Автор Тема: ЧАПАЕВ & ПЕТКА ANTHOLOGY  (Прочетена 6002 пъти)

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
ЧАПАЕВ & ПЕТКА ANTHOLOGY
« -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:
- Да бягаме, Петка! Германците идат!
Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:
- Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

* * * * *

Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят - значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
- Ча-п-а-а-а-й!
- Какво викаш бе, аз те виждам!

* * * * *

Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне:
- Не издържам, ще се пусна!
- Трай, бе! Ще ни видят!
- Е, дай поне конят да пусна!

* * * * *

В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути:
- За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението.
Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце - парашутът не се отворил. Дръпнали лявото - пак нищо. Чапай казал:
- Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!

* * * * *

Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори:
- Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.

* * * * *

Чапай и Петка отишли на реката.
- Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя.
- Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
- Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
- Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
- Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
- Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото...

* * * * *

Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър.
- Кой е тоя? - пита Чапай
- Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин!
- Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!

* * * * *

Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар.
- Василий Иванич - вика Петка - хвърли куфара, ще се удавиш!
- Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета...

* * * * *

В банята Петка трие гърба на Чапаев:
- Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.

* * * * *

Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай:
- Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката.
- А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.

* * * * *

Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая - Петка. Чапаев пита:
- Анке, майка ти балерина ли е била?
- Не, защо?
- Такива дълги и хубави крака имаш...
Пълзят. След малко Петка пита:
- Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил?
- Не, защо?
- Такава права и дълбока бразда правиш...

* * * * *

Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
- Ще го разстреляме! - предложил Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е. - отвърнал Чапаев.
- Ще го обесим! - рекъл Петка.
- Малко му е, Петка, малко му е.
- Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем!
- Ех, Петка, какъв садист си само... - казал Чапаев.

* * * * *

Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета:
- Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив... Още си го спомням ясно, все едно беше вчера... Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"...

* * * * *

Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи.
- Ти бял ли си или червен? - питат го.
- Мартеничка - отговаря Петка.

* * * * *

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.

* * * * *

Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
- Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
- Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж!
По някое време пак:
- Може ли да го хвърля тоя чувал?
- Не може, той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи!
- Василий Иванич, какъв е тоя план?
- Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж...

* * * * *

Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
- Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
- Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?

* * * * *

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.

* * * * *

На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата:
- Кой е бил Чапаев?
- Ами, той е бил предводител на негрите.
- ???
- Ами да, нали е воювал срещу белите...

* * * * *

Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото.
Петка:
- Василий Иванич, може би тука му е гнездото?
Чапай:
- Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!

* * * * *

Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка.
Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена:
- Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите!
- Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! - отговаря Петка невъзмутимо.

* * * * *
В музея на революцията децата питат гида:
- Какъв е този скелет тук?
- Това е скелетът на великия герой Чапаев.
- А какъв е тоя малкия скелет до него?
- Това е скелетът на Чапаев като дете.

* * * * *

Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна:
- Каква красота!
- Майката, майката, майката... - отговори ехото по навик.

* * * * *

Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита:
- Защо закъсня седем дни?
Петка отговаря:
- Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер!
- Я покажи!
- Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи!
Петка застанал зад Чапаев и казал:
- Усещаш ли палеца ми?
- Да, разбира се.
Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал:
- А ето ми ръцете...

* * * * *

Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост.
- Чапай, - казал Петка - ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката.
- Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста.
Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали.
- Пол? - попитал командира им Чапай.
- Женски. - отвърнал Чапай.
- Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол?
- Женски.
- Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш!
- П***а съм аз, п***а-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста...

* * * * *

Чапаев и Ана Картечарката си говорят:
- Абе, Ана, защо на Петка му е толкова бухнала и елегантна напоследък косата?
- Защото всяка вечер си втрива в нея яйца!
- Брей, голям гимнастик бил той...

* * * * *

Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда:
- Доведете ми една девственица!
Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика:
- Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е!
Водят му друга. Пак същата история. Трета - пак я гони... Чапай разярен вика Петка при себе си:
- Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен?
- Ама Чапай, - рекъл Петка, - никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така - да ни нямаш вяра?

* * * * *

Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея:
- Стига си тропала така с крака, гадино!

* * * * *

Изучава Петка история на древния Рим и се обръща към Чапаев за консултация:
- Василий Иванич, чета си аз тука "Патрициите повикаха хетери и организираха оргия". Но не ми е ясно, какво е това оргия?
- Оргията, Петка, това си е разпивка.
- А хетерите, какво са?
- Хетерите, това са проститутки.
- До тук ми стана ясно Василий Иванич, но кои са патрициите?
- Виж Петка, това вече е печатна грешка. Трябва да са били партийците.

* * * * *

Чапаев пита Петка:
- Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите?
- Пречат ми да спя.
- Как така?
- Ами взеха да светят в тъмното...

* * * * *

Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев - под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика:
- Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.

* * * * *

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
- Нищо не казва, гада!
- А вие бихте ли го?
- Бихме го.
- А в бъчва с вода давихте ли го?
- Давихме го.
- Хм... Я му дайте да помирише партенките ми.
- Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

* * * * *

Петка се жали на Чапаев:
- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

* * * * *
---->
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

БГ История

ЧАПАЕВ & ПЕТКА ANTHOLOGY
« -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
ЧАПАЕВ & ПЕТКА ANTHOLOGY
« Отговор #1 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
---->

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс.
"Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои.
След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин.
- Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка.
- Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай.

* * * * *

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
- Петка, нещо да се е случило?
- Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
- И от какво се счупи, бе Петка?
- Ами докато заравях кучето.
- А то от какво е умряло?
- Яде развалено месо от умрелите коне.
- Е, те пък от какво умряха?
- Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
- Що гръмна склада?
- Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
- Абе, Петка, та той нали не пуши?
- А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.
* * * * *

Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика:
- Не, не, искам безопасен секс!
Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика:
- Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!

* * * * *

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов:
- Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката... Я аз да стана трети!
- А, не, ти ще си седми.
- Как така седми?
- Ами шестима вече изгонихме.

* * * * *

Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка:
- Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден... Анка, защо не изпълняваш?

* * * * *

Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва:
- Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки.
- Добре де, кажи една да видим и аз колко знам - помолил Петка.
- Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то?
- Чапаев, това трябва да е гъз - казал Петка след дълго мислене.
- Как ще е гъз, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то?
- Чапаев, това вече е гъз - доволен казва Петка.
- Как ще е гъз, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш.
Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита:
- Петка, какво си се умислил?
- Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици. Що е то?
Будьони се размислил и казал:
- Петка, това трябва да е гъз.
- Абе и аз му викам на Чапаев, че е гъз, а той ми вика, че е ножица.

* * * * *

Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир - като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството:
- Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру?
- Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!

* * * * *

Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи."
Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?".
"Ами качи се на гардероба."
Качва се Чапаев - нищо не се вижда.
"Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо.
"Още, още малко."
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
"Е така може ли да се учи?"

* * * * *

Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига:
- Да?
- Чапай, недей да ходиш до тоалетната!
- Ама защо? Кой се обажда?
- Петка.
- Откъде се обаждаш бе?
- От Америка.

* * * * *

Чапай и Петка ще заминават на пътуване с кораб. Чапай казва:
- Петка, ти знаеш ли, че когато пътуваш с кораб може да те хване морска болест, а освен това на кораба има много жени. Затова бягай до аптеката и купи хапчета против повръщане и презервативи.
Връща се Петка с една опаковка хапчета и една опаковка презервативи. Чапай го поглежда и казва:
- Петка! Ти болен ли си! Знаеш ли колко трае едно пътешествие с кораб? Бягай за още!
Петка се връща с по две опаковки от двете. Чапай пак:
- Петка! Това е цял месец бе, ще има да се люлеем и да драйфаме, а и жени, жени. Иди купи още.
Петка се връща в аптеката и поръчва на аптекарката:
- Един кашон хапчета против повръщане и един кашон презервативи!
Продавачката му отговаря:
- Абе, момчета, щом толкова ви се повръща от тая, защо продължавате да я ебете?

* * * * *

Петка пита Чапаев:
- Василий Иванич, какво е това "секс"?
- Ами... Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам "залегни"! И всички залягат.
- Е, и къде е тук сексът?
- Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?

* * * * *

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
- Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
- А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

* * * * *

Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита:
- Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите?
- Логично, Петка - аз съм по-стар от тебе.

* * * * *

Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово:
- Умер Ленин - мы стали ленинистами, умер Маркс - мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка - мы будем онанистами!

* * * * *

Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава - Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка:
- Яж, че ще ни разкрият.
Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее.
- Василий Иванич, дръж се, водят бика...

* * * * *

Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка:
"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка"
На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, и на нея нова бележка:
"Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай"

* * * * *

Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат.
Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва:
- Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само...
- Е, нищо особено... Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.

* * * * *

Петка влетява при Чапаев:
- Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!
Чапай става, закопчава си панталона и казва:
- Петка, махни веднага тази коза от дивана!

* * * * *

Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма.
Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия.
- Келнер, на колко километра са белите?
- На 1 километър от заведението.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги.
- Келнер, на колко метра са белите?
- На 500 метра.
- Дай по още две малки.
Изпиват ги на екс.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Ами на 100.
- Дай по една стограмка.
Келнера им дава.
- Келнер, на колко метра са белите?
- Вече са пред заведението.
- Петка, виждаш ли ме?
- Не.
- И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.

* * * * *

Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал:
- Иииий, Чапай откраднали са дините!

* * * * *

Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник.
След една година Петка се връща във ваканция.
- Е, какво, научи ли се да рисуваш?
- Ами горе-долу.
- А носиш ли някоя картина да покажеш?
- Ами да, нося.
Петка вади черен лист хартия и го показва.
- И какво е това?
- Негри крадат въглища през нощта.

* * * * *

Докато си плавали с една лодка насред океана Чапай вика на Петка:
- Петка, ако скочиш тук ще намериш съкровище.
И Петка скочил да го търси. През това време пред Чапай се явил един дух и му казал че ще му изпълни три желания. И той казал:
- Амии, първо искам да съм много богат, второ искам да имам готина жена и трето... айде да не бъда егоист, искам да се сбъдне първото желание на Петка което ще си пожелае след като излезе от водата.
Тъкмо в този момент излязал Петка разгневен от водата и извикал:
- Чапай, да та ебат сто бивола няма никакво съкровище!

* * * * *

Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита:
- Къде е врагът?
- Зад нас.
- Тогава - напред!

* * * * *

Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт.
При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо.
Чапай пита Петка:
- Петка, къде е цистерната със спирта?
Петка отговаря:
- Половината от цистерната я продадох, а половината - изпих!
Чапай:
- А къде са парите?
- Парите ги пропих!

* * * * *

Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал:
- Петка, дай да се скрием в джунглата.
- Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим?
- Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро.
Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай:
- Нали каза че тигрите ще играят хоро?
- Де да знам аз че има глухи тигри.

* * * * *

Чапаев си води дневник:
Ден първи: Изгонихме белите от гората.
Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората.
Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората.
Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.

* * * * *

Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка.
- Василий Иванич, докараха "Филип Морис".
- Сега съм зает. Просто го разстреляйте! - отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.

* * * * *

Петка тича запъхтян при Чапаев:
- Василий Иванич, Анка настъпи мина!
- Знам - спокойно казва Чапаев.
- Ама откъде знаеш?
- Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

* * * * *

Чапай и Петка на бойното поле:
- Абе Чапай, на какво мирише кръвта?
- На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише!
- Леле Чапай, аз съм тежко ранен!

* * * * *

Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
- Къде ли са? Може би в гората...
- ...в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца.
- А може би са в къщата...
- ...в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца.
- А може би са на полето?
- ...а може би са на полето, на полето...
- А може и да са в кладенеца...
- ...а може би са на полето, на полето...

* * * * *

---->
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

Неактивен Komap

  • Администратор
  • Академик
  • *****
  • Публикации: 309
  • Респект: 28
ЧАПАЕВ & ПЕТКА ANTHOLOGY
« Отговор #2 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »
---->

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято.
Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба.
"Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх.
Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле.
Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега".
"Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

* * * * *

Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай:
- Скалпел, спирт.
- Форцепс , спирт.
- Спирт, спирт.
- Краставичка...

* * * * *

Чапай и Петка отворили шкембеджийници на двата края на една и съща улица. При Чапай имало много клиенти, а при Петка едвам, едвам. Веднъж, Петка се замислил: "Сигурно нещо съм объркал сместа за кюфтета. Ще ходя да питам Чапай". Отишъл при Чапай, и го попитал:
- Чапай, как правиш сместа за кюфтета?
- Един килограм кайма и един килограм лайна.
- Е-е-е! Ти и кайма ли слагаш?

* * * * *

Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал:
- Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза.
- Плувай, Петка, плувай, не е риба...

* * * * *

Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
- Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
- Айде бе Чапай, дай ми малко бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
- Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?

* * * * *

Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време.
В далечината виждат два фара и Чапай казва:
- Петка, гледай, два мотора - ще минем между тях.
Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай:
- Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

* * * * *

Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
- Недей, - отговаря Чапаев - тя е нашето бактериологично оръжие.

* * * * *

Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи:
- Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!

* * * * *

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици.
- А стига бе! - казва му Чапаев - как ги уби?!
- Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово.
- Виж какво Петка - разярил се Чапаев - ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

* * * * *

Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита:
- Чапай, кой номер ти са ботушите?
- Четирсе и две.
- А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!

* * * * *

Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай:
- Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи.
Чапай му казва:
- Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат.
Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита:
- Какво стана бе, направи ли нещо?
Петка:
- Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат миньорите!

* * * * *

Чапай и Петка се крият от белите в една къща. Петка излиза на оглед. Чува се само един глух вик и Петка се прибира с насинено око.
- Какво, Петка, враг ли? – пита притеснен Чапай.
Петка махва с ръка и влиза в друга стая. Чапай отива сам да преовери. Чуват се два глухи вика и Чапай се прибира с две насинени очи.
- Какво, Василий Иванич, враг ли? – пита притеснен Петка.
- Не, два пъти настъпий мотиката! – изсумтява Чапай.

* * * * *

Чапай и Петка бягат от белите и стигат река Дон. Скачат в придошлата река. Чапай не може да плува и започва да се дави, но храбрият Петка го хваща, довлича го до брега, тръшва го и започва изкуствено дишане. Минава час, два, три водата продължава да блика от устата на Чапай. Мъртво уморен и отчаян Петка се обръща към Чапай:
- Чапай, всичко направих, но ти си я изпил тая река! Как да ти помогна?
- Извади ми задника от водата, че я изпомпахме тая река – едвам профъфля Чапай.

* * * * *

Чапай отива на фотограф и си поръчва снимка в героична поза. Фотографът го облича в генералска униформа, слага му в едната ръка пистолет, а в другата граната и снима. Чапаев поглежда снимката и казва:
- Не е достатъчно героична поза!
Фотографът го преоблича в рубашка и панталон, слага в едната му ръка сабя, а в другата знаме и снима.
Чапаев поглежда снимката и казва:
- Не е достатъчно героична поза!
- Е как да стане достатъчно героична, другарю? – пита фотографът.
- Как – много просто. Слагаш тук масата, върху нея слагаш едно шише водка, а аз с отвръщение гледам на другата страна.

* * * * *
***Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш!***

БГ История

ЧАПАЕВ & ПЕТКА ANTHOLOGY
« Отговор #2 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 »