Sicinnius Clarus de Pizo
(Keramopoulos, Kyriakidis и българската папагалщина (1) - II )
bozman
I. Преди десетина години лансирахме РТ с убеждението и основанията, че „
ТЕРМИНА BULGAROS (BULGARI, BULGARORUM И Т.Н. В РАЗЛИЧНИТЕ ПАДЕЖИ) ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАРОДНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ И ЗА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ С РЕПИТИТЕ СИ БОЛГАРИ, БЛЪГАРИ, БЪЛГАРИ И Т. Н. СЪЩЕСТВУВА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТОТИЦИ ГОДИНИ КАТО СЛУЖЕБНА, ТИТУЛНА ДУМА ВЪВ ВОЕННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПА ” (2). Днес попаднахме на сайта Δημοκρίτειο Πανεπιστήμιο Θράκης , където намерихме качена книгата на Αντωνιου Δ. Κεραμοπουλλου ΟΙ ΕΛΛΗΝΕΣ ΚΑΙ ΟΙ ΒΟΡΕΙΟΙ ΓΕΙΤΟΝΕΣ, ΑΘΗΝΑΙ, 1942-45 г.. (3) , (в комерчески сайтове книгата се продава от 40 до 70 € ) и ще направим допълнителнения по Римската теза за българското име (РТ) въз основа на писаното в нея, както и някои други забележки.
I.1. В книгата обширно се цитират автори като от австроунгарската политико-историческа школа N. Banescu, Historical survey of the Rumanian people, Bucurest, 1926г. стр. 17; Detschew, Zeitschrift fur Ortsnamenforschung II, 1926., Thomaschek, Jirecek, така и руската имперска школа в България водена от Бешевлиев ( стр. 69) , Мутафчиев ( стр. 33, 41, 58 и т.н.), Златарски (стр.39, 47, 56, 59, 67 и т.н.) и други от тяхната чета. Това е произведение, опитващо се да узакони като цяло Ньойският договор и отнемането на Беломорска Тракия от България и ние ще се постараем да избегнем политическите мотиви, доколкото можем.
I.2. Ще се спрем основно на глава “Οι burgarii”, (стр. 20 – 31)., където се застъпва становището на Κεραμοπουλλου, че bulgari (и вариантите на думата) е дериват (еквивалент) на burgarii. Kenneth M. Setton дава за справка стр. 7 – 16, но на тези страници няма и дума за burgarii, навярно е ползвал друго издание.
I.3. На стр. 21 Κεραμοπουλλου цитира Прокоп, Малала, Момзен и др., че думата limitanei е производна на limes, castellani на castellum, castrences на castra, burgarii на burgus. Не възразяваме. По нататък пише че burgarii = Bürger, като уточнява, че на гръцки burgus е малко укрепление (μικρον φρουριον), крепост (πηργος) – съгласни сме, тъй като няма друго мнение по въпроса от цялото учено войнство. Тази стр. завършва с твърдението Εις την Μοισιαν (Βουλγαριαν) ητο γνωστη και διαδεδομενη η λεξις βουργαριος εισ αυτοΘι Ελληνας η ελληνογλωσσους Θρακας.
I.4. Цитирахме в „Keramopoulos, Kyriakidis и българската папагалщина” (1) Kenneth M. Setton който твърди, че Keramopoulos извежда/приравнява bulgari от/на burgarii. Това извеждане е направено по филологически и граматическите основания на гръцката реч, а не спрямо исторически източници и цялата творба на Keramopoulos се заключава в изреждане на източници където са споменати bulgari като декларира, че това е burgarii според морфологията на гръцкия език.
I.5. Ще представим пълният текст на надписа от Pizos (4) и коментарите на Dittenberger, тъй като ги няма в българоезичното net. пространство, според Sylloge Inscriptionum Graecarum, Wilhelm Dittenberger, III издание, Лайпциг, 1917 г. Надписа е под № 880 – Pizos condita, anno 202. Пояснение за надписа: Лексемите в средни скоби [ ] не са налични в текста, те са допълнени с цел граматическа коректност; отвесната черта разграничава отделните редове на каменната стела. . . .
Целият материал тук:
https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/sicinnius-clarus-de-pizo
