Автор Тема: Дългият път към кабинета на компромиса  (Прочетена 3212 пъти)

Неактивен Fallen_Angel

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 153
  • Респект: -656
  • St. Lucifer
    • Историческият портал на България
След повече от 40 дни на консултации, разговори, преговори, писма и телефонни разговори политическите сили от 40-ото НС са пред прага на третия опит за съставяне на правителство. Дотук се стигна не само поради недостиг на коалиционна култура, но и заради наслоените негативни чувства между досегашните коалиционни партньори НДСВ и ДПС.
Колко ли десетилетия още трябва да изминат, за да се излекува БСП от комунистическите тоталитарни родилни петна и да проумее що е то коалиционна култура по европейски образец. Това донякъде се отнася и за някои от другите партии и политици, населяващи общественото пространство в България. Защото всички те са израснали и са се формирали като личности при едни и същи социално-икономически условия.
Не върви някак си в началото на 21-ви век да прилагаш спрямо опонентите си байганьовски тарикатлъци и методите на Гочоолу, Дочоолу и Данко Хърсъзина, съвсем леко лустросани. Що за коалиционна политика се опитваш да градиш, когато подаваш едната си ръка за ръкостискане, а в другата крепиш бухалка зад гърба си. Или в най-добрия случай риташ другия по кокалчетата под масата.
Точно това правеше левицата (не без мълчаливата подкрепа на ДПС) в процеса на консултациите и за първия, и за втория мандат. Докато преговорният й екип обсъждаше с НДСВ принципите за общо управление, програмните приоритети, начинът на вземане на решения, името на премиера и разпределението на министерствата, нейни депутати внасяха законопроекти за отнемане имотите на царя и настояваха за мораториум върху работата на правителството в оставка. (Интересно е, ако подобна  идея мине през парламента, как министрите в оставка ще успяват да реагират и вземат решения за справяне с кризисната обстановка, в която се намира държавата в момента). Не беше отминат и обичайният заподозрян Валентин Церовски, за когото всички смъртни грехове са недостатъчни, та му се търсеха нови. Накрая в действие бе пусната и тежката артилерия - прокуратурата, която си изсмука от пръстите обвинение в шпионаж срещу министрите Соломон Паси и Милен Велчев. Тази история се спука като балон за по-малко от три дни.
Значи, от една страна, цивилизовани преговори на масата, а от друга - шантаж и рекет с всички средства. Типична проява на балканско-ориенталски манталитет - когато не можеш да победиш противника си или не успяваш да го убедиш да се съгласи с теб, убий го, смачкай го, унищожи го. Особено, ако е паднал от власт.
Форма на изнудване и тормоз е и писмото с 12-те унизителни въпроса, които Сергей Станишев с благословията на Доган изпрати на Симеон Сакскобургготски. Поведението на социалистите по време на консултациите за втория мандат не може да се нарече по друг начин освен отмъщение.
Но воденето на преговори от позицията на силата и предрешеността е само половината от истината за несъстоялите се първи и втори мандат, както и за изгубеното ценно време.
Всъщност, основните причини нищо да не се получи, са отношенията между БСП и ДПС, от една страна, и тези между ДПС и НДСВ, от друга.
Първо, под егидата на президента Първанов социалистите се пакетираха с хората на Доган още преди изборите и от тази камбанария водеха разговорите с НДСВ. После, от бързане да грабне мандата, Станишев се подписа под споразумение, което го обвързва с ДПС до края на 40-ото НС. Това стесни изключително много полето му за маневри при обсъждането на втория мандат. А и от ДПС почти ежедневно не пропускаха да му напомнят, че е в ръцете им.
Още от нощта след изборите лидерът на левицата и част от ръководството й се предовериха безапелационно и без грам съмнение на Доган. Донякъде разбираемо - вече 15 години Ахмед Доган и партията му успяват да оцелеят на политическата сцена при всякакви обстоятелства.
Само че при провала на първия мандат се видя, че и той може да сгреши и то не толкова в стратегията, а в тактиката. Подкрепата за проектокабинета на Станишев очевидно беше спазарена при пълно гарантиране анонимността на "националноотговорните депутати". Пропукването на тази гаранция, което парламентарните групи на НДСВ, ОДС, ДСБ, БНС и "Атака" постигнаха с общи усилия, явно разколеба "ангажираните" и част от тях не посмяха да изпълнят поетите ангажименти. Непредвидената ситуация поизнерви лидера на ДПС, който иначе също е известен като "господар на мълчанието". В напрегнатата нощ между 27 и 28 юли той отново ядно се зарече, че предсрочни избори няма да има, че движението му няма да подкрепи мандат на НДСВ, а ако ДПС получи третия мандат ще предложи пак проектокабинета "Станишев". По-късно, май осъзнал, че с категоричните си заявки може да доведе положението до кьорсокак, Доган каза, че ДПС не иска третия мандат. Посланието беше отправено към президента, за да му даде възможност да се намеси ефективно, ако играта загрубее, и да даде последния спасителен мандат на политическа сила, която ще осигури неутрален терен за нови консултации.
Второ, освен всичко друго ДПС през цялото време даваше недвусмислени сигнали, че НДСВ е нежелан партньор, че трябва да бъде натикан в ъгъла или даже, ако е възможно, да остане в опозиция. Странно отношение към партньор, с когото си управлявал заедно успешно 4 години. Но, както гласи народната мъдрост, няма дим без огън. Особено през последните две години, зад фасадата на съвместното управление представители на т.нар. юридическо лоби на жълтата партия в МС и парламента периодично опъваха нервите на коалиционните си партньори по всеки удобен повод, а и често кривваха от взети вече решения. Хората на Доган им го връщаха. Затова е необяснимо защо същите тези лица упорито бяха включвани в преговорните екипи на НДСВ, каквато и да е конфигурацията, след като неприязънта на ДПС към тях е почти публична тайна.
От тази гледна точка, донякъде имаше основание в оплакванията на социалистите, че недоверието между тях и жълтите е твърде голямо. Зам.-шефът на столетницата Румен Петков в едно интервю дори леко повдигна крайчеца на завесата и директно обвини зам.-председателя на НДСВ Даниел Вълчев в непочтеност. Петков намекна и за други от царския преговорен екип, които са играли повече за собствените си интереси, отколкото за държавните или тези на Симеон и формацията му.
Очевидно по линия на доверието отдръпването между НДСВ и ДПС, а покрай него и БСП, ескалира. В стремежа си да изтласкат жълтите на колкото се може по-задни позиции, високопоставени представители на ДПС (Юнал Лютфи) заговориха за създаването на нова парламентарна група, на която да се опре третият мандат и която да осигури нужните на движението и левицата гласове. Друг заместник на Доган - Росен Владимиров, пък заобяснява, че БНС е прогнозируем партньор и затова той трябва да бъде основен в тристранна коалиция с БСП и ДПС. Това втвърдяване на хората на Сокола спрямо жълтата партия обаче донякъде дойде като отговор, след като по време на преговорите около втория мандат партийни заместници на Симеон умишлено и нарочно неглижираха ДПС. Те на няколко пъти обявяваха, а накрая и написаха в писмото до "Позитано", че са готови да приемат движението на Доган за партньор само ако БСП силно настоява за това, т.е повече от ясно дадоха да се разбере, че това ще е натрапеният партньор. Стигнаха дори по-далече, като симулираха преговори за десноцентриско правителство. Но на подобна възможност се хвана само Надежда Михайлова.
Всъщност, ДПС беше натрапен партньор на НДСВ още през 2001 г. След като спечели изборите с почти абсолютно мнозинство, царското движение покани първо десницата в лицето на тогава все още единните ОДС с водач Иван Костов, за съвместно управление. Оттам обаче категорично отблъснаха протегнатата ръка, защото бяха обидени на Симеон Сакскобургготски за отнетия втори управленски мандат (който въобще не им беше сигурен). Левицата, тогава с лидер Георги Първанов, също му беше сърдита, че й е пресякъл възможността да се реваншира на сините за 4-годишното стоене в опозиция. Шестицата от тотото спечели Доган. Просто нямаше кой друг. Защото царските депутати бяха 120. Един глас не им стигаше, за да управляват сами. А не им стигаше, защото две партии-ментета, с близки до НДСВ абревиатури, им откраднаха общо поне десетина депутатски мандата. Точно както "Атака" на тези избори лиши Коалиция за България от нужните й гласове, за да прокара доминиран от БСП кабинет. (Повторенията в ситуациите понякога будят съмнения дали постановчиците им не са едни и същи.)
След всичко, което стана, тези, които тласнаха Симеон в съюз с ДПС, най-кресливо и безочливо не спряха да го критикуват за това 4 години. А напрежението между впрегнатите зорлем заедно в държавната каруца се натрупваше, напластяваха се и лични чувства между конкретните участници във властта.
Така тези заплетени с времето, изпълнени с омраза, интриги и недоразумения, отношения между ДПС и юридическото лоби в НДСВ в крайна сметка доведоха дотам те да полагат големи усилия да се изхвърлят взаимно от евентуална бъдеща управленска коалиция с третия мандат. Засега движението на Доган е в по-изгодна позиция, защото здраво се е вкопчило в политическата сила с най-много депутатски места и в голяма степен управлява нейните действия. А от това следва, че натискът върху НДСВ и лидера му ще продължава. Изключително деликатно ще бъде положението на малката коалиция БНС, ако на нея бъде възложена огромната отговорност, с която по-големите парламентарни групи не съумяха да се справят - сформиране на работещо правителство.
Третият мандат е последният шанс и политическите сили вече принудително ще трябва да направят компромиси, които иначе досега доброволно не пожелаха. Още миналата седмица стана ясно, че разговорите се водят на две писти. На едната, официално се консултираха за осъществяване на втория мандат, а на другата - по парламентарните кьошета правеха сондажи за възможна реализация на третия мандат. И БСП, и НДСВ, и ДПС, пък и част от десните се досещаха какъв ще бъде финалният резултат от провежданите от жълтата партия консултации, но времето, включително и размяната на писма, беше нужно за уговарянето и изпипването на спасителната сламка, за която политиците ни вкупом ще се хванат, за да не потънат във водовъртежа на предсрочните избори. Защото, ако се стигне дотам за някои от играчите, това ще бъде последният вот в битността им на политици, а волята на електората ще постави другите в още по-трудна ситуация.

http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=49704&eid=441
+SantoDomini++

БГ История