Автор Тема: Българският език и произходът на българите в Х части / ІV част /  (Прочетена 1220 пъти)

Неактивен truthfinder

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 38
  • Респект: 0
                                                                                        ІV част




б )  Прабългарите са траки /тракопеласги/, завърнали се по родните си места


     Ако приемем за вярно твърдението, че траките към 3-4 век от новата ера са останали съвсем малко, то тогава, този аналитичен език на Балканите трябва да е донесен от прабългарите. Но те в никакъв случай не са били малко на брой, а много. Защото с шепа хора не можеш да създадеш държава и над 2 века да си равностойна сила на две импери, между които, непосредствено, се намирaш – Византия и Франкската империя. Остава открит въпросът кои са прабългарите? До сега твърдо се смята, че  българската народност в Дунавска България  се състои от  три основни етноса : траки, прабългари и славяни. Да,  но езикът ни показва, че на практика  има един етнос, който претопява друг етнос. Или траките /тракопеласгите/ претопяват славяните,  защото се оказва, че прабългарите са траки /тракопеласги/, които след дълго странстване се завръщат по родните си места и заедно със заварените тракопеласги стават изключително много над славяните, които и преди това са, в немалка степен, по-малко от тракопеласгите в района. Така наречените “прабългари” са тракопеласги, които се завръщат след дълго странстване, по простата причина, че в пространството където се движат на Евопа и Азия, от Балканите и далеч на изток в Азия до Памир и обратно, не е имало никакъв аналитичен език в миналото. А днес има само един единствен аналитичен език – персийският / таджикски и дари са негови диалекти /. Индийският “хинди” не го бройте, защото той стои малко на юг след Памир. И едва ли хинди по времето, когато се смята, че българите са имали държавата Балкара в Памир – 1000 години преди новата ера, е бил аналитичен, за да може да влияее върху иранските езици. Ако все пак допуснем, че хинди или някой друг индийски език, дори и който и де е друг език, е имал необходимия аналитизъм през тези 1000 години преди новата ера, то географската близост и граничене с иранските езици би позволила, едно по-обхватно и най-вече по-отрано развитие на аналитизъм всред иранските говори. Защото не може индийските говори да стоят един до друг с иранските езици, без да им въздействат и да чакат идването на българите. Ясно е, че по  времето, когато българите са всред иранците и имат своята държава Балкара, индийският език не е с достатъчно развит аналитизъм.  Което говори, че и преди това индийският не е бил с достатъчно аналитично развитие или че индийските говори тръгват, осезателно, към аналитизъм след българския  / тракопеласгийския / език. Персийският тръгва,осезаемо, към аналитизъм едва в 6 век от новата ера. През това време прабългарите са вече в Европа. През 135 г. от новата ера се създава Стара Велика България, а през 7 век и след него от новата ера ще се създадат и други български държави на стария континент. Или езиковата ситуация, както в миналото, така и днес, съвсем ясно сочи, че не съществува никаква възможност на Балканите да бъде привнесен аналитичен език от вън. Възниква следният въпрос – откъде се взима този наш аналитичен език на Балканите, след като езикът на всички други народи на полуострова е синтетичен. Но тези други са  дошли много по-късно от траките на полуострова. Или от тук следва с убеденост, защото няма друга възможност, че езикът на траките /тракопеласгите/ - с една дума на едно от най-древните и най-многобройното население на Балканите, да е аналитичен в не малка степен, беше споменато. Ученият  Владимир Георгиев  посочва, че в езика на траките е имало падежи, но тук идва голямото “но”.  Материалът, с който борави нашият известен учен е съвсем малък и вероятността да е изследвал друг език никак не е малка. Защото изследваните, предполагаеми тракийски писмени източници са написани с гръцки букви, понякога плътно наредени една до друга, смислово трудно се разчитат и могат да подведат. Освен това  Владимир Георгиев говори много хипотетично и постоянно извлича нещата от гръцки и латински. Все пак,  в древната форама на българския език-тракийския- е имало някакви падежи, защото днес имаме падежни остатъци, но не трябва да подминаваме факта, че Владимир Георгиев говори за падежи в паметници отпреди новата ера. Това е преходен период в развитието на езика ни, изживян преди много други народи. Ще отбележим, че Кирил Влахов-известен наш учен, един от ръководителите на катедрата по класическа филология в софийския  университет, заявява че падежите в езика на траките са започнали да изпадат още през Античността. Институтът по тракология се въздържа да говори, прекалено много, за тракийския език. В някаква степен се набляга на географските назавния, откъдето не можем да хванем изцяло граматиката на езика. Но тази информация, идваща от имената, е показала на наши известни учени, като Веселин Бешевлиев, сигурно и на други, че съвременният български език и езикът на древните траки /тракопеласги/ имат обща структурна основа като словообразуване и фонетика – едно и също формиране на лични и фамилни имена, а пък при умалителните наставки аналогията е пълна. Доктор Стефан Гайд – американец от български произход, истинското му име е Стефан Гайдарски, също убедително посочва приликата мужду тракийския и съвременния български език. Срещу доктор Гайд много се говори, но въпреки това, трябва да се обърне по-голямо внимание на твърденията му, изложени в “Тракийското писмо, декодирано”. Какво се получава на практика – от Балканите тръгва в дълбока древност един, развит в немалка степен, аналитичен език, но една част от неговите носители остава в района, който шества по света и запазва основата си и този език се връща отново на Балканите, като никъде по пътя си не среща друг аналитичен език. И няма как да срещне, защото в пространството където се движат прабългарите не е имало аналитични езици. Само в по-ново време, от 6 век от новата ера, персийският започва, по-засилено, да минава към аналитизъм.  Индийската реч, също, започва да минава към аналитизъм след българския език, беше споменато. Това обстоятелство посочва, че само българският е възможно да е тласнал към аналитичен строеж персийския език. Защото просто няма друг аналитичен език, имал взаимодействие с иранските езици по времето, когато българите са в този район-държавата Балкара – 1000 години преди новата ера. От тук следва, също с убеденост, че прабългарите са завърнали се по родните си места  ТРАКИ /ТРАКОПЕЛАСГИ/.
     Цано Цанов, в своята книга “Българите, романтична история”, пише следното : “Антропологични проучвания сочат, че сегашните дунавски българи са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното балканско население от времето на неолита.” – стр. 35, ред 18.  А на стр. 36, ред 14 е написано следното : “ А не е ли приказно красиво твърдението, че някога древните българи са тръгнали от Балканския полуостров на изток, за да се върнат след много хилядолетия пак тук ?!” В същата книга на стр. 37 е показана специална карта, на която е показан пътят на българите към Азия и обратно към Европа. На картата се вижда, че българите тръгват от Балканите. 
     Здравко Даскалов твърди, че на територията на България е имало рунна писменсот отпреди 10000 години и че тя е поне с 1000 години по-стара от тази в Месопотамия и Египет. Установено е също, че рунните знаци от тракийско време са идентични с руните, донесени от аспаруховите българи , от което също посочва, че прабългарите са завърнали се по родните си места траки /тракопеласги /. Затова, не случайно, в подкрепа на този факт идват много твърдения от древните хроники, в които буквално се казва –“Траките, които наричат българи” Писаното от даден хронист е безценен паметник, защото хронистът е съвременник на съответното време и неговото писание е един вид документален запис. Ето няколоко примера за траките, които наричат българи : 

Михаил Аталиат - „История”
...мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название...",
"...българите са мирмидонците..."

Зонара, речник
Пеонци - латинци или тракийски народ, македони. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи."

Йоан Цецас, „Хилиади”
"Пеонците са българи".

Фулко, френски свещеник, описание на първи кръстоносен поход 1096 г.
"Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum" -
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници”.

карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Кесарийски (270-338), наричан "баща на църковната история". Картата е запазена в препис от 12 в.

Йоан Цеца - "И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин." (ГИБИ10 с. 104)

Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211)

Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 г. (МАВ с. 51-52).

Касиодор (VI век, римски историк) пише, че «Българите са стар мизийски или илирийски народ»

Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.

В «Кратко житие» на Св. Климент Охридский (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи...»

Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите ("тракийски" народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. "Сега те биват наричани българи”, казва той.

Фолклор, обичаи, традиции - всичко съвпада с т.нар. "траки"
нестинарството,
кукерите,
сурвакането,
Трифон Зарезан,
Змийските празници,
Герман и т.н.
Народните носии на "траките" днес са български носии, гайдата, кавала, киселото мляко, шевиците (елбетицата) и др. са тракийски.

Йеросхимонах Спиридон в своя летопис "История во кратце о болгарском народе славенском" пише, че първият български крал (rex), който се заселва от двете страни на Дунава през 986 г. пр Хр. се казва Иллирик.

"Летопис и Родословие" на поп Йовчо от Трявна - 1786-1855 г. - Първият български княз е бил по тези земи в 1184 година пр.Хр.

Anastasii, Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f
”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes...”

Г.С.Раковский - "Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги, кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери.

Г.С.Раковский - Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)"
---------



                          2 . ДНК изследванията подтвърждават това, което показва езикът


     
     Изключително важни са и ДНК изследванията, които както древните хроники, подтвърждават това, което езикът показва, а имено че сме наследници на много древно население на Балканите, което гърците  наричат “траки”, тоест обобщаващо название на близо 80-90 сродни племена, населяващи Балканите, Северното Причерноморие и въобще  тази южна част от Европа -  от Карпатите до Пелопонес, включително, не малка част от Апенините, Западна Мала Азия и прпедполага се, че е имало разслоения на траките дори и в Близкия Изток / Палестина – Балестан / . Не се учудвайте на голямата територия. В миналото, особено далечното, населението на земята е било много по-малко, отколкото сега и народите са населявали доста обширни простроанства. Ето ДНК изследванията на “Нешънъл Джиографик” : Ние сме 17 % келти – келтите са имали държавно обединение на Балканите отпреди новата ера, но най-вече са едни от първите индоевропейци, като нас, и в далечното минало имаме общи пресечни точки , затова тези 17 % не са за учудване, 12 % славяни, 12 % прабългари, 17 % пеласги и 42 % траки. Но пеласгите, наричани още пелгари, белгари или българи, са предци на многобройните племена на траките, по-късно смесили се с тях. Затова и назавнието “тракопеласги”, неслучайно, се среща в науката. А тези 12 % прабългари се явяват наследници на тракопеласгите. При това положение, ние сме 71 % траки или тракопеласги. Прави впечатление, че професор Терзийски дава точно същите проценти за траките – 42, точно същите за прабългарите – 12 и съвсем същите за славяните – 12. Разликата е , че вместо 17 % келти, той слага на тяхно място  хуни, а на мястото на 17 % пеласги, слага  перси. Още едно изследване на швейцарския институт по генетика – “Игенеа” – българите са 49 % траки, 15 % славяни, 15 % гърци, 11 % древни македонци, които са сродни на траките, 8 % финикийци и т.н. Много показателен е фактът, че тук прабългари не са застъпени. Това потдвърждава истината, че прабългарите са завърнали се по родните си места  ТРАКИ / ТРАКОПЕЛАСГИ / . Прабългарите са били много, иначе как биха създали държавата. Изследванията на нашия институт по антропология, както и на други учени по света, като руските например – доказват, че антропологията на аспаруховите българи, за целта са изследвани и много от труповете на закланите от Борис І боляри, и на траките / тракопеласгите / е една и съща. Българският физик Божидар Палюшев съвсем наскоро заяви, в частен разговор, че англичаните имат изследване, в което ни изкарват 60 % траки. Или ето не един, а няколко фактора показват, че сме така наречените “ траки /тракопеласги / ”. Но най-вече езикът, защото няма как да се фалшифицира, подкрепен със странични важни доказателства.



                             
                               
« Последна редакция: Септември 13, 2012, 10:37:59 от truthfinder »

БГ История