи българска реч, историята е  суха и скучна дисциплина освежавана от някои автори най-вече със блестящи  небивалици или занимателна и героична словесна еквилибристика даваща самочуствие и гордост на читателите.  Едва ли е случайно, че нашата история през последните стотина години се чувства удобно само като  политическа история,  далече от културните и еволюционни европейски процеси  в тази област и трябва да признаем, хитро манипулирана за постигане на временни и бъдещи  политически дивиденти. Плитки, но ефикасни трикове  са минирали тази област, независимо от постиженията на гиганти като Шпенглер, Б. Кроче, Тойнби, Момзен и т.н. чийто иновационни достижения безмълвно се игнорират или изобщо не се познават.  Жан льо Гоф през 1828 г. заявява (2А) : ...” много се говори за необходимостта да се разказва, това е много вярно. Но съществуват много повече факти, както битките, войните, официални правителствени  актове ... има индивидуални факти със собствено име, има общи факти без име, на които е невъзможно да се определи точната дата ... и които не могат да бъдат изключени от историята без тя да се осакати ...”. Всичко това несъмнено е истина и българската история бе осакатена именно по този начин – с пренебрегване на изходящата и основополагаща терминология, т.е. поставена бе непреодолима пречка по същество терминологична за проследяване континуитета при записаните исторически събития. Тази пречка се прояви с тежки последствия за самата историческа материя, следствие на недостатъчно познаване на източниците и тяхната приемственост  и променливост през вековете, тъй като нравите, обичаите, културата и съответно изразните средства  се променят ведно с развитието ( или упадъка) на цивилизационните обществени норми и порядки. През тази призма на разсъждения можем да заявим, че България до ден днешен няма история опираща се на налични първоизточници, независимо от издадените лъскавите и скъпи многотомници на тема история – тя има откъслечни анали целенасочено съшити с червени конци, но не и история изградена от кохерентни и взаимно обусловени термини и събития. В една нормална история е недопустимо да се декларира, че номади образуват държава на дадена територия (първо българско царство (0.0.) ), когато на същата тази територия съществува многовековна империя и продължава да съществува върху същите тези граници в момента на нароченото образуване, в една нормална история е карценом да се парадира за национални достижения и ценности според артефакти и паметници от друга общност с други езикови, археологични, културни, административни и т.н. дадености (0.0.А.) . Точно по този недопустим начин е създадена и продължава да се репродуцира  официалната българска история, която ще просъществува в този си вид неопределено  дълго време поради редица обществени и геополитически причини.
Този начин на изложение е изчерпан спрямо една от основните формулировки на Теодор Момзен за историята (0.В.) : „Теоретични работни хипотези, които са годни да служат като тезиси за исторически изложения, носят винаги перспективен характер и са независими от това,  доколко могат емпирично да бъдат верифицирани или не, те са закотвени  в основополагащи обществени ценностни норми, съответно гледни точки. Самото това обстоятелство ги прави подходящи да служат като средство за комуникация между миналите времена и съвременното съзнание...”. Изчерпан, тъй като обществените ценностни норми на комунистическото възпитание отпаднаха отдавна от интелектуалните човешки ценности поне в България, защото бяха закотвени върху невярни и манипулирани исторически анали. Тезата на РТ избягна тези подподни рифове защото не е основана върху обществена актуална историческа ценност, а върху първичните калиграфски дадености, дали начало на днешните кодови термини българи, България и т.н. По-късни данни от арабски автори не могат да променят това статукво, тъй като са вторични интерпретации на вече съществуващи  термини, пречупени през езиковите особености на арабската реч и представяни като трудно разпознаваеми идеограми. РТ дори няма отношение към променливите критерии на историческата истина, изказани опростенчески като „Това е което твърдят нашите авторитети, но онова, което всъщност е станало, трябва да е било ето това, а не друго” ( Бредли ) и които водят до конвеирно възпроизводство на мнения, а не на фактология. Тя е прецизирана върху писмените дадености по въпросните термини и доколко ще се ползва от историци е отделен въпрос, а въпроса за родовият корен на днешната българска нация е далечна периферия. Днес трудно се разбира, че историческата терминология и родовата генетичност са разходящи се прави в пространството, като се надяваме казионното разбиране за взаимосвързаност на тези понятия да се изживее от бъдещите поколения, които ще обновят българската историография.
В този материал ще се опитаме накратко да изясним появата, еволюцията и разнопосочността на най-кодовите кодови думи в нашата история – термините „българи” и „България”. Историята като колектор на събития е крайно чуствителна към термините, тъй като по същество тя е терминологична наука, подобно на философията, психологията (1.А.) и т.н. основани върху достиженията на човешката реч. Археологията, биологията, географията и др., а в последно време и генетиката могат да помогнат в много отношения за развитието на историографията, но не могат да извадят историята от терминологичният капан, който е неин основен оперативен инструмент. Ще се опитаме да разчупим шаблона, но не по начина използван от много, високо образовани и не до там образовани автори, които на основата на фонетични и инфрафонетични подобия и прилики се опитват да открият нови научни територии за своите виждания в частност географски области свързани с двете споменати кодови понятия. Именно срещу този шаблон беше предизвикателството на РТ преди години. Тези термини се появяват твърде късно след дълъг и криволичещ път в паметниците на латинската реч в същият изпис, в който съществуват и до ден днешен – bulgari и Bulgaria, и никакви словесни еквилибристики не могат да ги извадят от там – за щастие тези източници са недостигаеми за дългите пипала на играчите от съвременната геополитическа рулетка така, че е целесъобразно и разумно да се насочим към източниците предимно на тази реч.
 Вижданията на един от стълбовете в историята, Гибон (Edward Gibbon) (2.В.) , че „ всяка епоха на Земята е увеличавала и продължава да увеличава богатството, щастието, знанието, а може би и добродетелите на човешката раса”, то без претенции за извисяване добродетелите на човешката раса, ще се опитаме да предоставим едно проследяемо и разбираемо търсене на изворите на двата термина за увеличаване добродетелите и историческата трезвеност на българската нация;  нация по наше скромно мнение тотално опиянена и непрекъснато дрогирана с опиати сътворени в геополитическите лаборатории на великите и не дотам велики държави хвърлящи безспирно  значителни средства в тази област.
Десет години след публикуването на РТ (1) се налага друг начин за обяснение, различен от първопредставянето. Този проблем погледнат от днешна дата смятаме за терминологичен проблем и тъй като терминологията е важен и неделим момент от всяка научна дисциплина, разбирането на РТ предполага средна или висока образователна подготовка в областта на българската реч и познания по източниците. Тази подготовка задължително трябва да различава движението и промяната на термините през вековете, без което движение, четенето на РТ е безмислено и безполезно, а няма да е погрешно да заявим, че каквото и да е общение с исторически материали е безпредметно и паразитно  без разбиране на тази обуславяща даденост на историческите събития. Един прост пример с приятен аромат – термина whisky води началото си от шотландско-келтският израз  uisge betha – животворна вода. Търсенето назад във времето на употребявана дума whisky за този вид питие по фонетични аналогии няма да доведе до uisge betha, въпреки доказаната  приемствена последователност на термините за обозначаване на питието. С термина българи е същото и дори по-сложно, тъй като той не води назад във времето до разбирането, което днес имаме за „българи”, т.е.  име на народ, нито до този фонологичен съвременен изказ. Ето това ще се опитаме да изясним по друг начин, не както в първоначалното издание на РТ, тъй като за тези десет години откриваме в първото издание доста нередности, породени най-вече от наивно цитиране на източници, които въпреки делегираната си академична популярност са далече от задълбочено и обосновано представяне на историческите обекти – ръкописи, палеографски,  епиграфски паментици и т.н.  Обект на нашето търсене  – двойката burgari/bulgari и репитите ѝм, а защо не и на термина България, като служебен/нарицателен термин и как този термин еволюира в име на народ, на класа, на територия, на религиозна характеристика и вероятно още значения на които не сме попаднали до ден днешен по интернет наличните публикации. Развитието и промяната на тези термини не се разглежда от българската  историческа наука и всеки термин се счита за постоянна величина във времето, нещо абсолютно погрешно и примитивно като изследователски метод. Да не споменаваме, че няма такива методи, като изследване на термините като променливи величини до днешна дата, всички термини се приемат за забити гвоздеи, около които се вие совалката на историята, а е точно обратното. Историческите събития променят и формират термините;  burgari/bulgari и съответно Bulgaria са именно от тези променливи величини. 

Part I


Целият текст е тук - текста и индекса към него са док. формати от които лесно могат да се проследяват линковете след снемане : https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/traditum-a-scriptoribus-antiquis-aprilis-mmxvii [/size][/size]
2
Траки, славяни, прабългари... / Re: Sicinnius Clarus de Pizo
« Последна публикация от bozman - Май 07, 2017, 09:47:56 »
пълният текст на надписа от Pizos все пак няма ли го преведен на българки?

Аз съм ползвал този превод, останалият текст бил само от имена:

Източник : Светлана1956,  http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/07/23/pizos.581062

Надписът гласи:


На добър час! За победата и вечното благоденствие на великите и божествени императори Луций Септимий Север Пертинакс и Марк Аврелий Антонин, Августи, и Публий Септимий Гета, Цезар, и Юлия Домна, майка на военните лагери, за целия им дом, за свещения сенат и римския народ и за свещените войски с благословията на владетелите бе построено тържището Пизос, когато консули бяха господарите императори Луций Септимий Север Пертинакс и Марк Аврелий Антонин, Августи, и в него се заселиха долуизредените... [следва изброяване на имената на първите заселници, около 160 души, повечето тракийци, жители на съседните села]. Квинт Сициний Клар, управител на провинцията, постанови: Зарадвани от досегашното добро състояние на пътните станции, нашите повелители, великите и божествени императори, искайки тяхната провинция през целия им живот да остане в същото бляскаво състояние, заповядаха съществуващите тържища да се подобрят, а където няма такива, да бъдат основани... И за да бъдат тези тържища по-заможни, аз поръчах да убедят и да преселят в тях лица от околните села, които се ползват с добро име, като лично заявявам, че, които пожелаят доброволно да сторят това, ще получат големи благодеяния от августите: ще се освободят от вноски в натура към града, от задълженията да поддържат държавната поща, от задължението да служат като охрана по бургите.

3
В България,психиатрите "лекуват" бедните и социално слабите-безработните,като психично болни хора.Държавата няма механизъм с който да подпомага тези българи.
  Масова практика в "Българска психиатрия"ЕАД е да се поставят диагнози с тежки психиатрични заболявания,вместо държавата да поеме отговорност за финансова помощ.
   Тъжна е картината по българските булеварди-цигани просят за прехраната си-българи ровят в боклуците,има "клошари",които са с "висше образование".
Политическата олигархия се е самозабравила и се е откъснала от народа ни,на който трябва да служи.
4
Древност и античност /...-476 г./ / Re: Къде е Филипи според Апиан
« Последна публикация от sim4o - Декември 23, 2016, 18:14:47 »


ТОВА ИЗОБЩО НЕ ДОКАЗВА,ЧЕ СТАВА ДУМА ЗА ФИЛИПИ!
Абсолютно вярно! Блястящо умозаключение!
Въобще не става дума за градчето Филипи, става дума за Пловдив!

Ето част от пътуванията на Рико : .. " На 29 април 1665 г. тръгнах от Адрианопол към Белград и на 1 май пристигнах в едно село, наречено Семесдже  .. " Рико , комай НИКОГА не е посещавал Филипи  и за това, няма как да говори за това градче!

Думите на Рико :  ..
... "За един от тези параклиси се разказва, че там св. апостол Павел бил проповядвал много пъти на филипяните. Поради тази своя вяра, те често ходят там да се молят."  ..
 .. са за Пловдив (наричан Филибе от  турци и българи, Филипопол от гърци - по негово време)!

"Филипяни" при Рико са жителите на този град! .. .... ...

Ето още цитати от него :  " На 3 май пристигнахме в града, назован Филипополис, където ни посрещнаха"


Поздрави
5
Древност и античност /...-476 г./ / Re: Къде е Филипи според Апиан
« Последна публикация от Sur - Декември 10, 2016, 07:04:22 »
Aнглийският дипломат Пол Рико (1628-1700 г.)  идва за пръв път в Османската империя през 1661 г., като секретар на британския посланик в Цариград лорд Уинчелси. Пет години по-късно става консул на британската Левантинска компания в Измир и заема този пост 11 години.

Покрай бизнеса на компанията кръстосвал империята надлъж и шир. Рико е автор на крупни изследвания за Османската империя, които навремето били смятани за едни от най-достоверните източници. Най-известните му  книги са „Сегашното състояние на Османската империя“ (1668 г., Лондон) и „Сегашното състояние на гръцката и арменската църква в Османската империя“ (1679 г., Лондон).

По време на пътешествията си през 1665 г. той се спира и в Пловдив.
..." На 3 май пристигнахме в града, назован Филипополис, където ни посрещнаха и приеха по човешки в манастира, или по-точно в жилището на тамошния гръцки владика.  Реката Хеброс пресича този град, като излиза от Родопските планини, които ние видяхме по-нататък, когато тръгнахме за София.

Градът Филипополис е разположен в обширно поле, отворено от всички страни. В това поле се забелязват множество могили, а тамошните граждани разправят, че в тези могили са закопани кости на римляни, които били избити във военно време по тези места.

Една част от същия град е върху възвишение, което не е много високо. Наоколо има още две такива възвишения, които изглеждат като нарочно изсипани за бастиони. Из тая местност не се е запазил никакъв знак и спомен от древността, освен развалините на два параклиса, построени на кръст от тухли.

За един от тези параклиси се разказва, че там св. апостол Павел бил проповядвал много пъти на филипяните. Поради тази своя вяра, те често ходят там да се молят.  Градските стени са от дълбока древност. Над вратата се забелязват някакви надписи, но толкова изтрити през вековете, че аз не можах да ги прочета.  "


ТОВА ИЗОБЩО НЕ ДОКАЗВА,ЧЕ СТАВА ДУМА ЗА ФИЛИПИ!
6
Древност и античност /...-476 г./ / Re: Къде е Филипи според Апиан
« Последна публикация от sim4o - Октомври 05, 2016, 17:33:44 »
Aнглийският дипломат Пол Рико (1628-1700 г.)  идва за пръв път в Османската империя през 1661 г., като секретар на британския посланик в Цариград лорд Уинчелси. Пет години по-късно става консул на британската Левантинска компания в Измир и заема този пост 11 години.

Покрай бизнеса на компанията кръстосвал империята надлъж и шир. Рико е автор на крупни изследвания за Османската империя, които навремето били смятани за едни от най-достоверните източници. Най-известните му  книги са „Сегашното състояние на Османската империя“ (1668 г., Лондон) и „Сегашното състояние на гръцката и арменската църква в Османската империя“ (1679 г., Лондон).

По време на пътешествията си през 1665 г. той се спира и в Пловдив.
..." На 3 май пристигнахме в града, назован Филипополис, където ни посрещнаха и приеха по човешки в манастира, или по-точно в жилището на тамошния гръцки владика.  Реката Хеброс пресича този град, като излиза от Родопските планини, които ние видяхме по-нататък, когато тръгнахме за София.

Градът Филипополис е разположен в обширно поле, отворено от всички страни. В това поле се забелязват множество могили, а тамошните граждани разправят, че в тези могили са закопани кости на римляни, които били избити във военно време по тези места.

Една част от същия град е върху възвишение, което не е много високо. Наоколо има още две такива възвишения, които изглеждат като нарочно изсипани за бастиони. Из тая местност не се е запазил никакъв знак и спомен от древността, освен развалините на два параклиса, построени на кръст от тухли.

За един от тези параклиси се разказва, че там св. апостол Павел бил проповядвал много пъти на филипяните. Поради тази своя вяра, те често ходят там да се молят.  Градските стени са от дълбока древност. Над вратата се забелязват някакви надписи, но толкова изтрити през вековете, че аз не можах да ги прочета.  "
7
Траки, славяни, прабългари... / Re: Sicinnius Clarus de Pizo
« Последна публикация от ivany - Октомври 05, 2016, 11:50:12 »
 пълният текст на надписа от Pizos все пак няма ли го преведен на българки?
8
И още за казаците и сраженията им с българи .. 1945 година.

     ... ... " През нощта  на 17-ти срещу 18-ти март немците прехвърлиха на предмостието 4-ти Донски казашки полк и  на 18-ти нанесоха удар с  него  към  с. Торянци. До вечерта селото беше овладяно. Това беше нов удар, целящ отвличане на български сили  от Долни Михоляц, където германското отстъпление беше в пълен ход.
     Този маньовър веднага успя. Българското командване нaсочи към района 11-ти пехотен полк и 4-то арт. отделение от 6-ти артилерийски полк. Атаките на тези сили до мръкване бяха отбити от казашките части.
     На 19-ти март 4-ти Донски казашки полк напусна село Торянци. В 09:00 ч. 11-ти пехотен полк го овладя.
Съветското командуване заповяда 133-ти съветски стрелкови корпус и нашата 16-та пехотна дивизия да се насочат към немското предмостие при Валпово.      През ноща срещу 20-ти март немците започнаха отстъпление от предмостието при Валпово,прикривани от ариергарди. То не беше открито от съветско-българо-сръбските сили и продължи необезпокоявано през деня.
     На 21-ви март, когато започна общото настъпление, германците се бяха оттеглили.  Трябваше да се преодолява само съпротивата на отделни ариергардни групи и много снайперисти, чиято задача беше да избиват командния персонал."
9
Най-ново време /1917-... г./ / Re: Драва
« Последна публикация от sim4o - Септември 06, 2016, 15:41:20 »
15-ти март
(10-ти ден)

     На 15-ти  март, командуващият групата армии “Югоизток” генерал-полковник Александър Льор поиска от Берлин свобода на действие в случай, че се наложи изоставяне на предмостието при Драва. Към това време ударите срещу  ІІІ-ти  Украински  фронт се бяха провалили и операция “Горски дявол” загуби смисъл. С това се обяснява и факта, че немците не направиха опит да си възвърнат  Драва Соболч. Освен това германските сили на плацдарма бяха сведени до мизерни количества - останали бяха около 1 000 души.Във връзка с това то позволи  на своите войски да отстъпят зад канала Фекете Вис. Отстъплението трябваше да се извършва бавно с боеве, за да се нанасят максимални загуби на противника и да се изтеглят зад  Драва военните материали.

 

Немци водят огън с 50 мм. лека минохвъргачка
Леката минохвъргачка е била масово употребявана от германците при р. Драва.
Лека и удобна за носене и лесна за употреба от най-невъзможни места
тя е била обслужвана само от двама човека.

     Задачите и групировката на българо-съветските войски останаха непроменени.
     Командуването на 16-та пехотна дивизия реши да изненада немците, извършвайки нощна атака без артилерийска подготовка. Атаката започна в 04:00 ч. сутринта.     Петдесет  и  седми пехотен полк, който предните дни бе понесъл големи загуби настъпи към Драва Полконя. Германците хладнокръвно, запазвайки  пълно  мълчание  изчакаха  настъпващите да се приближат на 100 - 150 м. и откриха по тях ураганен огън. От този огън беше ранен командирът на полка полк. Йосиф Бекяров. Частите на полка не издържаха  и се разбягаха  в безредие. На изходните позиции те бяха пресрещнати от помощник-командира полковник Кузо Дееничин  и  началник-щаба на дивизията подполковник Станчо Хаджиев. С голям труд те успяха да спрат бягащите.     Двадесет и девети пехотен полк и 3-та дружина на 58-ми пехотен полк атакуваха  Драва Чехи. Войските обаче, не можеха да издържат на силния германски огън. В резултат на това и тази атака се провали.
     Сутринта на 15-ти март частите на 133-ти съветски стрелкови корпус най-после напълно овладяха Драва Соболч. В селото бяха намерени 80 убити и ранени немци. Освен това бяха заловени 40 пушки, 29 автомата 6 леки картечници, 2 минохвъргачки, 120 велосипеда и едно повредено щурмово оръдие (САУ ІІІ).
     След  като овладя село Драва Соболч съветското командуване  заповяда  382-ри стрелкови  полк от 84-та стрелкова дивизия да се насочи към немското предмостие при Валпово.
     През ноща срещу 15-ти март германски части от района на село Мославина извършиха десант през Драва южно от чифлика Малот. Ударът беше поддържан със силен минохвъргачен огън,но имаше демонстративна цел. В него участвуваше само една рота ( ок. 50 човека ). Уплашено, българското командуване реагира нервно и хвърли срещу шепата немци огромни сили. То насочи срещу тях и 1-ва дружина от 11-ти пехотен полк! С това тази  акция, имаща за цел отвличане на български сили  от Дравското предмостие успя. Към 10:00 ч. сутринта германците се оттеглиха южно от Драва.


- 14 -

16-ти март
(11-ти ден)

 

Карта показваща действията в района на чифлика Малот
Село Мославина е най-вляво.

     На 16-ти март, въпреки че германското командуване изчакваше разрешение от Фюрера за изоставяне на Дравското предмостие, неговите войски започнаха бавно да се оттеглят зад канала Фекете Вис.
     Към  08:00 ч. сутринта хитлеровски части (две роти - ок. 100 човека) отново преминаха р. Драва южно от чифлика Малот .Българските войски в района бяха толкова много още от предните дни, че немците напреднаха само 150 м. и бяха спрени. Независимо от това българското командване насочи  към този район части от 42-ри и 13-ти пехотни полкове, 11-та див. бронеизтребителна дружина и 11-ти див. разузнавателен ескадрон.По-късно през деня в боевете бяха включени и части от 41-ви пехотен полк и две роти от 3-та дружина на 1-ви армейски попълващ полк.Германците оказаха ожесточена съпротива.Чак към 16:00 ч. те се оттегли ха южно от Драва, но и тази тяхна акция постигна целта си, защото отвлече сили от главната посока.

 

Съветски войници и един български войник след превземането на Драва Соболч
Тези войници се радват на това, че всичко при Драва е към своя край, а те оживяха.

     Единадесета пехотна дивизия атакува с 41-ви пех. полк “Кръглата горичка”,а с 58-ми пех. полк чифлика Гшехи. Немците отразиха атаките. Те бяха подкрепени  и от германски артилерийски и минохвъргачни батареи, разположени южно от Драва.      В 16:00 ч. започна атака  на  Драва Полконя. В атаката участвуваха 57-ми пехотен полк, 420-ти  и  596-ти
стрелкови полкове от 122-ра стрелкова дивизия  и 1-ва дружина от 1-ви армейски попълващ полк. Немците обаче, оказаха  упорита  съпротива. Едва  късно през нощта те бяха изтикани от селото. На техните позиции бяха намерени 15 убити и 28 ранени, които бяха взети в плен.
     В 20:00 ч. започна атака  и  срещу Драва Чехи.  В нея се включиха 59-ти пех. полк, 3-та дружина от 58-ми пех. полк, части  от  57-ми пех. полк  и  съветски части. С големи жертви те успяха да навлязат в селото, но там атаката беше задържана. Към полунощ германците контра-атакуваха и си възвърнаха по-голяма част от Драва Чехи.

 

Щабът на 16-та пехотна дивизия през май 45-та
От дясно на ляво: помощник-командир -  Димитър Вълканов, съветник към дивизията -
полковник Николай Валчак, командуващ -  полковник Цоню Ганев, началник-щаб -
полковник Станчо Хаджиев и още един помощник-командир -  полковник Кузо Дееничин.

     По настояване  на  българското командуване 2-ро отделение от 11-ти арт. полк извърши няколко обстрела на село Мославина. Освен това то поиска въздушно съдействие и от ІІІ-ти Украински фронт.
     На 16-ти март пролича пълната некомпетентност на българското командуване и липсата на каквото и да е инициатива  и  доверие  в своите войски. Нервите му не издържаха.  То считаше, че щом  германците отстъпват , те ще го направят панически и то ще успее да ги разгроми.


- 15 -

17-ти март
(12-ти ден)

     На 17-ти март Хитлер даде съгласието си за евакуация  на  Дравското предмостие. Командуващият 91-ви немски  армейски  корпус  генерала от пехотата Вернер фон Ердмансдорф  беше започнал оттеглянето още от предния ден. Отстъплението се прикриваше от ожесточено съпротивляващи се ариергарди. Беше невъзможно да бъдат заставени да отстъпят.     Сутринта 11-та пехотна дивизия наново атакува “Кръглата горичка”, но и този път ударът и беше отбит.
     Към 12:00 ч. 57-ми и 59-ти пехотни полкове и  420-ти съветски стрелкови полк, поддържани от силен артилерийски огън, атакуваха Драва Чехи. Нещата обаче, не вървяха.Това наложи в обстрела да бъдат включени и “катюши”. Резултат и от това не беше видян. Чак през нощта оцелелите немци се оттеглиха. До сутринта нашите части достигнаха канала Фекете Вис (Черна вода). Каналът беше широк 10-15 м. и дълбок 2-3 м.

18-ти март
(13-ти ден)

     На 18-ти март германското отстъпление беше в пълен ход.
     Българското командване придаде 58-ми пех. полк от 16-та  на 11-та пехотна дивизия и заповяда да бъде прерязан пътя за отстъпление на немците. Четиридесет и първи и  58-ми полкове настъпиха в изпълнение на заповедта, но всички опити да овладеят злощастната “Кръгла  горичка”, по  която бяха изстреляни цели вагони със снаряди и мини завършиха с неуспех.
     Не изпълни заповедта и 16-та пехотна дивизия.Тя трябваше да се прехвърли през канала Фекете Вис,но до вечерта това успяха да сторят само две дружини от 59-ти пехотен полк.По-нататъшното им настъпление срещна силна съпротива и беше спряно.     Южно от канала прехвърли свои части и 122-ра съветска стрелкова дивизия,но и те не можаха да напреднат повече. Командващия 57-ма съветска армия  нареди 84-та стрелкова дивизия и 53-ти мотоциклетен полк да бъдат прехвърлени към Валпово.
     Поради очертаващото се отстъпление на немците българското командуване започна да изтегля някой от най-пострадалите части в резерв.

19-ти март
(14-ти ден)

     И  на 19-ти  март българското командуване не преставаше да си мисли, че с активни действия може да обърне немското отстъпление  в  безредно бягство. Във връзка с тези си намерения то заповяда настъплението да започне в 02:00 ч. през нощта.
     Четиридесет и първи пехотен полк атакува “Кръглата горичка”, но се натъкна на минни полета и силна съпротива. Към 11:00 ч. по обяд немците най-после я напуснаха.
     Останалите български  и  съветски части пъплеха след  оттеглящите се немци без да могат да нарушат в някаква степен тяхното изтегляне.     На мръкване и последните германци се прехвърлиха южно от реката.
10
Най-ново време /1917-... г./ / Re: Драва
« Последна публикация от sim4o - Септември 06, 2016, 15:32:41 »
10-ти март
(5-ти ден)

 

     На 10-ти март атаките срещу немското предмостие продължиха през целия ден.
     Четиридесет и първи пехотен полк превзе изоставеният от германците чифлик Тормащелек, но всички опити да  настъпи  към чифлика Жухес бяха отбити с огън. По-късно през деня части от полка се промъкнаха в гората южно от чифлика Тормащелек, но с незабавна контра-атака 297-ма германска сборна дружина ги изгони от там.
     Сто двадесет и втора съветска стрелкова дивизия, подкрепена с танкове атакува с. Драва Соболч, но атаката не успя, въпреки че беше поддържана и от съветски щурмови самолети и “катюши”.
     Осемдесет и четвърта съветска стрелкова дивизия след ожесточен бой  завзе чифлика Дажон, но атаката не получи по-нататъшно развитие.

 

Генерал Павел Алексеевич Артюшенко (вдясно), командуващ 133-ти съветски стрелкови корпус
в разговор с български войници


     И на 10-ти март действията на съветското и българското командуване смайваха с упоритото си  желание да изгонят немците южно от Драва. Цялата вина за това може спокойно да се стовари върху командуването на ІІІ-ти Украински фронт,което бе ше просто хипнотизирано от това че “шепа крастави немци” (както ги нарича Гилин), преминали Драва!
     Изгърмяваха се цели влакови композиции със снаряди и патрони! Изразходваха се големи количества гориво!
 

Генерал-майор Александър Василиевич Благодатов - съветник при 1-ва Българска армия


- 9 -

11-ти март
(6-ти ден)

 

     На 11-ти март военните действия на Дравското предмостие затихнаха.Българското командване извършваше прегрупиране на свойте войски.Понеслата големи загуби 2-ра дружина от 29-ти пехотен полк беше из теглена  в  корпусен  резерв. На нейно място беше прегрупирана  2-ра дружина  от 1-ви армейски попълващ полк. Самият 29-ти пех. полк беше подчинен на 3-та пехотна дивизия.Този ден 3-та дивизия беше изцяло в отбрана и не предприе никакви активни действия.
     Сутринта германците атакуваха 41-ви пехотен полк от 11-та пех. дивизия  и  го отказаха от активни действия през целия ден.
     Активни  действия  водеше 133-ти съветски стрелкови корпус, който беше усилен с Бронираната дружи на, 1-ва и 3-та дружини от 24-ти пех. полк, “катюши” и щурмови самолети, но успех не беше постигнат.

 

Немци зареждат 80 мм. минохвъргачка G.W.R. модел 34
80 мм. минохвъргачка G.W.R. модел 34 е била масово употребявана срещу българската армия.
Лека и лесна за транспортиране и употреба, тя е била единствената германска “артилерия” при Драва.


 

Секунди преди изстрел
Немци зареждат 80 мм. минохвъргачка G.W.R. модел 34. Това в дъното на снимката,
е 20 мм. ФЛАК, поставен на  платформа.

- 10 -

12-ти март
(7-ми ден)

 

     
     На 12-ти март 45-та задачите на войските на двете страни останаха непроменени - германците трябваше на  да отбраняват всяка педя земя, а  съветско-българската коалиция да ликвидира предмостието.
     В 13:30 ч. 11-та пехотна дивизия атакува “Кръглата горичка”, южно от чифлика Тормащелек.В ударът се включиха и 11-ти див.разузнавателен ескадрон и 11-та див.инженерно-щурмова дружина.Посрещната със силен огън атаката беше отбита. Германците контра-атакуваха и принудиха дивизията да премине към отбрана. До вечерта немците атакуваха отново, което окончателно отказа 11-та пех.дивизия от по-нататъшни настъпателни действия. Германците атакуваха 11-та пех. дивизия и през нощта, с което я отказаха и от нощни атаки.
     Сутринта 16-та пехотна дивизия смени  3-та пех. дивизия. Последната беше изведена в корпусен резерв.
В 12:30 ч. 57-ми  и  59-ти пех. полкове след мощна артилерийска подготовка атакуваха селата Драва Чехи и Драва Полконя  и чифлика Седен. Когато частите достигнаха на 300-350 м. от немските позиции срещу тях беше открит ураганен огън  и те бяха приковани  към  земята. До вечерта 57-ми пех. полк успя да напредне още 100 - 150 м., но това беше заплатено с големи загуби.  През нощта германците с дръзка контра-атака от хвърлиха полка на изходни позиции.
     Пълен неуспех претърпяха и атаките на 133-ти съветски стрелкови корпус.
     Вечерта  командуването  на  ІІІ-ти  Украински фронт заповяда Бронираната дружина да бъде изтеглена в град Печ, където да се попълни с личен състав и материална част. Наредено беше да  и  се предадат германски трофейни машини.



 

Нашата Бронирана дружина, подчинена на 133-ти съветски стрелкови корпус се готви за атака на с. Драва Соболч
От масовата стрелба на немците, всички клони на дърветата са обрулени и лежат долу!
На преден план се забелязва и един български войник в окопи, изкопани по периферията на храсталака.
Страници: [1] 2 3 ... 10