Автор Тема: Българският език и произходът на българите в Х части / ІІІ част /  (Прочетена 1029 пъти)

Неактивен truthfinder

  • Участник
  • ***
  • Публикации: 38
  • Респект: 0
                                                   
                                                                             ІІІ част


ІІІ.  Кои сме ние?-Езикът, който говорим, ни показва това или коя е истината за българския народ




                                   1 .  Какво показва езикът, който говорим

     
       а )  Езикът на траките /тракопеласгите/ е нашия език. Ние сме техни наследници
   

    Скъпи сънародници, не можем повече да продължаваме да живеем, без да знаем кои сме и от къде идваме! Самият факт, че съществуват много теории за нашия произход – като славянска, тюрска, угрофинска и т.н. , говори, че има много бели петна в историята ни, много спекулации и много политически интереси за фалшифицирането ú.
 Но въпреки това, е налице едно непоклатимо доказателство за нашия произход. Доказателството е непоклатимо, защото е вътре в самите нас и защото го употребяваме всеки момент. Поради тази причина, то не може да бъде фалшифицирано и не е хипотеза, а нещо реално. Кое е това доказателство? Езикът, който говорим.



“Дори всички следи да изчезнат от миналото на някой народ, винаги остава един последен свидетел, чрез който може да се отгадае тайната на неговия произход. Този последен и безсмъртен свидетел е езикът на дадения народ, който пази в себе си белезите от всички големи периоди от неговата история.”

Христиан Френ – руски академик от германски произход, 1823 г.




      Да, но тук има едно съществено условие, без което не може да се стигне до истината. Това е как разглеждаме езика, на който говорим. Защото езикът има две лица и може да ни подведе. Едното лице на езика е речниковият състав, самите думи или така наречената лексика. Тази част е много променлива и е само външният образ, който дава първото впечатление и съответно най-много подвежда. Другото лице на езика е неговата структура или граматика и е неговата устойчива, непроменлива част - истински бетон. Който бетон, все пак, може да се изкърти, но трябва много време и много усилия. Именно, защото се разглежда нещо, което е постоянно и непроменливо, нещо, което е структура и много трудно може да се измени, твърденията, които ще бъдат представени, не са  хипотеза,  а нещо реално. Защото изключително много повече време е необходимо да се промени структурата / граматиката / на даден език, отколкото неговата лексика – речниковия фонд. Голямо количество думи може да се смени за броени деситилетия, въпреки че една част винаги се запазва, за щастие, докато за промяната на грамтиката  / структурата / са необходими цели хилядолетия и то не едно и две. И най-важното, не може едно малцинство да измени структурата на езика, говорен от мнозинството. Това може да се случи само, ако мнозинството възприеме изцяло езика на малцинството, но такива случаи са много редки. Иначе малцинството може в голяма степен да повлияе само на лексиката – речниковия състав. Затова и македонският диалект на българския език си остава с непроменена структура. Структурата, граматиката се състои от цели три части : Морфология, Синтаксис и Фонетика. Това е истинската същност на даден език и съответно ни показва кои сме  и то без да може да се правят каквито и да е фалшификации, поради факта, че е невъзможно речта, която употребяваме всеки момент, да бъде фалшифицирана. Представете си една чаша, в която може да наливате всякаква течност, но чашата винаги си остава една и съща. Така и чашата на нашия език – граматиката е останала същата. Така е и с другите езици. Ето гръцкият език, който има писмени записи от близо 3000 години и те категорично доказват, че и от преди 3000 години и сега, езикът си е все синтетичен, по-точно развил се е донякъде към аналитизъм, благодарение на българския език, но все още не е преминал изцяло към аналитизъм или чашата е една и съща. Освен това, граматиката сама за себе си не може да съществува. Тя обслужва езиковия материал, в който влизат думите и колкото и да има смесвания и влияния,  все нещо остава от първоначалния речников фонд. Иначе чуждият език се възприема изцяло, както са направили шотландци, ирландци и т.н. Но дори и в този случай, пак нещо остава от родния език. Всички знаят, че шотландците говорят английския по свой начин. Затова не случайно в нашия език, наред със славянската лексика, съществува паралелно и лексика от прабългарски или тракопеласгийски произход.
    Имено тази структура на езика ни, неговата граматика, разбива лъжата за славянския ни произход и доказва тракийската /тракопеласгийската/ ни основа, което ще се разбере от написаното по-долу. Нашата граматика е коренно различна от граматиката на славянските езици и това го знае всеки езиковед, както в миналото, така  и днес. Обстоятелството, че българският език е причислен към славянската група на индоевропейското езиково семейство, се дължи на политически причини или на недоглеждане и заблуждение, и е доста условно. До това се е стигнало при оценка само на  неговата външна страна – лексиката и като се пренебрегва фактът, че наред със славянската лексика съществува и друг пласт, не толкова незначителен. А за граматиката пък, въобще, не се говори. Или когато се говори, се изтъква обстоятелството, че българският език е славянски, който е изгубил падежите си. Под падеж се разбира отношението на едни думи към други думи в изречението. Например отношение на принадлежност. В нашия език това се изразява с предлога “на”. Пример : Съчинения “на” Пушкин. В граматиката съответното явление се нарича “аналитизъм” или липса на падежи. Съответните езици се наричат аналитични – без падежи. В руския език отношението на принадлежност се изразява с особено окончание в края на думата, което се нарича падежно окончание. Например – Сочинения Пушкина. Виждате, че тук няма предлог “на” както в нашия език, а на края на името Пушкин има падежно окончание “а”. Това е “синтетизъм” или наличие на падежи и съответните езици се наричат синтетични, тоест с падежи. Когато се твърди, че българският език е славянски, но е изгубил падежите си, като единствено доказателство се представят писмените паметници от 9 век, когато славянският език  се налага за официален в държавата и писмените паметници през следващите векове до 18 – 19 век, когато се създава новобългарският книжовен език. Само че официалният език е един, а говоримият може да е съвсем различен. В посочения период, от 9 до 18-19  век,  не е имало звукозаписна или друга техника, чрез която да видим какъв е бил говоромият език. Всичко, което се е писало, се е писало на наложения за официален славянски език. В случая трябва да се направи много важно уточнение, което не беше направено в първото издание. На практика, писмените паметници отразяват голямото противоречие между говоримия език и официалния писмен език. Няма да е пресилено, ако се каже, че този факт се явява най-голямото доказателство за тракийския /тракопеласгийски/ произход на българите. Защото обхваща цяла епоха и много голямо количество записи. Ето тук е голямата измама -  езикът, на който се пише книжнината, се обявява за език на основната част от народа като се пропуска обстоятелството, че един език може да бъде официален по политически причини, а не че е най-говорен. Създава се писмена норма, която е чужда на говоримия език и тази писмена норма се явява насилие над езика, говорен от по-голямата част от населението. Езикът не търпи насилие над себе си, най- вече неговата структура. Затова започват да се явяват много отклонения от установените правила – първоначално по-малко, докато властта е по-силна, впоследствие повече и по времето на Патриарх Евтимий, когато България е пред  падане под турско робство, се налага да се вземат много строги мерки. В случая най-голямо впечатление прави отразяването на много богатата глаголна система в писмените паметници от Дунавска България. Докато славянските езици, дори и днес, нямат развита глаголна система. С изключение, донякъде, на сръбския език, но той има голямото влияние на българския. Ясно е, че няма  достатъчно покритие между говорим и писмен език. По-надолу ще има подробно обяснение. Естествено, след падането ни под робство, тези отклонения се засилват, след като не e имало официална власт, която да следи за спазването на правилата и книжнината е съществувала само в манастирите. През този период от 9 до 18-19 век, езикът ни се славянизира в голяма степен, но главно в лексикално отношение. Остава и известен пласт оригинални български думи, които съществуват заедно със славянските – като славянското браня, българското пазя, славянското ходя, българското вървя, славянското пояс, българското колан и много други. Но структурата на езика ни си остава непроменена и другата част от голямята измама е, че структурното отхвърляне на писмената норма от говоримия език, се обявява за естесвено развитие на езика, при което той, ето вижте, изгубва падежите си. Но има факти, които доказват, че това не е така и че българският език не е славянски, който, впоследствие, е изгубил падежите си. Първо структурните промени и въобще всякакви, с даден език не са изолирано явление, само за себе си, само за самия език. Езиците взаимодействат по между си и поради тази причина, промяната засяга група сходни езици, също и съседни, въобще езици, между които има взаимодействие. Ако промените в езика, можеха да стават само за себе си, по някакви вътрешни причини, то нямаше да има сродни езици, цели езикови семейства и т.н. Самият факт, че е имало един индоевропейски праезик, от който произлизат всички индоевропейски езици, достатъчно ясно говори, че всякакъв процес с даден език, дори и вътрешен, неминуемо, се отразява на съседните, сродните и др. езици. Второ, за да промени нашият език структурата си, трябва ,отнякъде, да има не малко въздействие върху него. Ако допуснем и повярваме, че той е славянски и е бил синтетичен / с падежи / и впоследствие ги е изгубил, то на практика, тук на Балканите, той, въобще, не е имал контакт с езици, имащи различна конструкция от неговата или върху него не е имало никакво въздействие в тая насока. Защото езикът на всички заобикалящи ни народи, които са, несравнимо по-късно от нас, тук на Балканите, е синтетичен – на сърби, хървати, словенци, гърци, турци, дори на албанци и румънци. Как тогава езиковата ни структура се изменя, след като няма никакво въздействие върху езика ни? По-горе, беше  даден пример, че структурата / граматиката / на даден език е като чаша, в която можем да наливаме всякаква течност, а чашата си остава една и съща. Може ли с дадената чаша нещо да стане, ако не я смачкаме , хвърлим, или  поставим върху огън? На практика се получава следното : Българският език е аналитичен – без падежи и отвсякъде е атакуван от езици, които са синтетични – с падежи. Най-голямата атка идва от собствената държава на българите – Дунавска България, където за официален е наложен чужд език  с различна структура, въпреки че коренът е един и същ – индоевропейски. После идват окупатори / гърци и турци /, на които езикът също е синтетичен – структорно различен от българския. Освен това, през 18-19 век много богослужебни книги идват от Русия, написани на синтетичен черковнославянски език.  Но българският език успява да се запази и дори да тласне околните езици към аналитизъм. Това може да стане само , ако нашият език е много древен, вече със съвсем установена и уседнала основа и то аналитична.  Кое е едно от най-древните населения на Балканите и най-многобройното в района, а според Херодот – гръцки историк от 5 век преди новата ера, второ по мнгочисленост в света след индусите? Това са траките. От тук следва, че езикът на траките и на пеласгите, след смесмането им, е нашия език. Особено от обсоятелството, че те са били най-многобройни в света, след индусите. Представете си каква огромна маса е трябвало да представляват те в район като нашия, който е една незначителна част от света. При това положение, няма кой друг език да наследим, освен техния. Затова ние сме техни наследници и основата на нашата народност са траките и пеласгите, или ние сме тракопеласги.


     
« Последна редакция: Септември 13, 2012, 10:36:59 от truthfinder »

БГ История