Автор Тема: Българският език и произходът на българите в Х части / ІХ част /  (Прочетена 1858 пъти)

Неактивен truthfinder

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 38
  • Респект: 0
                                                                             ІХ част



Сръбският език –
  Сръбският език е единственият славянски език с толкова голямо аналитично влияние, благодарение на българския. Всички славянски езици са с по 3-4 глаголни времена. Само сръбският е със 7, като при имперфекта има единствено отделни форми с модална употреба. Падежите са 7  /плюс звателния /. В общи линии същите като при другите славянски езици. Сърбите са от 5 век от новата ера на Балканите и за 1500 години са натрупали само глаголни времена  / изключваме други по-дребни влияния / под въздействието на българския. Падежите още не са почнали да изпадат. А така наречените славяни от българската група, отдавна са претопени от тракопеласгите / българите /. Положението със сръбския език много ясно показва обстоятелството, че славяните не са траки /тракопеласги /. Или че славяните са се отделили толкова от отдавна от траките, че в последните хилядолетия, когато един славянски народ – сръбският отново влиза в контакт с тях, 1500 години не стигат на тези славяни да придобият аналитичен характер на езика си под въздействието на българската реч. Тук трябва да се отбележи, че никак не е изключено, ако се направят по-щателни изследвания, да се окаже, че много думи, които се смятат за славянски да се окажат с тракопеласгийски / български / корен. Това обяснява голямото славянизиране на българската лексика. Може би за много от думите се е променяла само някоя и друга буква. Все пак коренът е един – индоевропейски.

Например :

Тракопеласгийски / български /                                                 Славянски

зайкус                                                                               заяц / заяк, заек /                                                                           
орол                                                                                  орел
елейн                                                                                олень / елен /
пана                                                                                  пена  / пяна /
струа                                                                                 струя
горд                                                                                   город / град /
дин – и сега имаме диалектна дума “дин”                    день / ден /
берг                                                                                  берег / брег, бряг /
бисдина                                                                           бездна
друв                                                                                 дерево / дърво /
дам                                                                                   дом
земла                                                                              земля  /земя /
пале                                                                                поле


  Не се учудвайте. В съвременния български има запазени термини от коневъдството още от времето на санскритския език.
 
Ведически санскрит                                                   Съвременен български

грива                                                                           грива
пашча, апачина                                                         опашка
крода                                                                          гръд
света                                                                          светъл кон
кранта                                                                        кранта


Справка “Спароток” от blog. bg.  Той си дава подробно библиографията и може да ви насочи към много източници.
   Но тази близост в лексиката и общия корен не трябва  да ви заблуждават. Голямото количество сходни думи между български и славянски, повече отколкото при другите индоевропейски народи, се дължи на възприемането на славянския за официален в Дунавска България през 9 век, това че е имало наложен за официален  даден език, личи от голямото противоречие между писмената и говоримата реч, доказано чрез изхвърлянето на несвойствените падежи в писмените паметници.  През Възраждането навлиза изключително много славянска лексика. В училищата през този период се е преподавало на черковнославянски език. Голямо количество богослужебна литература е идвала от Русия и т.н. Но коренно различната структура на славянските езици, както ДНК-то и антропологията, ясно показват, че много от отдавна, още в индоевропейската прародина, преди да започнат да възприемат аналитичното влияние на тракопеласгийския / българския / език, славяните се отделят и се обособяват като отделен народ. Беше писано по-горе. И сръбският език, като славянски, влизайки отново в досег с българския през 5 век от новата ера, започва да има вече аналитично влияние. Необходимо е да се поясни, че когато произходът е обяснен, чрез формулата – структура на език, ДНК и антропология, думите намират своето истинско място. Защото те отразяват културните връзки и помагат да се определи движението на народите. Като се откъртват различните лексикални пластове, може да се стигне до първия и да се помогне за откриването на истинския произход. Но само след като се премине през гореспоменатата формула. Иначе се създава възможност за много спекулации и обърквания. Не случайно “Спароток” от blog. bg. разкрива отделните лексикални слоеве и подчертава истинския български характер на много думи. Защото при нас българите имаме покритие на нещата, които са трайни за хилядолетия, няма да ги повтаряме пак. От тук се връзват и археологическите разкопки, древните хроники, думите, за които беше говорено и т.н. 
   Турският език – Той е от друго езиково семейство. Но законът за развитието към аналитизъм, в основни линии, е един и същ, независимо към кое семейство е даденият език. Натрупване на глаголни времена и изпадане на падежи. Турците идват на Балканите, по-осезаемо, през 14 век от новата ера. Или последни / за сега /. Поради тази причина аналитичното влияние на българския над турския е най-малко. Освен това, има вероятност турският да е дошъл, донякъде, с развит аналитизъм. Може би от страна на персийския. Съвременният турски език има 6 падежа – именителен, родителен, дателен, винителен, местен, изходен и 6 глаголни времена. Именно тези времена, повече от обикновените и наличието на сложните конструкции, говори за развит в известна степен аналитизъм. Само шесте века контакт с българския език не са напълно достатъчни.
   Накрая ще кажем нещо и за каракачанския език. Много от отдавна някои учени смятат власите за романизирани траки, а каракачаните за елинизирани такива. Но от написаното по-горе се разбра, че власите са чисти румънци. Остава открит въпросът – Кои са каракачаните? Аз не съм виждал граматика на каракачанския език. Единственото, което направих, се обадих по телефона, даден в интернет, на тяхната организация в Сливен. Поинтересувах се дали лицето, с което говоря притежава езиковедски познания. Беше мъж и го попитах дали има падежи в езика на каракачаните. Господинът твърдо ми отговори, че няма падежи и че та са чисти гърци и затвори телефона. Но, ако няма падежи, това означава, че езикът им е със същата конструкция като българския, а не като гръцкия, който макар и малко, все още има падежи. Плюс това в интернет е писано за изследването на известния гръцки антрополог Арис Пулянос, който твърди, че каракачаните са много стари жители на Балканския полуостров и са може би едни от най-древните европейци. Такива стари обитатели на нашия район са тракопеласгите / българите /. Каракачанските носии, които видях в интернет, ми се видяха много сходни с българските. Неща, които навеждат на мисълта, че каракачаните може да се окажат българи, които са възприели голяма количество гръцка лексика. Нали ги смятат за елинизирани траки, а траките, заедно с пеласгите, са българи. Този, който знае повече за каракачаните и може да даде доказателства, нека ме поправи. Важното е да се знае истината.
   Видяхте, че балканската езикова ситуация е много показателна и ясно посочва развитието на езиците към аналитизъм. Откъдето, неопровержимо, личи влиянието на българския език и още по-убедително изпъква неговия, с много малко изключения, цялостен аналитизъм. Което най-вярно разкрива тракопеласгийския произход на българите. Езиковата ситуация в района помага да се разкрие произхода и на други народи. Но най-важното, видяхте, че никой от балканските езици не си губи всичките падежи за 3 века. Даже минават цели хилядолетия за изпадането само на 2-3 падежа. Или никой не може да отрече противоречието в писмените паметници на средновековна Дунавска България, за което се говорú по-горе. Вече никой не може да отрече истината, че българите са тракопеласги. Просто това е факт, пред който и боговете мълчат.

« Последна редакция: Септември 13, 2012, 10:42:48 от truthfinder »

БГ История