Автор Тема: Именникът на българските князе и неговият произход  (Прочетена 1830 пъти)

Неактивен bozman

  • Знаещ
  • *****
  • Публикации: 127
  • Респект: 7
ИМЕННИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕ И НЕГОВИЯТ ПРОИЗХОД
БОГОСЛОВСКА МИСЪЛ, 2005,
д-р Асен Чилингиров,
Берлин

Коментар bozman

Годината 1866 е забележителна за българската историография.
--- Да видим с какво е забележителна, с добрини или злини.

 В излязлата през тази година двутомна публикация на руския изследовател професор Андрей Николаевич Попов, посветена на определен вид съчинения от староруската литература – или по-скоро сборници с различни исторически текстове, наричани «Елински и Римски летописец»,
--- Няма такива сборници с различни исторически текствоте, наричани «Елински и Римски летописец». Нещо се е заблудил д-р Чилингиров; сборника е само един, известен в два преписа, като отделни негови части са вмъкнати в много други издания.

 – две страници са посветени на една «вставка» в два от многобройните преписи с варианти на тези съчинения. Тази, публикувана там за първи път «вставка с неопределен произход», както приема техният първи издател, но и след него почти всички други изследователи, е най-важният писмен извор за историята на българския народ, известен под названието «Именник на българските князе», което му се дава от хърватския историк Франьо Рачки
--- Това не е вярно. Тази добавка е наречена още от Попов „перечень Болгарскихъ князей”, което значи „списък, изброяване” на тези князе и няма как да бъде именувана от друг, след като още не е известна на историческата общност. Фр. Рачки само променя малко името и заменя списък с именник, така че по-право кръщаването на това допълнение принадлежи по право на Андрей Попов. Доколко това име няма нищо общо със съдържанието на списъка ще разгледаме по-надолу, въпреки че сме го правили десетки пъти досега.

 – по-късно това название ще бъде модифицирано в «Именник на българските ханове», макар че в него думата «хан» или «кан» не се среща нито веднаж, също както не се среща и в останалите писмени извори за многовековната българска история, и то независимо от това дали историческите сведения се дават от приятели на нашата страна (което е много рядко) или от наши недоброжелатели (което става най-често).
--- Г-н Чилингиров, вече в патриаршеска възраст, правилно забелязва, че няма термини, като  кан и хан, но с какъв апломб реши че има „български князе”, не ни става ясно. Да се отрече че няма нещо, което го няма е правилно, но да се внесе друг термин, който също го няма, това какво е - манипулация или български топ-пуризъм !?

В него се съдържат имената на единадесет български владетели – или «князе»,
--- Това не е вярно, в  него няма заявен дори ЕДИН ЕДИНСТВЕН БЪЛГАРСКИ владетел. Има юнаци, които са наречени „български” владетели, но такива кръщавки не се потвърждават от текста, това са фриволни измислици. Диван моабети ли разпространява  уважаемият д-р Чилингиров или само така ни се струва !?

както изрично се казва в ръкописа
--- Няма такова казване в ръкописа, това е измама сътворена от частична истина.

 – заедно с годините на тяхното управление и със странни думи на неизвестен език, който «специалистите» ще определят като «тюркски».
--- Какво значение има какъв е езика, дали е тюркски или farsi, след като няма упоменати български владетели !? Голяма шаманска каша забърква още в началото г-н Чилингиров за наше най-голямо удивление.


Целият материал тук: https://www.academia.edu/13622066/%D0%98%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B7%D0%B5

https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/imennik-na-blgarskite-knaze-ili-scineniata-na-timofej-veneaminov
« Последна редакция: Май 01, 2016, 21:14:18 от bozman »

БГ История